„The Walking Dead” – новият сериал на нещастната компания АМС имаше наглостта да се промотира като едно от най-добрите неща по американската телевизия за 2010, а стотици хиляди умствено недоразвити фенбойчета на кървавицата го очакваха дълги месеци. Сега, краткият му и изпразнен от особено съдържание първи /но не и единствен, за нещастие/ сезон приключи с гръм и трясък по местните кабеларки, и дойде моментът, в който ще получите реално и безпристрастно мнение за това каква димяща купчина тор цапаше монитора ми в продължение на няколко трудни за изтърпяване часа.

Колкото и да не Ви се вярва, в случая мнението ми ще бъде много по-обективно от това на ордите вманиачени фенбойчета и дементирали некрофили, които получават ерекция, единствено ако си представят секс с трупа на баба си. Защото те вече посраха интернет с истеричните си възгласи за това колко OMG великолепен е този сериал и как това е най-якото нещо, което са гледали и как Дарабонт е един шибан гений, чиито дърт хуй доброволно биха поели в устите си.

Това обаче, както сами ще се досетите, са просто рантовете на неориентирана във вкуса и сексуалността си паплач, която точно в този момент, след финала на сезона, се чуди от кое свое отверстие да изкара някакво оправдание за абнормалната жалост на любимия си сериал. Аз не търся подобни оправдания, защото отлично знаех, че „Живите Мъртви” няма да бъде нищо повече от посредствен сериал, в който нито имената на Дарабонт или Гала Ан Хърд, нито каквито и да е обещания, реклами и суперлативи ще променят един единствен факт – на никой нормален човек не му пука за тъпи зомбита, били те пред или зад камерата.

Дарабонт е сътворил един от най-добрите филми на всички времена /точно така, един, не повече/ и общо взето, това му дава правото да прави каквото си поиска, включително да блъсне циганин и да му се размине – нещо, за което винаги съм си мечтал. Трябва да добавим към това и факта, че с „Мъглата” /макар и бидейки силно надценена боза/, дядо Франк показа завидни умения да комбинира жанровете на хоръра и драмата, с което спечели симпатията на публиката. Тези му успехи направиха възможно и адаптирането на един комикс, за който доста хора бяха чували, но никой не беше толкова наивен да вярва, че някога ще види бял свят, а камо ли в скъпоплатен сериал. Незнайно поради какви причини, Дарабонт е видял нещо в комикса „Живите Мъртви” на Робърт Къркман, което го е накарало да щракне с пръсти и да си каже, „Ей т`ва е нещо интересно!” И речено-сторено. Дарабонт се коалира с евтинията на АМС и изважда на TV екран сериал, който разказва за изяден от зомбита свят. Идея, която може би трябваше да си остане само на хартия.


Първата грешка на Дарабонт са АМС. Това е компания, която просто няма добър сериал за масово потребление. Изключвам “Mad Men” с участието на Джон Шунка, но той е толкова обратното на „Живите Мъртви” откъм стил и класа, колкото Boy George е обратното на обикновен boy. Сериалографията на АМС е изтъкана от адска скука – визирам актуалните им заглавия “Breaking Bad”, който се изтърка още на първия сезон и „Рубикон”, който се изтърка дори преди първия си сезон, поради което бе скоропостижно канселиран за зрителско здраве. С какво тази липса на оригиналност и свежи идеи е навела Дарабонт на мисълта, че „Живите Мъртви” биха били в добри ръце там? Нямам дууми, но изводът е налице и той е с продължителност шест епизода, един и половина от които ставащи за гледане. Останалото е предназначено точно за „живите мъртви” – зомбираната публика от психически разклатени фенове, които ще дадат 14/10 на всичко, което съдържа мандахерцащ се труп в себе си.

