You are currently browsing the monthly archive for ноември 2009.
Когато един евтин филм е тъп, никой няма да му обърне внимание, защото това е нещо нормално. Но когато един популярен филм, базиран на книга и обграден от стотици хиляди възбудени тийнейджъри се окаже по-тъп и от най-смелите Ви мечти, е напълно нормално той да бъде по/пре/следван от множество иронични, хумористични и открито обидни пародии. Такъв е и случаят с актуалното заглавие „Здрач: Новолуние„, което се оказа най-неприятната изненада на сезона и се превърна в тийн-събитието на 2009 година. Защото истината е, че един филм не е класика, ако не е бил пародиран поне веднъж, а в случая със „Здрач“ това е някак си ненужно, защото самият той си е чиста пародия. Въпреки това обаче, съм Ви приготвил един забавен и шеговит „трейлър“ на несъществуващ филм, който открито пародира не само „Здрач“, но и „Гадни КопИлета“ на Куентин Тарантино, превръщайги ги в една обобщена диария. За по-изявените ценители от вас, ще кажа само, че това е само една фенска ебавка, целяща да подиграе слепите почитатели на серията „Здрач“, така че не очаквайте подобно заглавие наистина да излезе. По-скоро се радвайте, че подобен филм пробужда толкова несериозно отношение, защото той заслужава точно това. А сега се насладете на „трейлъра“, който е откровено аматьорски, но поне е гледаем, а това е нещо, което „Здрач“ и „Новолуние“ никога няма да бъдат.
Когато един филм е високобюджетен, това не винаги /всъщност почти никога/ означава, че ще е стойностен, качествен или дори печеливш. Но тъй като не съм запознат с точните цифри, никога не съм си позволявал да твърдя кои филми са финансови провали и кои не. Ето обаче, че някой умопомрачен колега от The Hollywood Reporter е сътворил класация, в която е събрал най-големите бюджетни катаклизми за последната декада, а именно – филмите, които са спечелили по-малко, отколкото са стрували. Повечето от описаните заглавия едва ли ще изненадат по-запознатите от Вас, но лично на мен ми бе интересно да видя огромната доларова разлика в това колко е бил бюджетът на дадения филм, а колко малко от него е възвърнал с приходите си.
Едуард Мърфи едва ли е бил толкова доволен, когато е научил, че негов филм е най-големият финансов неуспех на десетилетката.
Класацията за най-големите касови провали за последните десет години е както следва:
1 – The Adventures of Pluto Nash
$100 000 000/$4.4 000 000
2 – Battlefield Earth
$75 000 000/$21 000 000
3- Land of the Lost
$100 000 000/$65 000 000
4 – Gigli
$54 000 000/$6.1 000 000
5 – Town and Country
$90 000 000/$6.7 000 000
6 – Catwoman
$100 000 000/$40 000 000
7 – The Invasion
$80 000 000/$15.1 000 000
8 – Rollerball
$70 000 000/$19 000 000
9 – Grindhouse
$67 000 000/$25 000 000
10- The Spirit
$60 000 000/$19.8 000 000
Още един филм, който бе не само тъп като текстури, но и като приходност.
Това е официалната статистика на The Hollywood Reporter, но истината е, че батковците са ни спестили някои други заглавия, които са също толкова големи катастрофи, колкото и гореспоменатите. Ето затова, добрите люде от Get The Big Picture са оптимизирали класацията и са допълнили още няколко ленти, които са се оказали финансова яма. Това са:
Sahara
$150 000 000/$121 000 000
Final Fantasy: The Spirits Within
$137 000 000/$85 000 000
Red Planet
$80 000 000/$33 000 000
A Sound of Thunder
$80 000 000/$6.3 000 000
Hart’s War
$70 000 000/$33 000 000
Stealth
$138 000 000/$76 000 000
Rollerball
$70 million/$26 000 000
Gods and Generals
$55 000 000/$13 000 000
Ballistic: Ecks vs. Sever
$70 000 000/$14 000 000
Son of the Mask
$100 000 000/$59 000 000
All the King’s Men
$55 000 000/$9 000 000
The Last Castle
$60 000 000/$20 000 000
Femme Fatale
$35 000 000/$6.6 000 000
Както виждате, в данните има и доста популярни филми, които едва ли сте преполагали, че са такъв бюджетен крах, но все пак Холивуд си е машина за пари, което означава, че колкото и добър да е даден филм, ако няма реални печалби от него, то той заслужава единствено презрение. Разгледайте класацията на спокойствие, а ако не сте гледали някои от горепосочените филми, може би е по-добре да не си поправяте грешката.
