Дълго време мислех дали изобщо дали да гледам този филм и спекулирах на коя минута точно бих го спрял, ако някога се престраша. Ревютата, които прочетох за него бяха количествено негативни, а коментарите по разни „сферични” и „сенчести” форуми също не ми вдъхнаха необходимия стимул. Така че, когато наистина се настаних пред качествения си 19-инчов монитор, бях силно резервиран към продукта, с който щях да си изгубя времето. Изненадата обаче дойде от факта, че аз действително успях да го изгледам целия, като в резултат на което, остатъчната ми емоция за пръв път не беше единствено стилизиран яд.  Защото филмът може да не е от най-кадърните или от най-стойностните, нито дори от най-смислените, но поне се държи стабилно в коловоза на футуристичния екшън без излишни отклонения и ако погледнете на него като на нормален, непретенциозен и безобиден сай-фай летен хит, то “Terminator: Salvation” определено ще мине много по-лесно през зрителския Ви хранопровод.

terminator-salvation-poster-2Компилация от много смешни постери в един.

Още когато разбрах, че МакДжи ще режисира четвъртия филм, получих неконтролируеми газове. Последният човек на земята, който трябва да бъде допускан без възрастен придружител в Холивуд, щеше да се разтовари върху франчайз, който милиони хора боготворяха от над две деситилетия. Някъде около този момент, всичко в продукцията тръгна на зле. Слуховете за глупавия сценарий, новините за безобразния каст, смехотворното инфо за участието на бате Арни вътре, грандоманските претенции и неизпълними обещания които МакДжи врещеше на весослушание на миналия Comic-Con, дори журанлистическите превюта – всички тези събития започнаха да създават доста отрицателно мнение на хората за бъдещата лента. С нищо не помогна и демоничният бърст на вербална агресия, която културистът Крисчън Бейл манифестира върху оператора си по време на снимките /тук/. Макар и разпространен основно с рекламна цел, емоционалният епизод на американския психар не само че направи актьора и всичко около него за посмешище, но и създаде един  музикален микс, превърнал се в краткотраен онлайн хит /тук/. Изобщо, жалостивите атемпти за самопромоция от страна на създателите не доведоха до нищо съществено, освен отново да докажат, че 200 милионен бюджет и Крисчън Бейл в главната роля не винаги са еквивалент за кинематографично качество.

Премиерата на филма в САЩ мина незабележимо като циганин в камуфлаж. Приходите бяха недостатъчни, зрителите – не особено доволни, а бъдещето на франчайза увисна под огромна и заслужена въпросителна. На първо място, вече казах, че режисьорът просто не е трябвало да бъде МакДжи.- това е очевидно поради ред причини, никоя от които свързана с нелицеприятната му физиономия и безформено телосложение. Основното при него е, че той е клоун и прави циркаджийски филми. Но докато Тим Бъртън също прави циркаджийски филми, при МакДжи, те не се харесват дори и от психичноболните. МакДжи е весел и позитивен глупак, който обича шарени филми за приятелски настроени курви /”Ангелите на Чарли”/. Историята и цялостната идея на “Terminator: Salvation” просто са били непосилни за него, колкото и да се е опитвал на моменти. Това е видно не само от простодушните филтри, които е преекспонирал, за да създаде антиутопичната атмосфера на постнуклеарното бъдеще /в което обаче рекичките все още са бистри и чисти/, но и от превзетите му опити да покаже едно убито от ядрени катаклизми общество. Похвален опит, г-н Джи, но ненужен и печален. Единственият плюс от присъствието на този палячо в руините на снимачната площадка на филма е, че екшънът в “Terminator: Salvation” е на доволно ниво и в правилни параметри. Динамичен, ефектен и на място, без излишни визуални пръдни или философски ъгли на камерата. Просто екшън, или може би прост екшън – зависи от гледната точка. Защото, нека не се лъжем, екшънът е единственото, което крепи филма от саморазпад. Не че е нещо революционно, но поне става за наблюдаване от разумна дистанция.

terminator-salvation_192Колкото и да не Ви се нрави, това е сцена от новия терминатор, а не от „Трансформърс“.