След мащабната промоция на сериала, която включваше култовия таглайн „От режисьора на Шоушенк и продуцента на Терминатор” /неочаквано добра комбинация/, публиката се надяваше на фурор от пилотния епизод. Очакваше едва ли не най-великия пилотен епизод на американски сериал след този на „Изгубени”. Какво обаче получи? Средностатистическа драмичка, изпълнена с повече клишета от който и да е епизод на „Пътеводна светлина”. Получи дори повече – стереотипни до безобразие персонажи и двуизмерни герои, от които публиката да получи дилема – дали им се ака или драйфа. Естествено, тук е мястото същите онези малоумни зомбофили да ме прекъснат с думите, че това е сюжетът на комикса и там било така, следователно и в сериала трябва да е. Но тогава, нека аз Ви задам въпрос – след като комиксът е бил толкова отчайващо банален, трябваше ли да се прави сериал по него? Толкова ли в Холивуд няма и една мозъчна клетка с нови и оригинални идеи, а трябва да гледаме безброй пъти едни и същи неща, сякаш сме попаднали във вортекс от бездарие? И за да е ясно на всички, казвам отсега, че съм чел единствено първия брой на комикса, просто защото исках да видя на каква боза се радват толкова крепостните селяни. Оказа се, че това е нечетаема гротеска, която може би щях да изгоря, ако беше на хартиен носител, така че имайте предвид – ревюто ми е за сериала, а не за кирливите разкази в картинки, така че не се оправдавайте с тях.

„Живите Мъртви” започва историята си със събуждането на офицер Рик Граймс, който е в кома, защото е пострадал по време на акция на селската полиция. Полицаят се пробужда в болница, изпълнена с множество „мъртви” мъртви, а отвън пичът се натъква и на няколко „живи” мъртви. Граймс има семейство, което е изчезнало и което трябва да открие, без да осъзнава че точно в същото време, в горичката извън града, бившият му партньор и BFF шиба жена му на задна прашка и учи сина му да лови жаби със силата на мисълта си. Драмичката е семейна и започва веднага, така че затаете дъх за любовния триъгълник, който ще ни се разчеква в движение. Още в началото на странстванията му, Рик е открит от баща и син афроамериканци, които са се барикадирали в съседската къща и оцеляват „I Am Legend” style. Те му помагат да се възстанови, като го посрещат с права лопата в главата и го насочват към Атланта, където уж имало оцелели, подслон, богати трапези и рай на Земята. Рик тръгва по кърищата на Средния запад, оборудван с конче-вихрогонче, което има малка роля, така че не се привързвайте към него, защото ще бъде изядено живичко. В Атланта, куката намира армия от трупове и се скрива в танк, след което бива открит от добър азиатец, който го отвежда до група оцелели, криещи се извън града. Там Рик открива семейството си и поема трудната задача да ги поведе към спасението. Алелуя!

Пилотът беше най-доброто, на което този сериал бе способен, ако изобщо можем да говорим за „добро” в сериал за зомбита и като изключим мега драматичната сцена, в която Рик гонеше едно слузесто трупче из парка, за да му се извинява, преди да му пръсне черепа. Знаеха го всички – както феновете, чието разочарование прозираше ясно от последвалите /уж доволни/ коментари по разнообразни форуми и „сериозни” сайтове за кино, така и критиката, която бе особено пестелива откъм позитиви. Първият епизод бе максимумът, който креативните жлези, бюджета и капацитета на АМС можеше да постигне и те направиха всичко по силите си /присламчвайки за първия епизод дори опитния оператор Дейвид Татерсал/. За нещастие, това съвсем не бе достатъчно, особено на фона на главозамайващия хайп, който бе генериран предварително. Големите надежди на феновете не бяха покрити, очакванията им не бяха изпълнени, реакциите им – бяха с доста смесени чувства. Яжте лайна, нещастници! Полагат Ви се!

Друг негатив е разплутостта на сериала. Как се побират толкова малко неща за правене в 6 часа кадри? Трудно, но не и невъзможно, особено като се има предвид, че реалният сюжет е подплатен с толкова много излишна и откровено изнасилена мелодрама, че простодушният зрител лесно може да получи симптоми на алцхаймер. Сериалът е недостатъчно развит откъм история, недостатъчно пълен откъм герои и абсолютно нереалистичен като атмосфера. А тези неща са непростими минуси за шоу, което разказва за Апокалипсис и то зомби такъв, mind you. Не, няма да пестя жлъч – сериалът е откровено слабоумен откъм сценарий. Казвам го с ясното съзнание, че ще разрева доста зрели хора, но затова говорят не само фактите, но и слуховете, а именно – че Дарабонт е извършил масово УВО на целия си персонал от сценаристи и повече няма да се занимава с неграмотници. Дали пичът е усетил към кой варел отиват нещата или просто иска да си измие ръцете, докато сериалът все още придържа някакво ниво, не знам. Но кой би го винил, като се има предвид, че някъде към края вече искрено вярвах, че „Живите Мъртви” е най-кретенското нещо, показвано на TV екран за годината, след петия сезон на “Декстър”. Нека накратко Ви обясня защо.

