„Огледала“ можеше да бъде наистина качествено и достойно за адмирации произведение на чистия хорър, но за сметка на това страда от синдрома на тъпите азиатски римейкове, като „One Missed Call“ и „Shutter“, който се изразява в холивудска репродукция на азиатски ужаси, която обаче нашите приятели американци оркестрират по абсолютно некохерентен начин и мютилират целия въздействащ наратив на оригинала, карайки феновете да изпадат в зачестени състояния на девастация.

Постерът на филма всява необходимата доза недоумение.

Но да започнем отначало. Филмът е сътворен от един от малкото наистина добри майстори на ужасите, поне за последната декада – Alexander Aja /мога само да спекулирам как точно се изговаря фамилията му/. Човечецът направи един от най-бруталните и кървави френски хоръри, макар и със сюрпризиращо мороничен край – „High Tension“. Това му деяние би могло да се помилва с „лека“ ръка, след като впоследствие ни подари уникалния римейк на „Очите на Скалите“, който лично за мен остава един от най-качествените филми на ужасите за петилетката. Не говоря обаче за отчаяното му недоносче – „Очите на Скалите 2“, което за кратък момент ме отказа от киното с душевноболната си жалост. Та, този същия креатор, който си личи отдалече, че има пипе да прави добри филми на ужасите, е директора и на този нов проект-римейк. Не съм имал респекта да наблюдавам жълтурския оригинал, но и тази версия ми стига, та да си направя груба сметка, че пак иде реч за афектирани призраци, психиатричен мотив и в основата на всичко, разбира се – проблемно момиченце /този път русичко, което пък е умишлено търсен шок за феновете на „Предизвестена Смърт“ и т.н./

Главният палавник в центъра на сюжета е бате Кифър Съдърленд, който се опитва да излезе принудително от амплоато си на мачо агент от изкуствено удължения сериал „24“ /мозъчни клетки/. Тук обаче не успява, защото във всяка сцена, която дори слабо мирише на емоционалност, показва същите си лицеви изображения, интонация на гласа и телесни движения, както във всяка втора серия от ТВ новелата си. В някои моменти откровено си мислех, че гледам душевните му терзания като в ужасен епизод от „24“, с разликата че не ми трябваха 45 минути, за да осъзная колко е тъп. Човекът се напъва и тресе да показва реални чувства, но старанието му буди гъгрещ звук на смях от куртоазия.
https://i1.wp.com/www.mtv.com/movies/photos/m/mirrors_080502/mirrors.jpg
Кийфър Съдърланд търси смисъла на филма в отражението си.

Съдерланд има семейни и професионални проблеми, както и други клиширани битовизми /проблем са алкохола/, които са стереотипно наврени във филма, за да бъде героят му по-човечен. Благодаря на сценаристите за тази идея, но няма нужда 20 минути, от и без това скучноватата история, да се губи в опити на нашия пич да се събира с негроидната си съпруга и да се възстановява след житейските си перипетии. Като казах съпруга, в ролята ще се насладите на парализираната откъм умения за актьорска игра афроамерикака – Пола Патън, която е взета във филма, поради очевидната липса на главен негър в сюжета, а и за да влее малко необходим колорит плюс сексапил в мрачния сетинг на историята. За съжаление, показва точно същата патетика, която умело демонстрираше в „Дежа Ву“, но тук – вече със самочувствието на актриса, чието име вече се знае и извън гетото. Изобщо, кастинг директора на този филм има нужда да се самонапляска ритуално заради отбора от „звезди“, който е колекционирал за нуждите на продукцията. Но като съм почнал с актьорския състав, нека завърша и с блондинката-която-умира-скандално Ейми Смарт.

Нашият герой проверява предпазливо дали огледалото е мъртво

Ролята й е малка, репликите й са бутафорни, играта и е нулева, но за сметка на това е турена във филма не за просто за пълнеж, както в повечето филми с нея, а за да манифестира най-ужасяващата и уникална сцена на смърт. Адмирирам решението на Aja да направи с нея най-кървавата сцена във филма и съответно най-голата такава, с което зрителят печели двойно. Изобщо в тази сцена се събира всичко, заради което средностатистическия нърд гледа ужаси – кръв и голота, а самата трупка е оригинална и ще въздейства на фона на останалата постност на филма. Като хинт, за тези, които още не са се докоснали до този диамант в хорър-историята, ще спойлна съвсем нежно, че Ейми Смарт загива красиво, след като насилствено й пада ченето.

Същинският сюжет на филма, както вече казах, е прекалено стандартен – дух на хейтър разчленява иносентни жертви чрез огледалните им образи. Мотивът е типично хейтърски, а именно – вендета срещу задължителното момиченце, което е правило бели като малка, а в случая – е било употребено от зъл демон. В края на филма нашият русоляв пич разкрива загадката на огледалата, но не и без да счупи доста от тях /“нито едно огледало не е пострадало при заснемането на филма“ – да бе!/ и собственоръчно омаломощава злият демон-баба в супернатурална ръкопашна схватка. Както виждате, по нищо не си личи, че този филм се откроява над останалите простовати римейкове, които ни заливат ежегодно. Пейсингът е отчайващо муден, атмосферата на места е ударно мрачна с приятно психосоматичен сетинг, но напрежението не се амплифицира достатъчно активно и на моменти се губи интереса.

Актьорите и режисьора /по средата/ усилено се опитват да открият нещо умно в сценария.

Но като всяко огледало, нека видим какво има и от другия край, а именно – позитивните неща във филма. Накратко, защото те са малко. Музиката не е лоша, въпреки че в почти всички шокиращи моменти се повтаря един и същ обществено известен мотив /всички ще се сетят кой/. Както казах вече, атмосферата е добра, а ефектите и някои от стряскащите сцени вършат работата си да създават неудобство в стомашно-чревния такт на зрителя. Колкото и да ми е противен, Съдърланд има 2-3 добри момента във филма и личи мъката му по сюжет, който не се изчерпва след 24 серии/часа. И на последно място – режисьорът е добър, особено за този жанр, макар че клишетата на римейка го правят да изглежда като поредния некадърник.

За щастие, тук идва мястото за финала на ревюто и на филма. Последните няколко минути са нещото, което хардли трябваше да стане – нескопосан и очевидно анти-глорифициран финал в стила на тъпа серия от „Зоната на Здрача“. Целта е била „шок“, а изпълението й – „ужас“. За нещастие обаче, /поне за мен разбира се, защото доста игноранти биха се зарадвали от тази развръзка/, избора на сценаристите за такъв край е неблагоприятен, защото забива филма точно там, където по принцип не биваше да пада – в сектора на долнопробните „Б филми“. Но както и да е, да са живи и здрави в Холивуд и да ни радват все повече и повече с високобюджетните си еякулации, но ако продължават по тоя изсъхнал път на азиатските римейкове, дори малкото останали добри визионери, ще затънат в блатото на изхабения потенциал.

5.8/10