Манията по „Новолуние“ набира все по-голяма инерция и се оказва доста по-опасна и реална, отколкото някога съм и предполагал, защото мъжествената осанка на Робърт Патинсън и сексуално агресивния му поглед започнаха да превръщат дори обикновените зрители в кръвожадни вампири. Онзи ден, след една от прожекциите на „Новолуние“ в САЩ, 17-годишната мърла Ерин Уестрейт се оплакала на полицията, че един от зрителите в киното я е ухапал по врата. /?!/ Да, вече стигнахме до момента, в който един филм е толкова масово погълнат от публиката, че колкото и абсурден да е, сюжетът му се превръща в реалност. Досега не бях чувал зрител да вампирясва от гледането на тъпа тийнеджърска ромкомка, но ето че „Новолуние“ спечели първата си косвена жертва. Един от зрителите на филма, доста по-възрастен от пострадалата Уейстрейт, я е ухапал на излизане от киното. Тя разказала на полицията, че през цялото време на прожекцията, мъжът пускал разни некултурни сексуални коментари спрямо нея и приятелките й. На излизане от киното обаче, нещата станали още по-напрегнати, защото пълното кино се изнизвало прекалено бавно по тясната пътечка и изведнъж бедната Ерин се оказала рамо до рамо с неизвестния вампир, който използвал адекватно момента, дръпнал я за косицата и я ухапал по вратните жили…
И всичко това щеше е да е една много интересна история и един още по-сполучлив медиен трик за филма, ако малко по-късно не се било оказало, че младата пачавра е просто поредната търсеща внимание кучка, която иска да получи известност на чужд гръб. Да, след краткотрайно разследване на CSI екипа, се оказало, че Уестрейт лъже по-успешно и от пълнолетна циганка, а цялата й история се е случила единствено в крехката й главица. Полицаите разпитали свидетели и след като те потвърдили измамата, самата тя си признала без бой. Истината била, че мъжът я бил целунал похотливо по врата, а тя не само че не се стреснала, ами дори се и нагодила, за да му е удобно. Е, то бива шаврантийство на публични места, но в цяло кино пълно с възбудени тийнейджъри това е малко прекалено. Явно нежните вампири с несресани коси и оскубани гърди, влияят доста по-еротично на младите момичета, които биха се дали на всеки срещнат псевдо-вампир, само и само да се почувстват дори за момент в гащите на Бела Суон.
В същото време, предпремиерата на филма в България е днес, а когато сутринта реших да проверя каква е хавата с резервацията на билетите, се оказа че вече съм закъснял и 80% от местата за всички вечерни прожекции са запазени. Кога успяхте, по дяволите?!
След няколко седмици затишие, най-после има някакво развитие по казуса „Полански“, който шокира медиите преди време, когато дъртият режисьор бе сгащен от швейцарската полиция на летището в Цюрих. Новината е в това, че г-н Полански е бил освободен в сряда под гаранцията от $4.5 милиона, която швейцарският съд му е наложил. Врътката обаче е, че педофилът все още не е пуснат фактически на свобода, защото трябва да изчака деседневния срок, в който Правителството на Швейцария има право да обжалва решението на съда. Ако това не стане, то след десет дни Полански ще бъде освободен, но с определени ограничения, състоящи се в това, че той ще продължи да бъде под домашен арест във вилата си в Гщад, а на глезена му ще има поставено електронно проследяващо устройство под формата на метална гривна. Този път май няма да има мърдане за г-н Полански, който се прочу с това, че може да избяга от полицията при всеки удобен случай и успешно се прикриваше от закона в продължение на 30 години.
Полански и съпругата му се радват на семейния живот.
Дори и освободен под гаранция обаче, този му статус ще е само темпорален, докато САЩ решат какво ще правят относно екстрадацията му. А причината, че съдът се е смилил над сбръчкания творец била че – видите ли – престоят му в затвора създавал емоционален товар на семейството му, под формата на стрес. Леле, колко бил хуманен швейцарският съд, щом фактор за осъждането на даден престъпник е дали семейството му е добре. По думите на адвоката на Полански, съпругата му – актрисата Емануел Сение и синът им били дълбоко разстроени от раздялата и изпитвали голяма мъка и бля-бля. За информация ще спомена само, че Емануел Сение е участвала в някои от филмите на Полански, а възрастовата им разлика е точно 33 години. Хайде сега докажете, че дядо Роман не си пада по малки момиченца.
Още инфо по казуса „Полански“:
След като миналата година Жан-Клод Ван Дам изненада и публиката, и критиката с драматичното си филмово откровение „JCVD“, доста от феновете му се зарадваха, че любимият им белгиец ще излезе от тинята на посредствения екшън и ще удари крак в голямото кино. Нещата обаче не се оказаха точно такива, защото бате Ван Дам продължи да затъва все по-дълбоко в постната и евтина каша на третокласните филми, предназначени за селските видеотеки. Сега обаче, пичът ни е приготвил едно завръщане към дървените си корени и един трибют към старата му слава, а именно – ново продължение на сагата за „Универсален Войник“, носещо гордото заглавие „Universal Soldier: Regeneration“. Дали заглавието има предвид регенерацията на поредицата или на актьорските кариери на главните му герои, още не е ясно, макар че на Ван Дам явно не му омръзна ролята на не-мъртвото парче мускули Люк Девъро. Тук обаче интересното е, че в каста е включен един стар познайник на франчайза – самият Долф Лундгрен, който отново ще се превъплъти в злодея на филма и ще има неистовото желание да срита жилавия задник на Жан-Клод, малко преди Джет Ли да срита неговия в предстоящия екшън на Силвестър Сталоун – „The Expendables“.
Не знам за Вас, но дори самия факт, че тези две светила на култовите екшъни от детските ми години отново ще се съберат на една снимачна площадка, ме изпълва с плах трепет. И дори с патриотична чест, защото филмът е сниман къде? Точно така, в нашата родна България, а за повече респект в него ще участва и „звездата“ от „Дзифт“ Захари Бахаров. Ако това не Ви говори колко долнопробен ще е проекта, ще ви информирам, че целият му бюджет е някакви си $14 милиона. Друг интересен момент е изборът на режисьор. Това е Джон Хаямс, който за сведение е син на Питър Хаямс, който пък беше режисьор на два от по-добрите филми с Ван Дам за последните 15 години, а именно – „Ченге във Времето“ и „Внезапна Смърт“. Явно семейство Хаямс има интересната традиция да издевателства над Жан-Клод, докато пичът още не се е сгърчил съвсем. Но както и да е, приготвил съм Ви кратък първи трейлър на филма, който да Ви покаже нагледно за какво иде реч. Приятно гледане!
