You are currently browsing the monthly archive for ноември 2011.
Холивуд много обича да се повтаря, затова напоследък римейковете са по-разпространени и от въшки по косата на затворник в Кремиковци, така че днес отново ще Ви занимавам с такива. /мислех да Ви занимая и с новината за римейка на “Белязания”, но сметнах че това си е достатъчна пародия сама по себе си, за да я осмивам допълнително/ Вместо това, ще обърна взора Ви към два излишни хоръра с надеждата да Ви предпазя от евентуалното им гледане. /после ще ми благодарите/
Започвам незабавно, за да не Ви дам време да осъзнаете какви глупости ще прочетете пак.
Три години след първия филм, поредицата „Здрач” вече е културен феномен от космически мащаб, заразил с мозъчната си проказа умовете на милиони тийнейджърки, голяма част от които използват тухлите на Стефани Майер като заместители на Библия. Други вече са моделирали поведението си по изтърканите шаблони на селянката Бела Суон и се държат като емоционално изпразнени кокошки. Трети пък дотолкова са приели присърце случващото се в книгите, че отказват да правят секс с никого другиго, освен с немски овчарки или лабораторни трупове. Това повсеместно затъпяване на цели народи превърна филмите по „Здрач” в събития и напълни киносалоните с армия от възбудени, пищящи, треперещи и сълзящи от всички отверстия момиченца, с пъпки вместо цици. Жени крещяха името на Едуард, вместо името на съпруга си, докато последните сондираха задниците им, а малки, но вече осъзнати педалчета тайно мечтаеха да погалят стегнатия торс на Джейкъб, със или без козината. Добрите новини са, че тази лудост е на път да приключи. Лошите – че дотогава има още цяла година.
След оригиналния “Здрач” и последвалите го “Новолуние” и “Затъмнение“, „Зазоряване” е последната книга от квадрологията /така ли е термина?/ на Стефани Майер, която май няма по-важна работа, освен да упражнява уменията си по геометрия и да създава сложни триъгълни фигури между вампири, кучета и кучки. За нещастие, книгата е получила „Хари Потър” терапията и е разделена на две еднакво тъпи части. И не защото е прекалено комплицирана /всъщност, най-сложното при нея бе как да я скъсам така, че страниците да не нараняват задника ми, докато го бърша/, а защото тъпите фенове винаги ще си останат тъпи фенове и с готовност ще плащат два пъти за нещо, което не си е струвало и първия път – също като загорели клиенти на магистрална циганка. И тъй като „Здрач” притежава най-тъпите възможни фенове от всички останали високогабаритни франчайзи, решението за разцепване на филмите е най-адекватното нещо във финансов аспект. Все пак след като почитателите могат да спят в палатки на студа пред киното два-три дни преди премиерата, то защо да не изчакат още една година, за да видят кулминацията на драматичните взаимоотношения между мъртвец, животно и мръхла. А боксофисът е реалното доказателство, че тази схема е сработила – за първия си уикенд, „Зазоряване – част 1” изкара $138 милиона, нареждайки се в ТОП5 на най-доходоносните премиери в историята и почти надминавайки рекорда на „Новолуние”. В това изречение имаше повече първичен ужас, отколкото във всички серии на „Здрач”, взети заедно.
It ain`t over,`til it`s over, каза преди пет години Силвестър Сталоун в “Роки Балбоа” и стегна възрастното си тяло за пред камерата. Първоначално не успях да проумея какво искаше да каже автора с тези слова, но сега вече разбирам. Сталоун смята да се гаври с героя си докато и двамата са живи. Какви ги говоря ли? Ето какви – по данни на THR, Силвестър Сталоун е решил да направи следващата крачка надолу в кариерата си и да продуцира нов “Роки”. Ихаааа? Не точно! Този път Роки ще пее и танцува доста повечко, отколкото ще се боксира, защото говорим за чист и прост мюзикъл.
Холивуд прекалява с безбожните си адаптации на всяко нещо, което някога е вадило пари – отчаяните му намерения да екранизира тъпи книги, книги-игри, бордови игри, компютърни игри, тъпи комикси, още по-тъпи комикси и дори приказки са печални и генерират единствено мъка за бъдещето на човешката раса. Днес се насладих на поредната такава новина, този път свързана с 8-битовата игра “Rampage”, за която половината от Вас не са чували, а на другата половина – не им пука.
Младо момиче, заобиколено от седем загорели миджита – това не вещае нищо приказно…
„Огледалце, огледалце на стената, защо ми е толкова празна главата?” Изминалата седмица бе броеница от приказни събития за киното и то крайно оригинални такива. Само преди няколко дни се насладихме на първия трейлър на приказката за Снежанка, а сега ще се насладим и на първия трейлър на приказката за Снежанка. Разликата обаче е голяма, тъй като V.1 е заснета от никаквец, докато V.2 е пипната от името на Тарсем Сингх, за когото сякаш вчера говорих… След семи-спартанската му епика „Войната на боговете”, креативният индиец ни е приготвил още една феерия, този път в релма на фейбълите и предвождана от онеправданата Снежнобялка.
