You are currently browsing the monthly archive for септември 2009.
HBO винаги са се славели с нещо повече от останалите телевизии, макар да признавам че не съм им особен фен, защото кратките ми досегания с техните продукти нерядко са завършвали с обемисти тоалетни резултати. Но съм достатъчно реалист, за да призная, че тази телевизия съдържа трите ултимативни съставки, които могат да напраят дори манджата с кисело зеле вкусна, а именно – насилие, секс и псувни или обобщено с една дума – нецензурираност. И тъй като има малко ТВ сериали, които съдържат и трите съставки, и то в огромни количества, бе някак си логично да почна да ги преглеждам един по един. Този обаче, който ми направи най-силно впечатление /може би защото го изтърпях целия/ е сериалът „Истинска Кръв”, чиито втори сезон приключи наскоро и днес ще Ви отнема от работния ден, за да Ви разкажа моите впечатления от него.
Първият сезон на „Истинска Кръв” едва ли има нужда от някакво дообясняване, не само защото вече е ancient history, но и защото сюжетът му беше писменият еквивалент на едноклетъчен организъм. Любов между вампири и хора, на фона на катаклизмични събития от битов и най-вече – селскостопански характер. Романтични двуъгълници, селска идилия, земеделски чар, адски дразнещ южняшки акцент, и всичко това на фона на един развилнял се сериен убиец, който души жени, защото са спали с вампири. Да, определено сценарият не заслужава дори „Златна Малинка”, макар че като за първи сезон на уж мейнстрийм ТВ сериал, сюжетът трябваше да е на първо място. Но както и да е, извинението винаги е, че историята е писана по серия от книги, но и това не върви като оправдание, при условие че много фенове на романите възроптаха защо креатора на филма е разбутал по толкова груб начин хронологията на събитията и е показвал сцени и случки, които не са на точното място по книгите. Ами защото креаторът на сериала е видният педал Алън Бол, който е известен не само с агресивната си сексуалност спрямо силния пол, но и с доста загадъчно успешния „Six feet Under”, който го направи изключително търсен гей в Холивуд. И на базата на това, пичът общо взето може да прави каквото си поиска, а щом иска да размества хронологията в някаква тъпа книга /писана от ужасяващата крава Шарлийн Харис, която може би иска да бъде ЖК Роулинг, но накрая ще се превърне в уродлива версия на Стефани Мейър/, нека го направи, стига крайният продукт да бъде добър. А това е тема на полемики, с които не искам да Ви занимавам точно сега. Но нека да преминем нататък. Какво се променя във втория сезон? Какво е развитието на героите и имали изобщо такова? Това са въпросите, на които ще търсим отговор в днешната лекция и в тази връзка е необходимо да представим всеки главен герой поотделно, за да имаме представа кой е, откъде е и за какво се бори.
Тази свиня-майка е авторката на вампирските книги. Ще видим колко ухилена ще е на Коледа.
На първо място е дуото човек/вампир или Суки Стекхаус/Бил Комптън, чиито роли за щастие – бидейки отново главни – са посмалени леко, в полза на някои останали персонажи. Какво да ви кажа за Суки Стекхаус, което да не знаете и което да не Ви доведе до слухови кошмари? Ролята е дадена на оскаровата лауреатка и дете-чудо Ана Пакуин, което би било добър избор, ако дори слабо можеше да контролира телесните си гърчове и интонацията, която излиза от масивното й междузъбие. Пакуин спечели „Златен Глобус” за тази роля, но на каква цена? На цената на зрителската мизерия, която градираше с всяка сцена, в която героинята й трябваше да генерира емоционални бърстове. Ще Ви припомня, че Пакуин играе сервитьорка в селска кръчма, която може да чете хорските мисли и бидейки полово неактивна, но с нежелание да се копулира с човешки същества, започва любовна афера с труп. Дали заради това или нещо друго, но от този момент нататък поведението й се изражда в открита арогантност, надменност и дори пристъпи на ехидно самочувствие спрямо останалите герои, което силно дразни хората, особено зрителите с интелект малко над средния. Лично аз имам почти нулева толерантност към внезапно еманципираните селянки, и ролята на Пакуин ми беше особено противна. При всяка сцена, в която тъпата Суки си отваряше устицата, очаквах или да каже нещо супер неадекватно или да проветри стаята с въздушната струя, продуцирана от дупката между предните й два зъба. И имайте предвид, че точно тя е главната героиня на сериала.
От зъбния процеп на Ана Пакуин могат както да влизат, така и да излизат различни телесни израстъци.
