Филмите за коли /щото това вече си стана отделен жанр, колкото и да не искате/ се превърнаха в стилизирана автомобилна еротика, в която публиката се наслаждава на красиви брони, лъскави спойлери и бързи скорости, вместо на това, на което се наслаждава в обикновените еротики, а именно – красиви жени, лъскави гащи и бързи еякулации. Първият „Бързи и яростни” породи тази тенденция още преди десет години и освен всички имитиращи го треторазрядни помийки, успя да произведе три продължения след себе си, всяко от които пропорционално влошаващо се. Тази година, бързите са още по-бързи, а яростните – още по-яростни, защото сагата за престъпниците с добри сърца и скъпи возила продължава с бясна скорост. Проблемът е, че ако досега франчайзът някак успяваше да заобиколи пътните препятствия, то тук вече се забива в бетонната стена и се съмнявам, че някой ще открие нещо полезно в останките.

„Бързи и яростни” премина всички граници на доброто поведение, представяйки ни свят, в който агентите на ФБР помагат на бандюгите, а самите бандюги са с непоклатим морал и дълбоки  семейни ценности. Свят, в който лошите не са лоши, а само малко по-лоши от добрите, а наистина лоши няма, защото четириколесната поредица така и не успя да включи в сериите си кадърен злодей. Свят, в който бързите коли се набавят по елементарен начин, а героите винаги имат не само дизелово гориво, но и виндизелова мотивация. Това е фантастичният свят на Доминик Торето /Вин Дизел/ и Браян О` Конър /Пол Уокър/, които отново ще запълнят празнините на киноекрана пред нас в един пореден /но не и последен/ опит да си/ни припомнят добрите стари времена. Странно е как двамата са обречени на тази вечна екранна симбиоза – без Дизел и „Бързи и яростни”, никой нямаше да се сеща за Пол Уокър, а без Пол Уокър, никой нямаше да повярва, че Вин Дизел може за кара кола. Петият филм с тях е като една своеобразна среща на випуска, защото съдържа в себе си герои от всички части на МПСагата до момента. Днес, ще Ви разкажа защо „Бързи и яростни 5” е филм, оставящ Ви само с яростта, че сте изгубили 130 минути /точно така!/ от живота си, съзерцавайки урбанистичен sci-fi с елементи на „Дисни” поуки и ако успеете да не заспите през следващите няколко абзаца, ще Ви обясня защо смятам така.

Нека започна с нещо, което със сигурност ще Ви наведе на мисълта за какво иде реч /или ще Ви наведе над тоалетната чиния, което пак си е победа за мен/ – първото нещо, което направих след края на „БиЯ 5″, бе да се прибера и сваля филма с TS качество, само за да си направя кефа да го изтрия собственоръчно с гърлен смях, запазена марка на лудите учени от старите филми. Ако си мислите, че преувеличавам, най-вероятно сте прави, но когато изпадна в състояние на афект след някой простодушен филм, се превръщам от един интелектуален мачо в един не особено интелектуален пик/а/чу, който си изкарва хейта на всичко около него, било то клошар, завит в килим или трикрако улично псе. Сега ще си го изкарам и пред Вас /хейта, не скротума/, така че ако смятате да гледате филма /или не дай си боже – вече сте го гледали и харесали/, то спирайте да четете точно тук, защото по-позитивно от това няма как да стане.

Характерно за поредицата „Бързи и яростни” /освен, че почти всичко в нея противоречи на физичните закони/ е, че в нито един момент създателите й не са наясно с това какво правят и каква е целта им. Първият филм си беше семпла, но самостоятелна история и породи сикуъл, който – с много уговорки – също мина метър. Третият бе върхът на кича и ни закара чак до Япония по някаква причина, само и само да гледаме как азиатски нърдове играят на “NFS: Drift” в полеви условия. Четвъртата част обаче вече преля гърнето и отвори портите за нещо, което не е нито трилогия, нито хронологично издържана история, нито дори street racing филм, а просто банален екшън, съществуващ единствено защото в момента никой не предлага други роли на Дизел /нито на Уокър, в това число… нито на останалите/, а те трябва някак да си изкарват насъщния. Петият филм е идейно преведен от онлайн транслатор като „Бързи и яростни 5”, но истинското му заглавие е много по-оригинално и със сигурност е било измислено от вундеркинд – „Fast 5ive” Освен само леко кретенско, то е много иронично по две причини. Първата е, че филмът изобщо не е „fast”, защото му отнема над два часа да покаже двадесетминутен сюжет /което пък води до furious публика/, но и защото кодовото му название е „F5”, а всички знаем каква е функцията на това копче от клавиатурата. Лошото е, че вместо да refresh-не сериала, петият опит прави обратното – овонява всеки атом от материята на поредицата и служи единствено като пародия, вместо като ъпгрейд.

