You are currently browsing the monthly archive for октомври 2011.
„Здрач: Зазоряване” /да не се бърка със „Заразяване” на Содърбърг, който е само малко по-скучен/ приближава към родните екрани по-бясно и от кучката на Куджо, а феновете вече вибрират под пояса в очакване да зърнат своите любими горски твари. И за да подхраня малко интереса, но най-вече – защото няма какво по-интересно да правя в петък вечер, гръм да ме удари дано! – ще Ви запозная с поредната клюкина от ареала на сем. Кълън. Този път тя е на сексуална тематика или по-скоро липсата на такава, понеже самата К. Стюърт е споделила пред сп. Glamour, че горещата секс сцена между Бела и либето й Едуард е била цензурирана за нуждите на ниския рейтинг.
Том Круз определено иска да избяга от Кейти Холмс и подсъзнателно избира филми, в които трябва да рискува живота си, често хвърляйки се от разни високи сгради, с надеждата поне веднъж въжето да се скъса и да го спаси от семейния хорър. Поредният му такъв опит е „Мисията невъзможна 4”, който се сдоби с тлъстичък трейлър, показващ доста интересни неща, повечето от които най-вероятно ще са и единствените интересни неща в целия филм. /първият трейлър може да си припомните ТУК/
Краят на 2011-та е силен период за Стивън Спилбърг, който се записа с два филма /един анимационен и един животновъдски/, излизащи през следващите два месеца. Заслепен от светлината на медийните прожектори, бай Стивън е бил приближен от хора на Empire с въпроси за следващите му проекти, които ще отнемат работната му петилетка, а именно – „Индиана Джоунс 5” и „Юрски Парк 4”. Въпросите са били много, но най-важният така и не е бил зададен – „Кому, по дяволите, са нужни тези филми?”
Онзи ден реших да си почина от тъпите филми, затова се съсредоточих към тъпите сериали и повярвайте – наистина щях да почина. Подмамен от лъжите за нов връх във визуалността на визуалните ефекти и мазното име на Стивън Спилбърг по кредитите, аз реших да рискувам с няколко серийки от хита на есенния сезон, наречен „Тера Нова”. След пилотния епизод /представляващ 90 минутна двойна серия, защото – Господ ми е свидетел – ако беше само 45 минути нямаше да разбера нищо/ останах със смесени чувства, като сместа съдържаше равни количества отегчение, раздразнение, пренебрежение и спокойствие. /когато най-сетне заспах към края/ На третия епизод реших, че в миналото си съм имал някакъв репресиран спомен от събитие, което сериозно ме е повредило, задето доброволно гледам подобни дрисъци; на четвъртия – надеждата се върна за момент в атлетичното ми тяло, тъй като най-после видях малко интелект в наратива, но на петата – всичко отново рухна като минаре след земетресение. Шеста серия няма да има /това прозвуча доста оптимистично – не, ще има, просто аз няма да я гледам/, така че сега е моментът за поредната ми TV храчка.
This is some epic shit… minus the „epic“ part
Не ми се ежете, че пиша „ревю” до петия епизод, тъй като моята логика е, че занапред едва ли може да стане много по-зле, отколкото е било досега. Но нека започнем отдалече – проектът на моите любими глупендъри от FOX нададе главица още през миналата зима със заявки да се превръща в легенда, използвайки името на равина Спилбърг и безрезервната му любов към праисторическите рептили. Всички знаем, че Стивън обича извънземните, Втората световна война и Шая Лебоф, но си бяхме забравили колко обича динозаврите. „Тера Нова” е начинът по който не само ще си припомним тази интересна тривия, но и бързо ще пожелаем да я забравим. Рекламната кампания на сериала включваше обещания за грандиозни ефекти, величествена епика и количествена съвкупност от реалистични драми, на фона на екзотичен и възбуждащ потта сетинг. Никъде не се спомена, че хората ще гледат комбинация от монголоидните братовчеди на „Изгубени”, „Аватар” и „Юрски парк”; никъде не пишеше също, че грандиозните ефекти са стряскащо смешни за стандартите на XXI век, а драмата е по-изкуствено нагнетена и от тази на хомосексуална сватба. Говореше се за огромен бюджет, скъпи декори, мащабни амбиции, но никой не каза за впечатляващата некадърност на актьорите, баналния и очевиден тайпкаст на Стивън Ланг, нито за сюжетната линия, която всеки четвъртокласник би измислил по-добре в час по природознание.
