You are currently browsing the monthly archive for април 2011.
Трансформаторският екшън на Майкъл Бей най-после достига до своя финален шоудаун това лято и ето че вече можем да се насладим на пълнокръвния му трейлър. По всичко личи, че в третата част Бей съвсем му е отпуснал края и е решил да изсипе всичко, което може на един път – а той може много малко и то е концентрирано единствено в зрелищните експлозии.
Вчера излязъл трейлър на „Immortals”, а аз да взема да го проспя! /oh, silly me/ Сега обаче ще коректирам грешката си и ще представя на вниманието Ви първият официален трейлър на предстоящата историческо-митологично-достоверна епика в добрите традиции на ранния Зак Снайдер. Кадрите възбуждат сетивата на момченцата и представят гледки и сцени, останали като стари декори от „300”. Всъщност още преди да видите надписа „от продуцентите на 300”, Вие ще сте наясно, че гледате ремастерирано копие на спартанската епопея, но този път облечена в препаската на древногръцките легенди.
Книжните плъхове, гризящи всяка страница от книгите на ЖК Роулинг и любителите на очилати вълшебници могат да зацвилят от кеф точно сега, защото днес излезе първият трейлър на дългоочакваното заключение на приказката за Харолд Дж. Потър „Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2”.
Никълъс Кейдж дреме, докато полицията му прави профилна снимка за досието
Никълъс Кейдж затъва все повече и повече в канавката на живота. Не стига, че напоследък се снима в неописуеми диарии, но и личният му живот се отразява единствено в дъното на бутилката от уиски. Предполагам знаете, че преди десетина дни бате Кейдж бе арестуван заради хулиганските си крясъци и неадекватно поведение по време на пиянска кавга със съпругата си /в която той неистово крещял на полицията: „Махнете я от мен! Тя се опитва да ме убие!” и други чисто семейни бойни викове/, но днес се оказва, че нещата за г-н Копола стават много по-сериозни.
Ето още една новина, от която да Ви призлее. Помните ли Зоро – маскираният герой с черна шапка и остра шпагичка, който се мотаеше по покривите на възрожденско Мексико? Е, пригответе се да се запознаете с новия Зоро – отмъстител от пост-апокалиптичното бъдеще. 20 Century Fox говорят за евентуален рибуут на поредицата за Зоро, който не само да се развива в опустошен футуристичен сетинг, но и да носи кодовото название “Zorro Reborn”.
Шварценегер впечатлява комунистически бабички
Само преди няколко дни /на 19.04.2011 според хронологията на ”Терминатор”/ компютърната система с артифициален интелект „Скайнет” се сдоби със собствено съзнание и ето че лошите новини, свързани с изстрадалия франчайз, започват да изтичат като радиационни облаци от Чернобил. Доскоро се дебатираше с какъв проект ще се захване Арнолд Шварценегер сега, когато вече е освободен от политическите далавери и доста хора вярваха, че бившият културист е възприел грохналата си възраст и ще изиграе роля, която поне да му отива на годинките. Но това е шибаният Арнолд, разбира се – кога той е правил нещо толкова тривиално?
В очакване да бъдем обсипани с „Тор” след няколко дни, комиксовите герои продължават да подават главица от екрана на мониторите ни. Този път на ред е Професор Х и неговата команда от генетично модифицирани организми, които са се сдобили с нов и надявам се – последен трейлър.
Скъпи вярващи, в навечерието на сакралния празник Великден няма по-подходящ филм, който да предложа на вниманието Ви, освен тясно свързан с религията такъв. Ето защо, днес съм Ви приготвил кратък поглед върху „Ритуалът” – поредният филм за борбата между доброто и злото, пречупена през призмата на християнските добродетели. Не знам за Вас, но на мен вече ми е дошло до двойната гуша да гледам свирепите опити на даден свещеник да извади насила дадено демонично присъствие от измъченото тяло на дадена жена. /винаги трябва да е жена, нали?/ Толкова години след „Екзорсистът“ и толкова ненужни филми на същата тема, повечето от които /”Последният екзорсизъм”/ не струват и скъсаните ми домашни чехли, истинският въпрос е кому бе нужен „Ритуалът”? Той е също толкова непотребен, колкото е непотребен и презерватив за импотентен коцкар. Съществуването му е неоправдано и лишено от смисъл по същия начин, по който лишен от смисъл е самият филм. Той е от онези заглавия, които физически Ви карат да се изпотявате на стайна температура и единственият „ритуал”, който исках да извърша след края му, бе да отида в прожекционната и ритуално да изгоря кинолентата, за да спася клетниците след мен.
