You are currently browsing the monthly archive for март 2010.
Ако още не знаете коя е Стефани Мейър, значи има голяма опасност да сте много по-социално възпрепятствани, отколкото сте си мислели или просто току-що да излизате от пещерата, в която сте били отгледани. Тази мома успя да направи нещо, което всеки нормален човек смяташе за невъзможно, а именно – да създаде културна сензация, благодарение на поредицата й от тъпи книги за вампири, върколаци и хора, които не знаят къде да се дянат от толкова супернатурално присъствие около тях. Феновете на серията „Здрач“ вече точат лиги по предстоящата премиера на третия филм „Затъмнение„, който се очаква да промени представите ни за романтичен ужас това лято, но Стефани Мейър не стои със скръстени ръце и е приготвила още една изненада за любителите на жалката проза. Става въпрос за кратката повест „The Short Second Life of Bree Tanner“, която Мейър е сътворила като експанжън и разказва за една от героините, с които ще бъдем запознати в третия филм.
Според comingsoon новелата ще бъде пусната в продажба точно в 24:01 минути на 05.06, което ще породи вълни от побеснели фенки, чакащи с часове пред книжарниците, за да могат първи да се докоснат до платоничната еротика на хартиен носител. Книжчицата е само 192 страници, което е доста кратко, дори по стандартите на писателите с липсваща муза, но за сметка на това Стефка ще я пусне с цена $13.99, като един долар от всяка продадена книга щял да отиде в помощ на пострадалите в Хаити и Чили /явно по 50 цента на държава/. Благородно дело, г-жо Мейър но много се съмнявам, че това е просто поредната медийна маневра, с която да рекламирате себе си и книгите си, правейки се на филантропка. Както и да е, писателката дори е пратила копие от творбата си на режисьора на третия филм Дейвид Слейд, за да може да я прочете и да прецени правилно как да презентира някои от сцените. Еха, на кого му пука? Лично на мен не, но ми беше интересно да науча докъде ще стигне една авторка, която отчаяно иска някой да я вземе насериозно /или да я вземе по принцип./ От кратката й повест ще бъдат продадени само 1.5 милиона копия, така че ако някой от Вас има мерак да чете, е по-добре да побърза и да си я поръча онлайн, докато е време.
„A long time ago, in a galaxy far far away“… NOT!
Новините от дълбокия космос никога не свършват, а дори напротив – пътуват по-бързо и от Светлината. На фона на вчерашните непубликувани снимки от „Star Wars“, които аз пък взех че публикувах на качествения си блог, сега идват нови мистериозни открития, свързани с джедайската поредица на Жорж Лукас. Но нека първо Ви задам един въпрос – помните ли какво казва Оби Уан Кеноби, когато междузвездната задруга се приближава към „Звездата на Смъртта“ на Дарт Вейдър? „Това е луна!“ – казва тъпичкият още Люк, докато Оби Уан го поправя – „Това не е луна. Това е космическа станция!“ Освен, че тази реплика се е превърнала в една от най-емблематичните за цялата „Star Wars“ сага и милиони фенове я шепнат в приключенските си сънища, тя може би ще се окаже и нещо много повече – ще се окаже вярна.
Защото една от луните на „властелина на пръстените“ Сатурн май не е точно това, на което прилича. Става въпрос за спътника Mimas, чиито снимки любимците от NASA публикуваха наскоро, но под един доста странен ъгъл, показващ че това всъщност може би е копие на вездесъщата Dark Star станция, която Дарт Дейдър използваше да девастира планети на дневни начала. Ако Оби Уан бе жив в момента, определено щеше да се зачуди какво по дяволите става и определено щеше да започне да медитира по темата, но за нас – простолюдието – остава само да разгледаме сателитните снимки и да спекулираме. Както добре виждате, луната си изглежда като луна – сива, мрачна и изпълнена с множество кратери. Един от кратерите обаче генерира основния интерес и това е масивната дупка на повърхността, наподобяваща странно много на имперската космическа станция. Да, става въпрос точно за онзи отвор, от който станцията изстрелваше енергийния си лъч, с който евапорираше разнообразни планети, само защото Дарт Вейдър е бил изнервен, че му е изстинало кафето.