Гръцката история и митология са обект на гавра още от 2006-та година, когато Закари Снайдер извърши групово издевателство над триста спартанци в режим на ерекция и то на забавен кадър. Оттогава насетне, темата за древно елинските митове и божества, показани през призмата на MTV стилистиката станаха толкова модерни, че позволиха съществуването на анти-епики като „Сблъсъкът на Титаните” и детски пъпки като „Пърси Джаксън”. „Войната на боговете” /поредният фен-о-менален BG превод/ е от същия тип и занимава зрителя с полуголи гърци, полуголи богове и визуални красоти, заснети пред зелени екрани. Централното име в случая е това на Тарсем Сингх. Не е срамно, ако никой не е чувал за него, тъй като човечецът е направил само три заглавия, за 1/3 от които става въпрос в настоящото ревю. Ала само с тази мизерна кариера, Сингх се доказа като нестандартен визионер с екстравагантен стил на заснемане, който донякъде заблуди зрителите, че филмите му стават за нещо от повествователна гледна точка.
Първо беше „Клетката”, където нездравият ум на Сингх стресна зрителите, дори повече и от некадърността на Дженифър Лопес, а шест години по-късно последва „Падането” /по-известен като US версията на „Йо-хо-хо”/, където Тарсем отново показа майсторския си модел да съживява на екран феерични приказки, без да може да ги закрепи в кохерентен сюжет. С „Войната на Боговете”, индийският нът не изневерява на запазената си марка и ни сервира визуално пиршество за очите, гарнирано с тотална помия за мозъка. Темата за боговете е почти толкова експлоатирана, колкото темите за вампирите и извънземните /някой да каже това на Стефани Майер/, така че на Холивуд е трябвало наистина различен подход. Автентичен сценарий на кореняци гърци би бил най-подходящ и точно затова скриптът на братята Чарли и Влас Парлапанидис печели вниманието на Холивуд. Само дето за гърци, братята Парлапанидис май не знаят нищо за собствената си митология, понеже точно древногръцките легенди във „Войната на боговете” са по-осакатени и от ръцете на несръчен касапин. Но вината не е в наивните братя, търсещи слава на гърба на произхода си – Тарсем е направил множество корекции по сценария, за да го приспособи към нуждите си и сам признава, че финалният продукт няма нищо общо с първоначалния текст. Проблемът е, че финалният продукт вони на качествена пръдня и то не по онзи сладък начин, като пръднята на новородено, а по онзи токсичен начин, като пръднята на турски тираджия.
Може да прозвуча като илитерат, но никога не съм чел и една страница от „Игрите на глада” – популярната трилогия на Сюзън Колинс, за която половин интернет тръби от доста време, а аз си мълча, за да не се излагам пак като кифладжия. Днес обаче излезе първият трейлър на предстоящата филмова адаптация и смятам да Ви го покажа, пък каквото ще да става.
М. Найт Шаямалан не може да стои мирен, дори когато зрителите публично го наказаха да седи с гръб към тях за следващите няколко години, след пищящия разгром на „Последния повелител на въздуха” миналата година. И за да докаже, че никой не може да спре един подивял от его индиец, отчаяно опитващ се да възвърне сританото му в калта авторско самочувствие, Шаямалан започна усилена подготовка за следващия си провал, чиито единствен и действително шокиращ туист е участието на 75% от семейство Смит.
Стефани Майер може и да приключи с писането на поредицата „Здрач”, но за нещастие съвсем не е приключила с писането по принцип. Вярна на таланта си да хаби хартия и мастило, женицата сътвори още един продукт на сухото си въображение, като този път не се занимава с вампири и кучки, а е решила да се подиграе с конкурентната раса на извънземните, дори повече и от „Индиана Джоунс 4”. /но там всъщност нямаше извънземни, а „астрални същества, идващи от пространството между пространствата”… уаааааау каква поезия, мистър Лукас!/ Новата й книга /нова, нова, колко да е нова – публикувана е през 2008-ма/ се вика “The Host” и разказва за злонамерена раса космически узурпатори, които се вселяват в телесата на невинни човеци и управляват действията им като мъпетски кукли. Съзнанието на главната героиня Мелани /Сирша Ронан/ също бива изнасилено от непознато извънземно, наречено Wanderer, но проблемът е, че нашата мома е прекалено силна и умът й остава активен. Така, човек и извънземно започват да живеят в едно тяло, а Мелани пълни главата на Wanderer с визии за любимия си мъж /Макс Айрънс/ до такава степен, че самото извънземно се влюбва в него. /не виждам защо се изненадвате – това са нормални неща, ако имате бедната психика на Майер/
Коментари