Ревю: “Конан Варварина” (Conan The Barbarian)

Всички знаеха, че „Конан” ще е тъп. Всички очакваха, че ще се окаже провал. Никой не искаше да се занимава с него; никой не вярваше, че има нужда от направата му. Доста хора ме питаха защо самоволно желая да си губя времето и парите за тоя булкрап. Една от тях бе касиерката в киното. Не й отговорих, тъй като реших да се правя на strong silent type, но тя сама прочете отговора по треперещите ми ръце, които вяло подадоха смачканата и изпотена банкнота от 12 лева за билет. Когато влязох в тъмната зала, ме обзе някакво странно успокоение – от онези, обземащи самоубийците в последния миг, преди да се хвърлят пред маршрутката. Знаех в какво се забърквам, ала въпреки всичко – изобщо не очаквах какво ще ми се случи. Защото „Конан” е наистина тъп. Но той е нещо много повече. Той е това, на което тъпите филми искат да приличат – той е техният тартор, техният командир и бригадир. „Конан” е същността на холивудската тъпота, излъскана и поставена на пиедестал, за да се вижда отдалече и от всички. Той е ръждивата стърготина, която се търкаля по дъното на кино варела, той е ароматът, излизащ от пукната комунална тръба в старчески дом, той е апотеозът на холивудската трагедия не в 1, не в 2, а в цели 3 шибани D-та.

Силни думи, сигурно ще кажете Вие. Млъкнете и не ме прекъсвайте! Не само, че думите ми са доста меки, но и самият аз нямам нужния езиков капацитет, за да опиша истинските си чувства към този филм. Не, извинявам се, още не съм убеден, че това може да мине за „филм”. По-скоро наподобява плахия опит на самоук кинодеец, който завчера е купил първата си камера и е навил няколко махленски цигани да се снимат в аматьорския му проект. Не знам дали усещате, но ревюто ми ще е приятно хейтърско, така че ако някой е харесал долуописания продукт, би трябвало вече да спира да чете. Или най-добре – да спира да диша, защото минус един фен на модерния „Конан” е плюс един светъл ден за човечеството. Също така, ревюто съдържа много важни спойлери, които ще опропастят експириънса от гледането на филма – така например, ще стане ясно, че Конан бил варварин /say what?/, че баща му бива убит /oh, the drama!/ и че накрая всичко завършва щастливо. /booo!/ Ако искате тези неща да си останат изненада за Вас, моля преминете директно към края на ревюто. /или към прозореца на петия етаж, Ваша си работа/

Ревю: “Нощта на ужасите” (Fright Night)

Вампирите са много модерни напоследък. Те ни гледат отвсякъде – от екрана на телевизора, от страниците на списанията, от дъното на тоалетната чиния. Те са обсебили умовете на дебилизираните от прекомерни онанации тийнейджъри и присъстват в еро-сънищата на почти всяка девойка, докосвала се някога до страниците на „Здрач” без да бъде полазена от листни въшки. Те искрят с блясъка на скъпоценни камъни и гледат влюбено като безволеви сурикати. Те са романтично настроени и винаги жадуват за любовта на простовата жена от село. Кое е другото, което е модерно напоследък? Точно така, римейковете. Холивуд така и не се отказа от пошлата си практика да възражда от забравата филми, които или нямат нужда от нови версии, или са римейкнати по начин, който обезсмисля съществуването им. И накрая – кое е третото модерно нещо напоследък? Ще Ви подскажа, защото съм добряк – започва с Три и завършва на Де..йба т`ва шибано 3-D. Днес ще говорим за феномена 3-в-1, а именно – римейк на вампирски филм, заснет в 3D. Звучи спектакулярно, нали? НАЛИ?!

