Странно защо, но никога не съм предполагал, че ще ревюирам филм на Тони Скот като тъп. Че Джон Траволта е тъп, то е ясно, макар че този филм извлича наяве най-тъпите му черти. Но никога не съм вярвал, че и Дензел Уошингтън, който по принцип уважавам като цветнокож актьор, ще ми се стори толкова тъп. Усещате ли коя дума се повтаря в последните три изречения? Точно така – „тъп”. И това е нормално, защото този филм е тъп. Той е по-тъп и от най-смелите ми мечти. Той е по-тъп и от най-лошите Ви очаквания. И това не е, защото е римейк на лента от 1974 година, а защото тъпотата му надминава дори съвременните стандарти, които са изключително ниски. „Ударът Пелам 1 2 3” ме поквари до костите на гръбначния мозък, защото това е филм, който сте гледали десетки пъти, с тази разлика… че е по-тъп и от тях. Не мога да повярвам, че го казвам, но Тони Скот се е вмирисал значително за последните години. И по подобие на рибите, се е вмирисал откъм главата, тъй като не е нормално кадърна тиква да роди изчадие от подобен калибър, което да промотира като оригинално и стойностно кинематографично зрелище. „Ударът Пелам 1 2 3” е въздействащ, единствено понеже наистина ще Ви се стори като удар, но като удар под пояса или под кръста – изберете си Вие. Защото преживяването, докато го гледах бе наистина болезнено и иритиращо сетивата ми.

the-taking-of-pelham-1-2-3_largeПостерът е черно-бял откъм главни актьори и плашещо сив с посредствеността си.

Какво трябва да знаем за Тони Скот? Той е по-млад от брат си, но определено по-изчерпан откъм нови идеи. Това личи основно от скоростта, с която Ридли произвежда филми, въпреки преклонната му вързраст, в която миризмата на гробищна пръст е по-осезаема от всякога, докато Тони прави по някакъв филм на 3-4 години без особени стандарти. И докато филмите на Ридли са гледаеми и в повечето случаи – успешни и добре направени, то отрочетата на Тони са точно обратното – уродливи креации, породени от липса на нови идеи и оригиналност. И този филм, за нещастие, е точно такъв – неоригинален, незабележим и труден за изтърпяване. Скот е преценил погрешно, че ако кастне две популярни имена в киното, които са известни повече със сериозните си филми, отколкото с несериозните си такива, то това неминуемо ще му донесе успех. И донякъде е бил прав, но е забравил, че освен актьори на филма му трябва иновативен и интересен сценарий, да не говорим за адекватна режисура. А тук последните две съставки отсъствуват осезаемо и което е по-зле – правят изпълненията на двамата главни актьори да изглеждат като предучилищна пиеса, превърната във фарс. Джон Траволта е едър паласпур, който обаче може да поиграе добре, ако се напъне. Тук не се напъва изобщо. Дензел Уошингтън пък е стилен коцкар, който винаги играе добре, освен ако не го стегне критическата възраст. Тук го е стегнала особено здраво. Защото и двамата се надпреварват в жалкото си присъствие на екрана, което дори е умишлено ограничено до скучни диалози по радиоточката, в които се самозалъгват, че репликите им носят смисъл. Да, в 73% от времето, тези двамцата дори няма да участват в една сцена заедно, а ще си разменят простодушни изречения по радиостанция, което според г-н Скот явно е трябвало да бъде особено напрегнато за зрителя, макар че единственото напрежение, което усетих от това, беше породено от остра болка в перианалната ми област.

takingofpelham123pic4Дензел Уошингтън е нова порода екшън герой – държавен чиновинк с пистолет в ръка и цел в живота.

Заснемането на „Ударът Пелам 123” е под всякаква критика, макар че всъщност е една от моите критики, което следва да означава, че моята критика не е като на останалите./?!/ Тони се подиграва с камерата, а камерата се подиграва със зрителните ми сетива, водейки до чести пристъпи на повръщане в леген. Екшън моментите на филма са малко, но затова пък неприятно зле заснети, като движението на камерата прави дори статичните сцени болезнени. Защо трябва докато двама души говорят, камерата да се тресе или движи? Някаква динамика ли трябва да усетим, докато камерата бясно зуумва и отдалечава гледната точка? Да гледаш как Дензел си стои зад бюрото и оперира работния си пулт, а камерата около него непрекъснато се движи наляво-надясно и напред-назад, е меко казано дразнещо. Другият негатив, за който се сещам е музиката, като „музика” в случая е доста щедър термин за звуците на одрани котки, които ще се нанижат в ушните Ви миди още с началните надписи. Кой е излъгал Хари Грегсън-Уилямс, че подобна какафония между стържене на жици и рязане на метал, ще дари зрителите с нещо по-различно от ушен запек? Не, не прувеличавам, музиката на филма е сърцераздирателно отвращаваща и в някои от сцените действително имах желание да спра звука и да гледам филма само на субтитри. И без това звуковите ефекти бяха на примитивно ниво, така че нямаше да изпусна много от иначе ебати-култовия-сюжет.

takingofpelham123pic10Да, Джон Туртуро също е тук, което не прави филма по-сериозен, разбира се. Все още получавам мозъчен паралич, когато се сетя за ролята му в „Трансформърс“.