Тази новина е изключително глупава, но тъй като няма нищо по-интересно, а и винаги се забавлявам, когато рошавото еврейче Шия бива ритано, ще я споделя с Вас. Проблемът е, че ритането не е в преносен, а в болезнено буквален смисъл и е свързано с поредния звезден побой. За разлика от казуса с нарязания Шон Бийн обаче, Лебоф-ът не е реагирал чак толкова геройски и се е потъркалял малко по тротоара, като този път не са го гонили роботи, а някакъв гол до кръста плондер.
„Тримата мускетари” на Пол WC Андерсън е най-новото предложение на батковците от Холивуд, които са решили да ни изненадат с възможно най-свежия прочит на едно класическо произведение. Свеж като прясна фекалия, имам предвид. Очевидно от заглавието, за сюжет е използвана книгата на Ал. Дюма, която всички някога сме чели, а и дори да не сме чели, сме гледали някой от двадесетте филма по темата и горе-долу знаем за какво чудо иде реч. Трима мускетари плюс барабар Петко с мъжете, като в ролята на Петко е младенецът Д`Артанян, тръгнал да си търси късмета из ренесансова Франция. Новата версия съдържа всички задължителни атрибути, гарантиращи внезапна класика – смазващо некадърен тийн-левент в главната роля, купчина звезди от кол и въже и разбира се – шибаното 3-D, където D отново означава “Damnation”. Признавам, че книгата заслужаваше справедлива адаптация, улавяща всички достойнства на историята за новото поколение. Това, което не заслужаваше обаче, бе Пол WC Андерсън. И жена му.
Един за всички, всички за един /пренаселен/ постер
Предполагам, че идеята за римейк на „Тримата мускетари” се е породила в черепния вакуум на Андерсън, докато е използвал нужника си по предназначение. „Какво друго да осера сега?”, си е помислил Андерсън, пускайки водата и бързичко се е обадил на полу-интимния си приятел от 20 години Джеръми Болт, продуцирал почти всеки Андерсенов филм, още от „Смъртоносен хоризонт” насам. След кратък брейсторминг, решението е било взето – поредната гавра вече е имала мишена и тя се наричала „Тримата мускетари”. Ако има някой, който да разбира от кино дори по-малко от мен, то това със сигурност е Пол WC Андерсън, а единственият реален допир със седмото изкуство от негова страна е, когато мачка дупето на съпругата си. Този индивид така и не оптимизира погрешния си стил на режисура за 15 години, а филмите му са изпълнени с ужасяващи похвати, които дори Зак Снайдер вече използва пестеливо. Признавам, че пресиленият слоумоушън и MTV-style монтажи биха се харесали на определен кръг от хора, но това е ако санитарите в психодиспансера накарат пациентите си да се подредят в кръг. /Господи, колко съм забавен!/
По принцип рядко се смея на глас, защото съм безчувствена буца от мускули /какво се хилите бе?/, но първият тийзър на „American Reunion” ме накара да си излея кафето от внезапен селски кикот. Официалното трето продължение на „Американски пай” включва същата орда от урунгели и ще покаже какво се случва с полово дезориентираните герои няколко години след сватбата на Джим и Мишел. Не виждам какво още мога да кажа на този етап, а и няма нужда, тъй като видеото говори само за себе си, така че просто го изгледайте и очаквайте пълнокръвен трейлър в близките месеци.