Оригиналът на „Нощта на ужасите” е познат на почти всеки фен на хоръра и заслужено е набеден за една от най-сполучливите вампирски класики от близкото минало. Дори се сдоби със сикуъл, в който имаше още повече вампири и още повече стряскащо кичозна 80-тарска мода. Почти четвърт век след това, на един човек се пада честта да филмира съвременен поглед върху дъртия като кожа по скротума на Хю Хефнър сюжет и този човек се нарича Крейг Гилеспи. Гилеспи стана известен с драмичката си „Ларс и истинското момиче”, разказваща за Ларс и някакво истинско момиче /поне така си мисля, не съм го гледал – не ме притискайте с въпроси!/ Изборът му за режисьор на „Нощта на ужасите” е колкото нестандартен, толкова и правилен, тъй като за римейкването на такава изтъркана история е бил необходим човек, влачещ се настрани от утъпканите стандарти на останалите генерични морони в Холивуд. И в тази връзка, Гилеспи успява – успява да изкара филма от задушаващия обръч на предвидимостта; успява да направи така, че историята и героите да не изглеждат с манталитета на кухи градински гномове. Естествено, клишетата са пред очите Ви и дори пред лицата Ви /благодарение на супер „необходимия” 3D ефект/, но от тях няма как да се избяга при подобна продукция, а и в случая прави чест на авторите, че са успели да избегнат най-голямото клише от всички – това, че вампирите са добродушни и влюбчиви интроверти, които предпочитат да лижат сливи, вместо кървави вратове.

Трейлър на “Underworld: Awekening”

„Подземен свят 4”, за съществуването на който си бях забравил допреди пет минути, се сдоби с първия си трейлър. Не ме е срам да призная, че го изгледах с възбуда и леко капеща слюнка, тъй като още първите му секунди загатнаха голотии от страна на Кейт Бекинсейл. Горката женица има късмет, че е омъжена не само за режисьор, но и за “мъдър човек”, защото иначе никой нямаше да я каства във филми. /Мила Йовович-style/ В тази връзка, Лен Уайзман я навря дори в римейка на „Зов за завръщане”, но това е друга тема и ще я обсъдим, когато му дойде времето. Засега е ясно само, че тя отново е в ролята на изящната вампирка Селена, въпреки че актрисата изобщо не искаше да се занимава. /припомнете си тук/ Не я виня – на мен също щеше да ми писне да ходя с толкова стегнати кожени гащи в продължение на няколко месеца.

Жерар Депардийо – волният уринатор

Звездите също са хора и нищо човешко не им е чуждо. Това важи и за прочутия френски актьор Жерар Депардийо, който е шокирал доста от пътниците на полета от Париж за Дъблин във вторник вечерта с акт на хулиганство, а именно – публично уриниране на пътеката в самолета.

Пощаджия краде сценарии на “Игра на Тронове”

Шок и ужас струят от земите на Вестерос, но още по-голяма драма извира от дома Мартин, чиито патрон – величавият писател Джордж Р² – е изгубил два броя подписани сценарии на „Игра на Тронове”. Къде са се дянали, в името на Старите богове? Последно човекът прилежно си ги е пуснал по пощата, за да ги прати до Невада, където да участват в благотворително наддаване, а накрая е бил получен само празен плик. Според мен има два варианта за случилото се – сценариите са били откраднати от пощаджия-фенбой или всичко е част от поредния коварен план на Церсей, мамичката й стара.

Кратки ревюта: “The Beaver”

Добър ден? Днес нямам много време за губене, затова директно ще Ви запозная с поредното си „кратко” ревю на най-актуалното HD нещо по торентите, а именно – „Дъ Бийва” с антисемита Мел Гибсън. Започваме точно от него, защото го заслужва. Гибсън се претърколи от кривата на потребителя още в момента, в който наситената му с алкохолни изпарения паст наруга съюза на евреите по време на залавянето му от полицията преди няколко лета. И тъкмо нещата да се поуталожат, Мел тотално изтрещя и започна масиран, макар и некадърно оркестриран телефонен тормоз върху бившата си духачка Оксана, по време на който изля една забележителна съвкупност от сексуална агресия. Някъде по време на последния му телефонен запис, докато дишаше толкова тежко, сякаш всеки момент щеше да падне възнак на пода в инфарктни конвулсии, Гибсън просто вдигна ръце от кариерата си и се пусна по вълните на живота, които нежно го насочиха към близките скали.

