Анализ: The Happening

Всички добре знаят, че култовият индиянски режисьор от ромски прозиход М.Найт Шамалян слага скрити послания във филмите си, но въпреки това в последната му епика – „Явлението“ като че ли открито липсваше не само послание, но и смисъл. Ето защо, в интернет се навъдиха доста самопромотирали се за критици анализатори, които надълго и нашироко започнаха да дебатират по техните погрешни възгледи за това, какво всъщност е искал да каже режисьора. Бидейки и аз един от тези самообявили се за авторитетни критици, бих искал да Ви запозная и с моята гледна точка за това какъв е бил скритият смисъл в сказката на М. Найт. И така, готови ли сте? Идеята на филма не е за отмъщението на раздразнените растенията, а за нещо доста по-социално, а именно – образователната система на САЩ!!! Да, прочетохте правилно! Това е истината, не се изненадвайте – във филма половината от главните актьори бяха деца, а другата половина – се държаха като деца.

Значи, да започнем с началото на филма – една от първите сцени е как младолик и не особено ориентиран на вид учител по биология /или там каквото беше/, преподава урок за някакъв катаклизъм, случил се при пчелите. Още тази сцена показва основните мотиви на Шамалян – учителят говори като тийнейджър, не успява да намери общ език с децата, шегува се с тях и накрая обяснява целия си урок като нещо, което не „може да бъде обяснено.“ Тоест, училищата в САЩ просто нямат кадрите и материалите да преподават правилно, от което още в класните стаи учениците си тръгват необразовани и неосъзнати. Още повече, че единственото момче, с което имаше нещо като диалог в тази сцена беше селският красавец, който явно показа, че не се слави с особен интелект.

Не е случайно, че в главната роля на този „параноичен трилър“ е избран Марк Уолбърг, който да играе ролята на учител и то по доста зубърски предмет. На първо място, Уолбърг има визията на екшън-герой и на гангстер, което точно е целял Шамаляна – да покаже как в съвременното общество на САЩ, учителите са некомпетентни и избирани по външния си вид, а не по качествата си. Освен това, за учител по биология /или там каквото беше/, Уолбърг през целия филм знае отчайващо малко за растенията и природата като цяло, което е също целено, именно по гореспоменатите причини – да изкара наяве липсата на знания точно в тези, които трябва да ги преподават – учителите на САЩ. Изборът на Уолбърг е ироничен поглед от страна на режисьора и към филмови образи на печени даскали като в „Опасен Ум“ и „Заместникът“, само че тук Уолбърг е представен като реалистичен и действителен учител от средностатистическата школа на Запада – готин пич с външен вид, но без каквито и да е качества и образование и липса на адекватни преценки в кризисни ситуации – в по-голямата част от филма той се правеше на мъж и гледаше лошо, без да осъзнава какво става и без да може да взема елементарни решения.

Но да продължим нататък с явните доказателства, оставени от автора на тази „класика“. Чудно ли е, че през голяма част от втората половина на филма, Уолбърг се движи заедно с група деца – това естествено не е случайност, а начин да се покажат отношенията в един ученически „клас“. Още повече, че идеята на Уолбърг, че растенията убиват хората в големи групи също беше вярна, но групите всъщност олицетворяваха класовете и броя на децата в един клас. Колкото по-малко ученици има в един клас /малки групи/, толкова повече внимание може да се обърне на всеки и да се усетят индивидуалните му нужди и развият индивидуалните му таланти, докато големите класове /големите групи/ се превръщат в хаос и децата там губят интерес, поради което не придобиват качествено образование и по-късно в живота – обществото ги „задушава“ или се превръщат в дегенерати и се „самоубиват“.

Та, малкият на брой клас на Учителя търчи из американските кърове в търсене на надежда. Забележете расите на децата, които са в класа – имаме негърче, имаме латино-американче, имаме и едно бледолико, но дебело дете. Какво ни показва Шамалян с тази група – основните представители на днешната младеж в училищата на САЩ – негрите, латиноамериканците и надъханите бели американчета с наднормено тегло, но самочувствие до небесата. В сцената на убийството на децата, което по начина си на показване, граничеше с пародия на трагедия, Шамалян не е искал да ни внуши нищо повече от един тънък намек за бъдещето на тези мултирасови класове без възпитателен контрол от страна на системата/учителите/. Забележете как хората в къщата, макар и въоръжени явно до зъби, застрелват само двете деца, а не например всички или само възрастните, или дори само Уолбърг, който по принцип би могъл да ги пребие без проблем – нали е „екшън-даскал“. Не, сюжетаът изисква да умрат само двете деца, поради същата причина. В класа без контрол настъпва хаос. В учебна среда без адекватна учителска намеса, настъпват безредици. Хаосът и безредиците водят до трагични последици. Ситуацията представлява една житейска метафора – двете деца са в клас на некомпетентен учител, липсва им образование и имат деформиран начин на мислене. Расата на едното и самочувствието на другото им дават право да си мислят, че са недосегаеми – те вярват, че могат да правят каквото си искат, защото не са „научени“ на друго. И макар и на 2 метра от Учителя си, той е прекалено разсеян и пасивен, за да им помогне навреме, точно както се случва и в реалността. Проблемите на децата, породени в училищата, почти никога не могат да бъдат решени от учителите, макар че те са основната причина за тях – наркотиците, побоищата, престъпността сред малолетните.

