Шварценегер обмисля убиването на още „Хищници“

Глупакът Робърт Родригес, който отскоро нашумя с неистовото си желание да филмира нова версия на филма „Хищник“, сега е нажежил обстановката във фенските сайтове, като е помолил достолепния Арнолд Шварценегер да вземе участие в бъдещия му проект. Засега от офиса на мащабния губернатор няма реален отговор на поканата, но това не означава че Арни не е навит, а просто обмисля колко точно CGI да се използва за регенерирането на екранните му мускули.

Хищникът е готов за битката си с Мистър Олимпия.

Самият филм на Родригез ще се нарича „Хищниците“ и за голямо мое щастие няма да бъде поредния безмозъчен ребуут, защото режисьорът бил твърдо против подобни простотии. За сметка на това, продукцията ще се води официално продължение на първите два филма за космическия ловец, а Родригез е включил в сценария специално ролята на Дъч от оригинала, с която Шварценегер направи един от най-добрите си филми. Как точно ще се развие новия сюжет и кои ще са основните герои, още не е ясно, макар че снимките започват съвсем скоро. Единственият минус е, че Родригез е боклук и повечето неща, които е произвел, са малко над нивото на кенефната поезия, така че не съм убеден колко е правилно режисирането му на сериозен филм и то такъв, в който не участва Антонио Бандерас. За повече информация, проверете тук.

Ревю: „Friday The 13th“

Дълго време се чудех как да започна това ревю. И то не защото филмът изисква някакви специализирани умения в ревюирането му, а по-скоро защото няколко дни след края му, все още не съм напълно убеден какво точно гледах, или по-точно – наблюдавах, защото гледането на един филм изисква съпричасност със сюжета и героите му. Не, аз наблюдавах филма, защото ако трябва да бъдем точни, той мина покрай мен толкова незабележимо, колкото незабележимо се изпразва един полово атлетичен комар.

Постерът показва няколко дървета, едно от които е на преден план.

Без излишни приказки, започвам веднага, за да се отърся колкото се може по-бързо от мемоарите си по това филмово извращение. Зрелището се нарича „Петък 13-ти” и както вече всички знаете, това е хорър. А както повечето от Вас знаят – това е т.нар. ребуут на класическа поредица. А както може би никой от Вас не предполага – филмът е толкова убийствено жалък, че старите филми от началото на 80-те години на миналия век, изглеждат като внезапен култ, спрямо настоящото недоносено отроче. Не се притеснявайте – веднага ще експлицирам тезата си, с моята непогрешима филмова логика на заклет холивудофоб. Маркус Ниспел е човекът, който ще обвиня за това хорър нещастие. И ще го обвиня справедливо, защото общо взето целият филм е бил закачен на нежните му плещи. Не гледайте, че продуцент е Майкъл Бей, защото той има толкова пръст в „Петък 13-ти”, колкото има в „The Unborn”, където също бе промотиран като активна фигура. Ако Бей наистина беше бъркал в двата проекта, те щяха несъмнено да се развиват в голям град, с много магистрали, на които N-брой коли да се преобръщат, блъскат една в друга и излитат в Космоса. Не, Бей няма никакво реално присъствие тук и името му се споменава, така както името на Спилбърг се споменаваше при креацията на „Орлово Око” – за тежест и реклама.

Та, този Маркус, който има малка, жалка и общо взето – откровено противна режисьорска кариера, включваща основно содомизирането на хорър класики като „Тексаското клане” и „Франкенщайн”, сега се е повърнал към абсолютно същото поприще, но с идеята да изроди друг франчайз. Нека да Ви кажа, че напоследък модерния синоним за творческо безсилие се нарича „ребуут”. Да, не се изненадвайте, когато след някоя и друга година по екраните ни засипят новите версии на „Завръщане в бъдещето”, „Индиана Джоунс”, „Пришълците” и т.н. филми, които просто нямат реален смисъл от доизточване, но Холивуд тачи и последната капка семенна течност, която може да се издои от всяка 30-годишна крава. Ниспел явно е набеден, че единственото, което може да снима са кървави хоръри и ето затова върху него е захвърлен новия проект, от който се очаква да се извая поредната кинематографична класика. Както може би се досещате обаче, той не само че не успява да направи елементарния за жанра си филм, но и поврежда всички класически нюанси на добрия филм на ужасите, превръщайки го просто в едно 100 минутно врещене, кървави пръски, тресящи се нянки и дразнеща чернота. Филмът е заснет почти на 90% през нощта или в някой слабо осветен тунел или барака, което не само че не го прави по-страшен, /защото през повечето време не можете да видите точно какво се случва/ а го прави доста по-противен за гледане, защото в кадъра се въртят някакви бледи сенки на тийнейджъри, изиграни от 30 годишни актьори, които врякат и крякат, без особен успех.

