„Досиетата Х“ е филм, който трудно мога да опиша с простите думи, които обикновено употребявам. Той е нещо повече от обикновен филм, той е нещо повече от нормален сюжет – той е неочакван летен диамант, излязъл след поглъщането на въглен от Крис Картър и съответното му изпърдяване пред публиката. Картър е клиничен случай на лузър – нещо като Уве Бол, но без егото и претенциите. Това не е комплимент. Доста време ще се обсъжда защо бе направен този филм – на кого му трябваше това, и кой би го гледал. Това са въпроси, оставени без отговор, също както и въпросите, които героите си задават във филма – философски, научни и религиозни. Почти нито един обаче не стига до отговор. За сметка на това, се стига с лекота до моменти, в които актьорите сбръчкват веждата си и повтарят драматично, че искат да повярват. Аз също исках да повярвам, че този филм ще бъде нещо повече от едно недооформено изпражнение. Исках да повярвам също, че Духовни не е глупакът, на който прилича, и че Андерсън не е просто поредната състарена вулва, с една-единствена роля в киното. Исках да вярвам, че мозъкът ми няма да изпадне в краткотрайна кома, още след първия половин час…. За нещастие, тези мои вярвания се оказаха разчупени от няколкото десетки минути чист кинематографичен хорър.

x-files-i-want-to-believe-thumbМълдър и Скъли са преследвани от тълпа озверели фенове след провала на филма.

Абсурдите във филма започват още от началото. Мълдър е с брада и прилича повече на Робинзон Крузо, отколкото на съвременен нърд. Визията му кърти всякакъв вид мивки, но в лошия смисъл, защото изглежда направо нелепо, на фона на т.нар. сериозност на историята. Скъли е лекарка от ER и спасява невръстни животи в пресилено драматични лекарски битки. На моменти се бърках какво точно имам честта да гледам – тъпа серия от „Досиетата Х“ или още по-тъпа серия от „Спешно отделение“. Защото филмът има усещането точно за това – изкуствено удължен епизод от сериал, без нищо повече, което да предлага и което да оправдава направата му. Освен неистовата нужда на Духовни да си плаща сметките в психиатричната клиника. Не знам за Вас, но аз лично не бих бил болен от пристрастяване към секса след години наред прекарани рамо-до-рамо с Джилиан Андерсън.

Сюжетът е приятно трилъристичен и няма да спойлвам развръзката, колкото и неадекватна и забавна да беше тя. Само ще спомена, че нито един момент филмът не прави това, което почти всяка серия на сериала, правеше преди 10-15 години – не шокира, не изненадва, не буди интерес и като цяло липсва основното – атмосферата и химията между героите. Тук те играят видимо пресилено – неизбежно заедно /като Пижо и Пенда/, но и дървено /като Буратино в депресия/. Историята не създава тръпка, не те кара да очакваш и да се надяваш, а просто те кара да седиш и да се пулиш пред екрана каква е поредната глупост, която ще се случи, преди тази абоминация да свърши. Включването на религиозен елемент е направено с цел – повече мистичност, но нещо не се е получило по конвейра. Свещеник-педофил, който плаче кръв. Що за жалост? Най-лошото обаче е, че краят е претупан и съшит с побелели конци. Някак си изведнъж, без особена трудност, филмът свършва почти без обяснение на повечето въпроси, които постави. Зрителите разбират максимум малко и някак си остават в неведение, което дразни, особено на фона на останалите минуси на филма.

xfiles1Героите гледат отчаяно в аутокюто някой да им пусне нормална реплика.

Новите герои в сюжета са невзрачни, безлични и скучни. Агентката от ФБР умира неестествено смешно, а негърът в костюм /Екзибит/, който се дървеше като шеф, всъщност е хардкор рапър и води до асоциации с фразата „магаре в космоса“. Те не само, че не помагат на основния каст, но и се губят в снежните преспи, където е заснет филма. Именно това е единственото нещо, с което филмът наистина шокира – че го пуснаха по кината през летния период, а в самия филм е снежна зима /в която на моменти дори валящия сняг бе изкуствен/. Изобщо, пародията е пълна, незабравима и реалистична.

Друг шок и ужас за мен е, че в тази серия, Мълдър и Скъли вече не са просто колеги, а са и млади влюбени гургули, които споделят едно легло. Романтиката не ни е спестена и тук, но поне е принизена до елементарни битови противоречия и тук-там някаква рядка целувчица. Поради PG-13 ефекта, който педерастите от FOX са търсили, във филма няма нито голота /а трябваше/, нито ругатни /има едно „Shit“, но то е в началото и явно са го забравили при монтажа/, нито някакви особени кървища и други нецензурии. Това е епиченн минус и превръща филма в кабеларски трилър, отколкото в нещо сериозно. Да не говорим за музиката. Дори тя е малтретирана от Картър – началната тема е изродена и изобщо омаскарена в най-пълен вид.

На фона на тази излагация, първият филм ми се струва като култова класика. Не знам дали наистина причината за това е студиото или режисьора, или липсата на оригиналност, или каквото и да е там. Важното е, че този филм застреля от упор детските ми мечти и превърна старите ми спомени от сериала в локва от дрисък. Не преувеличавам – след края на епоса, първото нещо което направих е да се залостя в клозета.

2.3/10