Тук ще стане дума не за нещо друго, а за истинското кино-събитие на 2008г. и то не облечено като префърцунена драма или превзета ромкомка, а като класически, оригинален и ултимативен удар по Холивуд „Тропическа Буря“. Чувствувам се горделив да бъда този, който ще Ви запознае с тънкостите на продукцията му и ще сподели с Вас информативното си мнение.

Постерът показва основните действащи лица и техните съответни героични пози.

Ще започна с това, че филмът ми хареса и то много. Казвам това в началото, за да не изпаднете отново в спазми, че пак ще клеветя и хуля по чуждите кино успехи на някакви псевдо-звезди. Този път говоря от вътрешността на душата си и следващите ми слова, ще се опитат да глорифицират филма и неговите участници по най-добрия начин, на който съм обучен, а именно – тоалетния.

Започваме с кого? Точно така, скъпи приятели – с режисьора. Поради учестените и добронамерени критики по мой адрес, че не е законосъобразно да се обръщам към режисьорите като „директори“, аз съм склонен да приема тази поука и да оптимизирам сказката си. Режисьорът на филма е нещото интересно в случая, не  само защото се е справил загадъчно добре с мисията си, но и защото по някакъв неведом вселенски път, името му съвпада с това на главния актьор във филма – Бенджамин Стилър. Кой е той, ще попитат по-културновъзпрепятстваните от Вас? Естествено, един от най-популярните и скъпоплатени актьори/комици в съвременната история на САЩ. Биографията и филмографията му са достатъчно описателни, за да говорят сами за личността и успехите му, така че няма да Ви занимавам с нея, защото единствените киномани, които още не са чували за Бен Стилър и баща му – Джери Стилър, вече са хоспитализирани по съответните психиатрични заведения. Това обаче, което си заслужава да се спомене с респект е, че Стилър не само играе и режисира филма, но и е един от продуцентите, а като капак на всичко това – е писал и част от сценария му. Това го прави един вид многоръката богиня Кали в продукцията, която с няколко ръце пипа по различни отдели. Обикновено човек, който се заеме да прави всичко в даден филм е обречен на тотален финансов и емоционален крах. В Холивуд има и една доста мъдра поговорка, че когато един артист тръгне да се прави едновременно на сценарист, продуцент и режисьор, се олива отвсякъде, защото няма никой над него, който да му каже колко е тъп. В този случай обаче Стилър явно е докоснал Буда за шкембето, защото този път има късмет и създава висококачествена и нискокалорична милитаристична пародия с много искрен хумор, много иновативни лафове и много естетически издържани екшън-сцени. Лично аз, дълбоко в аналите си се съмнявах, че този филм ще е нещо повече от едно тлъсто парче говно, особено след последните опити на Стилър да се прави на хуморист, които пропаднаха директно в септичната яма, оплюти не само от публиката, но и от видните критици – „The Heartbreak Kid“ и „Night at the Museum“, като последният беше почти негледаем от разумен хомо-еректус. Изчукан от Съдбата обаче, Стилър се завръща в касовото кино с новия и този път – очевидно успешен проект – „Тропическа Буря“.

Стилър използва филма да покаже не само таланта си на артист, но и обиколката на бицепсите си.

Сюжетът на филма е микс от военен екшън, комедия и откровено иронизиране на холивудските течения. Историята е концентрирана върху заснемането на касов военен блокбъстър, чиито основни актьори обаче попадат в реална бойна зона, без да знаят и искат, трябва да се преборят с истински врагове и да излязат живи от цялата каша, като в същото време заснемат и полу-документален филм по сценария си. Съвсем накратко, не звучи нищо особено, още повече че подобен род филми е имало още преди над 20 години в комедията със Стив Мартин „Тримата Амигос“, само дето там ставаше въпрос за уестърн. Тук сюжетът е осъвременен и дефрагментиран, като основният акцент пада на военните филми по виетнамска тематика като „Апокалипсис Сега“, „Взвод“ и т.н. класики. Интересен и наистина качествен е изборът на каста – главният и особено – подържащият. Той е нещото, което бууства цената на филма много над средната и допринася както за по-здравата хумористична атмосфера, така и за образуването на някои от най-култовите лафове на годината.

Освен Бенджи Стилър, ще се насладим на още няколко известни имена в киното. На първо място, естествено, това е Робърт Дауни Мл., който прави уникалната роля на посъбудената си от наркотична/алкохолна абстиненция кариера. Дауни направи два ударни филма тази година и представи два незабравими образа. И ако Тони Старк бе стандартиня комиксов образ, то героят му тук, носещ поетичното име – Кърк Лазарус, просто откъртва всякакъв вид мивки и други кухненски орнаменти, с всяка реплика и действие по време на заслужено дългото му екранно присъствие. Образът му е триизмерен, не защото е заснет по метода на 3D киното, като някои други скорошни пръднички, а защото портретира австралиец, който пък от своя страна портретира афроамериканец. Получава се ефектът на матрьошката, при който един актьор се загубва все по-навътре в множеството си образи. Тук Дауни се справя перфектно, като показва не само чисто комедийния образ, но и пародира доста успешно актьорите като цяло, особено тези, които преиграват с „влизането под кожата“ на персонажите си. Лазарус е абсолютният култ на филма и с ръка на скротума мога да потвърдя, че отнема почти цялото внимание на публиката за себе си и оставя дори главния Стилър на заден план.

