AFTER.LIFE   (2009)

Какво може да се обърка, когато един филм се развива почти ексклузивно в морга? Почти всичко, особено когато се разчита на нескопосан сценарий и на недъгава актьорска игра от 1/2 от тримата главни актьори. Филмът е трилър, но много по-лесно би минал за драма, ако картите се бяха разиграли по друг начин. Сега обаче, имаме просто едно треторазрядно и не особено оригинално хорърче за бедни, което ще се опита да ни изненада, но няма да успее. „Задгробен Живот” е историята за живота /и смъртта/ на една емоционално порутена пикла /Кристина Ричи/, която живее по инерция, а битието й е по-непълноценно дори от това на листна въшка. В една мрачна вечер, тя претърпява катастрофа и се пробужда в моргата на Лиъм Нийсън, който през целия филм ще се опитва да я убеди, че е мъртва и че той е гледал „Шесто Чувство” и е придобил умение да разговаря с умрелите. Ричи е прекалено шокирана, за да му противоречи, поради което следващия един час ще се опитва да разсъждава дали наистина е мъртва, докако накрая ще реши, че вече й е писнало да се притеснява, и ще се предаде.

И докато сюжетът на филма ни занимава с плахите опити на разревания й приятел /лекенцето Джъстин Лонг/, който обикаля из града в отчаяни опити да я открие, опетнен от чувството за вина, защото не може да я докара до оргазъм, самата Кристина Ричи прави единственото възможно нещо, за да спаси филма – сваля си дрехите и в продължение на дълги, но и приятни минути, обикаля из моргата в чисто голо състояние. Признавам, не-лош ход от страна на режисьорката, макар и леко евтин и доста ненужен, но все пак – някой трябва да има стимул да догледа филма докрая, нали? Каква по-качествена мотивация от една гола трупка? Филмът се опитва да вкара малко философия за предучилищна възраст и екзистенциални послания за слабоумни, но заигравките с възприятията на зрителя са толкова жалостиви, че нещата стават ясни, още преди Ричи да си свали гащите. Финалът е достатъчен, за да запрати филма директно в задния ред на B-movie хорърите, защото приключва по възможно най-клиширания и предвидим начин, а това е леко обидно, особено на фона на целия премис. Добрата новина е, че Нийсън отново е на нужното ниво, така че стабилното му присъствие спасява филма от преждевременен разпад. Ако обаче очаквате атмосферичен трилър или дори намек за напрежение, по-добре си завържете един кренвирш на глезена и пуснете съседския ротвайлер – ето това вече е реален съспенс.

3.1/10

THE GHOST WRITER   (2010)

Един достоен за очакване филм, който се надявах, че ще измие срама от киното напоследък и ще ме накара да гледам сериозна лента, в която освен добра режисура, ще има и щипка смисъл. И всичко щеше да бъде перфектно, ако не ми трябваха три опита, за да го догледам целия. Роман Полански започва да става все по-муден и провлачен в развиването на историите си и това очевидно се отразява на последния му филм, който съвсем спокойно /и имам предвид наистина спокойно/ можеше да бъде с поне 20 минути по-кратичък и пак да каже всичко, що е имал за казване. Но Полански е имал цел – да покаже собствената си драма през очите на главния обвиняем. Да покаже своя начин на живот, заобиколен от прожекторите на медиите. Хулен за престъпление, което /уж/ не е извършил, но живее с него, криейки се от закона. И в тази връзка може да се каже, че героят на Пиърс Броснан е Полански, макар и един алтернативен Полански, който е достолепен, здрав и не жадува за телцата на непълнолетни момиченца.

Самата история ни праща зад гърба на „писателя в сянка” Юън МакГрегър, който трябва да напише мемоарите на министър-председател, съден за престъпления срещу човечеството /мъчение над военопленици – откога това е престъпление?/ Филмът проследява разследването, което героят му прави еднолично, търсейки истината в купа със сено. Несъмнено, „Писател в Сянка” има своя чар – показва един мрачен и политически некоректен свят на публични тайни и парламентарни интриги, но в същото време е толкова тягостен и апатичен, че ако човек не е ценител на Полански или жанра, със сигурност в един момент ще се предаде на заслужената дрямка. Без да издавам нищо, ще потвърдя, че историята е заплетена, макар и не чак толкова, а атмосферата на изолация е презентирана адекватно. Предишният „писател в сянка” на същия политик е намерен удавен, така че нещата за МакГрегър прогресивно се вмирисват на морска сол, докато се опитва да открие тайната на ръкописа, който трябва да редактира. В нестандартни, но и второстепени роли са турени Ким Катръл от „Сексът и Градът” /която поне тук не си показва старческите цици/ и Джим Белуши, който изглежда странно заплашителен с бръснатата си тиква. Като цяло, това е филм на Полански и му личи отвсякъде, а сцената, която наистина си струва да се види е на финала, стига разбира се да се събудите дотогава.