Джейсън репетира финеса на бъдещите си обезглавявания.

Ниспел обича гадориите, но обича и голотиите. Това би било добре, ако те бяха добре направени и свързани по някакъв дори минимален начин с историята. Тук имаме на места просто някаква телесна експлоатация, без никакъв смисъл, и турена през пет сцени, колкото някоя от актрисите да си разхлади изкуствената цица. За справка – във филма преброих 3 /три/ секс сцени /не броя сцената, в която дивият реднек се обясняваше в любов на един пластмасов манекен/, които са толкова изкуствени, че правят филма като някаква пародия. Особено третата сцена, в която някаква безсюжетна блондинка е яхнала мъжкото си магаре, е просто безумна, поради факта че през цялото време мъжът рекламира циците й на глас, като изтъква, че има „perfect nipple placement”. /?!/ Ако актрисите са искали да пробият в Холивуд чрез телцата си, едва ли точно това е бил начина, или поне не и във филм, който би трябвало да се взема насериозно.

Интригата започва като всяка друга болезнено тъпа абнормалия, като този път създателите са намигнали към оригиналните филми и са показали откъде и защо е тръгнал уродливият Джейсън Ворхес по своята кървава бразда. Това, което обаче остава в пълна сценарийна сянка е, как анти-героят е придобил свръхестествените си безсмъртни умения, които дори тук съумява да презентира безотказно. Как е оцеляло това дете през всички тези години, защо продължава да убива невинни тийнейджъри с такава жестокост и какво точно се е случило с него като малък, че е толкова шибано грозен? Това са въпроси, които Ниспел е оставил без отговор, може би за да възбуди интелектуалната жлеза на 10-те си зрителя. Не знам, лично на мен мотивацията на Джейсън беше банална и нереалистична, дори по-нереалистична от тази на колегата му Фреди Крюгер. Но както и да е, филмът ни завежда до група нелицеприятни тийнчета, които отиват на къмпинг в дивите американски гори, където както добре знаем, нещо ужасно ще им се случи. Защо тъпите американци продължават да ходят на къмпинг в гората, след като са гледали филми като „Погрешен завой”, не знам, но явно наистина малките янкита си мислят, че са недосегаеми, въоръжени с жалките си GPS-чета. Та, групата загорели младенци, започва масово съвокупляване по палатките, когато certain individual, размахващ бая използувано мачете, започва да ги декапитира и мютилира без особена милост и то доста скоропостижно. Признавам на филма това, че изобщо не му дремеше за героите си – повечето бяха изколени без да им се даде шанс за каквито да е реакции, освен последните им думи, които в повечето случаи бяха: What the fuck? Младите хора биват убити доста бързо и яростно, като една от по-ефективните смърти е сваряването на мацката с изкуствените гръдни израстъци в един спален чувал. Да, това беше мнооооого яко, пичове. Повярвайте!

„За едни сватба, а за други – брадва“.

След като и последната пръдла от групата е омаломощена, а бате Джейсън се прибира в бърлогата си за релаксация, аз си помислих, че филмът е към края си, защото едва бях изтърпял и тези морни 15 минути. За моя жалост обаче, историята продължава 6 седмици по-късно, когато братчето на една от виктимизираните моми, е започнало да я търси и обикаля Америка с един кирлив мотопед, разлепяйки постери с нейната снимка по всеки възможен селски кър. Ето тук филмът ни запознава с главния си герой, изигран от галеника на съвременния хорър жанр – Jared Padalecki. На по-нежните от Вас, това човече ще е познато основно от ролята му в сериала „Супернатурално”, където партнира на звездата от един друг скорошен хорър – „Кървавият Св. Валентин”. Явно двамата актьори са се хванали на бас, кой от тях ще участва в по-тъпия ужас и очевидно – Джаред е спечелил. Този млад левент се натриса на втора група тийнчета, които горе-долу отиват на същото място, където са измрели първите. Добре, тук е въпросът защо в името на всичко свято, тълпи от прости хора и партиди от прясна мръвка отиват на едно и също шибано място в радиус от 5 кв.км и никой от тях повече не се връща или бива открит? Не е ли някак си адекватно от страна на който и да е да се замисли, че там има нещо или някой, който прави бели? С извинение, ебати тъпите американски братя! Но както и да е, всички знаем че където пише М. Бей не бива да търсим някакъв особен смисъл, така че да продължим нататък.