Но тук идва един плюс, който закрепва сюжета на два крака, поне за момента. Това е ролята на вампирът Бил Комптън, изигран от дъртото човече Стивън Мойър. Плюсът се състои не само в това, че ролята му уравновесява и озаптява енергийните бърстове на Суки и прави сцените с нея относително търпими, но и поради още по-важния факт – че двамата актьори са заедно и в реалния живот, което пък е съгласило Ана Пакуин на така чаканите голи сцени от нейна страна. Мда, в сериала има достатъчно количество гола плът на г-ца Пакуин, което да накара дори най-омразният противник на подобни сюжети да следи всяка серия с полуотворена уста и готова за капене лига. Та, този вампир Бил има ролята на сексуален ментор, психологически буфер и романтична опора на загубената сервитьорка. Ролята му е добре написана, отговаря на нуждите на сюжета и е изиграна сравнително поносимо от Мойър, на който определено му отива да играе не-мъртъв стилист. И тук идва един ярък контраст, който очевидно е бил целен от бате Алън Бол – крещящата разлика между персонажите на хора и вампири. Защото докато всички вампири в сериала са описани като стабилни, готини и класни пичове и пички, то хуманоидните герои са до един – без изключения – глобална съвкупност от социална измет. Не говоря за жалкия им акцент и смехотворен бит, говоря за абсолютно примитивния начин на мислене и некомпетентните преценки, които правят в най-елементарни ситуации. Но това всъщност е интересен и ироничен поглед към днешното общество на САЩ, така че го приемам като един от най-сериозните позитиви на филма. Във втори сезон, нещата между Суки и Бил отиват по-навътре в аналите, защото тяхната връзка е поставена под тежестта на един нов любовен равнобедрен триъгълник, който заплашва да разтури бъдещото им съжителство. Става въпрос за романтичната нишка между Суки и викингът Ерик, която е турена от сценаристите, за да подмами към сериала домакините на средна възраст, които обичат интригите в стила на „Отчаяни Съпруги”. На фона на мачовските погледи между двамата мъжествени вампири, които си разменят при всяка тяхна интеракция /и които преминават в нюанси от жалка пародия, до пълен лицев фарс/, Суки е замесена в спиритуален заговор от едно древно горско същество, което иска да се ожени за бог Дионис. Но нека не спойлвам прекалено много, защото все някой някога може да реши и да гледа сериала.
Във втория сезон, вампирът Ерик ще има дори и реплики.
Като стана въпрос за вампира Ерик, нека преминем и към него. Кой е той? Актьорът, който играе ролята не е известен с абсолютно нищо, освен с фамилията си и ако не знаех, че е син на Стелан Скарсгард, може би щеше да ми е още по-смешен. Но ето, че чичо Стелан е съумял да разпространи синовете си в киното и така да остави фамилията си в историята на второстепенните актьорски изпълнения по още един начин. Та, този Ерик е норвежки персонаж и ако не го знаете от визията му на емоционално убит викинг, то ще го научите от фамилията му – Northman, което знаете какво означава. Ролята на Ерик в първи сезон се намираше в сферата на дървесните стволове, защото имаше общо-взето 5 реплики за целия сезон, а основната му дейност беше да седи на трончето си и да гледа мръсно, но същевременно – с поглед, наситен със сексуална агресия. Това доведе хиляди възбудени фенки да ридаят името му в съня си, без особена причина. Ето, че това е принудило сценаристите до видимото оптимизиране на ролята му във втори сезон и тук, той вече е един от главните вампири, борейки се не само срещу анти-вампирските организации, които са отвлекли хомосексуалният му гуру Годрик, но и за насилствената любов на твърде желаната Суки. Ерик отново не показва някакви прекомерни артистични заложби и повечето му реплики са изговорени с равен тон и каменно изражение. Тук обаче визията му е леко променена, под формата на нова стилизирана къса прическа, за да не се подаваме на неприятни асоциации с почти идентичния визуално Сойър от „Изгубени”. Центърът на присъствието му е свързан с търсенето на неговия духовен баща, който го е превърнал във вампир презди 1к години. И под духовен баща, не имайте предвид някой беловлас и достолепен аристократ, а се пригответе за детската градина, защото ще бъдете запленени от тийнейджърска красота и вековна мъдрост, събрана в едно, на фона на един впечатляващо драматичен изгрев. Защото кулминационната сцена на любовта между двама вампири се състои на покрива на една сграда, където детето Годрик решава, че му е дошло време да се самоубие, и го прави особено зрелищно на фона на смехотворни компютърни ефекти. Да, определено Алън Бол е гледал края на „Блейд 2”, макар че там вампирката, която се самовъзпламени беше само малко по-красива от Годрик.
Не е хубаво да пипате Сам Мерло, освен ако не искате да се накачите с бълхи.