Има филми, които по едни или други причини си заслужават да бъдат гледани на кино, независимо колко са тъпи /”2012”/. Има и филми, които е по-добре да изчакате на DVD-Rip, защото не си струват дори да си вдигате задника за тях /”Jennifer`s Body”/. Но има и още един тип филми – такива, които задължително трябва да пропуснете не само на големия, но и на малкия екран, защото са носители на толкова безгранична глупост, че има голяма вероятност да получите масивен световъртеж. Именно за подобен филм ще си отворя устата сега и този филм се нарича „Геймър”. Не знам за Вас, но според мен по-правилното заглавие за този продукт на американския клозетен кич щеше да се получи, ако първата буква беше „Л”, но кой съм аз, че да споря с истинските творци на Холивуд? Искрено съжалявам, че изгледах този филм, независимо че го направих за без пари и в HD формат. Защото филмът е опасен за здравето Ви, скъпи приятели. Той не само е убиец на време, но и изнасилвач на мозъчни клетки. Дори в този момент все още не мога да проумея мисълта, че имам мерак да го оплювам, при все че по-доброто решение за емоционалната ми стабилност би било да изтрия файла от харда си и да се удавя в казан с ракия. Но ето, самият факт че смятам да изгубя още половин-един час в писане на ревю за подобна пикоч, и то за без пари, би трябвало да Ви покаже колко точно съм зле. Но стига за мен, нека обърнем очи и към настоящото заглавие, а то обещава да бъде пищна феерия от атрактивна баналност.
„Геймър” е филм, произведен от две имена, които по-тъпите и по-лигавите от Вас предполагам знаят наизуст, а именно – Марк Невелдин и Браян Тайлър. Това е дуото, което изроди подигравките, наричащи се „Crank 1 и 2”. И ако първият “Crank” беше толерируема пародия на екшън-трилъра, с някои добри попадения, но с повече отвратителни такива, то двойката директно попадна в мозъчната ми канализационна система, с неподозираната си смехотворност, граничеща с лудост. Представете си сега, че точно тези две мастии са решили да направят що-годе сериозен екшън, който освен динамика, взривове и разнообразни нянки, да покаже на зрителя и нещо социално актуално, а именно – зависимостта на обществото към компютърните игри. И ако всеки друг режисьор щеше да наблегне над обществената сатира и ирония, то Невелдин/Тайлър са ударили право през просото и са решили, че щом във филма има яки експлозии, нонстоп пуцане и хвърчащи хуманоидни торсове, то защо някой би се заинтересувал от неща като сюжет, смисъл или – не дай си Боже – логика. Да, филмът издиша откъм горепосочените термини, но това не е най-големият му минус. Драмата му е в това, че започна достатъчно обещаващо, за да покаже на хората едно послание, което да бъде интелигентно поднесено и достъпно за всеки средно-нормален човек. За нещастие обаче, двоицата режисьори са ни изсипали върху тиквите зрелище без покритие и екшън без особена тежест.
Убеден съм, че всички помните „300”, макар че по-латентните от Вас може би все още се опитват да не сънуват полуголите му потни герои в страстните си сънища. Е, тук участва един от онези воини без дрехи, а именно – Джерард Бътлър. Дали е било правилно решението му да се снима специално в този филм? Може би само той си знае, но по-вероятно е дори и той да не знае. Тук ролята му е възможно най-клишираната такава и все още не ми е ясно дали това е било нарочно, за да се подсили сатирата, или просто Невелдин и Тайлър /които са писали и сценария/ не са знаели елементарните правила за оригиналното мотивиране на един персонаж. Каквато и да е причината обаче, нещата се вмирисват с всяка изминала минута, в която търпите мученето на Бътлър на екрана. Героят му Тилман /никнейм „Кейбъл”/ е обвинен несправедливо затворник, който е осъден на смърт за убийство от упор, което не е извършил. Хм, да Ви звучи познато? Излежавайки присъдата си, добрият герой, който естествено има жена и дъщеря, заради които си струва да не се обеси с тоалетната хартия в килията си, получава предложение, на което не може да устои и то от мазен педал, на който също не може да устои. В ролята на педала е психопатът Декстър от сериала „Декстър”, но тук е инфилтриран в амплоато на Кен Касъл – зъл компютърен гений, сътворил виртуална компютърна програма, която позволява истински хора да играят с истински затворници и да ги управляват в реалистични бойни полета, където да се избиват помежду си в стила на добрите стари мултиплейър компютърни игри. Тилман трябва да оживее в 30 подобни битки, за да получи свободата си. Единственото, което трябва да прави е да бъде управляван от 17 годишно богаташче, което да му служи като кукловод, докато самият Тилман/Кейбъл търчи наляво-надясно из разни порутени сцени, опитвайки се да оцелее сред вражеските сачми, насочени към задника му.
Бътлър е побеснял, защото току-що е научил, че жена му е виртуална курва.
