Ревю: “Каубои и извънземни” (Cowboys & Aliens)

Холивудските филми се делят на два вида – такива, след които излизате от киното ухилени и такива, след които излизате озъбени. Има и един рядък трети вид – такива, след които изобщо не излизате от киното, тъй като още на двадесетата минута сте се удушили с прашките си от яд, но днес няма да говорим за него. Днес ще говорим за втория вид – за тези филми, след които излизате на улицата с гримасата на току-що избягал социопат, понеже това е единственият мирен и невербален начин да покажете на света какво чудо сте имали честта да гледате. „Каубои и извънземни” е от тях и съм сигурен, че повечето от Вас ще се съгласят с мен, когато още на първия абзац заявя категорично, че това е най-вонящата буца развален бахур, нацапала киносалоните това лято. /след „Трансформърс 3”, очевидно/ Не искам да твърдя, че съм очаквал нещо особено от филм, чието заглавие включва наличието на каубои и извънземни едновременно, но все пак търпението човешко си има някакви лимити и творението на Джон Фавро ги прекрачва, стъпква и натиква в прахта. Малко ми е неудобно, но съм длъжен да Ви предупредя, че ревюто ми отново се получи по-дълго и некоординирано, отколкото трябваше, така че се запасете поне с едно кафе преди да продължите.

“Кравар/к/и Vs. Марсианци”

Разбира се, филмът е правен по комикс. Как се разбира ли? По това, че никой нормален автор няма да тръгне да комбинира два толкова крайни жанра по начин, различен от карикатурата. /дори моя милост сътвори комикс ето тук/ За основен виновник считам Скот Майкъл Розенбърг, от чиито заспал ум се е пръкнала идеята за кирливи кравари, които да се отбраняват срещу атаките на /интелектуално?/ напреднали инопланетяни. Вярно, че става въпрос за разкази в картинки, които най-вероятно ще бъдат прелистени от отчаяни младежи с пъпки, живеещи в мазетата на родителите си, но когато човек прочете подобно заглавие, в него започва да бушува туистър от неприятни емоции, най-често водещи до някаква причудлива локва ДНК по пода. /повърня, ако някой се интересува/ Главният въпрос в случая отново е „защо”? Защо подобен комикс е трябвало да бъде филмиран? Защо е трябвало да бъде мейнстрийм адаптация, когато всеки уважаващ себе си TV канал като “ScyFy” с готовност би излъчил тази полу-библейска притча в нагнетения си от зрителски интерес праймтайм. Защо в такъв филм участват любими звезди като Д. Крейг и Х. Форд? /не броя О. Уайлд, защото нея я любя по един много по-различен и пошъл начин/ И накрая, защо когато вече е ясно, че няма накъде да се бяга и филмът ще бъде сътворен, защо, о, защо за режисьор е привикано едно самоходно нещастие като Джон Фавро?!