You are currently browsing the monthly archive for септември 2011.
Още един трейлър на още един тъп хорър – този път обаче „паранормален” такъв, което по някаква причина трябва да го направи по-интересен. Но нещо май не се получи първите два пъти, така че на кого точно му пука за третия. Иде реч за „Паранормална активност 3” и новият му трейлър, който наблюдавах с примирено отвращение. След „Паранормална активност 1”, където търпяхме скучния живот и смърт на едно американско семейство, в „Паранормална активност 2” търпяхме нещо повече – още по-скучния живот и смърт на друго американско семейство. Сега е време за малко разнообразие, защото „Паранормална активност 3” ни е приготвила прикуъл – скучния живот и смърт на родителите на съпругите от първите две семейства. Документалният хорър няма как да стане по-сапунен от това.
Нямам представа дали някой от Вас се сеща за краткия хорър писък на АМС от миналата година, кръстен с гръмкото име „Живите мъртви” и дарен с гръмките 6 серии на телевизионна мъка, но тепърва ни очаква още цял един сезон от това зомби нещастие. Новите 13 епизода на сериалчето се сдобиха с поредния си трейлър, който раздразни изстрадалите ми черва в този иначе приятен пост-летен следобед.
Не ще скрия, че смятам Тейлър Лаутнър за мъжествен отпадък, чиято втора грешка, след като е излязъл с каратистки скок от утробата на майка си, е била да иде на кастинга за “Здрач”. Ето защо, просто нямаше как да пропусна кино-прощъпулника му, в който за разнообразие играе без да е в ролята на бедро от любовен триъгълник. Филмът се нарича „Отвлечен”, а това е странно, защото никой в него не бива отвлечен, но и подходящо, тъй като е плах опит да се отвлече вниманието на публиката от факта, че Лаутнър не може да играе, дори ако трябва да си плати сметката за клетъчния телефон. Истината е, че първоначално щях да пиша за „Колумбийката”, понеже таглайнът му гласеше, че „отмъщението е красиво”, а аз си тача красивите работи, защото са рядкост в живота ми. Впоследствие обаче осъзнах, че в киноафиша има нещо много по-красиво от Зоуи Салдана и това е божественият лик на Тейлър Лаутнър.
Секси Лаутнър си пада по стъкла
Някъде около 17-тия му рожден ден, някой е излъгал Лаутнър, че става за актьорче и нашето диване е взело да се върже на тази очевидна 1-априлска шутка. Но едното води до другото и две години по-късно младенецът решава да разкъса здрачните си окови и да докаже на света, че в химически оптимизираният му торс има капацитет за поне един филм, в който не играе горска кучка. Този шанс му бива даден незабавно, тъй като в момента Лаутнър е едно от горещите имена в Холивуд, а Холивуд обича горещите имена и се възползува от тях, поне докато не изстинат, като трупа на Ейми Уейнхаус. В годината, в която Патинсън се пробва в драмата с ”Вода за слонове”, Лаутнър успява в патетиката с „Отвлечен” и то от първия опит. И въпреки разногласията, Лаутнър и Патинсън показват, че могат да играят еднакво добре. Разликата е само, че Патинсън може да играе във филми, докато Лаутнър става за игра само на някоя спортна площадка. Нека сега разгледаме детайлно защо „Отвлечен“ трябва да бъде избягван на всички видове формати и носители.
Вече е ясно, че съдбата ми е предопределила да пиша тъпи ревюта за още по-тъпи филми и аз доброволно прегръщам тази съдба с двете си а-мускулести ръце. Проблемът обаче е, че за да напиша ревюто, трябва да изтрая съответния филм, а това означава гарантирана загуба на средно по два часа от сладурския ми живот. И тъй като не искам да съм единственият, чието време е похабено, сега ще похабя и Вашето, карайки Ви да четете поредната ми доза несвързан смислово текст. Последните ми пропилeни два часа носеха името „Последен изход 5” и името бе изписано в третото измерение, защото във второто явно никой нямаше да му обърне внимание. Противно на заглавието обаче, в него няма нищо последно, а единственият изход, който гледах с нескрито желание, бе портата със светещ надпис Exit долу пред седалките. Той се виждаше идеално и без очила. Отново предупреждавам, че в идещите абзаци ще Ви замеря с множество спойлери, така че е хубаво да си приготвите някакъв щит*.
* – като например да избягвате ревюто, докато не гледате филма и други подобни трикове.
Дестинацията отново не е финална, а анална.
„Последен изход” е един мъртъв франчайз, което е иронично, тъй като използва умиращи хора, за да дефибрилира славата си. Той е мъртъв, тъй като интелигентността на сюжета му умря в първия филм, елементът на изненадата във втория, а надеждата на феновете му – в третия. Оцелелите се насладиха на четвъртия, в който не бе ясно какво точно умря, защото никой не го изгледа целия. Четири ленти, претендиращи за индивидуалност, в които винаги се случват точно едни и същи неща. Не съм експерт, но това ми изглежда като безжалостно и безпредметно доене на разложена крава, чието мляко не става дори за закваска на домашен йогурт. И с всеки нов филм, поредицата правеше следващата копка надолу към DVD гробището до момента на закономерната новина, че „Последен изход 4” ще е наистина последният изход за злощастния сериал и ще приключи веднъж завинаги опитите на Смърт да ни отегчава с неизпълнимия си План. За повече тежест, четворката бе и единствената част, съдържаща “the” в заглавието си. Но всички добре знаем, че в Холивуд няма нищо последно, освен може би „Последният мохикан”, така че щом някъде в WB се е получило шокиращото заключение, че „ПИ4” е генерирал приходи, неизбежно се стигна и до появата на още една, пета серия, която да служи като най-най-най-най-последната от всички. Но дали наистина?
