След като разбрах новината, че “G.I. Joe” ще се сдобие с незаслужено и несправедливо продължение, аз получих коктейл от смесени емоции, който образува мисловна буря в крехкото ми телце. На първо място, започнах да разсъждавам защо “Paramount” са стигнали до извода, че първият филм има достатъчен касов успех, за да донесе сикуъл, при усолвие, че на премиерата си филмът натрупа някакви мизерни 50 милиона, което е повече от три пъти по-малко от ресурсите за направата му и определено не могат да стъпят на малкия пръст на конкурентните заглавия от лятото като „Трансформърс 2” и дори „Хари Потър”. На второ място, се замислих че дори ако филмът наистина събере пари в едно далечно и несигурно бъдеще, не е ли пак твърде рисковано да се прави продължение на франчайз, който очевидно няма да го бъде, защото ако и двойката бъде наполовина толкова зле, колкото оригинала, то “Paramount” може да затъне в доста сюрреалистични отчетни баланси. Но каквото и да си говорим, сикуълът е непроменим факт, който е вече официално потвърден. Най-интересното в цялата работа е, че името на Стивън Сомърс не се спряга особено усилено за двойката. Мда, явно все някъде има нещо като Бог, защото определено някой е чул плахите ми молби със Сомърс да се случи някакво нещастие. По контракт, всички оцелели актьори от първия филм ще се завърнат и за втория – те са подписали договора и вече няма връщане за тях, колкото и да не искат вече – но за Сомърс това не е условие. Той е просто поредният заменяем второстепенен режисьор, който лесно може да бъде отстрелян от проекта като пушечно месо. Още е рано за твърди новини, но както вървят нещата, г-н Сомърс няма да седи на режисьорската табуретка за “G.I. Joe 2”, когато и да се случи този катаклизъм.

gi_joe

Но нещо повече – надъхан от сравнителния успех на филма си, на фона на всички негативни ревюта, които се изповръщаха по негов адрес, Сомърс открито е заявил пред медиите, че филмовите критици са безполезни и не възприемат филмите за широката публика. В интервю с Variety, той е споделил, че: „Аз правя филми, които критиците обичат да мразят. Те обичат мрачни и депресиращи филми и не харесват комерсиални и популярни такива.” Нека разтълкуваме тези гениални слова. Значи, на първо място, той е прав за мразенето. Аз не съм критик /макар че имам его на такъв/ и въпреки това наистина мразя филмите му. Той е един от малкото режисьори, чиито филми мога да оплювам със завидно удоволствие. Проблемът е във втората част на сентенцията му – защото неговият филм също е депресиращ. Всъщност, „G.I. Joe” е един от най-депресиращите филми на лятото, защото е единственият, който показва, че умствената болест на Сомърс е реална и човекът има нужда от помощ, посредством дарителски SMS-и. Още по-депресиращ е факта, че доброволно сте дали пари, за да изпитате битовата мъка на актьорите му.

Но режисьорът продължава с думите: „Критиците са станали изчезващ вид, защото ревютата им за последните десет години са станали много по-жестоки и персонално насочени. Те атакуват режисьорите лично.” Ами много ясно, бате. След като режисьорът очевидно няма талант и не умее да се справя с елементарни задачи, а в същото време са му поверени милиони долари и десетки млади актьори, е напълно нормално след като филмът му се окаже масивен провал, той да бъде заслужено оплют. Явно Сомърс е чел прекалено много ревюта, в които името му е свързвано със синонима „некадърник” и е получил вътрешно озлобяване спрямо критиците. Няма проблем, аз съм готов да пиша по три негативни ревюта за филмите му, стига това да го подразни достатъчно, че да го докара до суицид. После ще ми благодарите.