Тъй като по някаква причина седемте заглавия на 2012-та, които очаквам с трепет в скротума предизвикаха интерес от няколко човека /които дори познаха половината – явно вкусът ми не е чак толкова нестандартен/, ще се наложи да вдигна завесата и да издам филмите, заради които вярата ми в доброто кино все още тупти и които – по очевидни причини – няма да се сдобият с ревю на блога ми. Пускам този пост не защото съм длъжен, а защото утре е Бъдни вечер и искам да посрещна празника с надежда, а не с разочарование.

Ето ги и седемте филма, които генерират повече слюнка в устата ми и от кучка на Павлов: /hint: подредбата е произволна, а не по реда на “очакването” ми/

„The Hobbit: An Unexpected Journey”

Няма смисъл да говоря защо и откога очаквам този филм, няма смисъл и да Ви убеждавам защо Вие също трябва да го чакате и какво влияние върху киното и мен, като невинен зрител, ще има излизането му догодина. Тези неща са очевидни дори за слепеца Пю. Вместо това, ще Ви уверя, че ако не-дай-си-боже „Хобитът” се окаже провал, има голяма вероятност да си пръсна черепа. /обещавам/

„Prometheus”

Класически сай-фай хорър, режисиран от Ридли Скот. Ако това изречение не Ви е достатъчно да се надъхате, значи е позорно да се наричате киномани. „Прометей” ще се окаже събитието на летния кино сезон догодина и ще обърне представите ни за жанра – това ми го каза феноменът Светлина, значи трябва да е вярно.

„The Dark Knight Rises”

Кристофър Нолан никога няма да спечели Оскар за най-добър режисьор, но това не прави филмите му по-малко качествени. Дори и тези, правени по тъпи комикси, както в случая на трилогията му за черния летящ гризач с прегракнал глас на име Батман. Независимо дали ще се окаже обикновен екшън за умни, или ефектно зрелище за бедни, „Възходът на Черния рицар” ще се превърне в един от заслужените хитове на 2012-та.

 „Django Unchained”

Куентин Тарантино се е заел да твори спагети уестърн римейк на класиката с Франко Неро, гарниран с ексцентричните му умения да комбинира неподражаема атмосфера, убийствени диалози и стилизирано насилие. Плюс това имаме Лео Ди Каприо, Саша Барън Коен, Джоузеф Гордън Левит, Кърт Ръсел и Кристоф Валц – кога, по дяволите, сте виждали подобен каст накуп и то под ръководството на психопат като Тарантино? Отговорът е никога, но тази грешка ще бъде поправена много скоро.

 „Skyfall”

По принцип нямаше да чакам новия филм за Бонд, докато не видях, че ще го режисира Сам Мендес. След тази информация, започнах все повече да се интересувам от проекта и когато в каста бе добавен любимият ми изверг Хавиер Бардем, вече бях зарибен до краен предел. Има пълно доверие, че Самознай Мендес ще направи по-добър Бонд от „Казино Роял” /което не е чак толкова трудно, всъщност – убийте ме с камъни!/, така че с нетърпение очаквам ноември, когато Даниел Крейг отново ще гледа мръсно в лъскавия си смокинг.

„Dark Shadows”

Тим Бъртън + Джони Деп + мрачна готическа приказка. Сериозно ли Ви трябва нещо повече? Ок, тогава – Мишел Пфайфър, Ева Грийн и операторът Бруно Делбонел. Още ли искате, да Ви … ?! Ок – Дани Елфман. Сега сетихте ли се за какъв адски цирк иде реч догодина?

„Gravity”

Само заради Алфонсо Куарон мога да преглътна присъствието на Сандра Балък и Хорхе Клуни в главните роли. Това се очертава да се окаже не само една от най-интелигентните и добре заснети фантастики за последните -  да речем – 10 години, но и сюжетът определено ще даде пълна свобода за визуални упражнения от страна на Куарон. Очаквам първия трейлър повече и от януарската си заплата.

БОНУС! /филм, който също очаквам, но не чак с трепет в скротума/: “Byzantium” – защото е на Нийл Джордан и защото смятам, че ако някой може да направи наистина стойностен филм за вампири, това е точно режисьорът на „Интервю с вампир”.

Толкова от мен. С този позитивен пост Ви пожелавам весело изкарване на коледните празници, скъпи подаръци под елхата и повече качествени филми по кината. Наздраве!