You are currently browsing the monthly archive for юли 2009.
Comic-Con, освен притегателна сила за папараци и пътеводна светлина за гийкове, служи и като доста клюкарско събитие, което да ни даде интересна предварителна информация за бъдещи проекти. От тази гледна точка са били водени пичовете от ComingSoon, които са приклещили отговорника по продукциите на „Дисни“ – Орен Авив – и са го затиснали в ъгъла с въпроси за евентуалното продължение на „Карибски Пирати“. Авив се е изказал, че вече дори имат официална дата на започването на продукцията – снимките ще се проведат през април и май 2010 година, а същинската премиера е планирана за 2011 година, ако всичко мине по план разбира се.
Капитан Спароу мечтае за нови авантюри.
Този път, за щастие, не са предвидени снимките на два едновремени филма, както стана с последните части от трилоията. За сега, планът е да се направи един обикновен филм за битието на миризливия капитан Джак Спароу, а ако случайно той има успех – чак тогава да се мисли за евентуална нова трилогия. Другото интересно от разпита на Авив е, че той е споменал за времевата линия на филма. Тъй като, според него първата трилогия си е горе-долу завършена, а по скромните му думи: „We can`t get bigger“, от Дисни са преценили да направят четвъртата част като своеобразен самостоятелен рибуут на франчайза. Един Господ знае какво би излязло от подобна идея, но Джони Деп го бива да се прави на урунгел, така че дори само той е способен да изнесе бъдещия филм на гърбицата си.
Винаги съм знаел, че „Новолуние“ ще е тъп. Отдавна очаквах, че промотирането на този ужасяващ тийнейджърски сикуъл ще доведе до обратен огън и ще го запрати в кофата с киселото зеле. Но това, което никой не вярваше, е че точно на най-мащабното изложение в света на нърдска любов – Comic Con – рекламната кампания на филма ще се състои с пускането на психологически неадекватни и кинематографично несъвместими шотове на семейна лудост.
Вижте панорамните снимки и преценете сами за какво става въпрос. Аз не съм чел детската книжка на Стефани Мейър и може би затова не мога да усетя тръпката на логиката тук. На първата снимка имаме един обезумял блондин, който едва е удържан да не се засили към първия гей бар, който попадне по пътя му. На втората имаме странна сцена на гробовно мълчание и сексуално напрежениие, което може да бъде разрязано с вилица.
Ако някой иска повече инфо, може спокойно да посети сайта на филма За останалите – нека тези снимки служат като предупреждение за това какво Ви очаква по кината този ноември.
Според поредното нечовешко статистическо проучване сред домашните нърдове на Америка, драматичният екшън сериал „24″ се нарежда на първо място като най-пристрастяващият ТВ сериал на всички времена.
Поредицата за убер агента Джак Бауър, който мисли бързо, действа смело и умира трудно, се нарежда под номер 1, изпреварвайки други по-достойни заглавия от него, като например „Изгубени“.
Джак Бауър показва на кое място трябва да е сериалът според него.
Шоуто, в което Кийфър Съдърленд рибуутна заспалата си кариера и го направи отново популярно име в Холивуд, започна да тече от 2001 година и до момента няма кой да го спре, макар че вече всеки сезон мирише на леш, малко повече от предишния. Да не говорим, че всичко вече се повтаря по Х брой пъти, но винаги точно за 24 часа. Явно за американците е доста лесно да се пристрастят към нещо, което цикли в един коловоз вече 8 години.
Ето и разпределението на вотовете, според проучването на LOVEFiLM.com.
1. 24 – 19 %
2. Lost – 17 %
3. Friends – 10 %
4. Heroes – 9 %
5. The Wire – 7 %
6. Doctor Who – 6 %
7. CSI – 5 %
8. Prison Break – 4 %
9. The Sopranos – 3 %
10. Sex and the City – 2 %
За последните три места деградацията е логична, но не виждам кой Бог е турил „Герои“ под №4, изпреварвайки дори „CSI“. Да не говорим, че „Приятели“ не се излъчва от почти 5 години, но все още е в ТОП3, което показва че тъпотата на американците не е просто поредната градска легенда.
Магистралната актриса Мегън Фокс се е взела особено насериозно, след двата филма, в които е участвала, защото категорично е отказала ролята на следващата гърла на Бонд в 23-тия филм за грубия британски шпионин. Според инфото, Фокс е била предвидена за мадамата на Даниел Крейг в предстоящия нов екшън, но красавицата се отказала, защото не искала да бъде просто поредната пикла, която се появява за 5 сцени, само за да бъде сексуално употребена от чичо Бонд. По данни на Britain’s Daily Star, 23-годишната трансформаторка е искала да има много по-централна част в сюжета на филма.
