Скъпи приятели, в днешната лекция по това „как не трябва да се правят филми”, съм избрал да Ви запозная с едно от най-актуалните заглавия в хорър-патетиката до момента, а именно – „Кървавият Св. Валентин” 3D. По принцип нямаше да се занимавам, защото самото качество на филма не заслужаваше да си цапам ръцете, но прочетох едно колегиално ревю на филма от Антон Дишков, публикувано апокрифно в треторазряден сайт. След като набързо попрехвърлих какви глупости е написал и най-вече след като се изумих на елементарната му липса на информативност, оригиналност и писателски талант, аз реших да Ви представя правилното ревю, което този съвременен еталон в хоръра наистина заслужава.

Летящи кирки и врещящи загубеняци. Каква по-добра реклама за един ужас?

Трудно е да пиша умни неща, след като съм гледал толкова тъп филм. Нещо повече – трудно е да използвам сложни думи, след като съм се наслушал на толкова простоват диалог. Но най-трудно ми бе да изчакам филмът да свърши, за да мога спокойно да отида до керамичното си нощно гърне и там да отделя /под формата на телесни течности и секрети/ мнението ми за него. Да, скъпи приятели, филмът се гледа бавно и трудно, особено ако се опитвате да не заспите. Правен е по всички възможни шаблонни похвати на клиширания слашър от началото и средата на 80-те години на 20-ти век, и въпреки това претендира за иновативност и съспенс. В него се случва всичко това, което ще очаквате от подобно заглавие, със същото елементарно развитие на персонажите и детински реакции на героите в криза. Още повече натежава и нещастният факт, че е дело на „Lionsgate Studios“, които вече станаха печално известни като ежегодни производители на рядко филмово щастие. По този показател, филмът прилича по-скоро на кирлив миньорски галош, който е излязъл от калъпа с останалите галоши, но се опитва да бъде оригинален, просто защото е правен с повече пари, с по-сексапилни виктимизирани тийнчета и най-вече – защото е правен в 3D.

Какво е това 3D, ще попитат по-простодушните от Вас. Не знам, но така използувано във филма, то не ме впечатли. Основната реклама на филма и начина на продуцентите му да го промотират беше именно триизмерният феномен. И може би наистина, когато човек излезе от празното кино, първото което ще остане в още по-изпразнената му тиква, ще бъдат 3D моментите и как е врещял като малък пикльо, докато се е опитвал да избегне летящата срещу него кирка. Но малко по-късно, когато същият човек осъзнае реалността около него, възрастта си и начина си на мислене, той ще разбере че този филм нямаше да струва билета си, дори да беше направен в 4D. Защото едно е да гледаш качествено 3D във феерични приказки и епични анимации, в които визуалното пиршество на цветовете да ти разпорва очната ябълка, а съвсем друго е да гледаш на 3D как една тъпа курва търчи 5 минути чисто гола, докато накрая бива заколена по възможно най-смехотворния начин. Освен гореспоменатите моменти с летящи кирки, свистящи куршуми в близък план и т.н. кинематографични чекии, филмът можеше спокойно да не бъде 3D и пак щеше да си остане също толкова тъп.

Палавникът още не може да повярва, че след „Супернатурално“, някой се е сетил да го кастне в игрален филм.

Но нека да преминем към сърцевината на тази прогнила холивудска круша, от която дори червей като мен излезе да повърне. Нека започнем, както винаги, с режисьорът, който ако не друго, поне е винаги лично отговорен за попарата, която е сварил. Някой чувал ли е за Патрик Лусие? Аз да, но се опитвах да репресирам спомените ми от неговите филми и се надявах някъде по пътя, да е загинал в кански мъки, но ето ти сюрприз – именно този нехранимайко е турен като режисьор на филма. Бате Патрик е световно неизвестен кретор на второстепенни B-муви хорърчета, като сериалът „Dracula” и най-последното му извращение – „White Noise 2”, в който показва колко е добър в селските трилъри. Бидейки кино-новатор, той е акал и в други поприща на Седмото изкуВство – бил е монтажист и дори сценарист на някои от изпражненията си. Едно типично момче за всичко, което е било излъгано, че може повече и което е рискувало не една кариера, за да бъде селектирано като режисьор на претенциозно слашърче. Личното ми мнение, че този човек наистина се е постарал да не се изложи този път, но повярвайте – след като филмът свърши, Вие ще се запитате, дали ако го беше правил Уве Бол, филмът нямаше да е дори малко по-интиргуващ.
Та тоя Патрик, който очевидно е отново не на място, е събрал колекция от слабоумен, антиталантлив и неадекватен каст, който да надърви както женските зрители, така и мъжествените такива. На първо място, това е младоликият бунтар и недоразвит гей от злокачествения ТВ сериал – „Супернатулно”, чието име няма да рискувам да напиша. Той е толкова жалък в тази си роля, че не генерира в зрителя нито страх, нито напрежение, нито дори сексапил, а само една единствена емоция – неприкрито отвращение, примесено с периодичен гъгрещ кикот от хумористичните му реакции. Този т.нар. „актьор” е толкова далече от киното, колкото далече от киното е например Джак Бляк, но последният поне знае, че е олигофрен.

mybloodyvalentinepic8Лирическият герой открива, че животът е като кутия с бонбони.