Джаред и новата компания тийнчета, заформена от двама арийски блондина, две руси курви, един хумористичен азиатец /комичния персонаж/ и един наперен афро /който в повечето си членоразделни реплики обвиняваше приятелите си в расизъм, а драмата на героя му е, че малко преди да умре, му прекъсват мастурбацията./ отиват в горска вила, където да се отдадат на форникации и еякулации, на фона на обилни алкохолизации. Да, супер е да си американски младеж, особено такъв без капчица сива материя. Джаред се навира до групата и за около 10 секунди печели безрезервната обич на приятелката на единия блондин, която се съгласява да тръгне с него по нощите в търсене на изгубената му сестра и обикаля по разни изоставени колиби сама в мрака с него. Повтарям – познавайки човека от 30 сек. екранно време тя тръгва сама с него в гората, през нощта. Що за доверчива пача? Поне да си беше показала виметата, че да има смисъл от присъствието й, но не – консервативната дама явно е отказала голите сцени, поради което Ниспел я наказва с факта, че женицата умира последна и относително безкръвно.

Джейсън отнася поредната си жертва в „прегръдката“ на смъртта.

Естествено, купонът на нашите пичове събужда озверелия от липса на социален контакт и пари за тоалетна хартия Джейсън, който наточва многофункционалната си ножовка и тръгва по горите, в търсене на потенциални трупове. В същото време се оказва, че сестрата на Джаред всъщност е доста жива, но вързана като наложница в мазето на Джейсън. Защо, ще попитате Вие, точно тя е пожалена от ръката на уродливия психопат? Ами защото е откраднала медальонче, с лика на майка му и това я прави… специална? Не знам, така и не разбрах. Явно Джейсън би имал какво да сподели за майчината си обсесия, ако беше разговарял с някой фройдист. Следващата част от филма е просто един блър на нощни сцени, мъженствени писъци, безразборен секс и доста литри изкуствена кръв, разпилявана нахалос. В традициите на жанра, героите умират един по един, един след друг и понякога – един връз друг, като за целта създателите са се погрижили да измислят интересни и вълнуващи начини за умъртвяване на невинни деца. Списъкът включва наръгване с отвертка в гърлото, набучване на рогата на мъртъв лос, прострелване със стрела/?!/ и класическото клъцване на гръцмул. Филмът е открито кървав, което е един от малкото му плюсове. От доста време не бях гледал толкова доматен сок и пюре от боровинки на едно място. R-рейтингът му е заслужен и показва, че е правен с комбинация от творческа смелост и авторско безумие.

Интересен е и моментът, в който Джейсън намира величествената си хокейна маска, с която е известен сред простолюдието. Като за ребуут, очаквах нещо много по-драматично, но извергът просто я намира захвърлена на пода на някакъв селски хамбар и си я взема като армаган. Това е. Къде отиде мистичността на образа? Къде остана романтичната и плашеща неяснота за това кой е Джейсън? Определено се е засилила към селската канализация, защото във филма Джейсън е превърнат в злемотивиран убиец, без връзка с главния мозък, и без ясна представа какво, на кого и защо го прави. Нищо, може би за следващата серия ще се измисли по-разумен скрипт от това да търчи сред дърветата като озверял нерез, с кирливите си дрипи и адска нужда от баня. Някак си е ужасно, да живееш на 5 метра от езеро, а от 25 години да ходиш с едни и същи дрехи и неподмит. Краят на филма е привидно щастлив, което щеше наистина да ме изненада, при все че хорърът не прощава дори на добрите люде. Джейсън бива убит чрез тройната коалиция на резачка за дърва, метална верига около врата и мачете, забито в душата му. Малко по-късно, той е хвърлен в глъбините на кристално езеро и удавен за капак. Но няма начин – и Джейсън е хорър-икона, и той душица носи, така че един обикновен Маркус Ниспел не може да го осъди на смърт и то още в първата си ребуутната серия. Ето затова, не се стряскайте или изненадвайте особено, когато буквално в последната секунда на този епос, Джейсън изкача от езерото с плонжа на делфин, търсещ внимание.

С какво да завърша това трагично ревю? Трагично е, защото с него удостоверявам загубата на много от моите останали добри мозъчни клетки, които вече оредяха като космите по темето на Ам-Гъл. Бих го завършил с нещо позитивно, ако разбира се имаше какво такова да кажа. В случая няма, затова ще го завърша, така както и го започнах – със справедлив хейт. Филмът не струва, приятели. Той е ужас, но всъщност е ужасен за гледане. Той е ребуут, но не показва нищо, което да оправдае реинкарнацията му. Той е актуален хит, но единственият „хит“, който преживях с него е да hit-на копчето за delete, след като едва го изтърпях целия. На любителите на хоръра, този филм ще се хареса малко, и то само защото в него има задължителните приставки на жанра – кръв, зърна, интересни смърти и култов злодей. В останалата си част обаче, филмът протича като гнойна пъпка, пукната в зенита си, което тотално го обезценява и го превръща в поредния тъп хорър, който ще забравите половин час, след като сте го пуснали.

3.0/10