Това е основният сюжет. Мирише ми на клонинг на „Бягащият човек” по Стивън Кинг, който бягайки се спъва в „Гладиатор” и пада като чувал с картофи, но с едно доста по-модернистично звучене. Истината е, че този филм ще Ви замирише на доста други заглавия, които сте гледали/чували през последните двадесетина години, но разликата ще е в това, че никой няма да бъде по-тъп от него. В същото време, малкото детенце, което властва над Кейбъл се свързва с него, посредством някаква хакерска програма, с която може да си чати с него и му помага да избяга от играта. Оставен на свобода, Кейбъл започва да търси жена си и детето си, като второстепения му куест е да въздаде справедливост над Кесъл, който пък всъщност се оказва и главният виновник за осъждането му. Да, нещата се оплитат като срамните косми на японска проститутка, но изходът винаги е един и същ, както сами ще разберете. Докато търси изгората си /която се оказва, че работи като виртуална робиня на едно мазно прасе, което издевателства над нея по електронен начин, докато самият той се угоява в кочината си/, Кейбъл получава помощта на революционно движение от бунтовници /”Humanz”/, водени от рапъра Лудакрис и целящи да спрат рулирането на милиардера Касъл, който превръща свободните хора в е-мулета. За Лудакрис няма какво да кажа, освен че той е само един от многото ръждиви пирони в ковчега на този филм – ролята му не отговаря нито на визията, нито на дикцията му, а излъчването му като водач на ъндърграунд футуристично движение за права и свободи е просто отчайващо смехотворно. В същото движение ще мернем и Алисън Ломан /”Отведи ме в Ада”/, която ми се струваше като нормална актриса, но явно никой не се е сетил да й предложи по-свястна роля от тази, а все пак дори холивудските звезди трябва някак да си плащат сметките за телефона. За самия Бътлър също ще си спестя мнението, защото той всъщност така и не излезе от ролята си на Леонид и където и да го видим, винаги ще си представяме благородните му коремни плочки. В този филм, той отново има възможност да покаже набъбналото си телце, но за сметка на това – не показва нищо повече. Типичният екшън герой, без подплънки. Майкъл С. Хол, който вече споменах, играе палавият злодей Касъл, а ролята му е доста банална и простодушна, което пък е добре за него, защото не изисква никаква мозъчна активност, която така му пречеше в „Декстър”.
Групичка компютърни партизани готвят революция.
В крайна сметка, Кейбъл открива Касъл и го неутрализира в една доста жалостива и приятно кратка битка, в която лошият умира с нож, забит дълбоко в черната му душевност. Изобщо, всичко което някога сте си мислили, че не бива да се случва на екран, се случва тук и то накуп. Безмислените сцени се редят на опашка за вниманието Ви, като най-смешното от всичко е, че напълно абсурдни сцени са последвани от псевдо-драматични такива, които трябва да светнат някаква лампичка в съзнанието на зрителя. Дори и да успеят обаче, същата лампичка бива изгасена от следващата пародийна сцена, в която жената на Кейбъл обикаля по дискотеките като загоряла нимфоманка, търсейки някой да я обара по дъртия гъз, а в същото време е управлявана от изпотена топка лой, дишаща тежко. Истината е, че логиката и смисъла ще са последните неща, които ще Ви интересуват докато гледат този филм. Той е толкова интелигентен, колкото интелигентен беше “Crank”, но “Геймър” има наглостта да се вземе прекалено насериозно, без практически да покаже нищо чак толкова сериозно. Освен разбира се, ако под „сериозно” не броите тоновете пръснати телеса, локви кръв и безцеремонно насилие върху затворници. Не, „Геймър” е толкова безумен, че в един момент ще имате само два избора – да приемете случващото се с насмешка и да се хилите като подивяла мангуста, или да прекратите самобичуването си и да спрете филма на 10-тата минута. Във втория случай, ще си направите нечовешка услуга и има добра вероятност да запазите разсъдъка си поне още двадесетина години. В първия случай, ще се насладите на уникални по рода си сцени, които психически стабилен индивид би измислил само в кошмарите си. Представете си следната сцена, която най-добре ще Ви опише менталния характер на сюжета: Кейбъл излиза на поредната си битка в реалността, но този път никой не го управлява, а той е решил да избяга от играта/затвора. За тази цел, пичът се налива с едно цяло шише водка на екс, което води до най-бързото напиване в историята на киното, защото броени секунди след като изгълтва руската огнена вода, Кейбъл вече се търкаля по земята и получава пиянскки видения. Малко по-късно обаче, той отива до един пикап в подземен гараж, оглежда го преценяващо и… повръща в резервоара му, а после и се изпикава в него за повече респект. /?!/ Да, точно така – повърнатата и изпикана водка явно служат за гориво, защото същия този пикап бива стартиран и следващите десетина минути се движи с мръсна газ по улиците, като самият Кейбъл вече предвидливо е отрезвял. Мда, всичко е като на филм, нали?
Спартанец срещу сериен убиец. Кой ли ще победи? Определено не и здравият разум.
Да не говорим за другите нелогизми, като например факта, че Кейбъл е управляван от някакво тъпо дете, но никой не го интересува детето, което всъщност е този, който върши 90 % от работата, а всички викат по Кейбъл – колко е велик и добър и т.н. – макар да е пределно ясно, че през повечето време той е просто една безволева вуду-кукла. Или пък сцената, в която лошият Касъл пее и танцува в реално време, на фона на ретро музика, докато Кейбъл чупи крайниците на марионетките му. Но както и да е, ако тръгна да търся кусури за всеки един момент от филма, то определено ще брадясам на стола си, така че е по-добре да приключвам. За финал ще кажа само, че „Геймър” е филм, който трябва да се гледа единствено от непълнолетни представители на мъжкия пол. Не, всъщност „Геймър” е филм, който не трябва да се гледа по принцип. Но дори, ако задължително Ви се наложи да го гледате, поне направете така, че да не давате пари за него. Искрено съчувствам на всички онеправдани нещастници, които са дали спестяванията си, за да го гледат на кино, защото без да знаят те са се превърнали в мъченици на Холивуд. За останалите, които още не са го гледали – радвайте се, че сте от малцината призвани да запазят здравия си разум и бягайте от този филм като хлебарка от ”Райд”. Някой ден ще ми благодарите.
