Анализ: “True Blood”

HBO винаги са се славели с нещо повече от останалите телевизии, макар да признавам че не съм им особен фен, защото кратките ми досегания с техните продукти нерядко са завършвали с обемисти тоалетни резултати. Но съм достатъчно реалист, за да призная, че тази телевизия съдържа трите ултимативни съставки, които могат да напраят дори манджата с кисело зеле  вкусна, а именно – насилие, секс и псувни или обобщено с една дума – нецензурираност. И тъй като има малко ТВ сериали, които съдържат и трите съставки, и то в огромни количества, бе някак си логично да почна да ги преглеждам един по един. Този обаче, който ми направи най-силно впечатление /може би защото го изтърпях целия/ е сериалът „Истинска Кръв”, чиито втори сезон приключи наскоро и днес ще Ви отнема от работния ден, за да Ви разкажа моите впечатления от него.

Първият сезон на „Истинска Кръв” едва ли има нужда от някакво дообясняване, не само защото вече е ancient history, но и защото сюжетът му беше писменият еквивалент на едноклетъчен организъм. Любов между вампири и хора, на фона на катаклизмични събития от битов и най-вече – селскостопански характер. Романтични двуъгълници, селска идилия, земеделски чар, адски дразнещ южняшки акцент, и всичко това на фона на един развилнял се сериен убиец, който души жени, защото са спали с вампири. Да, определено сценарият не заслужава дори „Златна Малинка”, макар че като за първи сезон на уж мейнстрийм ТВ сериал, сюжетът трябваше да е на първо място. Но както и да е, извинението винаги е, че историята е писана по серия от книги, но и това не върви като оправдание, при условие че много фенове на романите възроптаха защо креатора на филма е разбутал по толкова груб начин хронологията на събитията и е показвал сцени и случки, които не са на точното място по книгите. Ами защото креаторът на сериала е видният педал Алън Бол, който е известен не само с агресивната си сексуалност спрямо силния пол, но и с доста загадъчно успешния „Six feet Under”, който го направи изключително търсен гей в Холивуд. И на базата на това, пичът общо взето може да прави каквото си поиска, а щом иска да размества хронологията в някаква тъпа книга /писана от ужасяващата крава Шарлийн Харис, която може би иска да бъде ЖК Роулинг, но накрая ще се превърне в уродлива версия на Стефани Мейър/, нека го направи, стига крайният продукт да бъде добър. А това е тема на полемики, с които не искам да Ви занимавам точно сега. Но нека да преминем нататък. Какво се променя във втория сезон? Какво е развитието на героите и имали изобщо такова? Това са въпросите, на които ще търсим отговор в днешната лекция и в тази връзка е необходимо да представим всеки главен герой поотделно, за да имаме представа кой е, откъде е и за какво се бори.

Тази свиня-майка е авторката на вампирските книги. Ще видим колко ухилена ще е на Коледа.

На първо място е дуото човек/вампир или Суки Стекхаус/Бил Комптън, чиито роли за щастие – бидейки отново главни – са посмалени леко, в полза на някои останали персонажи. Какво да ви кажа за Суки Стекхаус, което да не знаете и което да не Ви доведе до слухови кошмари? Ролята е дадена на оскаровата лауреатка и дете-чудо Ана Пакуин, което би било добър избор, ако дори слабо можеше да контролира телесните си гърчове и интонацията, която излиза от масивното й междузъбие. Пакуин спечели „Златен Глобус” за тази роля, но на каква цена? На цената на зрителската мизерия, която градираше с всяка сцена, в която героинята й трябваше да генерира емоционални бърстове. Ще Ви припомня, че Пакуин играе сервитьорка в селска кръчма, която може да чете хорските мисли и бидейки полово неактивна, но с нежелание да се копулира с човешки същества, започва любовна афера с труп. Дали заради това или нещо друго, но от този момент нататък поведението й се изражда в открита арогантност, надменност и дори пристъпи на ехидно самочувствие спрямо останалите герои, което силно дразни хората, особено зрителите с интелект малко над средния. Лично аз имам почти нулева толерантност към внезапно еманципираните селянки, и ролята на Пакуин ми беше особено противна. При всяка сцена, в която тъпата Суки си отваряше устицата, очаквах или да каже нещо супер неадекватно или да проветри стаята с въздушната струя, продуцирана от дупката между предните й два зъба. И имайте предвид, че точно тя е главната героиня на сериала.

