Ревю: "Paranormal Activity"

Мдаа, днес ще поговорим за един особен филм на ужасите, който повечето от Вас може би и не са чували, а тези които са – най-вероятно все още не са го гледали. Но нищо – все пак една от малкото цели на този блог е да предпазва горките зрители от тъпите филми преди да ги гледат. Не се притеснявайте, дори и да не сте хорър фен може да прочетете ревюто, защото самият филм също не е истински хорър, макар че всички го промотират като такъв. И което е по-зле – рекламират го едва ли не като „най-страшният филм, който някога сте гледали.” Хм, интересно обещание за филм, състоящ се точно от 2 /двама/ актьора, 1 /една/ камера и 1 /една/ спалня, в която най-динамичното и напрегнато нещо е 1 /една/ затваряща се врата. Ако още не сте спрели да четете, Ви предупреждавам, че ревюто ми не съдържа множествена съвкупност от спойлери, така че ако смятате да гледате филма с надеждата да изпитате страх от него, продължавайте без угризения.

Филмът се нарича “Paranormal Activity” и е произведен през далечната 2007 година. Защо тогава излиза чак сега, ще попитате Вие? Това е справедлив въпрос, скъпи приятели, за който нямам ясен отговор, може би защото не съм се интересувал толкова по темата. Истината е, че дори самото разпространение на този филм беше под въпрос, докато съвсем наскоро добрите самаряни от „Парамаунт” не решиха, че хората ще се накефят на подвижна камера в статична къща, в която двама влюбени стават неволна жертва на някаква езотерична креация. Добрата новина за тях е, че са се оказали прави – филмът в момента върви по кината в САЩ и дори е в ТОП3 на най-гледаните заглавия, което за мен бе личностен шок, въпреки че отдавна бях започнал да игнорирам филмовите критерии на тъпите американци. Фактът обаче остава – “Paranormal Activity” се превръща във внезапен хорър култ и то такъв, на какъвто не сме ставали свидетели от „Проклятието Блеър” насам. Сравнявам двата филма, защото те са почти идентични – и двата са аматьорски, и двата са заснети с портативни камери, и двата се занимават със супернатурални казуси, и най-вече – и двата са представени в т.нар. „документален” стил, който би трябвало да накара зрителя да повярва на това, което вижда, само защото някъде пише, че филмът е по действителен случай или че това е реален запис на случили се събития. Не знам колко точно трябва да си тъп, за да си помислиш, че филми като [Rec] или не-дай-си-боже „Cloverfield” наистина са се случили, но – повярвайте – има лабилни хора, които неистово вярват, че описаните събития в “Paranormal Activity”  са факт. /?!/

Филмът се промотира като лентата, която е насрала от страх самият Стивън Спилбърг. И това, ако не е реклама, не знам какво е. Според тривиата, Спилбърг дори не е успял да го догледа целия, защото изпаднал в стрес от кадрите, а оригиналният край на филма бил изцяло променен заради него. Усещате ли сега противоречието – хем не го е изгледал целия, хем е дал акъл за финала му. Хм, тук ми намирисва на нещо повече от чорапите на чичо Спилбърг, но каквото и да е – е нещо, което никога няма да разберем. Все пак дори самият начален старт на филма, който името на Спилбърг е образувал, е достатъчна причина „Парамаунт” да се заемат с разпространението му. Интересен е обаче въпросът дали Спилбърг наистина е спрял да го гледа, защото се е уплашил, или поради други много по-пошли причини, като например прогресивно покачващото му се ниво на иритация? Не знам, но аз лично се чувствам горд, че го изтърпях целия и че оцелях след толкова абстрактна маса от фекален произход.

Стига толкова празни приказки, с които да Ви пълня главата – знам, че си имате и по-важна работа от това да ми четете словесната диария. Време е да обърнем главица към това, което ни интересува много, а именно – сюжета. Ще Ви го преразкажа с 1/едно/ изречение – влюбена двойка е преследвана от нещо-като-полтъргайст в къщата си. Да, получи се даже по-кратко от едно изречение, но няма нищо – важен е пълнежа. Героите са средностатистически американски плужеци, които на десетата минута започнаха да ме дразнят с ежедневните си битовизми и посредствени диалози, които уж трябваше да ме накарат да ми пука за тях, защото видите ли – те са реалистични хора като мен и Вас, но вместо това – ме погнуси начина, по който тъпите американци комуникират помежду си и реагират на определени ситуации. Всъщност първите около 20 /двадесет/ минути от филма не се случва абсолютно нищо, освен че главният герой /Мика/ постоянно повтаря колко му е хубава и скъпа камерата, с която  обикаля от стая в стая, генерирайки фалшива динамика. Завръзката е следната – трътлестата му приятелка Кейти е тероризирана от зъл демон още от осемгодишна хърла и сега Мика е решил да купи камера, с която да документира наличието на това спиритуално същество. Да, това е! Това е тригерът, това е катализаторът. Сега да помислим заедно къде умря логиката в последните изречения. Значи героинята знае, че определен зъл демон я преследва от близо 20 /двадесет години/ и дори споделя, че където и да се премести, той я следи, а през нощта й диша във врата и я кара да чува кошмарни саундове, но едва сега някой се сеща да документира този дух по някакъв начин. Извинявам се много, но какво сте правили досега, мили деца? Знам, че е особено трудно да си активен американец в днешно време, но що за мързелива жлеза трябва да притежаваш, за да се сетиш едва след 20 години, че – аджеба – има тука един дух, дето трябва да го откриеме какво иска? Нелогичните моменти обаче продължават. Двойката се допитва до услугите на виден медиум/екстрасенс/демонолог, който участва филма за около десетина минути в ролята на „авторитеното мнение“ и не им казва нищо конкретно, освен да не се занимават с него и да не се опитват да комуникират с демона. Мика обаче, бидейки алфа-мъжът на филма, прави точно това. Интересно е уж-реалистичното му поведение, докато се опитва да реагира на демоничните похождения. Повечето от диалозите му са изпълнени с мачовски реплики и офензивни изказвания срещу невидимия враг, като в някои от сцените има дори типичните екшън изгъзици като „Is that all you`ve got?” и разбира се винаги актуалното – „Fuck you!” Дали наистина американците реагират като екшън герои на всяка духовна заплаха, която получат или просто са толкова наперени, че дори адските създания не могат да им се опрат? Не знам, но в случая на Мика резултатът бе откровено плачевен.