Но нека да извадя и малко щастие от кофата с „poo-poo“. „Бързи и яростни 5” направи своеобразен рекорд в боксофиса с премиерата си преди десетина дни в САЩ, което е и ключовият фактор за идните му продължения. Петата част на авто-мото-новелата успя да събере 86 милиона долара още на първия си уикенд, с което се превърна … пригответе се!… в най-доходоносният филм на 2011 година до момента и което е също толкова зле – в най-печелившият филм за първи уикенд в историята на Universal. В името на Кецалкоатъл, не мога да повярвам на /впишете произволен сетивен орган/! Имате ли представа колко зле трябва да са филмите до момента и колко невзрачни трябва да са премиерите за последните две-три седмици, щом хората масово искат да гледат как Вин Дизел обикаля екрана по бял селски потник? Но нека не се отклоняваме от темата – американците са си американци и не можем да ги виним, че обичат да съзерцават готини коли. Въпросът е друг – че „Бързи и яростни 5” се превръща в събитие за франчайза и благодарение на този внезапен и шокиращ успех, ще продължи да бълва периодични серийки за поне пет години напред. А това би било допустимо, само ако ги правеха кадърни хора. В случая това не е така. В случая говорим за Джъстин Лин – един от холивудските крепостни селяни, който с творчеството си ме принуди да мразя /и/ азиатците. Ако искате да чуете повече за него, преминете на следващия абзац.

Джъстин Лин е режисьор с усет да снима екшън. Това му го признавам от раз. И то екшън от old school категорията – с пълен реализъм и без чували от CGI. Пример за това са двете екшън сцени във филма /тази в началото с влака и safe mode преследването накрая/, които са единствените минути от тези два часа, заслужаващи си времето. Но стига позитивни неща, че ми призля от толкова радост – стане ли въпрос за статични композиции, развитие на героите или презентация на историята, Лин се губи в гората от посредственост, така както аз бих се изгубил в бикините на сумистка. Пичът е толкова зле в конструкцията на сцените си, че ако не бяха бързите коли, щяхте да си помислите, че гледате филм за бавноразвиващи се цигани. Но като се има предвид аудиторията на серията, която е откровено инфантилизирана, недостатъците на Лин се обръщат в предимства – кой се интересува от смисъл, когато пред очите Ви зрелищно катастрофират коли? „Бързи и яростни 5” има нужда от преразглеждане на приоритетите си, защото ако от Universal смятат да превръщат това в мексикански сапунен сериал, то Лин трябва да се разкара много скоро, защото за филм с две екшън сцени, липсата му на талант е крещящо осезаема. И като се има предвид, че точно това копеле е цанено да режисира новия „Терминатор”, нещата стават количествено по-противни, а вената на челото ми неконтролируемо започва да пулсира от яд. Не знам за Вас, но ако някога бъда затворен в една стая с Джъстин Лин, Хитлер и Бин Ладен и имам пистолет с два патрона, ще гръмна Лин между дръпнатите очи. Два пъти. /защото останалите са вече мъртви, duh/ Така ще спестя на киното бъдещия срам от присъствието му.

След последния филм за Доминик Торето се почувствах толкова омърсен, че спешно трябваше да се облея със свежа струя химически душ, за да се освестя. Настоящият сюжет продължава историята му точно оттам, откъдето приключи предишния път и събира на едно място култовите герои в Рио де Жанейро за един последен удар, с който да откраднат сто милиона долара от лапите на някакъв корумпиран бразилски политик. Доминик Торето и Браян О` Конър са ключовите играчи, барабар със сестрата на Торето и гадже на О` Конър – Мия, която сега се оказва, че била позабременяла и нещата вече стават лични. В групата обаче влизат и изтърсаци от предишните серии – Мат Шулц от „БиЯ 1”, Тайрийз Гибсън и Лудакрис от „БиЯ 2”, Сунг Канг от „БиЯ 3” и Гал Гадо от „БиЯ 4”. Както виждате, отчаянието е било водещата емоция, щом сценарият е трябвало да събере накуп всички по-известни персонажи. Още по-голямо отчаяние струи и от целта на събора им – нелеката мисия да извършат обир на полицейско управление, където лошият е скрил парите си. И за да не говоря нахалост, точно тук ще спомена най-важната врътка – „Бързи и Яростни 5” категорично не е филм за street racing – в него няма и помен от състезания /всъщност единственото състезание във филма се случва зад кадър, което е адска наглост за подобен франчайз/, също няма и помен от концентриране върху самите автомобили. Това е филм за обир, от онези които сме свикнали да гледаме през последните години, като „Италианската афера” и най-вече „Бандата на Оушън”. /ако разбира се може да преглътнете Вин Дизел в амплоато на Джордж Клуни/ Как става тази метаморфоза, ще попитате Вие? Ами лесно, стига мозъчните кухини на зрителите да са изпразнени от сиво вещество. „БиЯ 5” си е чист, но най-вече прост heist филм, но за разлика от горепосочените примери, изпълнява задачата си на много по-земеделско ниво и ако не беше набъкан с толкова фамилна драма, лесно можеше да мине и като гавра с жанра. Отделно от това, филмът умело конкурира и „Transformers“ по продуктово позициониране, тъй като половината лента си е най-обикновена реклама на Dodge Charger, което пък е загатнато със следния хумороиден трейлър.

