You are currently browsing the monthly archive for февруари 2012.
Ще трябва да призная, че не помня абсолютно нищо от първия „Призрачен ездач”, излязъл през 2007-ма и забравен няколко минути по-късно същата година. Не помня какво се случваше в него, не помня кои бяха главните герои, не помня дори как свърши и ако не беше култивираният ми спомен за Ева Мендес в него, може би нямаше да съм сигурен дали изобщо съм го гледал. Това обаче е плюс, тъй като вторият „Призрачен ездач” не изисква от Вас да сте гледали първия. Не изисква да знаете какъв е тоя пич, откога е призрачен и какво „язди” /защото всъщност управлява МПС, а не магаре/, нито някой ще Ви търси сметка, ако сте забравили, че това е герой на MARVEL. „Призрачен ездач 2” изисква от Вас нещо много по-малко, за да го харесате – да боледувате от прогресивна ретардация. Понеже само тогава някой от Вас би одобрил това изнасилващо сетивата преживяване, чието съществуване е обида за всяка форма на изкуството.
Мирише ми на изгорели гуми
Втората част от одата за прегорелия рокер Джони Блейз се вика „Духът на отмъщението”, защото ако даден филм вони на удавена крава, е важно да се кръсти с впечатляващо заглавие, така че хората да не се сетят за каква глупост иде реч веднага, а чак след няколко секунди. Той следва историята от първия филм по същия начин, по който пиян трапер следва куц индианец /а именно – накриво/, така че и да нямате никаква идея за оригиналния сюжет, това не ще Ви спаси от ужаса в сюжета на продължението. Не мога да се стърпя и започвам веднага – „Призрачен ездач 2” е най-гнусното парче тлееща фекалия, до което съм се докосвал от… някога. Той ме покруси с почти всеки свой кадър – всяка сцена, всеки жест и мимика са болезнени, а всяка реплика се впива в мозъка Ви като пиявица и бавно, но сигурно, изсмуква жизнената Ви сила. Ако филмът беше диагноза, „Призрачен ездач 2” щеше да е тумор и то особено злокачествен. Но нека сега се поуспокоя и Ви представя нещата такива, каквито са.
Най-величествената вечер в киното всяка година е тази на раздаването на ануалните филмови награди Оскар – вечер, изпълнена с трепет, интрига, големи надежди, зле прикрито лицемерие и качествена скука. Снощи 84-тото поред награждаване остана в историята и позлатените статуетки бидеха прибрани в найлоновите торбички на сияещите победители, искрено повярвали, че тази награда им е дадена, защото играят добре. Доминиращите форми на живот бяха очакваните „Артистът” и „Хюго”, които обраха повечето основни категории и този резултат показва две неща – че Холивуд е толкова зле откъм филми, та му се налага да награждава френски такива и че Мартин Скорсезе трябва да се съсредоточи към детското кино.
“JOURNEY 2: THE MYSTERIOUS ISLAND”
Английското заглавие бие по простотия дори изгъзици като “Fast 5ive”
Какъв е тоя филм: Плашещо детски и като казвам „детски” имам предвид „предназначен за гледане в дом за умствено изостанали деца”. Това е /може би/ най-малоумното нещо по кината за 2012-та и ако бях със суицидни нагласи, вените ми вече щяха да са обагрени в кървавочервено. Но нещо повече – това е единственият филм, по време на който си излязох от залата. „Пътуването” до Тайнствения остров ми отне към 40 минути и ако искате да знаете в коя сцена филмът спря да съществува за мен, ще Ви подскажа – героите яхват гигантски пчели /или оси, или търтеи, със сигурност бяха някакви мутирали насекоми/ и щастливо политат към висините! Точно в този момент си казах „Стига!”, станах от седалката и демонстративно изсипах пуканките на пода, за да може и на чистачките да им е гадно от този боклук. А когато човек, изтърпял до края помии като „Стръв” и „Когато падне мрак” си тръгне от някой филм, това би трябвало да Ви говори предостатъчно за качествата на заглавието.