Една от най-драматичните сцени на филма, в която актьорите показват пълния си талант.

Тук обаче стигаме до един от основните, едробузести и педерастично изрусени негативи на филма. Някои от Вас вече са се досетили, поне тези които още четат ревюто ми. За останалите ще уточня, че става въпрос за едно доста неприятно същество от мъжки пол на име Джак БлЯк, което прекали със самоупотребата си и се застоя прекомерно и излишно много в Холивуд. Свинята-майка явно неистово се е зарадвала, когато е изсрала този див селяндур, но ние – интелигентната публика на комедии – просто не можем да го дишаме, камо ли издишаме. Джак БлЯк е нещото, което прави Холивуд да изглежда като детска площадка на умствено сакати деца, а всяко негово участие във филм или каквото и да е друго нещо, е чиста подигравка със седмото изкуство. Знам, че прекалявам, но ще кажа още нещо и спирам – Джак БлЯк повърна върху доста заглавия и единствените, които още го търпят и то просто защото са по-зле и от него, това са „MTV Movie Awards“, в които той е вечен гост/презентатор/водещ. Сега затворете очи и си го представете наум. Сега си го представете само по долни гащи и с изрусена косица. Така, а сега си представете колко по-стойностен щеше да бъде римейкът на „Кинг-Конг“ на Питър Джаксън, ако това наднормено олигофренче не бе надупено и там. Ролята му в „Тропическа Буря“ е меко казано преиграна, прекомерно дразнеща и на моменти – просто незабележима. Честно казано, не мога да си спомня почти нищо интересно в неговото участие, освен че постоянно крещеше и към края – тичаше по мръснобели гащи из джунглата. Но, както съм казвал и преди – всеки филм е с кусурите си. В случая, кусурите са под формата на антипатична лоена топка с елементи на хуманоид.

Но нека сменим темата към добрите страни на филма. Кастът ще Ви довърши не с друго, а с участието на някои доста изненадващи попадения, а именно – Матю Маконъхи и не кой да е, а самият велик сциентолог Том Круз. Ролите им са толкова уникално иронични, че просто няма как да не се захилите или поне признаете на Стилър, че има нюх към качествената пародия. Особено сцените с Том Круз са някакъв нов вид на изродщината – не само откъм визия, но и откъм реплики и танцови стъпки. Останалите помагачи – Бел Хедър, Дани МакБрайд, Ник Нолти и Стив Куган, няма смисъл да ги споменавам – всеки от тях си има своите екранни моменти. Изобщо, с избора на актьорите, Стилър и компания удрят опасно близо да десятката. Това е и един огромен плюсовиден знак за цялата продукция.

„Мръсната дузина“ е наполовина по-малка на брой, но все така мръсна.

Колкото и да е странно, във филма има доста зрелищни /макар и наивно измислени/ екшън сцени и красиви природни кадри от въздуха. Странно ми бе, защото не можех да повярвам как Стилър, дори бидейки комедиен факир, е съумял да ги заснеме с препикания си визуален стил. Оказа се обаче, че истинският майстор в случая е бил не кой да е, а операторът-ветеран Джон Тол, отговорен за качественото заснемане на епики като „Смело Сърце“ и „Тънка Червена Линия“ /филмът, а не долнопробната кръчма на глупаците от wsphere/. Но не искам да обиждам по никакъв начин Стилър като режисьор, още повече защото това е първият му режисьорски филм за след „Зуленъдр“ през 2001 г. който също се оказа уникална сатира за бляскавия свят на кретеноидния моден подиум.

Музиката също заслужава справедливи адмирации. Писана е от Тодор Шапиро, който не е особено известен, освен като композитор за тъпи комедийки, но тук музиката му е полу-епична и откровено динамична, като навява асоциации за старите екшъни с тяхната аудио драматичност и оркестрален съспенс. Изобщо, браво на хората, потрудили се с пот и кръв, да ни доставят това истинско кино-удоволствие. Един нешлифован диамант в жанра си и едно истинско събитие в позаспалата холивудска обстановка за последните месеци. Кой е могъл да предположи, че един от най-успешните филми на годината, ще се окаже несериозна комедия? Аз – не. Препоръчвам Ви горещо този филм. Като изключим висящите телеса на Джак БлЯк и леко бруталният и вулгарен хумор на места, „Тропическа Буря“ е филмът, който успява да блесне доста над останалата актуална помия. И това не е, защото е нещо велико и епохално, а защото е просто един стандартен, но наистина добре направен филм, който отговаря на елементарните зрителски изисквания – да е интересен, забавен, динамичен и позитивен.

8.1/10