Като захвърлим настрана спешната нужда от присаждане на талантлива жлеза у МакДжи, е време да обърнем поглед върху другият аспект от филма, който също върви ръка за ръка с провала му, а именно – сценария. Това, че сценаристите на „Т3” отново са драфтнати на борда, не означава задължително че филмът ще следва и предишната си логика. Защото той определено страда от липса на ключов смисъл и то на важни за сюжета места. Не говоря за времевите парадокси, на които ще станете свидетели и на патетичните взаимоотношения между неосъзнат баща и бъдещ син, които се разиграват от Джон Конър и Кайл Рийс като серия от мексикански сапуни, а за очевидните неточности във връзка със старите серии. Пресен пример е сцената от „Т1”, в която по-вазръстният Кайл Рийс /Майкъл Бийн/ обясняваше, че Т-800 са били чисто нови модели и са били току-що произведени. Да, но малко преди това, той беше казал че идва от 2029 година, а действието на настоящия филм е в 2018 година, като тук отново има Т-800. Хмм? Да не говорим, че в края на „Salvation”, Джон Конър съумява да изсипе огромно количество лава върху един Т-800, който не само че не се разтопява като колегата си от края на „Т2”, но и продължава атаката си все така настървено, без особени наранявания. Явно старите модели са по-издръжливи от новите, или просто някой сценарист е спал по време на часовете по физика. Ако започна да Ви разказвам обилно за всички plot-holes във филма, ще ми се доповръща от гаврите с пространствено-времевия континиум. Затова ще се наложи да приемем, че действието на “Salvation” се развива в паралелна вселена или алтернативна реалност, защото иначе всичко отива по дяволите, а ако някой му се занимава, може да прегледа ето тази времева линия, която уж претендира, че дава някакво обяснение за липсата на логика в историята. Но дори да се съгласим, че са възможни такива грешки, не може да се прости на сценаристите за другите ударни глупости, които ни сервират по-късно, като например фактът, че Джон Конър може собственоръчно да хаква чрез USB слот и флаш-памет вражеските моторизирани роботи, или че един /1/ сам човек може да проникне безнаказано в най-великата база на убер-технически напредналата „Скайнет”, която е охранявана само от два /2/ терминатора./?!/ От друга страна, е трудно да изпитваме съпричасност и съжаление към групата бунтовници на Конър, които уж са изостанали, невъоръжени и нещастни, а всъщност показваха наличие на завидна бойна екипировка, военна техника /между която преносими компютри с видимото лого на “VAIO”, което явно показва че лаптопите на „Sony” ще са най-продаваният артикул дори след Денят на Страшния Съд/ и най-вече – бяха загадъчно чистоплътни. Мда, за свят в който водата би трябвало да е кът, а всички излишни козметични глезотии да са просто скъп спомен, смея да заявя, че всички герои бяха с изрядно бели зъби, повечето прилежно и редовно избръснати, а жените от друга страна – с наличие на учудващо количество лицев грим и естетически издържани прически. Специално внимание обръщам на неоринетираната щерка на Рон Хауърд, която във всяка от сцените си беше минала през палавите ръце на някой гримьор.

terminator-salvation_1Джон Конър действа на принципа – „око да види, ръка да пипне…“

Както и да е, нека не си губим времето в излишни обяснения на очевидния факт, че филмът не е правен за интелигентни хора и да минем нататък. Актьорите на филма са следващия куриоз. Защото са известни, но не показват с нищо, че досега са се снимали във филм. Те са популярни и Вие очаквате от тях да покажат нещо над екзистенц минимума, но те само гледат мръсно в определена точка и ръмжат с различна интонация. Особено очевидно е това при Бейл, който не само че презентира образа на Джон Конър по възможно най-животновъдския начин, но и бива надигран и задминат от неизвестния досега Сам Уортингтън, който без някакви особени актьорски усилия успява да направи така, че филмът да се върти повече около него, отколкото около т.нар. „съпротива”. Уортингтън играе сравнително приемливо, като за подобен детски сценарий, което не може да се каже за други негови колеги, които за няколкото си сцени успяват да преиграят ролите си на макс. Историята около героя му Маркъс не е от най-оригиналните, но поне ще Ви задържи вниманието повече, отколкото некултурните грухтенета на Конър и драматичните му речи по радиоточката, с които се опитва да надъхва останалите оцелели бунтовници с някакъв героично-мотивационен монолог. Изобщо, ако суб-плотът за неосъзнатия киборг Маркъс не бе включен във филма, то „Т4” просто нямаше да бъде гледаем, повярвайте го. Относно останалите актьори няма да отварям дума, защото те са по-незабележими и от Бейл, колкото и странно да Ви се струва това.

Срам ме е да го призная, но музиката на филма е тривиална и незабележима. Доказателство за това е фактът, че ако не знаех предварително, че е писана от Дани Елфман, може би никога нямаше и да разбера. Специалните ефекти са добри, което всъщност не е комплимент, при условие че половината от бюджета е отишъл само за тях. Атмосферата на филма определено се опитва да бъде депресираща и мрачна, като за целта дори имаме сцена в девастирания от ядрен холокост ЕлЕй, в който години след атомните бомби все още горят коли, но въздухът става за дишане и никой от оцелелелите не е облъчен или пострадал от радиация. (?!) Да не говорим, че единствените двама души, които все още щъкат из ЕлЕй /надъханият пубер Кайл Рийс /в ролята Антон Йелчин – сричащият славянин от „Стар Трек” и мократа мечта на някои цигулиращи модератори/ и едно малолетно негърче, което е толкова политически коректно, че през целия филм не казва абсолютно нищо/ се представят като… „Съпротивата – Клон: Ел Ей”. Защото дори и по време на война, всеки трябва да си спазва фирмената йерархия.

terminator-2Човек vs полу-човек в интимен диалог.