Сценарият обаче е нещото, което убива филма с ортопедично чукче. И като се има предвид, че е писан от литературната икона Браян Хелгеланд, това говори достатъчно. Бандюги отвличат 1 /едно/ вагонче на Нюйоркското метро и шефът им – Траволта – изисква от кмета да му изплати 10 милиона долара в брой, защото иначе ще започне да избива заложниците си… Да, това е. Да не би да очаквахте нещо ново? Сега се опитайте да преброите на пръсти колко филма имат симиларен сюжет? Какво, не Ви стигнаха пръстите ли? Нормално, все пак това е един от най-преекспонираните истории в Холивуд. Тогава, какво го различава от средностатистическата помия и защо име като Тони Скот се е престрашил да се занимава с него? Честно казано, не знам, а и от самия филм не си личеше да има някакви значими качества. Но нека се върнем на сценария. От сериозен филм, хората очакват много, защото знаят кои имена са замесени вътре и надеждите им са, че поне на писмено ниво, филмът ще си струва. Да, но не. Тук сценарият е масивен авторски фейл, който ще разтресе мозъчните Ви клетки толкова грубо, че афтършокът може да се измери по скалата на Рихтер. Вярно, че сюжетът е тривиален, но поне можеше да се добавят някои сценарни елементи, които да разведрят историята и да вкарат малко иновация в поведението на героите. Но за това се иска само малко акъл, който явно е липсвал на мистър Хелгеланд. Героите са връхната точка на клишето, като драмата е, че актьорите дори не са го осъзнавали, докато са ги презентирали. Траволта играе злият лидер на похитителите, който няма да се спре пред нищо, за да се докопа до парите, дори ако се наложи да убие двама-трима заложници. Присъствието му е постно и незапомнящо се, а атмосферата която създава като злодей изобщо не е напрегната, а в повечето случаи – скучна. Не знам дали на самия Траволта не му се е играело особено или Тони Скот го е карал да се държи по този убер-неадекватен начин, но крайният резултат е, че ролята му е смехотворна. През повечето време ще дава нареждания и ще се прави на алфа-мъж, а през останалото – ще си чати вербално с бате Дензел, разговаряйки за болни теми от ежедневието, като стоковата борса, католицизма и корупцията. Уошингтън от друга страна, винаги ми е бил ½ идеална част от любим актьор, но тук реномето, което имах за него, се срина категорично като спънат трол. Защо бе, Дензел? Защо бе, Уошингтън? Толкова ли нямаше по-добри филми, с които да ни изгубиш времето? Ролята му е толкова жалка, че по едно време ми стана наистина тъжно и изпаднах в меланхолия. Добрият чиновник, който преговаря с лошите и накрая се опълчва срещу тях и спасява деня. Какво по-банално от тази селска версия на „Скорост”? Инфантилността, с която Дензел играе е похвално плашеща с реализма си. Той също е принуден да говори почти един час от филма с Траволта, опитвайки се да го манипулира по земеделски начин, докато останалите подържащи актьори го гледат в устата. Що за съспенс? То е ясно, че Тони Скот се е влюбил платонично в Уошингтън, защото това е четвъртия им филм заедно, след „Аленият Прилив”, „Мъж под Прицел” и „Дежа Вю” и явно е оставил питомникът си да импровизира, но поне малко режисьорски контрол нямаше да е зле, особено за филм, който разчита единствено и основно на актьорското присъствие.

takingofpelham123pic9Не, Траволта не гризе ябълка, а всъщност се обажда на Тони Скот, за да му се скара за ситуационната комедия, в която го е набутал.