 

Покрай неговите лиготии пострада и най-новият му филм – „Бобърът” – получил доста критики още преди да излезе, само заради присъствието на „смелото сърце” вътре. Не само това, ами и премиерата му се забави на няколко пъти, тъй като горката Джоди Фостър тайничко се надяваше, че шумотевицата около психически нестабилния й колега ще отшуми като вятър във върбите. Фостър беше най-онеправдана от всички, тъй като женицата режисира филма с надеждите да направи сериозна драма, която едва-ли-не да се бори за позлатена статуетка на полугол мъж. Как ли е псувала в красивия си ум, когато главният актьор и дълголетен BFF е опропастил труда й, единствено с помощта на тази своя австралийска устица? Определено не й е било приятно, но й прави чест, че точно тя се оказа най-големият публичен защитник на Мел и използваше трибуните на живота, опитвайки се да насосва разни оправдания за деструктивното поведение на Гибсън в отчаян опит да спаси филма си от забвението. В случая отново има две новини. Лошата е, че Фостър е скапала филма дори без помощта на Гибсън. Другата лоша е, че сценарият е неконсистентен и задушава похвалните опити на Мел да играе добре. И това е… Вие какво, да не очаквахте, че ще има и добра новина?

Ревю: “Каубои и извънземни” (Cowboys & Aliens)

Холивудските филми се делят на два вида – такива, след които излизате от киното ухилени и такива, след които излизате озъбени. Има и един рядък трети вид – такива, след които изобщо не излизате от киното, тъй като още на двадесетата минута сте се удушили с прашките си от яд, но днес няма да говорим за него. Днес ще говорим за втория вид – за тези филми, след които излизате на улицата с гримасата на току-що избягал социопат, понеже това е единственият мирен и невербален начин да покажете на света какво чудо сте имали честта да гледате. „Каубои и извънземни” е от тях и съм сигурен, че повечето от Вас ще се съгласят с мен, когато още на първия абзац заявя категорично, че това е най-вонящата буца развален бахур, нацапала киносалоните това лято. /след „Трансформърс 3”, очевидно/ Не искам да твърдя, че съм очаквал нещо особено от филм, чието заглавие включва наличието на каубои и извънземни едновременно, но все пак търпението човешко си има някакви лимити и творението на Джон Фавро ги прекрачва, стъпква и натиква в прахта. Малко ми е неудобно, но съм длъжен да Ви предупредя, че ревюто ми отново се получи по-дълго и некоординирано, отколкото трябваше, така че се запасете поне с едно кафе преди да продължите.

“Кравар/к/и Vs. Марсианци”

Разбира се, филмът е правен по комикс. Как се разбира ли? По това, че никой нормален автор няма да тръгне да комбинира два толкова крайни жанра по начин, различен от карикатурата. /дори моя милост сътвори комикс ето тук/ За основен виновник считам Скот Майкъл Розенбърг, от чиито заспал ум се е пръкнала идеята за кирливи кравари, които да се отбраняват срещу атаките на /интелектуално?/ напреднали инопланетяни. Вярно, че става въпрос за разкази в картинки, които най-вероятно ще бъдат прелистени от отчаяни младежи с пъпки, живеещи в мазетата на родителите си, но когато човек прочете подобно заглавие, в него започва да бушува туистър от неприятни емоции, най-често водещи до някаква причудлива локва ДНК по пода. /повърня, ако някой се интересува/ Главният въпрос в случая отново е „защо”? Защо подобен комикс е трябвало да бъде филмиран? Защо е трябвало да бъде мейнстрийм адаптация, когато всеки уважаващ себе си TV канал като “ScyFy” с готовност би излъчил тази полу-библейска притча в нагнетения си от зрителски интерес праймтайм. Защо в такъв филм участват любими звезди като Д. Крейг и Х. Форд? /не броя О. Уайлд, защото нея я любя по един много по-различен и пошъл начин/ И накрая, защо когато вече е ясно, че няма накъде да се бяга и филмът ще бъде сътворен, защо, о, защо за режисьор е привикано едно самоходно нещастие като Джон Фавро?!

