След позитивната минала седмица, е време да се върнем на истинската същност на този блог, а именно – разобличаването на най-тъпите филми в Холивуд към настоящия момент и предпазването на невинния зрител от гледането им. За тази цел съм Ви приготвил един филм, който излиза официално по кината след две седмици, но всъщност е последният филм, който някой от Вас трябва да гледа точно на кино. И не защото е скучен до припадък, плосък като гърдите на травестит или жалък в опитите си да изненада публиката, а защото смятам, че има много по-добри начини да инвестирате парите си от това да гледате миризлива 100-минутна реклама на Хавайските острови, била тя и показана на фона на два серийни убиеца. Става въпрос за детското трилърче „Перфектното Бягство” и сега ще се осмеля да Ви разкажа защото той не е предназначен за здравомислещи люде.

perfect-getaway-poster

Ще започна от режисьора, защото именно в него имах надежда, че ще изведе филма над обикновения и простодушен трилър. Това е Дейвид Туои и повечето от Вас го знаят като режисьора на филмите за космическото бичме Ридик, в които пък играе холивудското бичме Дизел. И да, знам че това не е кой знае какъв плюс за мизерната му филмографийка, но все пак очаквах, че човекът ще има поне минималните точки талант, за да създаде нещо, което да става за гледане, защото – нека бъдем честни – филмът си беше потенциален хит дори само заради факта, че в него не участваше Вин Дизел. Но бате Дейвид, /който апропо е и сценарист на лентата/ явно е решил да кара насигурно през просото и е направил комбинация между стандартен трилър и туристическо клипче за красотите на Хаваите. И ако той си е мислел, че райските пейзажи на хавайските курорти ще минат за уплътняване на времето, докато се стигне до същинския сюжет, който всъщност може да се пресъздаде за около 25-30 минути, определено е сгрешил. Защото в първия един час, зрителите гледат точно това – джунгли, планини и океани, докато героите крачат по някаква пътека и водят опознавателни диалози, от които уж да се разкрие мотивацията им. За нещастие, ефктът от това беше двуяк и то в лошия смисъл – не само, че не реших да ида на екскурзия на Хаваите, както филмът ме караше с всяка природна сцена, но и реших да зачеркна името на Дейвид Туои от списъка ми на толерирани режисьори.

Актьорите са другият хит на есента. Постерчето и трейлъра ще Ви грабнат с участието на Милка Йовович, но това не бива да Ви надъхва излишно, защото нейната роля тук е доста по-смехотворна и от най-смелите ми мечти, при все че в нея има доста емоционален заряд, който горката Мила не е успяла да извади на бял свят от майчинското си личице. Още повече, че като за филм, развиващ се в Хаваи, където повечето хора ходят голи, а останалите – само по гащи, г-жа Йовович не се осмелява да покаже голотиите си, което директно принизи филма в ценителските ми очи. Другите представители на каста също не са цвете за мирисане – имаме клоунът Стив Зан, който дори и някога да направи сериозен филм, никога няма да го разбера, защото мутрата му просто крещи на искрено слабоумие, а по-сериозните му реплики във филма изглеждат като пародия, точно защото той не става за филм, в който трябва да играе нещо друго, освен тъпо парче. Третият главен пич във филма е Тимъти Олифант, който някои от Вас познават от сериала “Deadwood”, други – като смешният злодей в “Умирай Трудно 4”, а някои – по-запознати от Вас ще си припомнят, че кариерата му тръгна точно в трилър за сериен убиец, а именно – в “Писък 2”. Тук, Тими играе сравнително добре, като под „сравнително” нямам предвид много, а просто – по-добре от колегите си. Неговата роля е централна, но няма да обяснявам защо, макар да мисля, че всеки нормален човек, чийто мозък не е втечнен от ежедневното постване в forplay.bg, ще се усети за какво става въпрос още на половината филм.

2009_a_perfect_getaway_005Тимъти Олифант разпалено обяснява на останалите какво е необходимо за един добър холивудски сценарий… /не се ебавам, точно това прави/