Във втория епизод /който адекватно е наречен “Guts”/ група пехливани трябва да избягат от Атланта, но отвън ги чака отбор от пригладнели мъртъвци. За целта, нашите юнаци открадват един от труповете на тротоара, замъкват го на хладно и след кратка церемония /включваща цитирането на данни от личната му карта/ те ритуално и доста детайлно насичат трупа на качествени мръвки, за да се намажат с телесата и карантията му. За да миришат като зомбита. За да не бъдат разпознати. Защото това е начинът, разбирате ли? В резултат на всичката тази простотия, двама от тях излизат на светло, омазани с кръв, омотани с дебели черва и преметнали отрязани крака като гердани, и тръгват из улиците като самоходни коледни елхи от Ада. Всичко това се случва през 2010 година в сериал за възрастни, който дори се води и сериозен. Честито! Нека продължим – в трети епизод основната драма /защото във всеки епизод трябва да има поне половин час драма и рев/ е дали нашите момчета да се върнат в града, за да спасят някакъв подивял реднек /прилежно изигран от селянина Майкъл Рукър/, който са оставили заключен с белезници за покрива. Тази дилема очевидно е силно важна за сюжета, защото отнема близо ½ от целия епизод. Да идем или да не идем, това е въпроса. Е, накрая отиват, няма начин, какво ще правят цял сезон, ако само стоят пред лагерния огън и пеят песни за огън и лед, нали така? Отивайки обаче, те откриват че пичът явно е гледал CAM версия на „127 часа” на Дани Бойл или най-малкото е голям фен на Пъзела от “Saw”, защото се е докопал до някаква ножовка и е отрязал ръката си, за да се освободи от белезниците. И което е още по-ужасно – оставил си е ръката на покрива за спомен. Какъв прекрасен завършек на един епизод, нали? И накрая, за да не прекалявам с цветистите примери – в четвъртия епизод се запознаваме с други оцелели – банда латиноси с типичните им фасони на големи бандюги и затъкнали пищови в увисналите си шалвари. В една от сцените имаме сексуално нагнетена сцена на раздор между бандата на нашите и бандата на латиносите, която всеки момент може да се превърне в кърваво меле… до момента, в който на сцената се появява някаква сгърчена бабичка с напикана нощница, която си търси инхалатора. WTF? Малко преди това един от агресивните латиноси е улучен в дясната гъзна буза с арбалет. За хумор или сатира, не разбрах.

Както виждате, сериалът е открито неконсистентен откъм емоционалност и атмосфера. По-голямата част от него се развива в някаква горичка, а основната драма е толкова изкуствена, че главоболът Ви е осигурен наготово – задължителните съставки са налице – смърт на роднина; заразяване на един от оцелелите; геройска саможертва, и всичко това последвано от обилни количества циврене и досадна мелодрама. Персонажите са стереотипни до безобразие, което си е чиста обида за зрителския интелект, колкото и /не/сериозно да трябва да гледаме на подобен зомби дрисък. Добрият полицай с непоклатим морал, кадърният азиатец с голяма уста, добродушният и верен негър, лошият и груб селянин и разбира се – мъдрият дядо с поуки за живота. Да не говорим, че същинските взаимоотношения между оцелелите са представени на първобитно ниво, макар че по всички данни, точно реалистичните взаимоотношения трябваше да са център на сюжета. За пример давам съпругата на Рик, която трябва да е нова порода курва, щом започва мръснишка афера с бившия му партньор само месец след началото на Апокалипсиса.

Актьорите на сериала са другият минус. Като изключим британския водач Андрю Линкълн, който е стабилен в главната роля, всички останали са отчайващо зле. Специално внимание отделям на неистовата пача Сара Уейн Калис /”Бягство от Затвора”/, която на моменти е негледаема в опитите си да изстиска и последните гримаси на лишеното й от изящество лице. А тя е една от главните, така че ще я гледате възчестичко. Останалите се опитват да задържат някакво ниво, но го правят изкуствено, сякаш отлично знаят колко нереалистично е всичко около тях. Дори и Норман Рийдъс, който по принцип е свикнал да играе в редки лайна, е някак си не на място тук, отделяйки лицеви секрети, докато прибира в кърпичка отрязаната ръка на брат си. Колкото до трътлестия негър, той дори не може да мине и за комичния персонаж, освен ако създателите не са имали предвид онази култова сцена от третия епизод, в която пичът се спъва като лумпен и пада на slow motion, изпускайки ключа за белезниците в канала.