Другият главен герой, върху който ще падне бремето на втория сезон е немската овчарка Сам Мерло, който освен барман се вживява и като супернатурален защитник на доброто и любовта. В този сезон Сам е ключов персонаж, защото точно около него ще се завърти езотеричният сюжет между лошата дървесна вещица и натуралистичните убийства с извадени сърца, които ще потресат жителите на селското градче. Ролята на Сам е повишена, но персонажът му е принизен до стереотипен второкласен подържащ герой, който помага на главните, но не изпъква с нищо повече от преди, освен с уменията му да се превръща в мухи и биволи, както и с несподелената си любов спрямо Суки. Да, странно защо, но в този сериал Ана Пакуин има повече еротични обожатели на единица площ, отколкото в три немски романтични драми взети заедно. Сам затвърждава притчата, че кучето е най-добрият приятел на човека, защото помага успешно на своите съселяни, като в процеса се залюбва нещастно с едно диво прасе. Ролята е поверена на Сам Трамел и той я играе сравнително приемливо.
Jason Stackhouse: „I workout like a motherfucker!“
Другият мизерник от основния каст е братът на Суки – Джейсън Стекхаус, който е един от най-колоритните и свежи персонажи от хората в сериала. И то не защото е представен като селския ебач, който сваля гащите на жените без особени ментални усилия, а защото неговата роля ръга нужното ниво на абсурден хумор, което да разсее патетичните любовни перипети на сестра му. В първия сезон, сценарият изискваше героят му да бъде глуповат, но загрижен, а във втория сезон – нещата са отишли много по-далеч и сега Джейсън е презентиран като ултимативното тъпо парче, което винаги може да нправи нещата малко по-зле, отколкото са били преди това. Всъщност, това не е минус, защото актьорът Раян Куинтейн прави образа доста човешки и реалистичен и не личи да си дава особен зор, което показва, че не е трудно да си тъп, особено в Холивуд. Стекхаус има интересн суб-плот, който се развива по средата на втория сезон и който е свързан с една религиозна анти-вампирска организация, в която много от зрителите ще разпознаят открита подигравка със заблудените евангелистки простотии на САЩ.
Последният от главните герои, на който ще обърна внимание, защото те са много, а няма смисъл да се говори за всеки от тях, защото само терминът „убер-селяни” би бил достатъчен да се опишат като съвкупност, е афроамериканката Тара. Тара е издигната на доста по-ключово ниво във втория сезон, което изобщо не е добре, защото ме отвращава. И за разлика от Суки, която въпреки ужаса в устата й, има и наченки на простодушен чар, то във ваклата мутра на Тара няма нищо хубаво, освен расистка злоба и комплекси. Във втори сезон Тара ще трябва да изпита емоционалността си, защото за има-няма десетина епизода ще намери приятел, ще се влюби, ще се изчука, ще се надруса, ще бъде пребита и накрая – ще изпита болката на пръснатия негърски череп. Спокойно, няма да е нейния. Хубавото на Тара е, че представя грубостта на американския юг, докато обаче това не изисква тя да бъде постоянно показвана в кадър. Не ме е срам да призная, че някои от сцените с нея просто бяха скипнати от мускулестата ми ръка, защото нямах намерение да губя десетки минути от живота си, наслаждавайки се на циганска романтика.
Тара и братовчед й Лафайет обсъждат модните тенденции на американското село.
За самия сюжет на втори сезон, няма да говоря, защото е свързан с няколко интересни туиста, които ще възбудят феновете на HBO и ще разярят феновете на книгите. Основната нишка ще е свързана с едно енигматично горско същество, което иска да убие Сам, за да се омъжи за гръцки Бог. В суб-плот ще видим Джейсън Стекхаус, който се опитва да получи божествена атенция в един про-религиозен лагер, а отделно от това – целият глад ще изпадне в темпорален и зомбифициран транс. И накрая, но не на последно място – отношенията между Бил и Суки за малко ще замиришат на булчинска рокля, но за щастие – ще се случи нещо, което ще развали плановете им. В ролята на злата фея ще се насладим на притеснителното присъствие на Мишел Форбс, която със сигурност може да играе манипулативни кучки и тук го прави особено въздействащо. Погледът й, тонът й и поведението й като цяло са на място и отговарят перфектно на ролята й, което не може да се каже за някои други нейни колежки от същия сериал. Признавам обаче, че HBO има навика да нагнетява напрежение с почти всички финали на сериите си и този сериал не беше изключение. Всеки епизод ще свършва по еректиращ ума начин и ще Ви накара да псувате защо не сте свалили целия сезон, а го гледате серия по серия. Това е добра маркетингова стратегия, признавам. Също добра стратегия бяха и промоционалните постери, които HBO разпространи преди началото на сезона, и които може да си припомните ето тук. Като цяло, си личи отдалече че „Истинска Кръв” е един от най-гледаните сериали на американската телевизия към момента, което е нещо твърде необичайно за кабелна мрежа с абонамент. Още повече – той е социално актуален и поставя някои проблемни екзистенциални въпроси, които интересуват лично Алън Бол, а именно – защо педалите в Америка нямат равни права с нормалните хора? На този въпрос няма отговор, макар че сериалът се опитва да ги постави почти във всяка сцена посредством внушения, метафори и алегории, най-видните от които са, че в сериала вампирите/педалите/ са представени по много по-стилен и адекватен начин, отколкото простите селяни /хетеросексуалните/ т.е. според Бол гейовете са по-добри и по-силни от обикновените люде.