3.5/10
Никога не бях чувал за подобна класация, но ето че медийните гении могат да измислят всичко, стига това да генерира интерес към списанието им. Става въпрос за класацията за най-незаслужено платени актьори, която явно се прави ежегодно, но аз едва днес разбрах за нея /да, смейте ми се, не ми дреме!/. В съответната класация участват селектирани актьори, чиито хонорари от филмите се съпоставят със спечелените приходи от самия филм и така по метода на висшата математика излиза колко точно незаслужено много пари е получил всеки от тях. Като под незаслужено, се има предвид повече, отколкото е трябвало да му се плаща, за дадения филм. Знам, че звучи объркващо, но явно в списание Forbes работят хуманоидни калкулатори, защото именно те са направили тези мащабни статистики и са избрали 10 актьора, които да участват в класацията. Според Forbes условията са били следните – на всеки от актьорите са проверявани филмите за три години назад, като общата сума на приходите /вкл. DVD продажби и TV права/ са разделени с хонорарите, получени от актьора за всяка от лентите.
Да, Уил Феръл определено заслужава всеки получен цент.
И какво е излязло в крайна сметка? Ами нищо, което да не сме и предполагали сами. Уил Ферел се оказва най-незаслужено обогатения актьор през тази година, чиито филми са получили средно по 3 долара за всеки негов долар от хонорара. Напълно нормално след катастрофа като „Изпозагубеният свят„, която се срина в боксофиса като крастав бронтозавър. Но какво ли точно сме очаквали точно от Феръл – да направи касов хит? Интересното е, че в същата класация участват имена като тези на Том Круз, Джим Кери и дори Лео. Явно последните три години са били доста неплодотворни дори за тях, но все пак какво им пука, че филмите им миришат – нали си получават стабилна заплата.
Ето я и пълната класация ТОП 10 на актьорите/актрисите, които струват повече от приходите на филмите си:
1 – Уил Феръл — ($3.29)
2 – Юън МакГрегър — ($3.75)
3 – Били Боб Торнтън — ($4.00)
4 – Еди Мърфи — ($4.43)
5 – Айс Кюб — ($4.77)
6 – Том Круз — ($7.18)
7 – Дрю Баримор — ($7.43)
8 – Лео Ди Каприо — ($7.52)
9 – Самуел Л. Джаксън — ($8.59)
10- Джим Кери — ($8.62)
Колкото и тъп ще е „Новолуние“ – а, той определено ще е тъп, скъпи деца, маркирайте думите ми – рекламната му кампания успя да направи всичко възможно, за да привлече на своя страна всякаква възбудена форма на живот от мъжки, женски и среден пол. След месеци на маркетингови стратегии, целящи надъхването на пъпчасали момиченца и след множество скучни, мрачни и грозни промоционални постери, показващи инфантилната любов между курва и гей-вампир, премиерата на „Новолуние“ вече е на брони дни от Вас. И именно затова не знам дали ще се изненадате, ако Ви информирам, че втората част на „Здрач“ стана онлайн първенец по предварително закупуване на билети и направи величествен рекорд по най-много запазени билети месеци преди премиерата си, надкачвайки заглавия като „Черният Рицар“, „Хари Потър“ и дори разби петгодишното първо място на „Междузвездни войни – Епизод ІІІ“. Да, явно младите вампири се котират по-добре от дъртите джедаи.
Боби е готов да се разкрачи по гащи за всеки нов фен.
Дотук вече трябва да Ви е ясно, че филмът ще нахълта по родните киноекрани безцеремонно и безпощадно като загорял циганин, търсещ булка. Другото плашещо парче информация е, че от компанията предвиждат твърди $85 милиона приходи, само от първия уикенд на филма. Ако цифрата Ви се струва малка, ще Ви кажа че „Здрач“-ът спечели с $10 милиона по-малко, а целият бюджет на „Новолуние“ е общо към $50 милиона. Точно така, филмът ще удвои парите за направата си, може би в рамките само на десетина дни. Какво по-прекрасно за един творец от това? Стефани Мейър и Крис Уайц трябва да почерпят с луканка всички тъпи зрители, които ще гледат филма на кино, защото към настоящия момент милиони фенове на поредицата отделят неистова слюнка като кучки на Павлов и чакат да зърнат полуголото тяло на Роберто Патинсън. Спокойно, нещастници, още малко остана…
„2012” е филм, който от известно време дори и аз чаках лековерно, възбуден от трейлърите му и очакващ небивало кинозабавление. Но както добре знех от опит, на трейлъри не може да се има вяра, а още по-малко на човек като Роланд Емерих, чиито метод за правене на филми е да навърже няколко драматични сцени и да ги запълни с обилно количество специални ефекти, които да радват бедния американец. Ето затова отидох на кино с едно наум и две в гащите. Два часа и половина по-късно излязох с много по-малко на ум и с много повече в гащите. И някъде тогава си зададох въпроса – какво точно бях очаквал, за Бога? Добре направен филм на Емерих? Интелигентен филм на Емерих? Логичен филм на Емерих? Не, не и не. Защото в тези отношения, „2012” е точно толкова тъп, колкото всеки от Вас е предполагал. Това е факт, който съм убеден сте знаели още от първия му трейлър или дори само от името на режисьора му. Тъпотата му е неконтрорлируема и на моменти граничи с катарзиса на сапунен сериал. Но за сметка на това предлага толкова величествени и грандиозни сцени на масово унищожение, че има вероятност някои от Вас да му простят неадекватността. Аз обаче няма да му простя, а просто ще използвам тази възможност, за да Ви разкажа какво точно представлява поредният бърст на его, от страна на хер Емерих.
Да, определено бяхме предупредени… за филма.