Мегън Фокс обича да се съблича пред чуждите хора, но не и пред Джеймс Бонд
Що за его, питам аз? Вчерашната дрисла е качила реномето си дотолкова, че на третия си филм смята да измества главния герой от собствения му свят? Е, това вече е прекалено дори за една скъпоплатена продуцентска нимфетка, каквато е Фокс. Интересно ще ми е каква роля ще избере тепърва Мегън, щом още отсега започна да отказва толкова касови продукции. До момента филмографията й се състои от една роля на битова курва и от една роля на демонична курва. Очкавам с нетърпение следващата стъпка от холивудската й градация.
Рижавият отпадък Сет Роген се е разревал от кръвната обида, която му е била причинена в хитовия комедиен сериал „Антураж.“ Според данните, къдравият морков е поел лична война срещу създателя на ТВ сериала, в последния епизод на който героите са се подиграли зрелищно с външния вид на Роген, оприличавайки го на „удивително грозен“. Нещо повече – актьорите са дебатирали дали изобщо Роген може да си хване за мадама жена като Катрин Хийгъл – актрисата, с която се мандахерцаха в „Позабременяла“.
Рекацията на тъпака Роген е била по детски инфантилна, както винаги. Той се е заклел ритуално никога да не гледа повече сериала, като е нарекъл създателя му – Дъг Елин – с цветистия епитет – олигофрен /moron – от англ. б.а./
Роген е рекъл още: „Да, тези момчета са задници.“, като е дообяснил, че е срещнал един от акторите на сериала – Кевин Дилън, който му е признал, че се извинява, защото създателят на шоуто не харесва Роген. А дебелогъзестия комик отвърнал, че смята Дъг Елин за олигофрен и затова е логично онзи да не го харесва.
Сет Роген е дебел и уродлив, но не му го казвайте, защото ще Ви се обиди.
Изобщо, зведните диалози никога не са изпъквали със смисъл, но жалката самозащита на Роген от една такава очевидно шеговита забележка е повече от показателна за масивните комплекси, които човечецът таи в себе си. А относно заканата, че Роген никога повече няма да гледа „Антураж“, може да се предположи, че ако в други сериали продължат да се ебават с него, той скоро ще се откаже и от киното като цяло. Ето една надежда, заради която си струва да се подигравам с тази пъпчасала бъчва.
Колкото и да е простодушен, Сам Рейми разбира от касови продукции и знае за кое биха се дали доста пари. След като обра портфейлите на милиони родители от трите си инсталации на „Човечецът-Паяк“, Рейми е решил, че трябва да премине на следващото логично ниво – от филмите по комикс към филмите по игри.
„Братята Уорнър“ най-после са потвърдили отдавнашните слухове за екранизацията на играта „World of Warcraft“ и са избрали самия Рейми да й бъде режисьор. При това той не само, че ще поеме тази нелека задача, но ще го направи едновременно със снимките на „Спайдърмен 4″. Да, Рейми е решил да заснеме двата филма почти по едно и също време, като планът му е симплифициран до безумие – той смята да режисира „Спайдърмен 4″, чиито снимки започват догодина, а в същото време да съблюдава и супервизира предпродукцията на „World of Warcraft: The Movie“ и веднага след като приключи с гимнастическата злоупотреба на Тоби МакГуайър, да премине в един по-добър свят – този на масивните мултиплейър геймъри.
Един от бъдещите герои на филма.
Дали идеята му ще успее, още не се знае, но едва ли феновете на играта биха били доволни, че режисьорът й ще й обръща само 1/2 внимание. Да не говорим, че Рейми не е точно човекът, който би бил удачен за подобен проект, при все че разбира от фентъзи дори по-малко, отколкото разбира от драма.
Още не се знае откъде ще се вземе сюжета на онлайн играта, която доби такава популярност, че едва ли не поне един от приятелите Ви, я играе денонощно. Вселената на „Warcraft“ е достатъчно развита откъм отделни стратегически игри, художествена литература и сюжети, но от кой точно буркан ще бръкне Рейми, за да извади медеца е още рано да се спекулира. За момента единственото, което феновете могат да помнят със сигурност е годината 2011 – защото тогава се очаква да излезе и пълнометражния филм.