Кастът на сериала празнува факта, че са ги допуснали до трети сезон.
Популярността на „Истинска кръв”, сравнена с липсата на такава при драстично по-класни, възвишени и сериозни продукции на HBO като “The Wire”, “Deadwood” и “Carnivale” от една страна е плашеща, защото показва как екосистемата от задръстени американци иска да гледа тъпи, лайняни, плоски историйки за вампири от селски тип, вместо сериозни и провокативни драми, които имат претенциите да ти кажат нещо. Да се надяваме, че тази популярност ще донесе раздвижване в оригиналните продукции на HBO, които от края на „Семейство Сопрано” се намират в блатото на застоя. Нека не забравяме, че се планира високобюджетна адаптация по „Песен за огън и лед”, и математичеси погледнато успеха на “Истинска кръв” предвещава по-голям бюджет за първия сезон – „Игра на тронове”, който е жизнено необходим за епика от подобен калибър.
От една страна „Истинска кръв” е несериозно парче лайно, което за свикналия с тежката артилерия от луди драми на HBO зрител може да дойде като нещастен тоалетен позив след преяждане. Признавам си, че през целия първи сезон си мислех как след критическия аклейм на сериала за Гробищата, Алан Бол просто си е вкарал един иригатор в задника, за да си направи клизма, а на нас ни сервира резултатите от този акт. От друга страна, характерната за HBO педантичност в техническо отношение е на ниво и тук – продукцията е заснета и озвучена много добре, а музиката и сет дизайна заслужават изрични похвали и са сравними с тези в скъпите холивудски продукции. Първоначално, този контраст между очакванията към едночасова драма на първокласна скъпа кабеларка (особено от човека отговорен за „Американски прелести” и “Six Feet Under”) и резултата под формата на адската селяния на героите и убер неадекватността на сценария, може да подейства разочароващо, но в един момент човек се примирява и просто започва да приема „Истинска кръв” като свеж завой за HBO, който е достатъчно мейнстрийм, за да буустне рейтингите до козирката, но и има типичните за предните прояви на тази телевизия характеристики – провокативност и тонове нецензурия. Вярвам в потенциала на „Истинска кръв” и се надявам да продължи в същото темпо и за третия сезон, който вече очаквам в състояние на неистов стрес.
6.6/10
След печална верига от нещастни събития, започнала от уволнението на Дик Кук и завършила с творческата криза, която Джони Деп бе получил при тази новина, нещата вече официално са изяснени, но за жалост – не по начин, по който повечето фенове биха се съгласили. В случая има добри и лоши новини и бидейки позитивна личност, ще започна с добрите такива. Джони Деп ще участва в „Карибски Пирати 4″ – това е факт! Да, явно красивият плебей се е вразумил и е решил, че казаната дума е хвърлен камък, или поне казаната дума е чек за 20-тина милиона долара. Каквито и да са мотивите на г-н Деп обаче, той ще облече пиратските си одежди отново за продължението „Pirates of the Caribbean: On Stranger Tide“, който ще излезе през 2011 година и ще бъде първият филм от нова трилогия. Това беше добрата новина, скъпи фенове, а ето я и лошата – бате Джони ще участва само в първия филм т.е. след четвъртата част, г-н Деп никога повече няма да изиграе ролята на капитан Джак Спароу. Определено неприятен развой на събитията, но напускането на Дик Кук от „Дисни“ очевидно е повлияло много по-суицидно на Джони Деп, отколкото някой би предположил. И тъй като по думите на самия Деп, точно Кук е бил причината да се снима във филма, то напълно логично е, че без приятелчето си на борда, капитан Спароу няма да има желание да се прави на луд за още три поредни филма.
Това е стилизираният шемет, който има вероятност да замести Джони Деп в новата трилогия. Добър избор, нали?