I can`t stand the beautifulness in this shit!
OH MY FUCKING GOD! Дълго може да се дебатира дали това е най-великолепният трейлър на месеца, но аз определено мога да потвърдя, че е най-великолепният такъв за всички времена. В него е събрано всичко нужно на един филм, за да е интересен – вампирски сватби, медени месеци, агресивни сексове и родилни мъки. След тийзърчето /тук/ и първия трейлър /при който изпаднах в принудителен несвяст, та да не се налага да го гледам/ е време да се насладим на поредната доза приказна красота, подарена ни от клана Кълън и тяхното ново попълнение – булката с измъчени яйчници Бела.
Има филми, за които си струва да се пишат фермани. „Зеленият фенер” не е от тях. Има и филми, с които си струва да застреляте два часа от живота си в безмозъчно забавление. „Зеленият фенер” определено не е от тях. Но има и филми, които Ви карат да съжалявате, че не сте дали парите си на някой клошар, защото той със сигурност щеше да ги похарчи за много по-стойностни неща, като например бутилка ракия и една филия хляб за мезе. „Зеленият фенер” е от този вид. Започвам накриво, понеже трябва да сте наясно, че това „ревю” ще получи само най-ниските нива от мозъчната ми атенция и Ви предупреждавам, че го пиша изключително бързо, за да мога час по-скоро да изтрия зелените петна по гащите ми, оставени от „Зеления фенер”. А като си помисля, че всичко започна измамно добре – кадрите в началото на прожекцията ме надъхаха на чисто визуално ниво и еректираха надеждата, че ще си прекарам добре в киното, като за сефте. После трейлърите свършиха и филмът започна, а с него започна и трагедията.
Филмите за супергерои са ми втръснали до такава степен, че 120 минути се чудих дали да се занимавам с писането за този стресиращ сетивата анален фисур. Но рангът ми на самообявил се „критик” изисква да кажа нещо за лентата, макар и това нещо да е отново в сферата на хиперболизирания негативизъм. Този път обаче заслужен. Защото „Зеленият фенер” депресира всяка фибра от тялото, а някои от сцените му накараха бузите ми да позеленеят от яд, дори повече от тези на Раян Рейнолдс. Не че не адмирирам похвалните опити на DC Comics да следват примера на колегите си от Marvel и да ни засипват с всеки безстопанствен мърльо, нарисуван с боички по страниците на някаква разчорлена тетрадка, наречена „комикс”, но нещата вече стават банални. Още по-банално е, че като за филм, който трябва да преодолее тежестта на сума ти други супергерои преди него, „Зеленият фенер” не показва някакво старание, а лети из екрана като зеленясала версия на Супермен, но с едно измерение в повече.
Скъпи съотечественици, днешното ревю е учудващо локуместо по ред причини, половината от които са, че съм в творчески отпуск и не ми се занимава, а другата половина – че самият филм не е достоен за „таланта” ми на „критик”. Но съм длъжен да кажа няколко думи за него, тъй като той проби дупка в субсъзнанието ми и запрати сетивата ми в трета глуха. Само седмица след като гледах най-тъпия филм на годината, гледах най-тъпия филм за последните няколко. И това ако не е повод за малък празник, не знам. Говоря, разбира се, за рибния фест, наречен с приятното като шум заглавие „Стръв” /ако има някаква награда за най-жалък превод на „Shark Night”, то тя вече е спечелена/, който поля екраните този петък и малко по-късно се изля в отходната тръба, съпътстван от саундтрака на груповото зрителско недоволство. На хартия всичко му беше наред – лятно хорърче с мадами по бански, тормозени от акули и то в третото измерение. Проблемът обаче е, че на лента нещата са твърде гротескни, защото хорърът въобще не съществува, мадамите така и не свалят банските си, а акулите все още изглеждат изкуствено.
Всъщност е от режисьора на „Последен изход“ 2 и 4, you dumb motherfuckers!
„Стръв” е малоумен – в това няма спор и едва ли аз съм човекът да Ви го каже, тъй като всеки разумен индивид, който не е изпускан върху кухненския плот като пеленаче, може да разбере това само с един кратък поглед върху трейлъра. Но най-голямата трагедия на „Стръв” е, че всъщност не е наясно колко точно е малоумен, затова е възвишил малоумието си на кокили. И за разлика от конкурентната боза „Пираня”, се взема толкова насериозно, сякаш е апотеоз на драматичната научна-популярност, макар и в него да няма нищо популярно, а камо ли научно. И въпреки всичко, аз доброволно дадох пари да го гледам и дори не бях сам в киното, тъй като бях прилъгал двама мои вече бивши приятели с увещанието, че „Едва ли ще е по-тъп от Конан!” Е, беше! В края на прожекцията мъката в очите им блестеше по-ясно и от сълзата на Бамби и тя не бе причинена от замърсените 3D очила, а от отворената рана на предателството ми. Защото „Стръв” не само прави „Конан Българина” да изглежда като шедьовър на Ридли Скот, но и безпрекословно се възкачва като най-недоносеното творение на седмото изкуство за 2011-та. /този път може да ме цитирате/
Коментари