6.4/10

KILLERS   (2010)

Когато човек чуе името на Аштън Къчър, първото нещо, което си представя е Деми Мур, второто – бръснато тяло на хилаво момченце и чак някъде към края – нещо като „актьор”. Но това, което никога няма да си представите, е да играе роля на наемен убиец, която изисква от него да трепе хладнокръвно random отрепки и в същото време да изглежда правдободобно. В „Убийци” ще имате честта да проверите дали съм прав, макар че подобно твърдение едва ли има нужда от някаква проверка. Филмът ще ни покаже сюжет, който сме гледали десетки пъти, последните няколко от които бясно се опитваме да репресираме от спомените си. Хитман, който убива за пари се влюбва в съмнително красива блондинка /Катрин Хийгъл – кой, по дяволите, би се влюбил в нея?/ и любовта му се разпалва толкова силно и за толкова кратко време /1-2 дни/, че наемният убиец, който трепе хора от дълги години изведнъж се отказва от занаята просто ей така, прибира оръдието на труда си в сейф и се задомява в провинциален и спокоен квартал на САЩ.

Дотук описанието трябва да Ви наведе на мисълта, че гледате научна фантастика за средностатистически  дебили, защото абсолютно нищо от историята няма връзка с централния мозък. Убиец се залюбва с някаква неориентирана пача, само защото тя му напомняла, че е „нормален” /?!/, докато неориентираната пача се влюбва в убиеца, само защото го е видяла полугол в асансьора. И тъй като или всяка жена е достатъчна за един убиец, че да си зареже професията, или по-скоро героят на Къчър е бил адски загорял, щом като се е спрял точно на Хийгъл, нещата неимоверно се засилват към сватбеното ложе. Но не всичко мирише на прясно отсечени рози, защото три години по-късно, работодателите на Къчър решават, че им е писнало да бъдат поставяни на второ място и изпращат собствени наемници, за да го убият. Оттам-насетне, филмът поема по познатия си маршрут на всички подобни заглавия, като героят ще мъкне любимата си из романтични дестинации, буустващи адреналина екшън сцени от селско естество и екзистенциални въпроси за брака като институция и има ли почва той в едно съвременно семейство, ако един от партньорите убива хора за пари, а другият – от скука.

Филмът е неописуемо тъп, поради което няма да се впущам в обяснения, но това, което е очевидно дори и за Стиви Уондър е, че това не е точно филм, а 100 минутна реклама на Аштън Къчър като хуманоид. Просто пребройте репликите, в които се глорифицира тялото му и ще се сетите за какво говоря. То не бяха референции към полу-божественост, то не бяха ахкания и охкания по стегнатото му шкембе, то не бяха и периодични флашвания на епилираното му телце. Екшънът с него е пародия и все още не съм убеден дали това е, защото режисьорът не е знаел как да заснеме една елементарна престрелка или преследване с коли в контролирана среда, или защото самият Къчър изглежда банално с пистолет в ръка. Но както и да е, веселието е гарантирано, а сериозността е нулева, защото след всичкия дъжд от драма, накрая се стига и до кулминацията, която е по-щастлива и от куче, което си лиже скротума, макар че сълзите, които потекоха по едрите ми бузи, съвсем не бяха от щастие. Разбира се, ще се насладим и на активна бременност, така желана във всяка семейно ангажирана романтика напоследък, което пък превръща филма в домакински видеохит. Изобщо, ако Ви се гледа по-тъпата версия на „Истинска Измама”, може да хвърлите един поглед на настоящото заглавие, но внимавайте да не ослепеете от лъчите на слънцето, палаво играещи по лъскавите гърди на секси Аштън.

3.2/10