Това обаче поставя „Дисни“ пред една много интересна и особено трудна дилема – какво да прави за петата и шестата част от пиратския адвенчър и кой да бъде селектиран като евентуалния сурогат на кап. Спароу. Определено има върху какво да се дебатира, защото първата трилогия донесе на „Дисни“ общата сума от около 2.7 миларда долара и то без да се броят печалбите от DVD-тата и другите рекламни артикули. Това прави франчайза най-тлъстата дойна крава на анимационерската компания от дълги години насам. И ако те опропастят новата трилогия, то това би означавало неминуем емоционален и финансов крах. Лошото е, че не всеки може да играе ролята на кирливия капитан, защото Деп я направи почти легендарна и то без особени усилия, което за малко да му донесе „Оскар“ за първия филм през 2003 год. В интернет витаят миризливите слухове, че за последните две части от новата трилогия може да бъде кастнат музикантът-актьор Ръсел Бранд /“Forgetting Sarah Marshall“/, който да играе братът на Спароу и който – евентуално – да остане да води хорото за „Карибски Пирати“ 5 и 6. Това обаче е леко съмнителен и особено рискован ход за „Дисни“, защото пичът е убер некохерентен и актьорските му заложби са повече от загадъчни. И тъй като елфическата красота на Орландо Блум и нахаканата перверзност на Кийра Найтли няма да ни радват повече, то „Дисни“ определено ще изпита сериозна липса на главни герои за бъдещите филми. Е да, Джофри Ръш се нави да продължи ролята си на капитан Барбоса, но когато дядото се осъзнае, че е останал сам в мрака на снимачната площадка, определено ще си намери извинение да скипне последните две серии. Така че, сега въпросът е един – какво, за Бога, ще правят от „Дисни“ без Джон Деп под техен контрол и какво е бъдещето на „Карибски Пирати“ без капитан Джак Спароу на борда на „Черната Перла“?
Още по темата:
„Карибски Пирати 4″ излиза през 2011 година
Най-талантливият режисьор сред педофилите и най-мазният педофил сред режисьорите вече е задържан зад няколко сантиметра швейцарска стомана… поне за момента. Става въпрос за култовото залавяне на Роман Полански от швейцарската полиция, за което предполагам вече сте разбрали, но ще Ви го преразкажа с мои думи, защото се старая да промотирам този блог не само като авторитетен, но и като социално-ангажиран източник на безмислена информация. И така, мисля че няма нужда да се коментира кой е Роман Полански, при все че сте гледали поне един от множеството му добри филми през годините, като започнем от „Бебето на Розмари“ и стигнем до „Пианистът“, за който дъртото чиче дори получи престижната награда „Оскар“. Но може би не всички от Вас знаят за Тъмната страна на дядо Полански, която той умело се опитваше да прикрие в продължение на 30 години, а именно – че е сексуален хищник и обича да посяга на крехка детска мръвка или с други думи – педофил. Полански беше обвинен в изнасилването на 13 годишно момиченце в САЩ през 1977 година, но когато усети, че нещата се вмирисват, си събра партакешите и избяга. Оттогава и досега, „Педо“лански живееше във Франция, защото отлично знаеше, че ако някога се върне в САЩ, ще бъде арестуван на място. И ето че след 31 години, г-н Роман определено се е сюрпризирал от факта, че когато е пристигнал в гр. Цюрих, за да получи награда от тамошния филмов фестивал, е бил дръпнат за ръчичката от група униформени швейцарски гвардейци и е отведен под стража, пред очите на цялото летище. Един интересен удар под пояса на режисьора, който едва ли е очаквал, че вместо да държи награда в старческите си ръце, някой мускулест швейцарец ще му прави вътрешен преглед на ануса.
Роман Полански се оглежда за нещо младо и свежо, което да обладае против волята му.
При цялото ми уважение към творчеството на г-н Полански и при цялото ми отвращение към педофилската му същност, трябва да призная, че е постъпил особено тъпо да се мотае по чужбина, когато всяка негова грешна стъпка може да го доведе до фатална екстрадация. Но кой би очаквал, че точно швейцарските власти ще се вържат на акъла на САЩ и то по казус с 30 годишна давност. По данни на „LA Times“ в момента Полански е задържан под арест и се очаква решение дали да бъде върнат в САЩ за да посрещне правните последици от сексуалното си деяние. Това означава, че ще се наложи да мине през швейцарски съд, където да има възможност на обжалване. Туистът e бил в това, че правителството на САЩ имало информация /незнайно откъде/, че Полански ще присъства на фестивала в Цюрих и предварително били уведомили швейцарските власти да го очакват на летището. Защо е бил този внезапен интерес към личността на 76-годишният Роман, при условие че САЩ са имали буквално десетки години да го заловят по доста по-нескандален начин? Дали причината е документалният филм за Полански от миналата година, наречен „Роман Полански: Издирван и Желан“, който припомни на обществото за деянието му? Дали САЩ не са поруменели от срам, че един второразряден научнопопулярен филм ги изкарва некомпетентни? Не знам, но в самия филм жертвата на половия член на Полански, която вече е на средна възраст и със собствено семейство, е заявила, че прощава на насилника си и иска той да не бъде закачан повече от закона. Е, човешко е да се греши, а божествено – да се прощава, но САЩ не може да си позволи да оставя безнаказани престъпниците си, особено тези, които им се измъкват в продължение на повече от четвърт век. За момента това е основното инфо по случая, но бидейки от огромен медиен интерес, перипетите на Полански ще продължават и тепърва. Ето затова, очаквайте още новини по темата при първа възможност.