Филмът, както вече е ясно, се нарича „2012” и по-запознатите от Вас веднага ще се сетят за какво става въпрос. Да, заглавието описва точно този край на света, който дъртите маи са предсказали преди много дълги хиляди години и който съдържа в себе си разнообразни природни бедствия – от обикновени земетръси до мащабни вълни-убийци, поглъщащи американски градове за закуска. Сега, по-начетените от Вас веднага биха отрекли календара на маите и другите псевдо-научни доказателства за 21.12.2012, защото колкото и материя да има написана по темата, никой всъщност няма твърди и реални доказателства, с които да обоснове пръснатите съждения. Роланд Емерих обаче решава да покаже на хората неговата гледна точка, а тя – както отлично знаем – е изпълнена с тоталната девастация на цели нации. Да, Емерих явно е подръжник на тезата, че светът ще загине след 3 години, а този филм е неговото лично предупреждение към зрителя. „2012” използва множество теории, като се започне от маянския календар и се стигне до подреждането на планетите, което се случвало веднъж на не-знам-си-колко хиляди години. Резултатът от това обаче винаги е един – полюсите на планетата ще се разменят, което ще доведе до верижни и катастрофални катаклизми. Е, не трябва да си PhD на науките, за да се сетиш, че филмът някак си забравя да обясни някои елементарни неща, които уж предизвикват процеса на унищожение, но все пак това е филм на бате Емерих – кога последно той ни е обяснявал нещо логично? За нещастие, този сюжет предполага и част от търсената публика на Емерих, затова и не се изненадах особено, когато още при сядането в киното се оказа, че съседът ми по седалка е странно на вид същество със зализан черен перчем, което гледаше екрана със завидния интерес на излязъл от клозета нърд. Е, филмът ще се хареса поне на един човек, помислих си аз, но по-късно осъзнах, че нищо не е такова каквото изглежда.
Емерих в процес на творене. Забележете вродения му диктаторски жест с дясната ръка.
„2012” ще Ви запознае с битието на писателя Джаксън, който през целия си смислен живот е написал точно 1 /една/ книга, но за сметка на това само в няколкостотин екземпляра. Ролята е поверена на омразният ми Джон Кюсак, който прави от всеки филм тъпа романтична комедия с елементи на телевизионна драма. Както подобава доброто клише, Джаксън е разведен, а жена му и двете му дечурлига си имат нов татко, с който живеят щастливо. Въпреки едничката си издадена книга обаче, причината за раздялата била факта, че Джаксън любел писането си повече, отколкото любел жена си. Мда, не бих го обвинявал, при условие че жена му е портретирана от селянката Аманда Пийт, която играе някаква битова роля на домакиня, разкъсвана в любовта си между два мъжа, всеки от които по-зле от предишния. Да, интересен начин да се спечели женската аудитория, свикнала да се подмокря по тъпите теленовели от сорта на „Дързост и Простащина”, но мислех, че гледам дизастър филм, а не сапунена оперета за средновъзрастови съпруги. Двете им деца пък са тихият предучилищен ужас. Момченцето се прави на бунтарче, обръщайки се към биологичния си баща с позивната „Джаксън”, а драмата на момиченцето е, че на 7 годинки все още напикава гащите си в мрака. Дотук добре, бихте казали Вие – едно идеално американско семейство, или поне такова, каквото американската им мечта позволява. И на фона на всичката тази идилия, изведнъж земята започва да се тресе, къщите започват да падат, а лирическият герой осъзнава, че единствената книга, която някога е написал, ще му остане и последната, която някой ще прочете на хартиен носител.
Всички знаем, че Роланд Емерих е филмовият еквивалент на кон с капаци. Човечето прави филми от години, но филмите му практически не се различават един от друг, независимо че във всеки краят на света е показан по леко различен начин. Дали от извънземни обаче, или от глобално заледяване, Емерих има само едничката фатална цел – да покаже по зрелищен начин смъртта на милиони души. Не знам дали нацистката му кръв го кара да убива толкова хора на лента или просто Емерих си е пасивен садист, но това което беше ясно за него е, че не може да изненада по никакъв начин зрителя. При него уравнението е винаги едно и също и не е променяно от 15 години. С „2012” мнозина люде вярваха, че немският режисьор е разчупил малко жалкия си начин на снимане и подлъгани от надъхващите трейлъри очакваха едва ли не, най-великият катастрофален филм, правен някога. За нещастие обаче, Роланд показва точно това, което винаги е показвал, но с различни актьори и с по-добри ефекти. Всичко останало е продукт на копи-пейст от други филми с подобна тематика, включително ситуации, развитие на героите и мотивация на персонажите. Извинявам се, „развите на героите” ли казах? Не, не, объркал съм се, защото единственото реално развитие на герой забелязах в лицето на дъщерята на Джон Кюсак, която на края на филма вече нямаше нужда от пелени. Ето и позитивните страни на края на света, скъпи родители – децата Ви спират да си подмокрят наровете по време на криза. Какви обаче са съставките на един Емерих-филм? Имаме задължителния разбит брак на главния протагонист, който обича семейството си, но има проблеми с децата си. Имаме също неизбежния добър и благороден учен, който знае за какво става въпрос и се опитва да убеди правителството да действа, но никой не му обръща внимание. Имаме и дразнещите странични персонажи, които според Емерих трябва да ни накарат да изпитваме емпатия към случващото се на екрана, но в крайна сметка разплуват сюжета до неподозирана скука и не помагат по никакъв начин на главния куест. Да, тук ще видим всички изразни средства на г-н Емерих, събрани и показани в един 150 минутен шедьовър на кинематографичното отегчение. И ако си мислите, че не може да стане по-зле от това, изчакайте финала.
Едно от съществата на снимката всъщност не е гном, а момиченце. Второто е Джон Кюсак.