Но това не е всичко – нърдовете от NASA са достигнали дори отвъд нормалната фенбойщина и са пуснали термален скенер на небесното тяло, откривайки нещо още по-загадъчно, а именно – топлинни източници, които приличат на разтворената паст на Pac-Man, който е на път да изяде червената точка, която пък се пада точно някъде в епицентъра на гореспоменатия кратер. Съвпадение? Най-вероятно, но пък що за съвпъдение, нали? Почитателите на сагата със сигурност са надули гащите от радост, докато по-интелигентните от Вас най-малкото са били впечатлени от приликите. Явно животът наистина имитира изкуството, защото преди време точно от NASA бяха пуснали снимка на прозореца на TIE Fighter, интегриран в купола на Световната космическа станция, или просто гениите в NASA са ултимативни гийкове и се чудят как да си оправдаят финансовите средства, които Лукас им налива ежегодно, за да му рекламират филма. Както и да е, разгледайте снимките и преценете сами. Сега остава да намерят някоя пещера с останките на Йода и ще се гръмна, честно.
Може и да сте фенове на поредицата „Star Wars“, а може и да не сте – честно казано не ми пука. Но към който и от двата типа да спадате, то определено ще намерите следните няколко фотоса за интригуващи, най-малкото, защото показват една легенда под различен ъгъл. Това са фрапиращите и невиждани досега снимки от снимачната площадка на класическата Лукасова феерия „Междузвездни войни,“ които бяха пуснати на сайта coolthings.co.uk и аз естествено побързах да ги копирам оттам, за да се направя на голяма работа пред Вас. Истината е, че фотосите са доста интересни и забавни, защото показват много от култовите герои в алтернативна и комична светлина. Ще видите как екипа на филма, начело с Харисън Форд, Марк Хамил и Кари Фишър са се отдали на висша форма на холивудска лиготия, показвайки че човек може да се забавлява, независимо от тъпотата на Джордж Лукас наоколо. Разгледайте няколкото снимки, които съм постнал тук, а за пълната колекция, може да посетите горепосочения сайт. Имайте предвид, че шотовете са за ценители и фенове на сагата, така че не обвинявайте мен, ако сте очаквали нещо по-зрелищно.
Приятна новина за всички възбудени домакини и еректирали гейове на средна възраст. Никога не съм предполагал, че Джеймс Бонд е курва, но ето че и той е решил да продаде тялото си за пари! И под „продаде“ имам предвид на търг, а под „Джеймс Бонд“ имам предвид скулестия актьор, който го презентира през последните му два филма, а именно – Даниел Крейг. Йъп, стигнахме и дотам да наддаваме за популярни актьори, с които да се запознаем на живо, за да докоснем културистичното им телце с изнежените си пръсти. Новината е шок за мен, но радост в очите за много хиляди момички, които неистово са роптаели да срещнат своят мъжки идол на живо. Не, не се ебавам, офертата е съвсем реална и е публикувана в charitybuzz, а наддаването е с благотворителна цел.
Планът е да се съберат пари за определена кауза, използвайки известни звезди като плячка за богатите хърли, които си нямат друга работа, освен да сънуват голи мъже, различни от съпруга си. Победителят в търга няма да спечели наистина Даниел Крейг, нито ще има честта да го занесе на вечеря и след това изнасили, а по-скоро – да се запознае с него на снимачната площадка на „Каубои и Извънземни“, който се снима в момента. Не знам, но това ми се вижда леко набутване – хиляди долари, само за да ида до г-н Крейг и да му здрависам стегнатата длан? Мисля да си спестя тези пари за някоя оферта, включваща Мегън Фокс в себе си. Но както и да е, ако обърнете внимание на сайта, до момента наддаването е стигнало до над $2000, така че ако имате финансовите средства и палав пламък в очите, нищо не Ви пречи да участвате, докато някоя милионерска бабичка не Ви е изпреварила. А ако не Ви се дават няколко хиляди долара, за да станете жертва на мръсния поглед на Джеймс Бонд, можете да се запознаете с мен на живо и да получите автограф по избрана от Вас част на тялото си. Наддаването започва от 20 лева, защото толкова ми струва интернета на месец, така че който иска да участва, може да ми прати имейл.