Както и да е, сценарият може да се опише в едно просто изречение без пунктоация, но това, което тежи най-много на мозъчната кора на зрителя е абсурдната му нелогичност на места. Да, гледали сме този филм няколко пъти преди това и да – горе-долу знаем какво ще се случи. Жанрът има вече изграден модел, сюжетът има структура, която е доказано успешна. Тогава защо Скот е тръгнал накриво и е направил всичко да изглежда като пародия? „Ударът Пелам 1 2 3” има толкова логически пропуски и некадърност, че на места ще Ви се завърти главата. И това завъртане на главата няма да е дело на оператора, защото всички знаем, че Скот обича да използва камерата като пумпал, който предизвиква гадене. На първо място, имаме похищение на вагонче от метро, които няколко пишман-бабаита и бивши затворници оркестрират саморъчно. Те са зли, дотук добре. Вътре във вагончето, един пич си прави онлайн видеочат с гаджето. Когато лошите хора влизат, той изпуска лаптопа на пода и в следващият един час лаптопът лежи включен, предаващ дирекно видеоматериал по интернет. Това обаче изобщо не пречи на терористите, които обикалят наляво-надясно из вагончето, без да видят лаптопа, чиито екран свети повече от крушките в метрото и без да обърнат внимание, че на екрана някаква мадама гледа притеснено. Нещо повече – пичът дори чатеше с нея в реално време за няколко минути, като драмата беше, че тя му каза че го обича, а той нямаше как да й отговори, защото до него имаше терорист, и приятелката му се разстрои. Ако си мислите, че това е смешно, ще Ви дам още един пример. Траволта, бидейки лошото копеле, иска 10 милиона долара да дойдат на минутата. Ето затова, ескорт от една полицейска кола и няколко моторизирани куки тръгват по улиците на Ню Йорк, за да донесат пратката. Те обаче не спазват никакви пътни и препинателни знаци, защото докато стигнат половината път, катастрофират в едно такси, един от мотористите се блъска в спряла кола и изхвръква, а малко-след това, патрулката излита от един мост и пада на покрива си. „Бързата кучка – слепи ги ражда!”, гласи народната мъдрост и Тони Скот го доказва на практика. Кому бе нужно да се бърза толкова? Едва ли нюйоркската е полиция е толкова тъпа. Да не говорим, че мотивацията на Траволта е толкова нещастна, че до последно си мислех, че е някакъв авторски туист – пичът иска да деградира цената на щатския долар чрез терористичен акт, за да може да качи цената на златото и така да направи пари на стоковата борса./?!/ Както и да е, това е само малка част от сценарното безбожие, което струи от филма като пукнат маркуч на комунален камион. Култовата хумористична сцена обаче идва към края, когато Траволта иска Уошингтън да му занесе парите лично и бате Дензел се обажда на жена си, за да й каже. Нека Ви представя разговора по спомен и под формата на пряка реч, за да го осъзнаете правилно. За Ваше улеснение си представете, че чувате и напрегнато-драматична музика, а героите са полу-обляти в сълзи.

Дензел: Скъпа, отивам да дам парите на едни терористи. Не ме чакай за вечеря.
Жена му: Защо баш ти?
Дензел: Защото иначе някой ще умре.
Жена му: Тогава нека някой да умре, защото ти няма да ходиш!
Дензел: Трябва да отида точно аз!
Жена му: Не ме интересува! Като се върнеш после искам да купиш 1 галон мляко, че нямаме.
Дензел: Защо цял галон? Не може ли половин галон?
Жена му: Не! Трябва ни точно 1 галон.
Дензел: Ще взема половин. Чао.

Какво ще кажете за тази битова драмичка, а? С нея Тони Скот е решил да ни покаже, че семейството е на първо място и за да не ядосвате жените си, по-добре не се занимавайте с терористи. И имайте предивд, че тази сцена е целена да нагнети силно количество драма, на фона на трогателно-надъхваща нравствено-ценностна музика. Тук не ме е срам да призная, че избухнах в лек гърчещ смях, който за момент ме извади от летаргичния ступор, в който филмът ме бе вкарал. Лошото е, че подобен диалог можеше и да мине за някоя пародия, но за мейнстрийм филм, със сериозни актьори и сниман с претенцията за стойност, това е просто непростима гавра.

takingofpelham123pic11Кметът на Ню Йорк изразява задоволство от добре свършената работа, но Уошингтън го гледа подозрително, защото не е свикнал бели хора да му посягат.

Дълго мислех каква финална оценка да сложа на „Ударът Пелам 1 2 3“, като критерият ми бяха трите цифри от заглавието му. Но колко точно заслужава един филм, който е правен от талантливи люде, но в самия него няма дори фибра от техния талант? Затова реших да се спра на златната среда и да го оценя с двойка, защото ако беше ученик, то този филм определено щеше да е „слаб”. Не е спойлер да Ви кажа също, че накрая филмът завършва с изкуствен хепиенд, макар че това е относителен термин, защото зрителите изобщо няма да са щастливи от края му. „Ударът Пелам 1 2 3” приключва само малко по-банално, отколкото е започнал, като последните кадри са толкова простодушни, че чак се изпотих от нерви, докато ги гледах. Лошият си получава заслуженото под формата на кратък 1-vs-1 сикуънс диалог, а нашият държавен служител става местния герой, изтъкан от скромност. След което лично кметът /селското прасе Джеймс Гандолфини/ му благодари, а Дензел кимва признателно и на фона на залязващото слънце се прибира у дома си, грабнал половин галон мляко под мишница.

2.13/10