Марвин Марсианеца трябва да съди филма, че използва култовата му реплика като заглавие
Какъв е тоя филм: „Шпионски свалки” е притча за трима красиви мъже – Крис Пайн, Рииз Уидърспуун и Том Харди – които конструират крехък любовен триъгълник между себе си, за да проверят кои двама от тях са най-подходящи един за друг. /да бяха направили една тройка и кой откъдето е, ама нейсе!/ Има романтика, малко хумор, почти никакъв екшън и дори летящи на забавен кадър коли, макар и единственото забавено нещо в случая да е авторската мисъл. Предвиден за идеален Св. Валентинов кино-избор, „Шпионски свалки” иска да е романтичен екшън за жена, която цял час се чуди кого от предложилите й се момци да избере /Бела much?/, и за двама мъже, които не могат да си намерят сериозна приятелка, защото се обичат взаимно.
Spoiler alert: Белият ще падне
Какъв е тоя филм: „Мъж на ръба” е филм за един мъж и един ръб, но все още не мога да преценя дали и двете не бяха едно и също нещо. Мъжът прилича на ръб, да, но дори ръбовете играят по-добре, така че явно са различни неща. Та, тоя мъж виси на ръба и се старае да не падне, а около него се случват странни и не особено напрегнати неща. Говори с много полицаи, с роднини и със себе си, а накрая се оказва, че почти никой от тях не е такъв, какъвто изглежда. Освен ръбът, разбира се – той винаги си изглежда като ръб.
Spoiler alert: Черният ще падне
Какъв е тоя филм: „Хроники” е филм за супергерои, но не е наистина филм за супергерои, защото в него просто няма такива. Е, има някакви „специални” момченца, но те не вършат особено героични неща, нито изглеждат „супер” – вместо пелерини и стегнати трика с разни инициали по тях, носят бели маратонки и изтъркани джинси. Това е една псевдо-морална и предъвквана от десетилетия притча за силата и отговорността, но най-вече за голямата сила и голямата отговорност. Спокойно, вътре няма спайдърмени, но персонажите правят почти същите неща, с тази разлика, че движат предметите с ум, а не с паяжини и поне не крият педерастките си физиономии зад грозни маски.
Сложете си очилата на ценители, защото днес ще Ви занимая с един от най-талантливите режисьори на нашето време. Всички знаете кой е – неговият кинематографичен стил го превърна в легенда, а неговият усет да извлича най-красивото и в най-големите гротески спечелиха сърцата на милиони критици. Това е човекът, чиито филми успешно комбинират както философската дълбочина, така и чисто визуалната наситеност, а умението му да прави сериозно кино, комбиниращо послания за всички възрасти, е пословично. В общи линии, това е може би най-подцененият творец на XXI век и името му е Гийермо дел Торо. Очилатият креатор е подписал договор за следващия си проект – модерна версия на “Красавицата и звяра” с Ема Уотсън в ролята на… предполагам „красавицата”, макар и все още да не е сигурно.
Най-великият президент на САЩ се сдоби с първия трейлър на псевдо-автобиографичния си, исторически некоректен и скаран с реалността филм, носещ гордото заглавие „Ейбрахам Линкълн: Ловец на Вампири”. В него се случва точно това, което току-що прочетохте – ънкъл Ейб трепе вампири със своята любима брадва от сем. Секири, а за да могат избирателите да следят всяко едно негово движение повечето сцени са в slow motion.
Сякаш онзи ден турих „Челюсти” на първо място в анималистичната си класация, а ето че днес излиза трейлър на нов акулски филм, в който поредната партида хищни риби искат да хапнат салата от човешки гъзове. Започвам да си мисля, че акулите са новата кино-мода, след вампирите и извънземните, към която Холивуд да се обръща, когато не им идва нова идея, сиреч по два-три пъти годишно.
Знаех, че Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер са добри приятели в реалния живот, но едва днес разбрах, че са почти интимни и правят всичко в пакет. След дълги слухове около новия филм на бате Слай, вчера официално бе оповестено, че съседът му по сценарий и партньор пред камерите ще е не друг, а самият Губернатор с елементи на Терминатор, Арнолд Шварценегер. Говоря, разбира се, за следващия проект на Майкъл Хафстрьом /”Ритуалът”/, наречен “The Tomb”, който – иронично или не – ще включва ¼ от каста на “Непобедимите 2”. Още по-интересното е, че в един от ранните етапи на пре-продукцията, за име на колегата на Сталоун във филма се спрягаше това на Брус Уилис – явно кастинг директорите са големи фенове на р-т “Планета Холивуд” и предпочитат да селектират само собствениците му.
Коментари