Ако сте фенове на класическия хорър, обичате промоционални постери и сте любители на качествените сандвичи с мръвка, то тази новина определено ще Ви допадне. Сигурно сте чували за тлъстата верига „Бъргър Кинг“, която е известна основно като една от главните причини САЩ да са на челните места по наднормено население, но едва ли сте виждали тази хранителна компания в подобна „ужасна“ светлина. Защото дори големите хамбургери имат нужда от свежа реклама, а какво по-свежо от четири плаката, на които култови хорър фигури от 80-те и 90-те години на миналия век се почерпват с пикантните продукти на „Бъргър Кинг“, докато в същото време се занимават със собствените си битовизми, като например коленето на невинни тийнейджъри. Постерите са сътворени от имагинацията на дубайската рекламна агенция „Tonic“ и ще Ви покажат знаменити хуманитарни мютилатори – садистичният пъпет Чъки, Фреди Крюгер, Джейсън Ворхес и маскираният шибаняк от „Писък“. Лично аз мисля да не се приближавам до магазин от веригата „Бъргър Кинг“ след здрачаване, особено щом по това време там се навъртат подобни изверги, но когато гладът мори добитъка, хората са готови на всякакви рискове за единия телешки салам. Лека нощ, деца!
Филмът е гей-драма от висок калибър с преобладаващ педофилски отенък. Ако подобни теми Ви интересуват, то ще Ви бъде особено приятно да наблюдавате множеството сцени на гей секс между Джоузеф Гордън-Левит и някакви диви и космати селяни, докато в същото време негов приятел от детските години се чуди защо е бил отвлечен от НЛО. Да, „Мистериозната Кожа“ е драма за сексуалната ориентация, разнебитената детска невинност и обърканата психика на американската младеж, но е показана под един доста тъп ъгъл, който би трябвало да Ви образува емпатия, но на мен ми образува единствено болки в уретера. Драмата е за две деца, които са имали близки срещи от третия вид с местен педофил, с тази разлика че само на едното му е харесало. Когато стават големи пичове, единият вече се е превърнал в супергей, а другият – в жертва на имагинерно НЛО. Филмът иска да покаже как някои неща се отразяват на някои хора, в процеса на съзряването им, като използва методите на раздвоената сюжетна линия, пресичаща се на финала. Лошото е, че всичко е ясно от самото начало, а драмата на героите е доста пресилена и клиширана. Единственото, което става за нещо в този филм е музиката и Гордън-Левит, който показва, че може да играе добре, дори когато го чукат в гъза.
4.2/10

Пак с Гордън-Левит, но този път пичът играе младеж, жертва на селскостопанска касатрофа /ПТП с комбайна/, която причинява масова смъртност в колата му, а него самия – превръща в мозъчен инвалид, който трябва да си записва дейностите в тефтер, за да не ги забрави. Да, прилича малко на „Мементо“, но тук поне липсват татуираните с бележки жили на Гай Пиърс. Нашето момченце започва работа в селската банка, което кара местният гъзар да реши да го апроучне и агитира да извърши обир. Звучи елементарно, дори и за американец, но естествено, нищо не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Сюжетът е тривиален, но филмът успява да се задържи на стабилно средно ниво и дори отвъд, включвайки добри изпълнения от страна на Гордън-Левит, но и на позабравения вече Джеф Даниелс. Комбинацията между умствен недостатък, личностна криза и морална дилема, прави от лентата малко по-различен поглед към стандартните обирджийски филми. Ако търсите приятно трилърче с елементи на драма, но без набузени претенции за нещо велико, то този филм определено върши работа.