Настъпват мрачни времена за един от най-големите мастодонти в Холивуд, а именно – компанията „Metro Goldwyn Mayer“. И под „мрачни времена“ нямам предвид просто поредното уволнение на някой високопоставен член в стила на „Дисни“ или робовладелското им изкупуване от някоя друга убер компания, в стила на „Марвел“. Говоря за един вероятен и опасно близък финансов крах под формата на мазен банкрут, защото MGM явно има солидни парични проблеми и ако не изплати милионите долари дълг, които има, може съвсем скоро да изчезне от лицето на Земята.
Вчера се е състояла среща между шефовете на MGM и акционерите на компанията, на която среща освен наситеното неловко мълчание и сексуално напрежение, се е оказало, че ако MGM не намери отнякъде $20 милиона само за близко бъдеще и още $150 милиона до края на годината, за да продължи финансирането на обявените си проекти, то цялата компания ще трябва да обяви банкрут. И това е особено страшно, защото стане ли това, един от най-популярните франчайзи на нашето време – „Джеймс Бонд“, и една двулогия, която обещава да преобърне представите ни за епично фентъзи – „Хобит“, може да бъдат забавени, или по-лошо – канселирани.
Екранният лъв на MGM може би реве за последен път.
Да, тук вече на карта са поставени мечтите и бъдещето на милиони фенове по света и у нас и сега безброй очи са обърнати към MGM и техният респонс по казуса. В момента те имат няколко избора и нито един от тях не е розов. Ако MGM намери отнякъде пари за да закърпи годината, това ще е хубаво до 2010, когато пак ще се изправи пред същия проблем, като този път вече ще е затънала още по-дълбоко във финансовата кашичка, защото към настоящия момент компанията дължи около $3.5-4 милиарда долара. Да, точно толкова! Вторият вариант е кредиторите да си вземат дяловете и да принудят MGM да фалира моментално, което пък ще изпрати „Бонд“ и „Хобит“ на пазара на труда, където някоя доброжелателна компания да им изкупи правата, но това също е рисково начинание, защото MGM ще бъде перманентно девастирана, а франчайзите могат да попаднат в компания, която неумишлено да ги опропасти. И третият вариант е MGM да бъдат изкупени изцяло от трета компания на търг, но според грубите сметки на статистиците, дори при най-добрия възможен вариант, пак ще бъдат купени за не повече от $1.5 мииларда, което е над два пъти по-малко от дълга им. Изобщо, каквото и да стане оттук нататък „Metro Goldwyn Mayer“ е пронизана в ахилесовата кълка и нещата отиват от зле, на по-зле. В момента положението е критично и всичко зависи от това какво ще преценят акционерите. Ако дадат още един шанс на компанията, то MGM може и да излезе от попарата, в която се е удавила сама. Ако ли не – значи това са буквално последните мигове, в които да се наслаждаваме на лъвското им лого.
Но мен ме притесняват повече обявените им франчайзи. Защото, ако нещата се развият накриво, може да не видим нов „Бонд“ в продължение на години, а „Хобит“ може би и никога. Така че, в името на всичко свято, се моля на езическите богове финансовата криза в MGM да се размирише по начин, който да удовлетвори не само изнервените акционери, но и невинните зрители като нас.
Г-н Роналд Хауърд обича да навира мръсните си пръсти във филми, които съвсем не са негова работа, но най-вече обича да изтипосва щерка си във филми, които изобщо не са от нейната категория на махленска курабия. В случая обаче, Хауърд няма просто да се изпикае върху книгите на Дан Браун, макар че те си бяха достатъчно омърсени от авторска некадърност /особено в актуалния „Ангели и Демони“/, а ще направи следващата крачка във филмографичната си деградация – ще филмира Х.Ф. Лъвкрафт. Тук е време, върлите фенове на възрожденския хорър автор да се наместят притеснено по столовете си, защото тази новина действително генерира душевен дискомфорт, дори за тези, които не са чели толкова много от книгите му. Защото Лъвкрафт определено е автор, чието творчество не бива да се обругава с лека ръка, а всички знаем колко лека е ръчичката на Хауърд и колко умело може да обругава с нея. Та, рижавият режисьор е поел ангажимента да адаптира графична новела, свързана с премеждията на Лъвкрафт и от нея да направи филм, наречен „Странните приключения на Х.Ф. Лъвкрафт“ – едно добро име, особено когато въображението ти клони към критичната нула.