Няма да говоря за тоновете логически абсурди и сюжетни безсмислици, които филмът ни сервира на равни дози през цялото време, защото това ще ми отнеме цял ден. Вместо това, ще Ви оставя да се насладите сами на сценарната слабост и да прецените какво е бъдещето на една поредица, в която представата за суфистициран обир е главните герои да откъртят стената и да повлекат сейф по улиците, в опит за грандиозно екшън преследване из центъра на Рио де Жанейро. И всичко това след един час планиране, подготовка и сложни тренировки, повечето от които абсолютно ненужни, както става ясно накрая. Що за евтини трикове за губене на време? Нима не можеше филмът да е с половин час по-кратък и пак да съдържа всичко необходимо за историята си? Лин обаче явно е на мнението, че колкото по-дълъг е един филм, толкова по-сериозен/интересен е, поради което всяка една от тези 130 минути ще е напоена с трудна за асимилиране драма. Всъщност, не само трудна за асимилиране, но и открито излишна, защото героите на филма и проблемите им са толкова далеч от емпатията, че в нито един момент няма да Ви пука кой какво прави и защо. Това е, понеже главните герои са колите, а те са си неодушевени предмети, следователно „БиЯ 5” може би щеше да има по-голям успех като ням филм. В тази връзка, заглавието трябваше да е „Бързи и тягостни”, та поне да предупреди хората каква скука ги чака в киното.

Като изключим ангелоподобния образ на Пол Уокър, това е един от малкото филми, в които МПС-тата са по-красиви от управляващите ги актьори. Започвам с Вин Дизел. Какво може да се каже за тази химична буца от втвърдена плът, без да се стигне до заслужен цинизъм? Винсент е на ръба на кариерата си и в момента просто изстисква последните капки биволско мляко от единствените му три успешни филма – „Трите Хикса”, „Ридик” и настоящата адреналинова сказка. На него му е най-лесно да играе едни и същи персонажи, отговарящи на идентични изисквания – възможно по-малко пряка реч и възможно повече сцени с тениски без ръкави. Не знам какъв е идеалът за мъжественост в Холивуд, но Дизел е ебати нелицеприятното същество, което няма как да стане по-грозно, дори ако го зашлевя с опакото на мистрия. Той обаче ми дава и надежда за бъдещето ми в Холивуд, защото щом туземец с неговата картофена визия може да стане звезда, значи буквално всеки може. Да не говорим, че актьорският му потенциал е трудно забележим дори с телескопа Хъбъл и ако пичът трябва да реагира емоционално в сцените, го прави с успеваемостта на ретард. Героят му Доминик Торето продължава да е адски неразвит, както умствено, така и сюжетно, но Вие няма да забележите това, защото в петият филм очевидно няма вложен нито ум, нито сюжет.


До левия му бицепс подскача русичкият сексапил на Пол Уокър, който все още не е прочел наръчника по актьорска игра и продължава да се движи из екрана с празна физиономия, по-безлична и от корабно платно. Той обаче ще става баща, така че няма да му се карам много, защото както вървят нещата, в следващата серия ще трябва да се занимава и с бебе-беглец. Тук е мястото да спомена и новото попълнение в актьорския състав, а то е достатъчно масивно, за да се забележи и от хора, страдащи от кокоша слепота. Това е скалистото присъствие на Дуейн Джонсън /във втори пореден филм с „fast“ в заглавието/, влизащ с едни гърди напред в историята и играещ ролята на агент Хобс, който е нает да издири и залови Торето. Джонсън е постижение в областта на карикатурата и през повечето време задачата му е да гледа като содомит-рецидивист и да стяга дънерите си, наречени ръце, но от неговите уста се чува единственото „fuck“ във филма, така че Дуейн сигурно се чувства крайно горд. Планинската му визия всява респект у възрастните и лесно може да разреве някое малко дете, но участието му тук няма никаква реална причина, освен сцената, в която Торето и Хобс споделят няколко юмручни удара в хомоеротична не-смъртоносна битка между плешиви фитнес маниаци. Тази сцена със сигурност ще разтупти сърцата на младите стероидчета и фенове на WWE колизиите, но тя всъщност няма реална тежест за историята и е там, просто защото сценаристите са сметнали, че ще е особено интересно, ако хората най-после узнаят отговора на вечния въпрос кой от двамата би победил. За нуждите на филма това е Дизел, но честно казано, ако анаболено муле като Скалата забие две-три крошета irl, всеки би се превърнал в безформена каша на тротоара. Ала двамата са със статут на легенди в някои среди, така че участието им в общи сцени определено е коз за тях. Не и за Пол Уокър обаче, който е незабележим между мускулните им торсове и прилича на красив хобит, заклещен между два трола.