Всички знаем кой е Дани ДеВито, но малко от нас всъщност знаят, че той е бил един виден нърд и то от по-прикритите такива. Защото е трудно да се повярва, че един възрастен индивид със стабилно име в киното може да се спъне точно в края на кариерата си и след обилно търкаляне да се озове не къде да е, а на самият Comic Con, който в момента тече в САЩ. Колкото и да е чудно, наред с останалите гийкове там, ще присъства и бате ДеВито, който освен всичко друго, има и какво да покаже от себе си. Става въпрос за личния му хорър уебсайт, който едробузестото актьорче смята да промотира и носещ оригиналното заглавие – „The Blood Factory“. В този сайт, освен старческа неадекватност, има и множество късометражни филмчета на ужасите, които авторът нарича „Splatter cuts“.
За да не бъда голословен, ще Ви предложа едно интервю със самия ДеВито, в което той лично обяснява за идеите си и неистовото си желание да се излага на стари години.
Премиерата на прикуъла на „Властелинът на Пръстените“ – „Хобит“ – все още е нещастно далече в бъдещето, но това изобщо не пречи на талантливите му креатори вече да хванат лопатите с две ръце и гордо да направят първата копка в реконструирането на сетинга му. В Нова Зеландия екипът на Гилермо дел Торо вече е започнал усилени строителни дейности по пресъздаването на хобитското село Торбодън. Да, това са същите онези заешки дупки в земята, откъдето започна и завърши трилогията на Джаксън.
Както виждате на снимката, селската идилия тъкмо се е била върнала в сърцата на местите новозеландци, когато екип с багери и трактори отново е превзел района и смята да построи наново хобитските апартаментчета. С това, тази местност определено се превръща в едно от най-емблематичните места в киноисторията. Именно оттам ще започне приключенския епос на Билбо Бегинс и намирането му на The One Ring. Дел Торо още не е обявил кой смехоран ще се надене в гащите на Билбо, макар и да беше обещал да го изкаже на настоящия Comic-Con. За момента се спрягат имената на Даниел Радклийф и Джеймс Макавой, но единият има вълшебна пръчка навряна твърде дълбоко в себе си, а другият – още се възстановява от динамичното си фиаско в „Неуловим“, така че не се знае каква полза би имало от тях.
За повечко снимки и инфо от ребилдването на т.нар. „Графство“, може да разгледате ето тук.
„Кръв: Последният вампир” е филм, който е създаден по култова японска анимация. Колко точно е култова, не знам, но признавам, че дори аз /бидейки силно незаинтересован по темата/, съм чувал това име на няколко пъти, докато съм сърфирал из нета, в търсене на азиатски еротични манги. Не съм обаче фен на поредицата и не съм гледал японския оригинал, така че няма да спекулирам за качествата му, колкото и миниатюрни да презюмирам, че са. Ще Ви запозная единствено и само с нещастните емоции, които преживях, гледайки пълнометражния филм със същото заглавие и липсата му на минимален смисъл, но наличието му на качествен отворен финал. Така, да започнем набързо, за да привършим още по-бързо, защото не ми се занимава да си губя от словореда заради тази безподобна храчка.
Кръвта на постера изглежда в пъти по-истинска от тази във филма.
Филмът е направен от неизвестни хора, с неизвестни актьори вътре и с още по-постна рекламна кампания, която явно разчиташе, че едва ли не всички знаят що е то „Кръв”. Личи се, че парите които са били наляни в продукцията се мерят с джобните дажби на Парис Хилтън за една седмица, което пък показва, че никоя голяма компания или продуцент не са искали да си цапат ръцете с подобна безобразно зле развита история. Ето затова, бюджетът ще Ви грабне окото с нищетата си, а самият филм ще промени представите Ви за треторазряден Б-муви. Историята ни запознава с младата японка Сая, която през целия филм носи едни и същи дрехи и гледа мръсно с един и същи мрачен поглед. Вярно, че азиатските филми не толерират голотията, но поне можеше за се загатне, че Сая се къпе, защото лично аз не бих имал желание да гледам филм със заглавие „Кръв”, в който главната героиня се търкаля в локви от кал, пот и урина, а докрая на епоса носи един и същи екип, който преполагам накрая е бил достатъчно зловонен, че да се превърне в пътеводна светлина за мухи и лешояди. Както и да е, Сая е изиграна от непопулярна японска артистка, която срича английските си реплики и показва с желание, че е много по-опитна да си чеше дупето, отколкото да играе във филм. Визията й явно е взета директно от азиатското аниме, но на мен през повечето време ми приличаше на извадена насила от някой ударен китайски хорър – от онези десетки филми, в които злодейчето е непослушно момиченце с дълга черна коса и страшни гримаси. Тук разликата е, че момиченцето е от добрите, и че разчита повече на лъснатия си до блясък самурайски меч, вместо на ужасяващите лицеви деформации и наакващи звуци на скърцане.