Познайте кой е „варваринът“ на тази снимка
Време е за малко съсухрена плът. Всички знаем, че палавият спортист Арнолд Шварценегер инвазира родните ни краища преди няколко дни за снимките на „Непобедимите 2” и доведе до преждевременна еякулация повечето публични личности. Визитата бе раздута до такъв грандиозен мащаб, сякаш на гости ни идва самия Хищник и донякъде беше наистина така, като се има предвид, че визията на Шварценегер беше доволно извънземна, но в лошия смисъл. Повечето посрещачи тайно се скупчваха около Арнолд с надеждата да го докоснат и удовлетворят гениталния си трепет по губернатора. Циркът беше пълен, тъй като го бяха наобиколили хора, имащи нулева връзка с киното /непобедимия Б. Борисов и неграмотния Хр. Стоичков/, ала това е защото и двамата имат горе-долу същото ниво на его, като Терминатора.
The Avengers are assembled
Ако знаех, че баш днес излиза този епохален за киното трейлър, нямаше да си правя труда да пускам ревюто на „Жива стомана”, защото когато супергероите говорят, дори роботите мълчат като пукали. А и на кого му дреме за железни боксьори, когато имаме самия Железен човек от плът и кръв… или по-скоро от ламарина и пластмаса. Говоря за първия, официален и величествен трейлър на очакваното от всички хора с пъпки заглавие, предопределено да се превърне в мегахита на 2012, а именно – „Отмъщачите” или „Срещата на випуска”, както обичам да си го наричам аз.
Напоследък филмите по кината се открояват с впечатляващата си тъпота, затова реших да се впечатля от тях и браузвайки киноафиша избрах поредната грешка, този път с участието на мъжествения Хю Джакман. Прилъгаха ме две неща – че филмът не е в 3D и че Джакман участва рамо до рамо с дете и робот, следователно на техен фон дори той щеше да изглежда като добър актьор. Нямам идея защо реших да гледам подобна лента, очаквайки нещо по-различно от поредния ламаринен отпадък на Холивуд, но донякъде се радвам, че го сторих, понеже вече знам, че живата стомана в „Жива стомана” е по-интересна за гледане от живата плът в него. Филмите за роботи станаха доста модерни, което ме притеснява, защото всяко модерно нещо в Холивуд рано или късно се превръща в еталон на баналността. /вижте какво се случи с горките вампири/ Но въпреки, че се рекламира като роботски епос за подрастващи, „Жива стомана” не е толкова екшън за безчувствени хуманоиди, колкото семейна драмичка за хуманоиди, които не могат да изразяват чувствата си. И така, време е за новото ми парче накъсан текст, който даже строително лепило не може да закърпи в структуриран вид, затова Ви призовавам да четете с търпение и разбиране.
Сетингът е инспириран от разказ на Ричард Матисън, но от там е взаимствана само сай-фай нотката, докато семейните ценности са добавени изкуствено за повечко зрителски въздишки. И аз наистина въздишах, макар и не точно през устата. „Жива стомана” всъщност представлява два филма на цената на един, или по-скоро два толкова евтини сюжета, че е трябвало да бъдат комбинирани в малолетен микс от Дисни послания, плюс някакви шарени циркаджийски битки за фон, та децата да не загубят интерес. В горната си част, заглавието презентира вечната притча за емоционалното свързване между отчужден баща и непокорно синче, а в долната си – вечната притча за lil` nigga, изправен срещу огромен противник в битка за чест и слава. Няма какво да се лъжем – „Жива стомана” не успява да уравновеси тези два плота и често се спъва, докато ги прехвърля от крайник на крайник, като сакат жонгльор. Фамилните драми за бащи и синове вече не са толкова въздействащи както едно време, когато не ги правеха по три на година, а комбинацията с боксьорски екшън прави нещата да изглеждат като детска версия на „Роки”. Ако исках да гледам детска версия на „Роки”, щях да си пусна „Роки 5”.
Коментари