Актьорите на филма са селектирани от Стиви Уондър. На всички е ясно, че филмите на Емерих са апотеоз на покъртителния филмов мискаст, но тук нещата стават прекалено вонящи и дори крайните фенове на немския режисьор възроптаха онлайн за жалкия избор на актьори. От една страна имаме Джон Кюсак – противното копеленце, което ще мразя до края на дните си без видима причина. Този гнусен отпадък е главното действащо лице на целия епос и е персонажът, който Емерих си обича най-много във филмите, а именно – героят без портфейл. Кюсак ще отъждествява всичко про-семейно във филма и ще се показва като един битов екшън-герой, който спасява семейството си, дори когато трябва да надбяга лично еруптирал вулкан в националния парк Йелоустоун. Другата крайност е Аманда Пийт, чиято демонично захилена мутра би била подходяща за тъп комедиен хорър, но в една чисточовешка драма, за каквато е бил целен „2012”, женицата просто се разкрачва непохватно и в повечето сцени единственото, което прави е да циври плахо и да служи като фон, докато обмисля типично женския въпрос: бившия си мъж ли обича още или новия си богат любовник. Доста смехотворен ми се стори и мъдрия, но хуманен научен работник /Chwietel Ejiofor/, който играеше ролята на здравия разум във филма и показа, че професорите също са хора и нищо човешко не им е чуждо. В тази връзка ще се насладите на суб-суб романтичен плот, в който дъщерята на президента Дани Глоувър /wtf?/ ще се сваля с чернокожия учен и ще хвърля палави погледи по него, броени часове след като баща й е умрял, прегазен от самолетоносач на полянката пред Белия дом. Останалите герои също заслужават бурни освирквания – Оливър Плат, който представлява безскрупулността на правителството и който го дава нещо като злодея на филма, ще Ви се стори повече смешен, отколкото заплашителен, но все пак г-н Плат не е виновен, че през последните години всички го кастват само в ролите на дебели и мазни педали. Вече споменах Дани Глоувър, който играе Президентът на САЩ, и който е толкова плачевен в ролята си, че направо ми стана мъчно. Всичките му реплики са изказани с такава печал, депресия и старческа жал, че на хората, свикнали с името му по разни други франчайзи, им беше направо неудобно да гледаме сцените с него. Както подобава обаче на филм на Емерих, Президентът на САЩ се оказва герой и дори във финалните си моменти остава с хората, които е управлявал. Добър избор за цвят на кожата на президента, г-н Емерих – явно наистина тачите Обама повече, отколкото предшественика му. Блага дума мога да отделя за кратката роля на Уди Харелсън, като лудият радиоводещ, който предупреждава слушателите си за края на света и разкрива конспирациите на правителството. Героят му е достатъчно добре избран, за да покаже едновременно сериозността на случващото се, посредством по-хумористични методи от тези на убийствената драма. Не знам дали с иронична или по-обидна цел, но във фима има и кратко камео на самия губернатор на Калифорния./?!/ Не, не изпадайте в паника, не става въпрос за Арнолд Шварценегер, а за негов визуален клонинг, който е показан по телевизията на пресконференция и който съобщава с типичния австрийски акцент, че най-лошото е минало, секунди преди цяла Южна Калифорния да потъне в земните недра. Много смешно, г-н Емерих.
Кюсак и Харелсън в платонична прегръдка, на фона на изригващ вулкан.
Изведнъж нещо от лявата ми страна се разтресе и издаде стресиращ гърлен звук. Когато се обърнах по посока на звука, се оказа че той произлиза от моя колега по седалка – зализаният нърд – който по някое време явно се бе предал пред неистовата скука на филма и се бе отдал на здравата българска дрямка, прохъквайки монотонно в съня си. Сега обаче, бавно ококорваше очи, защото някакъв нечленоразделен врясък от страна на Аманда Пийт го бе извадил от унеса. Да, скъпи приятели, човекът заспа в киносалона. Ако това не Ви говори за качествата на филма, мисля че няма какво друго.
Но ето, че идваме към добрите новини или това, което прави филма гледаем и целесъобразен, а именно – визуалните му ефекти. Да, тук няма да си кривя душата и ще си призная – те са зрелищен спектакъл и велечествена форма на сетивен рейп. Наскоро не бях гледал толкова мащабни и детайлни кадри на унищожение и в тази връзка „2012” показва точно това, което зрителят иска – масова и тотална анихилация на познатия ни свят. Като позитив ще призная, че тук Емерих се е справил повече от задоволяващо и дори само сцените на разрушения правят филма търпим и оправдават направата му. В тази връзка имам добри и лоши новини, скъпи приятели, така че се хванете за нещо. Добрата новина е, че сцената с девастацията на ЕлЕй е може би най-епичната сцена на катастрофално земетресение, показвано някога, а мащабите на визуалната презентация могат и да завъртят главите на по-лабилните от Вас. Емерих раздира земята и руши сградите, докато Джон Кюсак и компания се движат бясно по разпадащите се улици с лимузина, а после сменят превозното средство и за по-сигурно излитат със самолет. Някои от съспенс моментите със самолета са просто незабравими и ме накараха да получа неконтролируеми тръпки на наслада. Да, унищожаването на света никога не е било толкова добре направено, особено в тази сцена. Лошата новина обаче е, че по-голяма част от тези кадри сте видели неколкократно както в трейлъра, така и в петминутния откъс от филма, който беше пуснат промоционално преди време, така че всъщност едва ли ще видите нещо ново. Въпреки това обаче, ефектите са уникални и издигат филма на едно ниво над останалите му дизастър колеги. Имаме всичко, що болната тиква на Емерих е могла да сътвори откъм природни бедствия – земетръси, вулкани в Йелоустоун, гигантски цунами, всичко е там и всичко поглъща хора. И което е по-важно – всичко е направено както трябва.