Сая се води някаква вампирка, която трепе демони, за да свързва двата края. Но освен финансовата част на битието й, тя има за цел да отмъсти за смъртта на няколко нейни роднини, по бащина линия. Момиченцето е вербувана от топ секретна организация, на име „Съветът”, като мисията й е да издирва демони, преобразени в хора, и да ги малтретира с хладни оръжия един-по-един. Всъщност не точно един-по-един, а по-скоро – много-по-едновремено, защото в повечето бойни сцени на филма, Сая се сражава с около 20 същества за единица време, които като че ли идват отникъде /предполагам от някои пробойни в декорите/ и падат възнак, преди да са усетили, в какво се забъркват. Екшън сцените са може би единствения лек плюс на филма, защото създателите му са се опитали да ги направят стилизирани и класни. Лошото е, че не са успели, но все пак съм длъжен да адмирирам жалкия им атемпт за показност.
Сая обича качествените мелета, в които се бие сама срещу половин село.
Сая размахва меча с лекотата на шампион по фехтовка, като всеки нейн бекхенд води или до отрязан накрайник, или до директно попадение в дебелото черво. В този си аспект, филмът действително оправдава името си, защото е много рядко да видите толкова много и толкова очебийно изкуствена кръв за такъв кратък период. Кръвта се лее на талази, но с тази разлика, че е постна компютърна генерация. Вярвайте ми, скоро няма да имате честта да съблюдавате толкова много летящи червени пиксели, които трябва да шокират зрителя с бруталността си, но всъщност навяват спомени по също толкова нереалистичната кървава каша от „300″. Единствената разлика е, че в „300” Снайдер се бе погрижил кръвта да изглежда като летяща кал, а тук – повече наподобява росни топчестообразни капки боровинков сок, летящ в произволна посока от нечия декапитирана същност. Пак поне филмът е имал смелостта да се пусне с R рейтинг, което го спасява леко, макар и недостатъчно, защото на фона на всичката тази кървавочервена попарка, която се изсипа върху мен като кофа със строителни отпадъци, едва ли съм се радвал на простодушния R рейтинг толкова много. Защото освен кръвта, в него няма нищо шокиращо – нито голи сцени, нито някакви по-детайлни вулгаризми, нито някакви сцени на по-приятно насилие. Убеден съм, че в който и да е комедиен сериал на HBO има повече нецензурни сцени от тук. Но това не е минус, защото азиатците взаимодействат на съвсем друго ментално ниво и за тях, това явно е достатъчно.
Сая трябва да навлезе под дълбоко прикритие, за да не я разпознаят, че обича да пие кръв, вместо шампанско, поради което я пращат като ученичка в една американска военна база. Забравих да спомена обаче, че действието на филма е ситуирано през 1970 година, така че се пригответе за шарен сетинг, много хипита и автентична анти-виетнамска атмосфера. Още когато влиза в класната си стая, Сая попада в международен конфликт, защото съученичките й роптаят как може една азиатка да учи с тях. Добър намек за това какво ги чака в настоящето, защото в образователната система на САЩ в днешно време белите ученици се броят на последната останала ръка на жертва на банциг-инцидент. Както и да е, Сая веднага попада в битка, защото във воената база часовете по физкултура са свързани с тренировки с истински самурайски мечове. Две от съученичките й се оказват озлобени демонки, които обаче бързо остават без виталните си органи, след като малката вампирка прави няколко замаха с верния си меч, който вади винаги по един и същи метод – чрез конски къч върху ножницата му.
Японските дядовци умират трудно.
Така, по детски невинно, Сая се запознава с американската си приятелка, която е турена във филма без реална роля, а просто за да покаже, че не може да има филм от САЩ, в който да няма главен американец. Тя е дъщеря на някакъв генерал, който обаче естествено умира, за да може да има някакво развитие в сюжета, а също и за да се покаже, че дори в секретни организации като „Съветът”, има вманиачени предатели. След удивително малко сценарийно развитие на главните персонажи, но за сметка на това – отегчително дълги сцени на масови битки в дъжд и мрак, двете тийнчета се изправят срещу финалния немезис на Сая. Като казах битки, не трябва да пропусна и факта, че ще имате удоволствието да наблюдавате и доста схватки с грозни демони, които реват, зъбят се и летят из снимачната площадка, без да знаят, че ефектите им са толкова патетични, че биха довели дори българските аниматори до работен инсулт. И нямам предвид само определени кадри – всяка една сцена, съдържаща в себе си визуални ефекти, особено тези с демоните и особено бързите сикуънси, бяха просто под обзоримото ниво на елементарната критика. Грозни пиксели, които се търкалят по екрана, с изкуствен дъжд, сипещ се отгоре им и още по-изтормозени капки нереалистична кръв, която изригва от тях. Това са с едно изречение битките на филма. А те не са малко. Всъщност, в този филм има количествен превес на битките, в сравнение с пряката реч. Ще разберете това към края, когато вътрешно усещате, че филмът свърша, а все още не сте научили дори най-основните подробности за сюжета му. Но не се притеснявайте, филмът приключва доста абстрактно и с финал, който е по-отворен дори от ануса на някой нежен радиоводещ.