От зъбния процеп на Ана Пакуин могат както да влизат, така и да излизат различни телесни израстъци.

Но тук идва един плюс, който закрепва сюжета на два крака, поне за момента. Това е ролята на вампирът Бил Комптън, изигран от дъртото човече Стивън Мойър. Плюсът се състои не само в това, че ролята му уравновесява и озаптява енергийните бърстове на Суки и прави сцените с нея относително търпими, но и поради още по-важния факт – че двамата актьори са заедно и в реалния живот, което пък е съгласило Ана Пакуин на така чаканите голи сцени от нейна страна. Мда, в сериала има достатъчно количество гола плът на г-ца Пакуин, което да накара дори най-омразният противник на подобни сюжети да следи всяка серия с полуотворена уста и готова за капене лига. Та, този вампир Бил има ролята на сексуален ментор, психологически буфер и романтична опора на загубената сервитьорка. Ролята му е добре написана, отговаря на нуждите на сюжета и е изиграна сравнително поносимо от Мойър, на който определено му отива да играе не-мъртъв стилист. И тук идва един ярък контраст, който очевидно е бил целен от бате Алън Бол – крещящата разлика между персонажите на хора и вампири. Защото докато всички вампири в сериала са описани като стабилни, готини и класни пичове и пички, то хуманоидните герои са до един – без изключения – глобална съвкупност от социална измет. Не говоря за жалкия им акцент и смехотворен бит, говоря за абсолютно примитивния начин на мислене и некомпетентните преценки, които правят в най-елементарни ситуации. Но това всъщност е интересен и ироничен поглед към днешното общество на САЩ, така че го приемам като един от най-сериозните позитиви на филма. Във втори сезон, нещата между Суки и Бил отиват по-навътре в аналите, защото тяхната връзка е поставена под тежестта на един нов любовен равнобедрен триъгълник, който заплашва да разтури бъдещото им съжителство. Става въпрос за романтичната нишка между Суки и викингът Ерик, която е турена от сценаристите, за да подмами към сериала домакините на средна възраст, които обичат интригите в стила на „Отчаяни Съпруги”. На фона на мачовските погледи между двамата мъжествени вампири, които си разменят при всяка тяхна интеракция /и които преминават в нюанси от жалка пародия, до пълен лицев фарс/, Суки е замесена в спиритуален заговор от едно древно горско същество, което иска да се ожени за бог Дионис. Но нека не спойлвам прекалено много, защото все някой някога може да реши и да гледа сериала.

Във втория сезон, вампирът Ерик ще има дори и реплики.

Като стана въпрос за вампира Ерик, нека преминем и към него. Кой е той? Актьорът, който играе ролята не е известен с абсолютно нищо, освен с фамилията си и ако не знаех, че е син на Стелан Скарсгард, може би щеше да ми е още по-смешен. Но ето, че чичо Стелан е съумял да разпространи синовете си в киното и така да остави фамилията си в историята на второстепенните актьорски изпълнения по още един начин. Та, този Ерик е норвежки персонаж и ако не го знаете от визията му на емоционално убит викинг, то ще го научите от фамилията му – Northman, което знаете какво означава. Ролята на Ерик в първи сезон се намираше в сферата на дървесните стволове, защото имаше общо-взето 5 реплики за целия сезон, а основната му дейност беше да седи на трончето си и да гледа мръсно, но същевременно – с поглед, наситен със сексуална агресия. Това доведе хиляди възбудени фенки да ридаят името му в съня си, без особена причина. Ето, че това е принудило сценаристите до видимото оптимизиране на ролята му във втори сезон и тук, той вече е един от главните вампири, борейки се не само срещу анти-вампирските организации, които са отвлекли хомосексуалният му гуру Годрик, но и за насилствената любов на твърде желаната Суки. Ерик отново не показва някакви прекомерни артистични заложби и повечето му реплики са изговорени с равен тон и каменно изражение. Тук обаче визията му е леко променена, под формата на нова стилизирана къса прическа, за да не се подаваме на неприятни асоциации с почти идентичния визуално Сойър от „Изгубени”. Центърът на присъствието му е свързан с търсенето на неговия духовен баща, който го е превърнал във вампир презди 1к години. И под духовен баща, не имайте предвид някой беловлас и достолепен аристократ, а се пригответе за детската градина, защото ще бъдете запленени от тийнейджърска красота и вековна мъдрост, събрана в едно, на фона на един впечатляващо драматичен изгрев. Защото кулминационната сцена на любовта между двама вампири се състои на покрива на една сграда, където детето Годрик решава, че му е дошло време да се самоубие, и го прави особено зрелищно на фона на смехотворни компютърни ефекти. Да, определено Алън Бол е гледал края на „Блейд 2”, макар че там вампирката, която се самовъзпламени беше само малко по-красива от Годрик.