Проблемът на “The Walking Dead” не е толкова посредствеността му, колкото нереалното самочувствие, с което ни бе сервиран. Вижте, това е Дарабонт – всичко, което пипне, е класика! Да, ама не. Цялата тази хвалебствена ода изигра особено лоша шега на сериала, защото вдигна летвата на очакванията прекалено високо. А от високо се пада на твърдо. Егото му е дотолкова набъбнало, сякаш е гнойна рана, която всеки момент ще се пукне под напора на лекарския скалпел. То е навсякъде. От началните надписи на всеки епизод до финала на шести, който завършва с мрачно кънтри; от начина на заснемане на някои от сцените в града, та чак до злоупотребата с Джон Мърфи и “The Surface of the Sun” от саундтрака на “Sunshine”, който музикален съпровод така и не разбрах от какъв зор е използван за сцени, в които някакви коли се движат по къра. Изобщо, създателите на шоуто определено не си губят времето, а едреят на воля – нещо, което ще им повлияе негативно още догодина, маркирайте ми думите.

Единствените, които са си свършили наистина добре работата в цялата продукция са уродите от Make-up department. Все пак, това е сериал за зомбита, нормално е гримът да е на висота. За щастие, поне в този елементарен технически отдел, „Живите Мъртви” не се излага като продавач на фелафел, защото художественият талант на Грегъри Никотеро е използван на максимум. За справка, това е човекът, работил с Куентин Тарантино в доста от кървавите му епопеи, а това би трябвало да Ви наведе на мисълта, че щом става дума за вътрешности, Никотеро си знае работата. Когато на екрана се появи зомби, то е детайлно разкървавено и моделирано, а когато същото това зомби пръсне мозъка си по асфалта, всичко това е показано натуралистично и директно. Изобщо, откъм грим и брутализъм, сериалът не пести ресурси. Жалко, че същото не може да се каже за останалите му аспекти, като например липсата на ругатни и голи цици. Не че това е HBO де, но все пак сериалът е за зомбита, а в него дори няма едно невинно fuck. Даже третият сезон на “Истинска Кръв” бе по-толерируем заради нецензурирания си бонус. А и що за Апокалипсис е това, щом човек не може да си попсува на воля?

„Живите Мъртви” е провал. Емоционален и сюжетен. На моменти всичко в него крещи ситуационна комедия, в други моменти нещата главоломно се обръщат на неумишлена пародия. Не знаете за какво говоря ли – просто обърнете внимание на последната серия – нашите люде са затворени в едно лоби с бронирани стъкла и няма как да излязат. В един момент, когато ситуацията става крайно неизбежна и човечето с цип на устата от „Минута е Много” се появява в ъгъла с думите „Няма време!”, една тъпа леля се приближава с треперещи крайници към Рик, подавайки му бойна граната с думите – „Намерих я, докато ти прах дрехите. Ето ти си я!” Точно сега, точно в този момент. Без той да я е търсил преди това. Що за туист? Как да приемем насериозно подобни аматьорски похвати? Всичко в „Живите Мъртви” е на същия принцип – надуто от его, но веднъж когато балонът се пукне, отвътре излиза само сгъстен въздух и нищо повече. Лично аз го очаквах, поради което не съм нито изненадан, нито разочарован, просто безразличен и готов с усмивка да кажа на всички истината. Някои обаче нямаха моя късмет – те чакаха сериите с пот по скротума и надежда в големите си кравешки очи. Същите тези лузъри в момента пикаят сяра и използват всички останали им неврони, за да формулират позитивни отзиви за шестте трагични епизода. И не, скъпи малоумници, това че Никотеро прави як грим, не означава че сериалът е над средното ниво. Нито това, че пилотът е режисиран от Дарабонт, го прави по-добър от пилота на „Империя край Океана” например, който бе режисиран от Скорсезе, но минус хайпа и масивната фен база. Каква е разликата ли? Разликата е, че визуално и технически „Империята” е толкова над нивото на „Живите Мъртви”, че е направо страшно.

И така, първият сезон приключи, вторият ще Ви зарадва догодина, а дотогава – направете си услуга и поне признайте истината, която е ясна на всички останали – „Живите Мъртви” Ви го сложи накриво в неподмитите дупенца, и въпреки че по нисшите стандарти на АМС се води „успешен” сериал, по всички останали стандарти на нормалните телевизии, това си беше чиста и непростима загуба на ефирно време. Ебете се, фенбойчета!

3.3/10