В случая, не хората в къщата са убийците, а образованието и обществото на САЩ – нищо чудно и самите убийци да са били жертва на некачествената образователна система като деца. В този си вид, тя не работи. Шамалян иска да го покаже, но не иска да е очевидно, за да не разклати крехите устои на американското общество след 9/11 като пропагандира провала на една от държавните институции. Затова го прави във филма доста subtle и между редовете. Нещо повече – цялата сцена представлява кратко обобщение на настоящето и бъдещето на необразованите деца. Учителите се правят, че ги контролират и се грижат за тях, но всъщност не им обръщат внимание. Децата нямат нормални реакции и не осъзнават последиците от действията си, защото училището им ги е лишило от тях, следователно те действат импулсивно, както биха действали и в реалния живот. В реалния живот, повечето от неуките и слабо образованите тийнейджъри се превръщат в престъпници /негърчето/ или започват да водят безцелен и деградирал живот, водещ до огромния процент на наднормено тегло в САЩ /дебелото/, което пък след време по един или друг начин, води до преждевременната им и безмислена смърт /в случая – демонстративното им убийство/. Обществото /хората в къщата/ не толерират наличието на такива неподготвени и немислещи индивиди, които не биха функционирали правилно в по-голяма група и затова ги елиминира /без емоции и без реален мотив/.
Забележете, че третото дете – латиноамериканското момиче – не бива застреляно. Това не е защото е момиче или защото през целия филм почти не говори. Липсата на говор от нейна страна е знак от страна на Шамалян да покаже расисткото си мнение за латиноамериканците в САЩ. Те представляват почти половината от населението на Америка, и са известни с буйния си темперамент и разговорливостта си. Тук обаче, Шамалян използва момичето точно за обратното – да мълчи и да тича през целия филм след Учителя си като някакъв човешки баласт, без особена роля. Това е мнението на Шамалян и за останалите латиноамериканци – той иска да ни покаже че тяхната роля в американската реалност се е увеличила до такава степен, че е необходимо да „млъкнат“ и да тръгнат по „правилния път“ т.е. американския път. А по въпроса защо не бива убито момиченцето, отговорът е ясен – тя не е ученичка. Тя все още не е покварена от образователната система и не е била заблудена от неинформираността на учителите. Ето затова – обществото й дава шанс да оцелее. Показен е и фактът, че в една от последните сцени, момичето отива на училище заедно с Уолбърг /Учителя/ и с това, предопределя съдбата си. Шамалян показва, че въпреки спасението си преди, бъдещето на момичето вече е предопределено – тя навлиза в същата система, която доведе до смъртта на другите две деца и рано или късно, образователната система ще я премаже.

Бабичката накрая също е злодей, но нейната функция е на образователната система като цяло. Ролята й е съвкупност от всички негативи на учебния процес. Образът й е на „злата директорка“ от повечето училища, а мотивацията й е да унищожи всички проблясъци на интелект сред учители и деца, с което да прикрие следите на некомпетентността си. Злобата и ненавистта й не идват от самотата й, а от културните и социални различия между нея /директорката/ и учениците /момиченцето и дори Уолбърг и Дешанел/. Те са млади, енергични и имат бъдеще, културата им е съвременна и нова, докато бабичката живее в своя си затворен свят и с нагласите, които е имала преди 30 години – тя не може да намери общ език с тях. Същото се случва и по училищата – директорите нямат качествен контакт с учениците и постепенно се озлобяват към различията им, която злоба във филма е показана доста по-брутално, чрез смъртта на бабата /краха на образователната система/.
Във филма са пръснати тук-там и доста други доказателства за идеята на Шамалян. Циганинът винаги е бил майстор на тънкия замисъл и скритите послания, но тук той надминава себе си. Идеята му да изобличи бездействието и нефункционалността на училищата и западното образование, което деградира учениците и ги превръща в „безмозъчни зомбита“ /както става и със самоубийците във филма/, е показана не очевидно, а чрез метафората на природен катаклизъм. Като цяло, Шамалян се е опитал да направи една рискована комбинация – едновременно да бъде политически коректен, но и в същото време – да покаже бунтовническото си отношение към хаоса в училищата, замаскирано като някакъв апокалиптичен феномен.

P.s. – Това е за всички фенове и хейтъри, които твърдят, че ако човек има желание, може да намери смисъл във всеки филм… Дори в такива, които видимо нямат такъв.