„Ритуалът” е филм за вярата – за нямането й, за намирането й, за губенето й и най-вече – за силата й. Това е християнски филм със значителен католически оттенък, така че по-религиозните от Вас със сигурност ще се почувстват на своя територия поне до момента, в който осъзнаят, че дори църковният мотив на филма е презентиран като за специалната олимпиада. Първото нещо, което трябва да знаете и филмът ще Ви го уточни, е че „Ритуалът” е „базиран на реални събитя“, а това автоматично бута нивото му на достоверност с десет процента. Истината прозира зад пердето, когато откриете, че „Ритуалът” всъщност е „suggested by the book of Matt Baglio”. Сега разбирате ли – авторът просто е „предложил“ някой да му филмира книгата и Майкъл Хафстрьом взел, че се вързал. И тъй като на мен не ми плащат да хваля филми за жълти стотинки, аз ще направя нещо много по-достойно – ще го оплюя напълно безплатно.
След последните ми „ревюта“, които се оказаха прекомерно позитивни за възприемане, е време да се върна към дълбоките корени на дървото, което съм и да Ви представя класическото ми отвращение към поредния холивудски продукт, изхрачен по посока на зрителите в HD. Филмът се нарича „Съквартирантката” и не излезе по кината в България /за щастие/, но дори и да беше, искрено се съмнявам, че някой с действащ здрав разум би дал пари да го гледа, независимо дали презюмира, че ако заведе пъпчивото си гадже на него, тя ще му се отблагодари по-късно със сочно фелацио. Филмът определено е женски – не само, защото разказва шаврантийския бит на американски студенти в детеродна възраст, но и понеже се отнася с публиката като с кучки, които са длъжни да го харесат, само защото в него преобладават гримът и модните гащички.
Ревюто ми се получи „кратко“, но не заради липдата ми на желание да плюя по този филм цял ден, а защото установих, че оригиналният ми словоред е изсушен като кладенец в пустиня и просто не мога да измисля нови думи, с които да обругая това изчадие на филмовата деградация, дори с помощта на синонимни речници. Затова ще бъда възможно най-бърз и яростен, за да Ви спестя оправданията пред големия шеф, че ми четете писанията, вместо да работите за благото на родината. Накратко – иде реч за тийн-драма, която обаче не е сигурна дали е драма, затова е решила да бъде трилър. Но не от онези трилъри, в които се леят кървища и показват гърди /защо не беше такъв, майка му и прасе!/, а от онези другите – психологическите трилъри – които се вземат насериозно и настояват публиката да направи същото. Само дето в случая няма как да вземеш насериозно нещо, което е пренаписано по стандартния модел на „Неомъжена бяла жена” /може би си спомняте култовия феминистичен трилър от началото на 90-те/, с тази разлика, че преди 20 години беше що-годе идейно да покажеш рухналата женска психика по този начин, докато сега – единственото, което Ви идва на ума е защо авторите не са сменили името от „Съквартирантката” на „Нестабилна бяла мастия”.
Кресливият франчайз на Уес Крейвън за убиец, тичащ по нощите с маска на призрак и колещ американски тийнчета за спорт, се превърна в култ още през далечната нам 1996 година. Това стана поради простичкия факт, че филмът действително изненада публиката още от началната сцена, която остана в историята като един от най-смелите ходове в хоръра след „Психо”. /никой не очакваше горката Дрю да си го отнесе по този начин още в първите минути, нали така?/ „Писък” породи нова вълна от слашър филми – както непохватни имитации /”Знам какво направи миналото лято”, „Градски легенди”/, така и открити пародии /”Страшен филм”/, като се сдоби със заслужено продължение през 1997-ма и не особено заслужено второ продължение през 2000-та. След това обаче, зрителите се умориха да гледат една и съща история /случваща се на едни и същи герои/ и продълженията напълно логично секнаха. До днес.
Единадесет години след последния екранен писък, Уесли Крейвън отново сяда на режисьорското столче с идеята да събере оцелялата част от каста в един четвърти филм, за който се говореше още от 2008-ма. Крейвън получи зелена светлина от Боб Уайнщайн – същото дебело копеле, което преди 15 години му се обадил по телефона след първия скрийнинг на откриващата сцена от „Писък” и му казал директно, че кадрите миришат и в момента се търси нов режисьор на филма. Естествено, само седмица по-късно Уайнщайн отново му се обадил и с подвита опашка признал, че не разбира от филми и иска Крейвън обратно в отбора. Това може би е било най-умното нещо, което евреинът е направил за жалката си компания, защото в противен случай никой нямаше да е чувал за Dimension Films. Сега, братята Уайнщайн отново застават зад гърба на дядо Уесли с надеждата да извади франчайза от забвението и да го поошлайфа за новото поколение от млади мръвки. Крейвън очевидно е бил навит, не само заради мащабния фейл на последния му опит в киното /”Изкормвачът”/, но и защото отлично е знаел, че ако някой смята да реинкарнира класическия слашър, едва ли има по-подходящ момент от сега.
Коментари