Не е хубаво да пипате Сам Мерло, освен ако не искате да се накачите с бълхи.

Другият главен герой, върху който ще падне бремето на втория сезон е немската овчарка Сам Мерло, който освен барман се вживява и като супернатурален защитник на доброто и любовта. В този сезон Сам е ключов персонаж, защото точно около него ще се завърти езотеричният сюжет между лошата дървесна вещица и натуралистичните убийства с извадени сърца, които ще потресат жителите на селското градче. Ролята на Сам е повишена, но персонажът му е принизен до стереотипен второкласен подържащ герой, който помага на главните, но не изпъква с нищо повече от преди, освен с уменията му да се превръща в мухи и биволи, както и с несподелената си любов спрямо Суки. Да, странно защо, но в този сериал Ана Пакуин има повече еротични обожатели на единица площ, отколкото в три немски романтични драми взети заедно. Сам затвърждава притчата, че кучето е най-добрият приятел на човека, защото помага успешно на своите съселяни, като в процеса се залюбва нещастно с едно диво прасе. Ролята е поверена на Сам Трамел и той я играе сравнително приемливо.

Jason Stackhouse: “I workout like a motherfucker!”

Другият мизерник от основния каст е братът на Суки – Джейсън Стекхаус, който е един от най-колоритните и свежи персонажи от хората в сериала. И то не защото е представен като селския ебач, който сваля гащите на жените без особени ментални усилия, а защото неговата роля ръга нужното ниво на абсурден хумор, което да разсее патетичните  любовни перипети на сестра му. В първия сезон, сценарият изискваше героят му да бъде глуповат, но загрижен, а във втория сезон – нещата са отишли много по-далеч и сега Джейсън е презентиран като ултимативното тъпо парче, което винаги може да нправи нещата малко по-зле, отколкото са били преди това. Всъщност, това не е минус, защото актьорът Раян Куинтейн прави образа доста човешки и реалистичен и не личи да си дава особен зор, което показва, че не е трудно да си тъп, особено в Холивуд. Стекхаус има интересн суб-плот, който се развива по средата на втория сезон и който е свързан с една религиозна анти-вампирска организация, в която много от зрителите ще разпознаят открита подигравка със заблудените евангелистки простотии на САЩ.

Последният от главните герои, на който ще обърна внимание, защото те са много, а няма смисъл да се говори за всеки от тях, защото само терминът „убер-селяни” би бил достатъчен да се опишат като съвкупност, е афроамериканката Тара. Тара е издигната на доста по-ключово ниво във втория сезон, което изобщо не е добре, защото ме отвращава. И за разлика от Суки, която въпреки ужаса в устата й, има и наченки на простодушен чар, то във ваклата мутра на Тара няма нищо хубаво, освен расистка злоба и комплекси. Във втори сезон Тара ще трябва да изпита емоционалността си, защото за има-няма десетина епизода ще намери приятел, ще се влюби, ще се изчука, ще се надруса, ще бъде пребита и накрая – ще изпита болката на пръснатия негърски череп. Спокойно, няма да е нейния. Хубавото на Тара е, че представя грубостта на американския юг, докато обаче това не изисква тя да бъде постоянно показвана в кадър. Не ме е срам да призная, че някои от сцените с нея просто бяха скипнати от мускулестата ми ръка, защото нямах намерение да губя десетки минути от живота си, наслаждавайки се на циганска романтика.

Тара и братовчед й Лафайет обсъждат модните тенденции на американското село.

