„Смъртоносна Надпревара“ /Death Race/ довършва начинанието, започнато от други подобни филми като „Redline“ и „Speed Racer” – да абоминират човешките представи за малоумен екшън с колички. Това е филм, който е комбинирал в себе си жанра на затворническите драми с този на състезателните трилъри и накрая се е пръкнало някакво уродливо отроче, на което е аднат некадърно лек футуристичен бекграунд и е озаглавено с горепосоченото горделиво наименование.

https://i1.wp.com/www.joblo.com/newsimages1/death-race-poster2.jpg

Наказателно отговорен за тази поредна доза холивудска гной, е нашият добър приятел и творец – „режисьорът“ Пол Андерсън. Средните две имена на този креатор имат инициали W.S., но за мен по-правилното съкращение в неговия случай би било WC. Както и да е, това е революционистът, който ни поднесе на анална тепсия кретеноидни класики като „Смъртоносна Битка“ и „Заразно Зло“, и най-сюблимния му грях – опропасти на клетъчно ниво адаптацията на „Пришълецът срещу Хищникът“. За тези му успешни опити да молестира киното като същност, ще се въздържа от коменрар. Човекът вече е поел ректално достатъчно лоши ревюта и на по-печени „критици“ от мен. Тук става въпрос за настоящото му деформирано филмово изпражнение, а именно – „Смъртоносна надпревара“. Филмът е инспириран от дърта видеоигра, което е очевидно и всеизвестно, защото Адерсън е един от двамата холивудски геймъри /познайте кой е втория/, които филмират всяка игра, която им тръгне на лаптопа.

Това не е просто убер-клиширано и хипер-бутафорно епосче. Това е, може би, един от най-предсказуемите и повтарящи се сюжети на Седмото изкуство. Беден човечец, който естествено винаги е невиновен и с виктимизирана съпруга, попада зад решетките и е принуден да се справя с тежкото си битие, докато впоследствие, и поради факта че е яко копеле, успява да избяга и едновременно с това да манифестира своята тиха вендета. Естествено, имаме злия надзирател, /който в случая, за по-голям сценариен туист, е състарена блондинка/, и не на последно място – добрият старец, който помага на главния герой да преуспее. Ако започна да броя на ум в колко филма се повтаря тази история, сигурно ще изпадна в краткотрайна кома от напъните. Затова ще продължа директно по топика.

Ясен Стейтъм е главният тежкар във филма. Бидейки иносентен и несправедливо обвинен, той е турен в суфистициран затвор, където започва битката му за оцеляване на пистата като състезател в извратено автомобилно шоу между затворниците, с доста малтретирани на външен вид коли, приспособени с щитове, картечници и други джунджурийки. Действието е ситуирано приятно напред в бъдещето, като интересна подробност за отбелязване е апокалиптичното решение на създателите на филма да посочат 2012 година като началната дата на световния упадък. Автомобилите във филма са тунинговани от вторичните суровини на някой цигански джамбазин и са ъпгрейднати с огнева мощ и други предвидени за филма алогични боклуци. Ефектът, търсен от Андерсън, е бил симплифициран екшън със зачестени моменти на тръпка. В това отношение, е успял. Защото с една дума, филмът е просто това, което трябва да бъде и нищо повече – безмозъчен екшън с коли. Всичко останало е излишен драматичен пълнеж и сюжетен баласт. Интересно е как актьорите са асюмнати по метода на тайпкаста. Стейтъм бе набеден за добър шофьор в „Италианската афера“ и в „Транспортер“, а афрото Тайрийз Гибсън – в „Бързи и Яростни 2“. Ето ги отново в ролята на опитните шофьори. Явно самопромотирането във филмите върши работа.

https://i0.wp.com/blogs.theage.com.au/schembri/deathrace1.jpg

Изобщо, кастът на филма граничи с пристъп на деменция. Йън Макшейн е в ролята на дъртият добряк, което е меко казано некомфортно за всеки, който е гледал дори един епизод на „Deadwood“. В ролята на злата вещица-надзирателка е избрана възрастната дама Джоан Алън, която е осакатила бюджета на филма минимум с 14К долара за тоновете грим, които са били изразходени по скулите й, за да й придадат вид, който поне малко се отличава от абсолютно противопоказен. Самият сценариен избор за жена, и то блондинка, и то презентирана по този начин, да бъде директор на затвор за най-големите боклуци на Америка, показва една почти шекспирова ирония в изказа на създателите. Както и да е, самата тя играе вдървено, като обзета от телесна парализа, и явно показва деградацията на кратката й кариера, водеща директно към холивудския старчески дом. Друг естетичен шок идва от ролята на гадния негър. Какъв шок, ще презюмирате Вие? Все пак негрите са сред нас от десетилетия, и повечето са гадни. Тук обаче имаме 3 в 1. Той е и хомосексуалист. Четох някъде, че Холивуд ще осъжда остро всички употреби на обидни стереотипи във филмите, като например латиноамериканската прислужница, чернокожият партньор и геят-злодей. Тук обаче създателите заобикалят правилата почти правителствено, като изтипосват на екрана негър-гей-злодей. Хем е обиден стереотип, хем обаче има и щипка колорит. Каквото и да е, върши работа, защото индивидуализира героя над останалите. Естествено, житейския му бекграунд на убиец и садист, не му пречи да оцелее, защото сакън ако в Холивуд убиват гейовете и негрите накрая, особено ако са портретирани като един и същи герой.

https://i0.wp.com/carsmedia.ign.com/cars/image/article/879/879375/death-race-20080604053755271-000.jpg

Филмът има ефекти, това е плюс, и повечето не са CGI, а са реални каскади с истински автомобили и декори. Това надъхва зрителя и го кара да се чувства вътре в пистата, особено когато наблюдава брутални скокове, екстремни експлозии и смърти /най-интересната, от които – мобилно декапитиране на плешивец/. Оркестрирането на екшън сцените обаче не бива да се брои като позитив за Андерсън, при условие че почти целият филм е заснет в затворен сет и с контролиран енвайърмент. Както и да е, състезателните моменти на филма си заслужават хайпа и правят това, което трябва – акселерират адреналина до ниво пре-драйф.
Музиката във филма е един от факторите, които будят миксирани емоции. На моменти бе просто ОК, но в повечето време бе все едно да слушам протяжния вой на рокаджия, който бива изнасилван от неопитен рапър. Като цяло, дразнеше ушната ми кухина, макар и не чак толкова, че да ме докара до вомитиране. Но добре знаем, че филмите на визионера Андерсън имат едно и също гарбидж звучене, така че феновете му /има ли такива?/ няма да бъда дисапойнтнати.

Овърол, това е чистоплътен съмър екшън филм, без претенции за качество и определено без мотивация за сериозност и реализъм. Все пак, филмът е заснет в близкото бъдеще, което директно служи като извинение за всичко, що е нереално в него. Въпреки абсурдизма, който лъха на талази и множеството негативи, които се виждат и от Рей Чарлз, динамиката му го спасява от тоталния траш, а неспирният екшън с минимум моменти за размисъл го превръщат в пюр фън експириънс.

3.7/10
P.S. Посвещава се на брилянтния изказ на субекта Сименон Цанев, по-известен като Роланд.