Ревю: “Стръв 3D” (Shark Night)

Скъпи съотечественици, днешното ревю е учудващо локуместо по ред причини, половината от които са, че съм в творчески отпуск и не ми се занимава, а другата половина – че самият филм не е достоен за „таланта” ми на „критик”. Но съм длъжен да кажа няколко думи за него, тъй като той проби дупка в субсъзнанието ми и запрати сетивата ми в трета глуха. Само седмица след като гледах най-тъпия филм на годината, гледах най-тъпия филм за последните няколко. И това ако не е повод за малък празник, не знам. Говоря, разбира се, за рибния фест, наречен с приятното като шум заглавие „Стръв” /ако има някаква награда за най-жалък превод на „Shark Night”, то тя вече е спечелена/, който поля екраните този петък и малко по-късно се изля в отходната тръба, съпътстван от саундтрака на груповото зрителско недоволство. На хартия всичко му беше наред – лятно хорърче с мадами по бански, тормозени от акули и то в третото измерение. Проблемът обаче е, че на лента нещата са твърде гротескни, защото хорърът въобще не съществува, мадамите така и не свалят банските си, а акулите все още изглеждат изкуствено.

Всъщност е от режисьора на “Последен изход” 2 и 4, you dumb motherfuckers!

„Стръв” е малоумен – в това няма спор и едва ли аз съм човекът да Ви го каже, тъй като всеки разумен индивид, който не е изпускан върху кухненския плот като пеленаче, може да разбере това само с един кратък поглед върху трейлъра. Но най-голямата трагедия на „Стръв” е, че всъщност не е наясно колко точно е малоумен, затова е възвишил малоумието си на кокили. И за разлика от конкурентната боза „Пираня”, се взема толкова насериозно, сякаш е апотеоз на драматичната научна-популярност, макар и в него да няма нищо популярно, а камо ли научно. И въпреки всичко, аз доброволно дадох пари да го гледам и дори не бях сам в киното, тъй като бях прилъгал двама мои вече бивши приятели с увещанието, че „Едва ли ще е по-тъп от Конан!” Е, беше! В края на прожекцията мъката в очите им блестеше по-ясно и от сълзата на Бамби и тя не бе причинена от замърсените 3D очила, а от отворената рана на предателството ми. Защото „Стръв” не само прави „Конан Българина” да изглежда като шедьовър на Ридли Скот, но и безпрекословно се възкачва като най-недоносеното творение на седмото изкуство за 2011-та. /този път може да ме цитирате/