„Комиксът очевидно иползва Лъвкрфт като измислен персонаж, но вътре има някои биографични елементи“. - казва Хауърд пред LA Times. – „Героят ще бъде много младият Лъвкрафт.“ Е, какво по-удобно от това да направите измислен филм за измислените приключения на истински автор, който обаче за нуждите на филма също ще е измислен. Някой някъде ще вземе да се обърка, особено зрителите, които за първи път се сблъскват с това име и недай-си-боже да повярват на режисьорските мистификации. Но Рончо винаги е бил известен с исторически акуратните си филми, което означава, че ще наблегне основно на свърхскучните статични сцени и безмислените, обясняващи очевидни неща, кадри. „Знам, че е това е предизвикателство“ - продължава надъханият дупедавец. – „но ако го направим както трябва, може да се окаже наистина оригинален, философскси интересен и страшен. А освен това е и по графична новела, което е новост за мен.“ Само не разбирам в кое се състои новостта – в режисирането или в четенето на графична новела. Защото всеки посредствен режисьор в Холивуд вече е направил по един комиксов филм, а Хауърд още се бави. Интересно е и как политически коректният в дъното на душата си Хауърд ще представи образа на Лъвкрафт, при условие, че оня е бил адски отявлен расист. Но както и да е, филмът още се подготвя на ниво „идея“, така че е рано за повече празни приказки. Ще изчакаме и ще видим как ще се развие фабулата.
Римейкове, римейкове, римейкове. От тази дума започва леко да ми се повръща всеки път, когато я прочета наравно с името на някоя класика отпреди 15-20 години. И някак си, започва да ни омръзва да гледаме едно и също, но по нов и съвременен начин. Едно е да се правеха по 2-3 римейка на година, друго е всеки трети филм да е римейк или рибуут на някое класическо заглавие, което направи детството ни щастливо. И сега е ред отново за римейкове, така че тези, които получават агресивен пристъп от този термин, е време да спрат да четат новината.
На първо място, Боб Уайнщан е потвърдил пред Variety, че Невена Кембъл ще се завърне в гащите на Сидни Прескот от култовата хорър трилогия „Писък“. Това не бе нещо шокиращо, при условие, че семейство Аркет вече си записа участието, а самата Кембъл нямаше никакви по-важни ангажименти, които да я изискват. Четвъртият епизод на „Писък“ ще бъде началото на нова трилогия – да, точно така! – която ще продължи притчата за маскирания убиец, който коли всички роднини, близки и приятели на младата Сидни, на базата на някакви псевдо-логични мотиви. В момента се водят преговори и с дядо Уесли Крейвън, което означава, че ако дъртият манияк се навие, ни очаква едно традиционно за жанра филмче. Снимките ще започнат през пролетта на 2010 година.
Но това не е всичко – в същото интервю г-н Уайнщайн е споделил също някои от плановете на компанията си Dimension за близкото бъдеще. Така например, Роб Родригес смята да прави „Деца-Шпиони 4″ в 3D. Добър избор за измерение и особено лош избор за филм. А си мислех, че Родригес вече си е седнал на задника и е оставил детските фантазии. В същия ред на мисли, студиото обмисля римейк на класиката на Стивън Кинг – „Децата на Царевицата“, което няма да е толкова зле, при условие, че вече съм си я забравил. За „Хелоуин 3-D“ вече Ви разказах преди време, но Уайнщайн споменава още два филма, които ще се римейкват в 3D и това са: „Хелрейзър“ и „Сканери“ на Кроненбърг. Явно Кроненбърг има добра година за римейкове, защото вкл. „Мухата“ и „Видеодром“, това е третият му филм, който ще се сдобие със съвременна версия. Е, след тази триизмерна новина как да не си пререже вените човек? Толкова много римейкове, толкова малко време…
Още по темата:
„Halloween 3-D“ идва догодина без Роб Зомби
Днес е добър ден за киноиндустрията в САЩ, защото научих новина, свързана с римейк, който всъщност наистина очаквам с интерес. Това е новата версия на „Хицщници„, която Бобчо Родригез ще продуцира /за щастие/, а Нимрод Антал ще режисира /за нещастие/. След като всички предварителни слухове бяха потвърдени, екипът на филма ще се заема с фактическото заснемане, което пък се очаква да стане съвсем скоро. В интервю с Moviehall спецът по визуалните ефекти Хауърд Бъргър е казал две-три приказки по повод на планираната за лятото на догодина лента.
„Днес видях няколко снимки и те изглеждат абсолютно фантастично!“, казва Бъргър по повод на дизайна на новите хищнически същества. А той би трябвало да разбира от това, защото все пак се е учил от факира Стан Уинстън и е работил по първия „Хищник“ и по „Пришълците“ на Камерън.
Бъргър е добавил също, че в момента проекта е в пре-продукция, а дизайнът на хищниците ще следва този на оригиналния филм, защото е бил най-сполучлив. Бъргър допълва, че е особено доволен от това и ще направи всичко възможно да направи извънземните ловци така, както ги е проектирал покойния вече Стан Уинстън.
