Ревю: “Трансформърс 3″ (Transformers 3: Dark of the Moon)

Скъпи приятели, днес е важен ден от календара на US of A, тъй като братята /х/американци празнуват своя култов Independence Day. И тъй като всячески се старая ревютата ми да са тематично ориентирани, няма по-подходящ момент да Ви представя един чисто щатски и силно патриотичен епос, роден от героичния мозък на Майкъл Бенджамин Бей, а именно – завършекът на трилогията за разглобяемите играчки на Hasbro. Колкото и да е странно, много хора уважават мистър Бей. Мислят го за светило, не – за визионер. Други хора го смятат за подметка, не – за плужек. Бихте ли се досетили без жокер от коя група съм аз? Бей е кон с капаци, програмиран единствено да разрушава коли и сгради и получаващ оргазъм по чарколяците, когато някой му позволи да развихри своя талант за деструкции. Първият „Трансформърс” се получи добре, защото комбинира агресивната му режисура и усет за зрелища по начин, който не дразнеше чак толкова. Вторият „Трансформърс” обаче показа на всички, че Майкълчо е слон в стъкларски магазин, щом му се даде възможност да прави каквото си иска. “Revenge of the Fallen” бе като счупено на улицата яйце, от което остава само празната черупка, докато жълтъкът бързо се излива в канала. Филмът се оказа толкова обиден провал, че разгневи не само критици, но и доста фенове, превръщайки го в най-слабия филм на 2009 година.

Този филм така и не успя да се трансформира в нещо гледаемо

Бей обаче се окопити завидно бързо и пое инициативата да се поправи и превъзпита. За целта стартира подготовката за третата част почти веднага и се ангажира с проекта толкова настървено, че за момент ми стана съвестно защо съм го плюл. Но надеждите ми бързо секнаха, когато първите минути на „Трансформърс 3” пронизаха хипоталамуса ми с арогантното си малоумие. Сигурно си мислите, че филмът е тъпичък. Няма как да сте по-далече от истината. Филмът е обезумяващо и обезсърчаващо дебилен. Да кажем, че съм склонен да простя за парите, но кой в името на Сварог, ще ми върне пропиляното време от младостта? През тези два часа и половина можех да правя хиляди по-продуктивни неща, като например да си оскубя веждите, и пак щях да се чувствам повече мъж. Не мога да повярвам, че М. Бей продължава да се подвизава като semi-legend в Холивуд, след като всеки негов продукт крещи спешната му нужда да се скрие в нечия хралупа или да режисира куклен театър до края на дните си.