Женският персонаж е представен доста постновато и вяло от Джейми Кинг, която повечето от Вас познават най-вече от „Sin City”, а други – от голите й снимки в Интернет. Тази женица има доста суха и безхаберна роля, която изисква от нея само да гледа жално, да гледа уплашено и да врещи на кратки бърстове. Но момиченцето не е виновно, при условие че всяка друга актриса с актьорски умения малко под средните, щеше да се справи с тази роля по същия, ако не и по по-добър начин.
Останалите актьори не са толкова импортантни за развитието на историята, макар че са избрани доста правилно, като се има предвид че филмът се развива в американския еквивалент на голямо село.
Сюжетът на филма е болен от логически дисбаланс и поведенческа нестабилност. Ще ви го преразкажа накратко, без естествено да спойлвам това което може би трябваше да мине за неочакван финален туист, а всъщност бе един от най-клишираните и безвкусни обрати в историята на киното. В скучното и умряло миньорско градче Хармония, луд миньор почва да трепе колегите си под земята, след което изпада в кома, след което се събужда и почва да трепе пияни тийнчета, след което бива прострелян в неизвестна част на тялото и затрупан от 3 камъка и една кофа пръст. 10 години по-късно, същият психопат се завръща в бащината си къща/мина и рестартира убийствата, за да отмъсти за някакво нещо.

Това е, общо взето. Не е особено оригинално, нали? Всъщност е доста тъпо, но айде, кой съм аз да споря с вездесъщите класики в жанра. Казвам класика, защото настоящото заглавие е неуспешен римейк на хорър оригинала от 1981 година, който също не успя да се наложи като някакъв еталон и остана доста по-назад в класацията от колегите си Джейсън, Майкъл и Фреди.
Сега, ако има по наблюдателни от Вас, може би ще забележят скритият патерн в тези заглавия – „Halloween, „Friday The 13-th”, „My Bloody Valentine”, „April`s Fool Day”, “Black Christmas” и т.н. Точно така, всички те използуват за сюжет ключови празнични дати, в който някой някъде убива млади хора. Що за послание, бих попитал аз? Нима американците обичат да се насират от страх на всеки свой календарен повод, или просто акълът им не стига да изберат която и да е друга дата за сценариите си. Лично аз бих се притеснил за разсъдъка на американците при тази тенденция да рекламират празниците си чрез смърт, но след мандатите на Жорж W. Буш, при тях вече всичко е възможно. Въпреки това обаче, в следващите опити за оригиналност на американските хорър-сценаристи, предлагам бъдещи заглавия като „Великденският Ужас”, „Клането на 8-ми март” и разбира се – българският вариант „Георгьовден: Проклятието”.

mybloodyvalentinepic6Селската полиция в Акция!

Доклко дословно е копиран сюжетът от оргиналния филм, не мога да знам, защото не ми се знамива да гледам тъпи хоръри от времето преди да съм се изродил, така че ще оставя на някой по-информиран колега от мен да коментира това. Но всъщност няма значение дали е оригинал или римейк. Когато един филм е правен без идея, без талант и без желание, той става на кашичка, в която се давят всичките му създатели. Но най-лошото е, че в същата тази кашичка попадат и невинните зрители, които са се надявали най-после на един нормален хорър, а за сметка на това са получили абнормален любовен триъгълник, на фона на въгледобивно ежедневие.
Основният персонаж във филма е лудият миньор и мултифункционалната му кирка. Един от плюсовете на историята, е че презентира доста хорористични методи за насилствено умъртвяване, някои от които биха Ви изненадали с арогантността си, а други – с пошлостта си. За да придаде индивидуалност на характера си, злодеят вади сърцата на жертвите си и ги навира в специализирани кутийки от шоколад с формата на валентинки. Защо си правеше труда, не разбрах. Поне откъм кръв обаче, филмът не пести, защото все пак така изисква и името му. Друг огромен плюс е и рейтингът му, който за разлика от някои други наскорошни пикнички, водещи се за хорър, позволява да се псува яко, да се лее кръв като за ER и да се показват тресящи нянки и окървавени гъзове. Това поне признавам на филма – че е искал да бъде достоен представител на ужасния жанр, без да се притеснява за приходи и зрителска възраст. Да, но само един-два косвени плюса, не оневиняват останалите негативи на лентата, а те са множествена съвкупност от фейл.
Музиката е писана от слухов инвалид с композиторските умения на бедния Роланд, че и по-зле. Личи си, че Паткрик Лусие е пестил доста от бюджета, защото в целия екип на филма няма почти нито едно наистина известно и скъпо име, което да продаде продукцията. Единствената реклама, както споменах е преекспонираното вече 3D, което обаче не си заслужава чак толкова, освен ако не сте в 8-ми клас и се екзалтирате от триизмерни черва и безсюжетни цици.
Но както и да е – финалната преценка оставям на Вас. Приятно гледане и успех!

4.4/10