Като казвам това, имам предвид, че филмът почти изцяло разчита на огромния си и уж-супер-изненадващ туист, който се случва към края и който би трябвало да обърне представите ни за съспенс. Да, но не! Туистът го разбрах почти по средата на филма, макар че не точно по начина, по който г-н Туои бе решил да го презентира. Това обаче уби филма за мен и докрая го гледах по инерция и без особен интерес, просто за да видя по какъв начин този простодушен сюжет може да се превърне в по-голям екскремент. И тук думата „туист” не е използвана като нещо, от което зрителите да се изненадат, а по-скоро като нещо, което някои са очаквали, други са знаели, а на трети – дори не им е пукало. Сюжетът  е следният /спокойно, няма да спойлвам – смятам, че сте достатъчно умни, за да се сетите и сами за развръзката/ – в тропическия рай на Хаваи пристигат 3 /три/ двойки влюбени пилета, които смятат да си направят малка разходка по една туристическа пътека на острова. Двойките не се познават в началото, но зрителите разбират, че една от тях са потенциални убийци и психо-патки. В процеса на ходене по горите, който отнема около 1 /един/ час време на филма, двойките постепенно започват да придобиват смисъл и да показват кой откъде е и какъв е. Тук режисьорът се е опитал да вкара малко напрежение, като разиграе ролеви игри между двойките, посредством диалози, погледи и действия, които уж да насочат зрителя към истинските убийци. Добър опит, г-н Туои, но доста печален, особено за човек, който се смята за професионалист. Това, което прави лошо впечатление е именно жалкият модел, по който режисьорът иска да ни навре в лицето малките сюрпризи в сценария. Няма да казвам нищо повече, но се пригответе за стереотипи, адски клишета и един от най-малоумните финали в историята на киното.

Много от сцените са просто изтъкани от нелогичност, примесена с абсурдизъм. Например, цялата мотивация на Тимъти Олифант през повечето време беше, че иска да снимат филм на живота му като войник, поради което се пъчеше като алфа-мъж, тъй като по неговите думи е толкова висококачествен и секретен убер-войник, че бил като „американски джедай”. Противно на думите му обаче, освен малката чекийка, която извади от чорапа си и разгъваемият „Рамбо” лък, с който ловеше кози, героят му не показа по никакъв начин, че може да реагира адекватно в кризисна ситуация. Но това е едно на ръка – неговата приятелка /Кайли Санчез/ е показана като тъпата селянка от дълбокия американският юг, със съответния нервещ акцент и поведение на пача, а в същото време се оказва един от най-уровновесените и логични персонажи във филма. Същите безумни метаморфози се случват и при останали герои, което очевидно е било търсен ефект от Туои, но прави филма доста по-плосък и неформален, да не говорим пък за нереалистичен. Сцената, която обаче ме спечели, бе сцената, в която Стив Зан и Мила Йовович са се скрили от останалите и коментират кои са убийците. На първо място, те спекулират това на базата на Wi-Fi връзка по телефона си в някакъв пущинак, в който допреди пет минути са натяквали, че дори няма обхват./?!/ На второ място, през цялата напрегната сцена, в която двамата герои гледат притеснено информацията, получена от Google, Мила Йовович пикае в реално време. Лично на мен не ми трябваше тази шуртяща доза битов реализъм, но явно Мила Йовович има слаби бъбреци и уринира без цел и посока, като фермерска крава.

2009_a_perfect_getaway_004Ако мислите, че Мила е развълнувана, това не е защото се страхува, а защото чишка в кадъра.

И въпреки, че пейзажите са красиви, а природата е величествена, същото не може да се каже нито за музиката, нито за режисурата като цяло. Музиката е надъхваща, но под надъхване имам предвид по-скоро последните дъхове на умиращо псе, отколкото на някаква кохерентна мелодия. Режисурата на Туои пък е съсредоточена основно в слоу-моушън кадрите на бягащи или засилващи се хора, който метод използва във всяка от т.нар. динамични сцени след убер-туиста. Финалът пък е нещото, което запрати филма в мивката на отчаянието. Героите претърпяват толкова осезаема трансформация, че все едно гледате друг, много по-тъп филм, а финалът е толкова противен, че в един момент го удря на романтична комедия със задължителен хепиенд. И като стана въпрос за хепиенд, не си мислете, че щом във филма се разказва за серийни убийци, Вие ще се наслаждавате на насилствено разчленяване на телеса, тонове кървища и мъчителна смърт. Не, това е от онези филми за убийци, в които убийците са политически коректни и не показват гнусотиите си, а само ги загатват пред публиката, защото сакън, ако някой се стресне много и напусне киното разреван.

Аз лично също щях да напусна киното разреван, ако изобщо бях отишъл на кино за подобен филм, но срамните ми капки на мъжка роса нямаше да са породени от липсата на кървава мръвка, а от наличието на безметежната и непростима творческа нищета, която ме зашлеви като побеснял хомосексуалист. Защото винаги ми е мъчно, когато Холивуд се закопава сам с претенциите си за оригиналност, а тук филмът е просто еквивалент на авторско харакири, защото е евтин опит за развлечение, който дори стига до нивото да се вземе насериозно. За съжаление на мистър Туои обаче, зрителите не са толкова евтини, колкото той предполага. И като изключим факта, че филмът става за една сравнително приемлива туристическа брошурка, „Перфектното Бягство” отговаря изцяло на името си. Защото ако тази есен трябва да избягате от нещо, то това определено е от него.

3.6/10