6.4/10

Майкъл Кейн е дърт като ент, но все още показва, че може да бъде много по-добър от своите младолики колеги, когато става въпрос за сериозен филм без излишни лиготии. Хари Браун е възрастен военен ветеран, който живее в някакво мизерно лондонско гето и ежедневно търпи тормоза на местните наркоманчета и дилърчета на оръжия, които се събират в махленския подлез и вършат всякакви мръсотии. Когато един ден най-добрият му приятел е убит от същите тези миризливи копеленца, Хари Браун решава да вземе закона в собствените си ръце и да осъществи заслужена вендета. Донякъде звучи като „Гран Торино“, но там Истууд беше наблегнал на драмата на главния герой и взаимоотношенията му с жертвите от тормоза, докато тук Майкъл Кейн просто избива наред, без особена пауза между труповете. Не очаквайте обаче екшън сцени в стила на Стивън Сегал vs. 20 нинджи, защото колкото и банален да е сюжета, той е показан по доста реалистичен и брутален начин. „Хари Браун“ е обявен за най-добрият британски филм на 2009 и показва типичната лондонска действителност, на фона на нуждата за отмъщение на един дядка с пищов в ръка и болно сърце в гръдния кош.
6.3/10
Тъй като искам да гледам доста филми, но си пускам едва десетина, от които издържам може би един-два, а и не ми се заимава да пиша километрични ревюта за всяко едно нещастие, с което съм зацапал харда си, то ще отделям по един абзац за филмите, които съм успял за изгледам докрай, но не са ми направили особено впечатление, че да ги ревюирам по-сериозно, а и защото са вече дърти за хайп/хейт. Днес съм Ви приготвил три заглавия, които имах честа да прегледам през последната седмица с особени усилия.
„Left Bank“ или „Linkeroever“ е историята на някаква неосъзната пикла, която тренира спортно бягане, но в същото време става жертва на демонични сили, които искат да я сакрифицират в името на Великото Зло в мазето на една жилищна кооперация. Филмът е белгийски и може би е ставал за нещо на родната си почва, но лично аз го изтърпях едва-едва и съм доволен, че се насладих на две качествени nude сцени, защото иначе щях да го спра още на средата. Атмосферата е мрачно урбанистична и доволно депресираща. Филмът се опитва да има някакъв супер скрит и философски смисъл, заигравайки се с мотивите за реинкарнацията и смисъла на живота and shit, но в крайна сметка си остава поредния евтин опит за европейски хорър, който може да прегледате, но определено е по-вероятно да не догледате.
3.8/10
„Неканеният Гост“ е испанско заглавие, а испанците заслужават адмирации, когато решат да правят атмосферични трилъри с минимум актьорско присъствие и максимум съспенс. Този случай не е точно такъв, макар че на моменти имаше потенциал за нещо доста запомнящо се. Сюжетът се върти около някакъв социално дегенериран архитект, който живее в супер мащабната си къща сам. Една вечер, някакъв непознат иска да му използва стационарния телефон и… така и не си тръгва от къщата. Нашият пич го търси близо 20 минути филмово време, започвайки да се чуди дали непознатия не живее паралелно с него в къщата, след което обаче ролите се разменят по доста странен начин, а финалът е доста очевиден, като се има предвид емоционалните проблеми на главния герой. Като цяло, не лошо филмче, което обаче не си струваше надеждите ми.
