Ревю: “Капитан Америка: Първият отмъстител” (Captain America: The First Avenger)

Шибани супергерои – не можете да живеете с тях, не можете и да ги избиете. Не, сериозно – не можете да ги избиете, защото всеки един си има колекция от специални умения, чрез които успява да избегне умишлената кончина. И за да докажат, че ще живеят вечно в детските умове, ордата на маскираните „отмъстители” ни захвърля автобиографията на поредния си изтърсак, обявен за „герой”. Той е новият модел за подражание, поднесен ни от MARVEL, чрез който да не забравяме, че САЩ са имали „огромно” участие и множество „победи” през втората световна война. Виждам, че се затруднявате, затова ще Ви дам жокер – той е повишен в ранг „капитан” само след 10 минути военен стаж и носи името на цял континент. Познахте ли? Точно така, днес ще говорим за един от най-великите супергерои в „световен” мащаб, а именно Стив Роджърс а.к.а „Капитан Америка”. /кавички much?/

Честно казано, предпочитам да гледам тази версия.

Капитан Америка е легенда. Едва ли някой може да оспори колко легендарно е да забележиш възрастен мъж, подхвърлящ щит-фризби, докато тича и скача с шлем на крилца. Но в душите на американците той е национален символ и beloved character, с който е отраснало не едно поколение /всъщност две/. Ето защо е нормално да се стигне и до него, щом MARVEL и без това са решили да филмират приключенията на всяко шибано чучело от библиотеката си. Интересното е, че това е всъщност третият ни досег с приключенията на синьо-червения капитан след 40-те – през 79-та излезe TV простотия със същото име, а 11 години по-късно бяхме свидетели на още един опит да се разпространи мирогледа му във версията на смешника Албърт Пюн, която гледах на чисто новото си VCR – “Akai”. Оттогава досега обаче в Холивуд изтече доста вода /повечето лъхаща на хлорна вар/, а и новото поколение едва ли помни/знае/дреме му за някакъв сульо, облечен като педераст на Хелоуин. Време е за рестарт.