Австрийският дядо и режисьор по професия, Микаел Ханеке спечели демонстративно тазгодишните награди на Кан, като грабна приза „Златната палма“. Ханеке би трябвало да Ви е познат като режисьор на бруталните „Funnу Games“, но също и като старец, който отчаяно иска някой да го вземе насериозно.

michael_haneke_1891865

Филмът, за който е награден тази година носи заглавието „Бялата Лента“ и разказва тежката история за писхологически изтормозени деца в едно училище през 1913 година, които трябва да носят бели ленти на ръцете си, за да покажат „чистотата“ си. Филмът определено вони на трагична военна тема, като този път сюжетът дълбае пре-хитлеровото поколение от нещастници. За да бъде качеството  на филма изцяло подходящо и за най-заклетите ценителски вкусове, филмът е заснет на черно-бяла лента, като по този начин Ханеке е спестил и известна сума от бюджета. Честно казано обаче, на мен ми втръсна от сълзливи и обременяващи военни филми за насилвани деца или измъчени евреи. Просто писва в един момент, особено след като всяка година излизат поне 2 филма на подобна тематика. А и какви са тези черно-бели ленти през 21 век? Какъв е този противен култ към нямото кино? Това че филмът е черно-бял не означава автоматически, че е стойностен, за Бога!

19096189_w434_h_q80

Да не говорим, че почти веднага тръгна и съответният скандал в КАН за  произхода и причината за награждаването точно на този режисьор. Оказа се, че Ханеке и председателката на журито Изабел Юпер, са отдавнашни много добри приятели и дори някакъв вид роднини, а самата „Златна палма“ е била дадена не толкова за качествата на филма, колкото един вид за цялостно творчество на режисьора. Не знам, не съм холивудски детектив, но работата не ми намирисва на хубаво.

Както и да е, филмът вече е награден, а Ханеке обикаля екзалтиран из старческия си дом, размахвайки приза, който никога повече няма да получи. На нас пък ни остава само да преценим сами дали изобщо си заслужава да гледаме този военен плач, който освен че бил убийствено скучен, се тътрил монотонно по екрана с времетраене от 144 минути.

Ето и някои от другите наградени люде:

Grand Prix
A Prophet (Jacques Audiard, France)

Lifetime achievement award
Alain Resnais, Wild Grass (France)

Director
Brillante Mendoza (Kinatay, France-Philippines)

Jury prize
Fish Tank (Andrea Arnold, U.K.), Thirst (Park Chan-wook, South Korea-U.S.)

Actor
Christoph Waltz, Inglourious Basterds (U.S.-Germany)

Actress
Charlotte Gainsbourg, Antichrist (Denmark-Germany-France-Sweden-Italy-Poland)

Screenplay
Mei Feng, Spring Fever (Hong Kong-France)