You are currently browsing the monthly archive for декември 2011.
Посвещавам настоящото си ревю на рождениците Нуми Рапас /28.12/ и Джъд Лоу /29.12/ Може и да ми следят блога, откъде да ги знам?
Какво се е случвало във викторианска Англия, когато бобитата от Скотланд Ярд попаднели на прекалено заплетен случай, надвишаващ овчия им интелект? На кого са разчитали жертвите на престъпления, преди Хорацио Кейн да сложи слънчевите си очила за първи път? Кой е бил този виден детективски гений, едновременно по-умен от колата KITT и по-шантав от Коломбо? Отговорът е един – мистър Шерлок Холмс от гр. Лондон, ул. „Бейкър” №221б. Сигурно не знаете, но Шерлок Холмс е литературен персонаж, измислен от А.К. Дойл, а не реално съществувала личност – информация, която научих след като вече се бях изложил. /същият шок изпитах и когато узнах, че Еркюл Поаро не е герой от „Пиф и Еркюл”, но това е друга тема/ Работните премеждия на мегаумния разследващ орган са били филмирани нееднократно, с променлив и често никакъв успех, до заветната 2009-та, когато Гай Ричи се заема да възроди славата му на голям екран с „Шерлок Холмс”.
Две години по-късно идва ред и на задължителното продължение, в което същите хора се занимават със същия герой, но резултатът е различен и ако не може да се опише с думата „провал”, лесно може да се опише с думата „нищо особено”. /това бяха две думи, извинявам се/ Мда, „Шерлок Холмс 2” /отказвам да го наричам „Игра на сенки”, защото вътре не видях нито една играеща сянка/ се оказва жертва на големите очаквания и представлява удар с мокър парцал за хората, сметнали че ще гледат нещо, ако не по-добро, то поне на същото ниво, като заглавието от 2009-та. Разочарованието от филма е по-голямо и от разочарованието на дете, което баш на Коледа е разкрило, че маскираният с червено наметало и бяла брада чичко, нежно докосващ срамотиите му, не е толкова „добър старец”, колкото педофил. /е, ОК, преувеличавам – разочарованието от филма всъщност е по-голямо, защото накрая детето получава шоколадче/
Тъй като по някаква причина седемте заглавия на 2012-та, които очаквам с трепет в скротума предизвикаха интерес от няколко човека /които дори познаха половината – явно вкусът ми не е чак толкова нестандартен/, ще се наложи да вдигна завесата и да издам филмите, заради които вярата ми в доброто кино все още тупти и които – по очевидни причини – няма да се сдобият с ревю на блога ми. Пускам този пост не защото съм длъжен, а защото утре е Бъдни вечер и искам да посрещна празника с надежда, а не с разочарование.
Предколедната седмица ще се запомни като седмицата на трейлърите. Първо бе „Възходът на Черния рицар”, после мина „Гневът на Титаните”, вчера ни шамароса смайващия „Хобитът”, а сега е ред и на мрачния „Прометей”. Това прави точно три от седемте филма на 2012-та, които очаквам с трепет в скротума и „Гневът на Титаните”. Признавам, че имах някои съмнения за голямото завръщане на повсеместно одъртелия Ридли Скот към корените на научнофантастичния жанр, но след като видях трейлъра смея да заявя, че съмненията ми са тотално отмити.
Някои от най-големите глупости, произвеждани някога в Холивуд, са четвъртите части. Тяхната основна функция е да деградират стойността на предхождащите ги серии /hint: „Карибски пирати 4”/, да пикаят върху култовостта на героите си /hint: „Умирай трудно 4”/ и да бъркат в здравето на верните фенове. /hint: „Индиана Джоунс 4”/ Във всички случаи, накрая зрителите остават по-разочаровани и от дете, което току-що е осъзнало, че “Снежанка” е просто сценичното име на махленската стриптизьорка. Ето защо, когато научих че лабилният последовател на сциентологията Том Круз се е заел да прави четвърта част на “M:I”, внезапно започнах да крещя, игнорирайки учудените погледи на останалите хора в заведението. Ейбрамс тъкмо беше измил срама от лигите на Джон Ву /по-скоро John Boooo!/ и не можех да проумея защо някой би искал да разваля рахата на застаряващия Итън Хънт. Но тук идва изненадата – “M:I 4” е от рядката порода „работеща четвърта част”. От онези, които са направени както трябва, които не дразнят и които вдигат нивото на франчайза, а не го бутат.