За самия сюжет на втори сезон, няма да говоря, защото е свързан с няколко интересни туиста, които ще възбудят феновете на HBO и ще разярят феновете на книгите. Основната нишка ще е свързана с едно енигматично горско същество, което иска да убие Сам, за да се омъжи за гръцки Бог. В суб-плот ще видим Джейсън Стекхаус, който се опитва да получи божествена атенция в един про-религиозен лагер, а отделно от това – целият глад ще изпадне в темпорален и зомбифициран транс. И накрая, но не на последно място – отношенията между Бил и Суки за малко ще замиришат на булчинска рокля, но за щастие – ще се случи нещо, което ще развали плановете им. В ролята на злата фея ще се насладим на притеснителното присъствие на Мишел Форбс, която със сигурност може да играе манипулативни кучки и тук го прави особено въздействащо. Погледът й, тонът й и поведението й като цяло са на място и отговарят перфектно на ролята й, което не може да се каже за някои други нейни колежки от същия сериал. Признавам обаче, че HBO има навика да нагнетява напрежение с почти всички финали на сериите си и този сериал не беше изключение. Всеки епизод ще свършва по еректиращ ума начин и ще Ви накара да псувате защо не сте свалили целия сезон, а го гледате серия по серия. Това е добра маркетингова стратегия, признавам. Също добра стратегия бяха и промоционалните постери, които HBO разпространи преди началото на сезона, и които може да си припомните ето тук. Като цяло, си личи отдалече че „Истинска Кръв” е един от най-гледаните сериали на американската телевизия към момента, което е нещо твърде необичайно за кабелна мрежа с абонамент. Още повече – той е социално актуален и поставя някои проблемни екзистенциални въпроси, които интересуват лично Алън Бол, а именно – защо педалите в Америка нямат равни права с нормалните хора? На този въпрос няма отговор, макар че сериалът се опитва да ги постави почти във всяка сцена посредством внушения, метафори и алегории, най-видните от които са, че в сериала вампирите/педалите/ са представени по много по-стилен и адекватен начин, отколкото простите селяни /хетеросексуалните/ т.е. според Бол гейовете са по-добри и по-силни от обикновените люде.

Кастът на сериала празнува факта, че са ги допуснали до трети сезон.

Популярността на „Истинска кръв”, сравнена с липсата на такава при драстично по-класни, възвишени и сериозни продукции на HBO като “The Wire”, “Deadwood” и “Carnivale” от една страна е плашеща, защото показва как екосистемата от задръстени американци иска да гледа тъпи, лайняни, плоски историйки за вампири от селски тип, вместо сериозни и провокативни драми, които имат претенциите да ти кажат нещо. Да се надяваме, че тази популярност ще донесе раздвижване в оригиналните продукции на HBO, които от края на „Семейство Сопрано” се намират в блатото на застоя. Нека не забравяме, че се планира високобюджетна адаптация по „Песен за огън и лед”, и математичеси погледнато успеха на “Истинска кръв” предвещава по-голям бюджет за първия сезон – „Игра на тронове”, който е жизнено необходим за епика от подобен калибър.

От една страна „Истинска кръв” е несериозно парче лайно, което за свикналия с тежката артилерия от луди драми на HBO зрител може да дойде като нещастен тоалетен позив след преяждане. Признавам си, че през целия първи сезон си мислех как след критическия аклейм на сериала за Гробищата, Алан Бол просто си е вкарал един иригатор в задника, за да си направи клизма, а на нас ни сервира резултатите от този акт. От друга страна, характерната за HBO педантичност в техническо отношение е на ниво и тук – продукцията е заснета и озвучена много добре, а музиката и сет дизайна заслужават изрични похвали и са сравними с тези в скъпите холивудски продукции. Първоначално, този контраст между очакванията към едночасова драма на първокласна скъпа кабеларка (особено от човека отговорен за „Американски прелести” и “Six Feet Under”) и резултата под формата на адската селяния на героите и убер неадекватността на сценария, може да подейства разочароващо, но в един момент човек се примирява и просто започва да приема „Истинска кръв” като свеж завой за HBO, който е достатъчно мейнстрийм, за да буустне рейтингите до козирката, но и има типичните за предните прояви на тази телевизия характеристики – провокативност и тонове нецензурия. Вярвам в потенциала на „Истинска кръв” и се надявам да продължи в същото темпо и за третия сезон, който вече очаквам в състояние на неистов стрес.

6.6/10