„Те изглеждат наистина страхотно. Има много готини Хищници във филма, и всички ще са много доволни, че сме останали верни на дизайна на Стан Уинстън.“
Е, аз определено ще съм доволен, защото първият „Хищник“ си е чисто и просто неоспорима класика, така че колкото повече се опитват да се приближат до неговата атмосфера, толкова по-добре.
Още по темата:
MTV са успели да набарат карибския пират Джофри Ръш и са го принудили да говори. И дъртият човечец е нямал избор, поради което идва и днешната новина, свързана с четвъртата част на приключенската поредица и тя е, че Ръш официално е вътре и с двата крака в проекта. Той ще се повърне в ролята на злия капитан Барбоса от първите части в продължението, което ще носи заглавието: „Pirates of the Caribbean – On Stranger Tides“ и е планирано да излезе на бял свят през лятото на 2011 година.
Джофри Ръш гледа притеснено колегата си Орландо Блум.
Ръш е казал още, че: „Чакаме сценаристите да напишат нещо, което да излезе извън рамките на трилогията, което също така да е ново и надявам се интересно за публиката, а не просто да продължат по инерция, което няма да е хубаво.“ Е, поне г-н Ръш не е глупав и може да говори смислени неща пред медиите, за разлика от някои негови скодоумни колеги. Това, което на нас ни остава е да стискаме палци, че след като Ръш е на борда, то и Деп ще се присъедини към него. А колкото до сценария, това не е проблем – едва ли ще е по-абсурден от първите три.
Римейкването на филми в Холивуд се превърна в нещо повече от мода. В нещо повече дори и от мания. Превърна се в зараза. И тази зараза се разпространява поетапно и безмилостно не само сред простодушните режисьори, чиито единствен начин за слава е стъпването на раменете на други по-талантливи от тях, но и сред режисьори, които са доказали, че имат кинематографични достойнства и правят оригинални филми. Защото едно е да разбереш, че Роб Зомби прави поредния римейк на дърт хорър, докато съвсем по-шокиращо е да научим, че самият Дейвид Кроненбърг ще прави римейк. И което е по-зле – ще прави римейк на собствения си филм „Мухата“. Да, това е още по-рядко – един режисьор да римейква собственото си заглавие, което – нека бъдем честни – изобщо няма нужда от подновяване. Много малко хорица са се осмелявали да правят подобни социални експерименти през годините, като най-популярните примери са Хичкок и Хенеке, но лично аз не очаквах такова нещо от Кроненбърг, който ако не друго – поне си беше направил име на режисьор, който твори различно и въздействащо кино.
Джеф Голдблум трябваше да напръска с „Райд“ преди да влезе вътре.
Но, както и да е, новината си е новина, а решението си е негово, така че нека не коментираме хорските грешки. В оригинала на сай-фай хоръра с прогресивни елементи на драма се разказваше за учен, който иска да изобрети методи за телепортация между две телефонни кабинки, докато в процеса на работа и по неволя се превръща в мухата-цеце. В първия филм от 1986г. играеха Джеф Голдблум и Джина Дейвис, но за настоящия римейк – по обясними причини – ще трябва да се кастнат доста по-младолики лица от техните. Интересно ми е по какъв начин ще римейкне собствения си филм Кроненберг – дали ще тръгне в нова посока или ще кара едно-към-едно? Ще разберем това тепърва, а засега – да се надяваме, че и г-н Уве Бол няма да реши да актуализира своите ленти.
Х-образният Браян Сингър ще ни радва във филм, който не е свързан нито с втората световна война, нито с битието на циркови артисти. Да, това е един интересен обрат в кариерата му, който може само да му послужи позитивно, стига да е изпълнен както трябва. Филмът ще бъде модерна и мрачна версия на приказката за „Джак и Бобеното Зърно“, но с доста по-възрастен привкус. Сингър е потвърдил подписа си като режисьор, а компанията която ще го поеме под бащината си прегръдка е „New Line“, съвместно с „Legendary Pictures“.
Сценарият е сътворен от Марк Бомбак, който показа че не разбира от елементарна логика и физика в „Умирай Трудно 4″, но това ще му свърши добра работа в настоящия сюжет, тъй като последното реално нещо в него ще е смисълът. Доскоро за режисьор на лентата се спрягаше името на DJ Caruso, но явно в последния момент нещата са се обърнали и „New Line“ са предпочели по-известното и съответно – по-талантливото име на Сингър. Същинският сюжет ще разказва сказката за феерична земя, населена едновременно с хора и великани. Когато принцесата на царството е отвлечена, един млад фермер ще трябва да поеме трудната мисия да я спаси от великаните. Звучи зле, но може би това е, защото литературната ми култура е слаба. А може и да не е заради това. Ще разберем едва, когато излезе целия филм, а това няма да е скоро, така че засега си припомнете приказката за Джак, за да не Ви изненада Сингър с някой сюблимен туист.
Коментари