15 години и две продължения след класиката на Браян Де Палма, получаваме „Режим фантом” – най-добрият летен хит на 2011-та, който иронично излиза през зимата. Напук на първоначалните ми очаквания, по-ниски и от ръста на Том Круз, зрителската апатия и пресищане от малоумни блокбустери, “M:I 4” доставя точно това, което трябва – първокласно забавление без претенции. Четворката е много по-директно продължение на тройката, отколкото двойката бе на единицата и ако човек си представи, че двойката изобщо не е съществувала, то от „M:I” се получава една нелоша трилогия. След последните провали на Круз /”Операция: Валкирия” и „Истинска измама”/ “M:I 4” е еквивалент на спасителната съчка за давещата му се кариера и Круз грабва съчката с две ръце. С едната си ръка я грабва като актьор и отново влиза в съмнително праните гащи на убер агента Итън Хънт, а с другата – като продуцент, тъй като още преди заглавието ще видите как това е „Tom Cruise Production” и то написано с огромни букви, избиващи комплекси.
В късните часове на нощта и съответно в малките часове на деня се случи Коледното чудо на 2011-та – излезе първият, официален и хипнотизиращ трейлър на „Хобитът” – мащабният мега епос на Питър Джаксън и още един от седемте филма на 2012-та, които чакам с неподозиран трепет в скротума. Въпреки първоначалния ми позив да сваля трейлъра на диск, който диск после да галя нежно в мрака, повтаряйки кодовите думи „Безценното ми!”, аз реших да го споделя на Вашето внимание, като добър самарянин.
„О, Богове!”, възкликнах аз, докато гледах първия трейлър от небесния сикуъл на „Сблъсъкът на Титаните”. „О, Богове, защо сте полудели?” Но най-вече – защо Ви трябваше да правите сикуъл на филм, чиито единствени плюсове бяха плюсовете диоптри, които зрителите си сложиха след гледането му в 3D. А и след цирка на Тарсем Сингх, кому бе нужна още морска сол в раната? Нищо, сега поне заглавието е по-оригинално – „Гневът на Титаните” – и казвам “ориг”инално, само защото звучи като оригня на арабска камила.
След мъчително очакване, най-после излезе официалният трейлър на “The Dark Knight Rises”, който – ако току-що се събуждате от 7-годишна кома – е финалният филм от трилогията на Кристофър Нолан за църния прилеп Батман и неговите странствания из улиците на град Готам.
Преди 15 минути прекарвах петъчния си делник в заслужена дрямка и творческо безделие, а сега съм в състояние на вцепенение, съпроводено с леко треперене на дясната ръка. Ще попитате на какво се дължи тази моя метаморфоза. /стига сте питали, това да не Ви е пресконференция/ Дължи се на новината и кадрите от филма „Метаморфоза”, който освен, че има текстурите на лайно, пуснато в пасатор, е и адаптация по разказ на Франц Кафка.
Новият трейлър на “Призрачния ездач 2″. В него участва Никълъс Кейдж. Не виждам какво повече от това мога да кажа, за да го осмея. Първи трейлър може и да е имало, може и да съм го гледал, но дори да е така, спомените за това са отдавна складирани в мозъчното ми шкафче с надпис „За изтриване”.
Днес бяха обявени номинациите за 69-тите годишни филмови награди Златен Глобус. Тъй като не съм имал честта да гледам всички от номинираните заглавия, ще си спестя изказванията и предположенията, за да не се излагам повече, отколкото добрите норми позволяват. Прегледайте претендетите по-долу и преценете сами дали има изненади сред тях.
Коментари