5.4/10
„Cargo“ е плахият опит на Швейцария в дебрите на научната фантастика. Филмът ни запознава с екипаж на товарен кораб, който носи материали за Станция 42. Главната героиня е лекарка, която иска да събере пари и да отиде във вечно зелените пасбища на планета, на която хората са се преместели след упадъка на Земята. За нещастие се оказва, че звездолетът не пренася точно строителни материали, а нещо много по-пошло и изпълнено с мистерия, а лекарката открива, че нищо не е такова, каквото изглежда, защото в космоса никой не може да те чуе как спиш от скука. Да, филмът е меко казано скучен и след доброто начало, върви постепенно към откровена досада, която към края вече избива на нерви. Посланието е елементарно и природозащитно, но изпънението – не чак толкова. Гледайте го, само ако сте фенове на сай-фай жанра или искате да видите дали филмите на братята швейцарци са по-точни от часовниците им.
3.9/10
Очаквайте още кратки филмови впечатления следващата седмица.
Напоследък сме заливани от триизмерни излишъци, като цунами над бедно рибарско селце, без да имаме възможност за ропот, нито за отказ, защото 3D-то е голяма работа, видите ли. И донякъде беше така във времето, в което 3D филмите се брояха на пръстите на лявата ръка на Алф, но сега – във време, в което всеки един шибан филм излиза в 3D без видима причина, на хората меко казано им втръсна от перманентния главобол. Сега обаче, нещата отиват дори отвъд, а Холивудската наглост добива все нови висоти. След като преди време, Ви разказах как по-голяма част от големите кинеплекси в САЩ смятат да разширят киносалоните си с повече 3D зали, за сметка на 2D такивата, сега получаваме нов мултиизмерен шок, изтипосан в „Wall Street Journal“ – цените на билетите ще поскъпнат.
Мда, ако си мислехте че 11-12 лева за билет на 3D филм е много за българския джоб, какво ще кажете, ако научите че в най-близко бъдеще, билетите в САЩ на парче от населението ще станат близо $20? Как бихте реагирали и Вие, ако разберете че дистрибуторите вдигат цените и се наложи да платите с близо 25% по-скъп билет за някакъв филм, който довчера не сте знаели че съществува, а днес сте задължени да платите над 20 лева, само за да го гледате с кирливите 3D очила, които очевидно се бършат веднъж на 13 прожекции. Аз лично едва успях да отделя 12 лева за „Аватар“ и със зор успях да спестя толкова за „Алиса„, а камо ли да го правя за всеки филм оттук-нататък и то с още по-скъпи цени. Гледането на 2D вече добива все повече смисъл, нали така? Е да, някои филми наистина ще си заслужават третото измерение и е възможно дори да се прежаля и да платя 20-25 лева за билет /макар и да се съмнявам/, но това са истинските 3D филми, които са заснети като такива, а не жалките 2Dto3D преработки, от които после боли мозъка.
От Холивуд веднага се оправдаха, че високата цена на билетите е катализирана от по-високите разходи за направата на 3D филм. Аре стига бе? И това го казват, след като още преди месеци излезе информацията, че една конверсия от 2D в 3D струва не повече от $5-10 милиона? За филм с бюджет от $180-200 милиона, това е като ухапване от не особено активен комар. Струват ли си допълнителните 20% за билет? Това е все едно да оставяш бакшиш на келнер, който ти се е изпикал в супата. Аз лично ще започна доста да се замислям за следващите си 3D прожекции, защото третото измерение е просто поредният трик на някои хора да точат пари от зрителите, без да им дават нищо в замяна, освен шарени картинки, на които да се радват децата. И в заключение, ето и една доста интересна статия, която да Ви покаже защо дните на 3D-то са отдавна преброени и манията му скоро е на път да залезе. Дано!