В общи линии, „БиЯ 5” е сборник от абсурди, което е резонна последица от невинния му детски сценарий. В него преобладава липсата на смисъл, а нещата се случват, не водени от common sense, а от нуждата на сценария да ги има. Всичко обаче е сглобено на първобитно ниво и филмът се държи с публиката си като с малоумна, което може би няма да е далече от истината, ако сте фенове на франчайза. Някои от сцените са направо смехотворни и то съвсем неумишлено – така например в една от тях виждаме как Тайрийз Гибсън оставя кутия с доказателства в полицейското управление. Полицаят не само приема кутията, след като ясно вижда, че на служебната карта на нашия пич пише „раса: бял”, но и изобщо не пита откъде са тези доказателства, какво съдържат, а най-малкото – проверява какво има в кутията. Добре, по принцип не ми се занимава да чопля подобни простотии и то точно в такъв филм, но нека си имаме уважението все пак. Колко точно тъп трябва да е средностатистическият бразилски полицай, че да не провери какво му дава някакъв непознат негър? Или обратното – колко хитър и сръчен трябва да е един американец, че да вкара каквото си пожелае в полиция на чужда държава? И трето, колко загубен трябва да е един съвременен зрител, че да се върже на всичко това? Ако съмнителни кутии се вкарваха толкова лесно по ключови институции, Латинска Америка вече трябваше да е зарината от нуклеарни кратери. Друг такъв абсурд е и романтичната нишка между Торето и някаква полицайка /да, това е Вин Дизел все пак – няма начин да не спечели някоя мадама накрая/ – двамата споделят има-няма три сцени помежду си, в които си говорят общи приказки и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, накрая ги виждаме влюбени до уши и стиснати за ръчичка на плажа. Как точно стават тези неща, г-н Ридик, защото искам да знам. Най-вероятно с рохипнол или любовен еликсир №9.

Като всяка серия на катастрофалната поредица, и „БиЯ 5” съдържа набор от латино ритми в саундтрака си. Интересното в случая е, че повечето певци, дали грачещите си гласове за музиката, участват и като актьори във филма. За да се пестят пари или просто, защото никой нормален актьор не е искал да има нещо общо със заглавието, не е ясно. Ясно е само, че половината каст е съставен от музикални факири, като се започне от асиметричната тиква на Лудакрис /който е на мястото си, защото самият филм е бая ludicrous/, премине се през гротескната същност на Дон Омар и се стигне до пуерториканския рапър Тего Калдерон. С този ансамбъл от певчески талант, „Бързи и яростни 5” лесно можеше да се превърне в един автомобилен мюзикъл, с елементи на street dancing, или ако не – поне в следващата серия да кастнат Джъстин Бийвър, та да привлекат и малолетната женска аудитория. Иначе, „нормалната” филмова музика е творена от любимия ми гей Браян Тайлър, макар и да е спорно дали ще чуете нещо от нея. Като цяло, саундтракът е на типичното мангалско ниво за поредицата, така че ако кожата Ви е природно бяла, трудно ще намерите нещо слушаемо в него.

Последните ми ревюта бяха на четири филма, започващи със „S” и на четири филма, започващи с „Т”. Сега реших да разчупя малко патерна, но като се замисля, май не биваше да е с точно този продукт. Не че не ми беше густо да го оплюя, но вместо да гледам него, по-полезно щеше да е, ако си бях гледал имагинерния полов живот. Петата част на поредицата вече лъха толкова силно на хомоеротичен газ, че сексуално нагнетените погледи /особено между Скалата и Дизел, които могат да счупят не един креват с хоризонталните си схватки/ трудно могат да останат незабелязани и го превръщат в една нелоша cocк-o-rama. Сега като се замисля, ето този клип изчерпва всичко, което може да се каже по темата. Ако искате да гледате бързи коли и яростно неориентирани в сексуалността си мъжкари /като после лъжете, че сте го гледали заради „сюжета”/, „Fast Five” е идеалният филм за Вас. Всъщност, двете му екшън сцени наистина бяха сполучливи и ако между тях нямаше час и половина безгранична пустош, филмът може би щеше да се окаже стабилен пре-летен екшън, вместо живописното car porno, каквото е в действителност.

IV.II/Х