Ревю: “Възходът на планетата на маймуните” (Rise of the Planet of the Apes)

Маймуните са навсякъде около нас и ни наблюдават. Те ни дебнат, те планират. И всичко това, докато се пощят. Те са реалните господари на тази планета и скоро ще си я върнат с един смел ход на животинска революция, който ще промени съдбата на човечеството. Това лято ни нападат извънземни и вампири, но истинските доминатори са много по-космати и „Възходът на планетата на маймуните” показва какво се случва, когато „еволюцията” тръгне накриво. Или по-скоро какви са последиците от факта, че Джеймс Франко играе учен. Време е за поредното ми предълго /и компенсиращо големината на някои мои органи/ ревю, в което мисълта ми тече по-трудно и от река с бобърски бентове, така че си пригответе малко свободно време и много търпение. С риск да Ви травмирам обаче, още сега е моментът да предупредя, че филмът не е безпрекословният turd, очакван от мало и голямо. Ако се налага да бъда обективен /което е нещо ново за мен/, трябва да призная, че „Планетата на маймуните” не само се оказа изненадващо кадърно направен, но и определено е най-добрият летен хит на 2011-та до момента. /shocker!/

…а революцията провокира полюция

Естествено, това не е кой знае какъв комплимент, като се има предвид конкуренцията му, нито пък означава, че филмът е облечен в някаква изтънчена форма, така че не очаквайте шедьовър за ценители. По-скоро очаквайте един нормален и ангажиращ вниманието филм, който въпреки безмозъчността на историята си, върши работа като комбинация от прикуъл и рибуут на дъртия си оригинал. Говоря за епоса от 1968-ма с жилавия дядка Чарлтън Хестън, където група астронавти попаднаха на странна планета, в която хората битуваха в клетки, а маймуните обяздваха коне и говореха на перфектен английски – общо взето, един нормален сън на Дейвид Линч, минус лилипута. Бидейки новаторски, като сюжет и презентация за онова време, първата „Планета на маймуните” се превърна във внезапен хит и все още се търкаля по прашните редици на класиките. Успехът му генерира няколко продължения, пропорционално вонящи на миазма, а през 2001-ва дори Тим Бъртън се опита да върне славата на франчайза с нещо като римейк, който обаче страдаше от почти всичко, за което може да се сетите, вкл. и от Марк Уолбърг. Въпреки стабилните приходи, критиците и феновете го обляха със струя от храчки, което накара Twentieth Century Fox да чака цели десет години преди да се реши на нов опит – този път със сюжет, по-близък до обществото и млад режисьор с нормална визия. /не само като талант, но и като фризура/

Трейлър на “The Darkest Hour”

Аман от извънземни. Писна ми от тях – постоянно искат да ни превземат, постоянно искат да ни изтребват. Толкова ли си нямат по-важна работа у космоса, ебати. Сега пришълците поне не са хуманоиди, а някакви ефирни енергии, които идват на Земята, защото желаят да ни откраднат тока. Като се замисля обаче, токът наистина е една от най-важните суровини на планетата, защото без ток няма интернет, а без интернет няма порно.

Нещо-като-трейлър на “Twixt”

Не е реклама на Twix – б.а.

Колкото и да не Ви се вярва, Франсис Форд Копола е все още жив и е на път да ни напомни за съществуването си с новия филм, дело на собствения му разказ, наречен “Twixt”. Трейлърът /ако това чудо изобщо може да мине за трейлър/ излезе днес и в момента търся правилната дума, с която да го опиша. А, намерих я – “жалък”. Може би е трябвало да е “странен” и дори “нестандартен”, но истината е, че е просто жалък.