Мазната буца мускулна тъкан, носеща гръмкото име Вин Дизел отново се опитва да надигне главица онлайн, промотирайки поредния си сикуъл на стар филм. В случая става дума не за Ридик или Доминик Торето, а за един друг негов персонаж от единствените му три филма, които ставаха за нещо, а именно Ксандър Кейдж, по-известен като „Трите Хикса“. На смешния си фейсбук профил, бате Дизел е пуснал две-три изречения относно бъдещия си проект за фитнес шпионина, който обича да скача от самолети и други превозни средства. Според думите му, на които нямам особено доверие, третата част на филма ще е с негово главно участие, за разлика от двойката, където се чернееше Леденият Куб. Но по-важното е, че филмът ще носи „новаторския“ похват на 3D-то в себе си, което вече ме кара да си повръщам в устата все повече и повече.
Според Вин, заглавието ще е кръстено „Return of Xander“, което не е толкова смешно сега, колкото ще е, ако филмът изобщо види бял свят. Но за да потвърди думите си, анаболеното човече е публикувало и concept art от незаснетия си още филм, който сякаш е правен от мен на MS Paint. Ето и какъв е коментарът на самия Дизел за тази новина: „Технологията на бъдещето с наистина оригинални части“. Имам обаче една забележка към мистър Бицепс – 3D технологията вече отдавна не е бъдещето, а частите бяха оригинални през 2001 – сега стават единствено за скрап. Лично аз се надявам Вин Дизел отново да е бил надрусан със собственото си его, докато е писал тези слова, защото с всеки тъп сикуъл, който прави, този творец все повече се отдалечава от детската си мечта – прословутия исторически епос за „Ханибал“.
Ето и малко избрани коментари от фейсбука му, които ще Ви покажат какви хора са му почитатели:
Hana Elsoofy: u rock man, u r z sexiest male creature ever…
Hitesh Bhatt: real hunk he is,no?
Колкото и да ни е писнало от рибуути, римейкове и безмислени сикуъли, сега е ред да ни писне от нещо много по-модерно, а именно – преработката на стари филми в 3D и пускането им отново по кината с цел… точно така, с цел още няколко милиона долара в нечии продуцентски гуши. Неотдавна Камерън обяви, че смята да повтори „Титаник“ по кината през 2012, но с добавено още едно измерение към бузите на Лео Ди Каприо. Сега, стъпките му ще бъдат последвани от един друг визионер, който обича да мастурбира на филмите си и това е Зак Снайдер. Мда, вече сигурно се сещате и кой точно от неговите филми ще бъде пуснат обратно в 3D. Познахте, това е античното софт-порно, маскирано като исторически епос, а именно „300″. Самият Снайдер е обявил пред Superherohype, че в момента се готви конверсията на филма, което всъщност не е чак толкова лоша новина, при все че „300″ наистина ревеше за 3D още преди 4 години.
Триста сексуално агресивни спартанци, идващи към Вас на 3D – доста притеснителен кадър, независимо от кой пол сте.
Първоначално е бил пуснат само един 10-минутен сегмент от филма, за да се провери дали лентата ще сработи в третото измерение, но явно Снайдер е харесал мострата, защото сега всичките полу-голи триста спартанци ще бъдат обработени по компютърен път и представени в следващата дименция. В процеса на работа обаче, предлагам да се добавят още няколко пласта гръдни и коремни плочки, защото в първия филм нямаше достатъчно мускулна маса и героите ми се сториха недостоверни. Последното беше майтап, ако още не сте схванали. По-важният въпрос е докъде ще стигне Холивуд в новата си мания да печели от стари лаври – означава ли това, че трябва да очакваме всяко едно шибано заглавийце, което е спечелило малко повече пари отново в кината, но този път – в 3D? Наистина ли имаме нужда от това? А и от самия термин „конвертиране“ вече ме боли главата, особено след печалните ми допири с „Алиса„, след които получих вертиго. Дано не се стигне до момент, в който по кината ще дават само стари филми, замазани като нови, защото аз лично няма да дам пари за билет на филм, който съм гледал няколко пъти като 2D, независимо какви допълнителни измерения са му вкарали артифициално. Нека изнасилването на класиките започне сега!






































Коментари