Давай, Джаксън! Това е само някакъв си вулкан. You can do it!
Но дори позитивните специални ефекти не могат да промненят факта колко тъп е всъщност този филм. Той е не само болезнено дълъг, но и страда от висша форма на филмова краста – нелогичен е и убийствено клиширан. И то не клиширан, колкото да мине номера, а толкова шаблонен и взаимствал показани вече драми, че в един момент хората губят какъвто и да е интерес към случващото се. Да, „2012” има излишно много под-герои, за които съдби уж трябва да ни пука и които житиейски любови и трагедии са показани толкова мудно и некохерентно, че някъде към средата, зрителят неистово се надява приливната вълна да дойде малко по-бързо от планираното, за да измие срама от екрана. Да не говорим, че филмът е 150 минути, а с по-качествено разпределение на героите и историята, поне половин час можеше да бъде отрязан без проблем. Другият му ударен минус е липсата на всякаква логика в действията на каквото и да е. Вече Ви споменах, че маратонецът Джон Кюсак успява да надбяга собственоръчно еруптирал вулкан, а малко преди това прави детски каскади по хълмовете на Йелоустоун с някаква каравана. Но това е дребна риба, в сравнение с факта, че в свят който 60 % е под водата и 20% под земята, все още има работещ интернет, а мобилните телефони си оперират чудесно не само в САЩ, но и в Индия. Наскоро Емерих се бе уплашил от Исляма и бе отказал да разруши Мека, но за сметка на това стоварва целия Ватикан върху религиозните тикви на вярващите италианци, събрали се там на молитва, разбутва католическата статуя на Исус Христос върху хълмовете на Рио Де Жанейро и полива със студена водица храма на Шао-Лин в Хималаите. Доста смело решение, г-н Емерих – да разрушите всички религии освен ислямската и то само, заради страха Ви от вендета. Да не говорим, че в края на филма един от героите, които оцеляват, за да продължат човечеството е богат арабски шейх. Не искам да се впускам в още детайли, за да не спойлвам прекалено, но мисля че схващате идеята.
Учен сваля дъщерята на президента чрез книги. Обърнете внимание на заинтересования поглед, изписан на лицето на ухажваната.
И така, какво още да кажа за един епос от два и половина часа, който ми се стори като 5 часова серия на мексикански ТВ сериал? Не знам, но каквото и да кажа тепърва, ще започна да се повтарям, така че е време да спирам, защото след това ревю ще имам дълги дни на рехабилитация и опити да репресирам спомените си от този филм. Защото колкото и ефектен да е, той все пак си остава поредното нечистоплътно парче мърша, на което тази година имахме нещастието да присъстваме. Той е апотеоз на творческата жалост, защото нищо в него не е оригинално и нищо в него не е показано по интелигентен начин, независимо от визуалното пиршество, което е имплантирано вътре за замазване на очите. Защото да – в някои от по-величествените сцени има голяма вероятност очните Ви ябълки да се пръснат от невижданата досега кинематографична детайлност на компютърните ефекти, но всичко е направено с цел, защото колкото по-екзалтиран от анимацията е един зрител, толкова по-малко вероятно е да усети колко плоска е всъщност историята, която гледа. И в тази връзка, филмът е точно това – безмозъчно зрелище, безмислен кеф и нелогично забавление, което някои от Вас ще харесат, а други ще намразят, защото е повърхностен, но поне показва нагледно най-катастрофалното събитие в историята на човечеството по достатъчно въздействащ начин, че да става за едно гледане. И оценката ми е доста реалистична, защото не само отговаря на мнението ми, но и на самото заглавие. /”2+0+1+2”=5/ Така че, пожелавам приятно гледане на феновете на Емерих и масовото национално унижощение, а за останалите – по-интелигентни зрители – които искат да гледат логичен и смислен сценарий, препоръчвам да си тръгнат на половината филм, защото някъде там нещата вече преливат кофата на търпението. Ето затова искрено вярвам, че единственият, който наистина остана доволен от прожекцията беше зализаният очилатко, който проспа половината сюжет. Защото той всъщност видя най-доброто от филма, без да се налага да чака почти три часа за това. И излезе от киното доволен и отпочинал. Да му мислим останалите…
5.0/10
Всички знаем, че американците не обичат нищо повече, от това да наблюдават как светът около тях катастрофира на фона на разни разнообразни природни и космични явления, докато самите те летаргират удобно пред киноекрана и дъвчат попкорн с интерес. Оказва се обаче, че не само в САЩ толерират масовото световно унищожение, защото най-новото предложение на Роланд Емерих по този казус, а именно „2012“ направи изненадващо пробивна премиерна седмица по света и събра приходи, които филм на Емерих не е правил от много, много години. Само в Америка, депресиращият епос на немския режисьор е събрал твърди $65 милиона от дебютния си уикенд, а в световен мащаб цифрата е дори още по-плашеща – около $220 милиона.
Определено Емерих в момента танцува степ на седмото небе, защото подобен ударен успех и то само в първите няколко дни след премиерата, означават само едно – колко и тъп да е филмът, той със сигурност ще премине границата от 100 милиона в САЩ и ще е един от малкото филми на хер Роланд, които са си заслужавали правенето, от бюджетна гледна точка. „2012“ вече надскочи по приходи други заглавия като „Сектор 9″, „Пазителите“ и „Обществени Врагове“ и то само за три дни, което го прави деветата най-касова световна премиера в историята. Браво, Роланд! Браво, Емерих! Явно не само режисьорът обича да разрушава градове и държави, но и самите жители на съответните държави обичат да гледат как това става. Все пак няма нищо по-успокояващо да видиш как светът загива, докато ти отмаряш с бутилка пепси в устата си.
Коментари