Това са единствените актьори във филма. Тук са все още екзалтирани от новата си камера и не предполагат за житейската помия, която ги очаква.

Но да продължим – “Paranormal Activity” е заснет единствено чрез камерата на Мика, която работи почти денонощно и е оставена в спалнята на двойката, за да наблюдава какво се случва, докато спят.  Имайте предвид обаче, че в случая думите „камера“ и „спалня“, употребени в едно изречение не водят до сексуален резултат, така че не очаквайте home porn ексцесии. Та, тази психосоматична агресия  продължава близо 2 /две/ седмици филмово време. Нека повторя – около 15 нощи на спиритуален тормоз, кошмарни съновидения, стряскащи звуци по стените и демоничен студ, който кара двойката да се събужда с писък или гърч, никой от тях не прави аблсолютно нищо. Повтарям – нищо! След всяка нощ на ужас, на другата сутрин двамата си говорят притеснено, но никой от тях не прави никаква реална постъпка, за да се справи със ситуацията. Най-активният ход за тези две седмици беше, че Мика поръси пода с брашно, за да види дали някой им е влизал в стаята. Това беше най-дейното нещо, което някой от тях направи за 15 шибани дни на полтъргайстки терор. Сега, не знам за Вас, но ако аз съм убеден, че в къщата ми има демон или дух или дори плъх на тавана, аз ще се заема да прочистя въпроса колкото се може по-бързо, но по начин, който отговаря на проблема. Начинът, според Мика беше просто да търчи с камерата и да заснема всичко, което се случва, а после да хвърля мъжествени лафове, докато гледа празния коридор, в който преди секунди се е надрискал от страх, когато някаква врата се е праснала. Боже господи! В първия половин час от филма не се случва абсолютно нищо, после се случват някакви смешни и тривиални неща, най-напрегнатото от които – затваряне на отворена врата, а накрая се оказва, че филмът свършва по банален начин, който не само че не стряска, но и оставя едно много неприятно чувство на урина в устата, защото не дава никакви разяснения на зрителя защо и как се е случило всичко, а просто им заявява категорично даден факт, без да дава аргументи. Това е не само тъпо, но и обидно за всеки истински фен на психологическия хорър, който иска да знае защо определени неща са се случили на определени хора. „Проклятието Блеър” също не даде някакви реални отговори, но там поне беше ясно за какво става въпрос, докато тук имаме просто някакво домашно видео на две урбанистични отрепки от САЩ, които врякат и крякат, докато разни духове им тропат по стените. И това продължава около 90 минути, драги зрители, не е като да не заспите от кеф. Вярно е, че заснемането на филм само с двама актьори, който е бил изготвен за една седмица и разчита единствено на атмосферата си, е трудна задача особено за очевидните аматьори, които са го правили, но все пак – нека да си имаме уважението! Средноинтелитентният зрител вече е гледал този филм с други имена и ще отвърне поглед още на половината /Стивън Спилбърг/, докато по-тъпият зрител ще го изгледа целия на зорлен, но накрая ще иска да се удави в аквариума си /Аз./ И в двата случая обаче, никой няма да усети, че гледа хорър. Защото това всъщност не е хорър, а една истинска общочовешка семейна драма. Не, не се ебавам – в този филм има много повече жалостива показност на човешки взаимоотношения и емоционални пориви на любов и загриженост, отколкото в целия първи сезон на “Д-р Куин Лечителката”. Признавам си обаче, че и аз нацапах гащите в един момент, но това беше мимолетен позив, който не се повтори до края на филма. Така че, да – филмът си има една-две страшни сценки, но те са убити от сивотата и отегчителността на останалите.

Героите виждат сянката на съмнението си.

Нека привърша моето безкомпромисно ревю по следния начин. Интернет ще Ви каже, че това е най-добрият хорър филм от години насам – не му вярвайте. Критиците ще Ви убеждават, че това е най-страшният филм, който някога е бил правен – не им вярвайте. Стивън Спилбърг ще се опита да Ви предупреди да не го гледате сами, защото е прекалено ужасяващ – определено не му вярвайте! Но не защото е евреин, разбира се, а защото филмът не е ужасяващ, а жалък. Вярвайте на мен, когато Ви казвам, че “Paranormal Activity” не е това, което се опитва да бъде – не е страшен и не е реалистичен. Въпреки това обаче, има лековерни люде, които ще му се насладят, така че точно на тях пожелавам „приятно гледане“. А на останалите – поне вече знаете от кой филм да спестите място на харда си.

2.8/10