Ревю: “Тримата мускетари 3D” (The Three Musketeers)

„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”.  Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.

Един за всички, всички за един /пренаселен/  постер

Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/