Историята ще ни запознае с групичката революционери, които въпреки техническата си неграмотност, изненадващо решават да атакуват „Скайнет” под водачеството на Джон Конър и посредством звуков сигнал, който неутрализира машините. В същото време един заблуден хуманоид се появява на хоризонта, търсейки къде е попаднал и без спомен за това как се е озволал там. Това е Маркъс, който в началото на филма виждаме, че е осъден на смърт за неопределено престъпление, като преди това е дарил органите си на плешивата Хелена Бонъм Картър, която уж се опитва да лекува ракообразни заболявания. Това, което Маркъс не знае обаче е, че съвсем скоро ще се превърне във футуристичен прототип на нещо, което никой досега не е виждал и което някои биха възприели като фантастична романтика, а други като абсурд – робот с човешко сърчице. Мда, емоционалните киборги са на мода, а тяхната кончина винаги трябва да е трагично-позитивна, още от времето, когато бате Арни разрева половината свят, след като се удави в казана с лава от „Т2”. В една от по-драматичните сцени на филма, Маркъс се самоосъзнава като парче метал и започва неистово да реве от гняв, докато Джон Конър започва да го обвинява за всичките си нещастия по азбучен ред – „ти уби баща ми, ти уби майка ми, ти уби малката ми братовчедка, бла-бла-бла”. Що за семейна трагедия? Но и тук, мисията е изпълнена, макар и не без косвени жертви. Накрая, след доста зрелищни експлозийки, минимална приятелска смъртност /все пак говорим за PG-13/ и няколко смехотворни повторения на култови лафове като : „Come with me if you want to live” и „I`ll be back”, „Скайнет” е победена посредством атомна експлозия, оркестрирана докато хеликотперът на нашите хора е още на 20 метра от ядрената гъба. Мда, физическият реализъм на филма е недостижим. Но това не е всичко – в края Джон Конър бива набучен в сърцето и Маркъс трябва да се жертва за него, поради което група кирливи бунтовници извършват – забележете – тарнспланатция на човешко сърце в полеви условия. И после как да се чувстваме загригжени за тези хора, които побеждават сами тежкотоварни машини, спасяват десетки заложници, унищожават централата на най-големия си враг и накрая – за десерт – спасяват живота на лидера си, чрез медицински несъвместима операция?

Terminator SalvationБаща и син скоро ще бъдат неприятно изненадани изотзадзе.

Интересно намигване към феновете – освен гореспоменатите лафове, които тук прозвучаха меко казано смешни – е и появата на самият Арнолд или поне на компютърно генерираното му лице върху напомпаното тяло на Роланд Кикингер. Да, именно той играе първият модел Т-800, който се явява алфа-машината за тази серия. Сцената е добра, защото имаме възможност да видим оригиналния терминатор в действие, но и защото Т-800 пребива почти до смърт горкия Конър. Всъщност, като се замисля Конър бе разпиляван през целия филм. Да, в “Terminator: Salvation” намаше една сцена на битка, в която Конър да не бе ритан, захвърлян и бутан от различни по височина локации. Като за мъжествен лидер на съпротивата, Конър приличаше повече на физически негоден селянин, който се ежи пред големите батковци в дискотеката, но когато нещата станат сериозни, неминуемо се оказва в локва от собствените си зъби. Както и да е, CGI камеото на Шварца е стабилно и навява приятно носталгични мемоари от оригиналните филми. Да не говорим, че през половината сцена, Т-800 е голичък, така че любител/к/ите на стегната мъжка плът също ще има с какво да изплакнат очните си ябълки.

В заключение ще се върна на темата, че колкото и да е тъп, филмът всъщност става за гледане. Да, вярно е, че го плюя и това е справедливо, защото стойността му е едва ли не в категорията на direct-to-DVD филм. Но може би при мен номерът мина, защото не го приех като официално продължение на сагата „Терминатор”, а като напълно отделен филм. Ако и Вие се опитате да гледате на „Т4” като индивидуално заглавие, то може би ще се хареса и на Вас. Една от големите грешки на филма е, че има прекалено много допирни точки с класическата PC игра “Fallout “- не само визуални, но и сюжетни. Това пречи на филма да изпъкне самостоятелно, а като се прибавят и множеството логически недосмислици вътре, всичко се превръща в рядка каша от неадекватност. Ето защо е болезнено очевидно, че “Salvation” никога няма да стигне нивото на Камеръновите терминатори, но за сметка на това има потенциал за едно ново начало. И само бъдещето ще покаже дали това начало е тръгнало в правилната посока.

5.9/10