Някои от сцените са крадени директно от други филми, а някои са толкова нахални в презентацията си, че будят справедлива ярост у зрителя. Отново ще видим заигравки с японската история, основно в хумористично-драматичния флешбек, в който някакъв дядо умира, нападнат от около 30 черни нинджи, 85% от които той успява да изпозаколи, дори когато е смъртно ранен. За по-сигурно, идват още 20-тина също толкова черни нинджи, които го връзват с вериги за няколко дървета, а накрая някакъв льольо идва геройски и му навира меч в стомашната кухина. На цялата тази безумна жалост, става свидетелка малката Сая, която оттогава се заклева да отмъсти за нелепата кончина, продължила доста по-дълго, отколкото трябваше. Оказва се, че филмът притежава и нещо като сценариен туист, който обаче ще възбуди само най-простодушните умове. Чудя се дали да Ви го издам… Всъщност, защо не? И без това шансът някой да гледа филма, или дори да прочете ревюто ми, е много по-нисък от шансът ми да се запозная на живо с Бойко Борисов, така че ще спойлна всичко. Накрая, след странна автомобилна катастрофа, в която двете момиченца пропадат в многометрова пропаст с камион, те се озовават в „огледалния” свят, където се мотаят разни спиритуални откачалки, но и където се натъкват на архи-злодейката Ониген. Ониген е злобна пача, която пръсва главата на някакъв човек, само защото е намерила паяк в стаята си. Лошото при нея е, че ролята се изпълнява от азиатка, която е скарана с английския дори повече от Сая. Забележете колко очебийно е, че тя е наизустявала дословно английските си реплики и ги рецитира тъпо и бездушно като самобитна поетеса пред трудна публика. Интонацията и дикцията й са просто плачевни, но пък ролята й е кратка и така поне ще имате повече причини да я мразите. След експлозивна битка между Сая и Ониген, включваща полет над кукувичи гнезда, невъзможни отскоци и антигравитационни каскади, нашата вампирка успява да наръга лошата в душата, като малко преди това разбира, че това всъщност е родната й майка..?!..? Мда, доста сапунено развите на нещата, но пък защо не – филмът и без това беше болезнено зле. Какво е още един фейл, на фона на останалата бозичка? След тази новина, Сая започва да врещи към камерата в предраматизиран и излишно удължен шот на тийнейджърска трагедия.
Финалната схватка е деменциална, като видение на шизофреник.
Американката в това време се спасява /естествено/ и бива отведена в реалния свят, докато Сая остава в „огледалния” свят, търсейки начин да се завърне. И с това филмът приключва, оставяйки доста въпроси без отговор, като например: „Кому бе нужен този филм?” и най-вече – „Има ли някъде голи снимки на двете актриси”? На първия въпрос отговорът е ясен, а за втория – ще проведа самостоятелен рисърч. Това което остава накрая, след като финалните надписи са Ви ударили по тлъстата буза като камшик върху задник на пръч, е че аз съм по-стар с 90 минути, но не и по-умен. Което означава само едно – този филм не си струва времето и нервите, които ще изхабите. Препоръчвам Ви да го гледате, само ако сте върли фенове на анимацията, или ако сте обезумели почитатели на всичко, що е азиатско, под каквато и да е форма. Във всички други случаи обаче, препоръчвам да насочите позитивната си енергия към по-поносими дейности – като например постването в тъпи блогове или четенето на селски ревюта.
3.2/10
Ето че хомосексуалната епопея на Саша Барън Коен – „Бруно“ – излезе по кината едва наскоро, а вече се е сдобила и с първия си интернационален бан. Става въпрос за печалната новина, че филмът е официално и перманентно забранен в… Украйна. Да, точно там от всички държави правителството е решило, че гейската лента е прекалено неморална за разпространение. Според мнението на министерството на културата на източноевропейската държавица: „Филмът е неоправдана показност на сексуални органи и сексуални връзки, хомосексуални актове в брутална графична форма, вулгарен език, садизъм и анти-социално поведение, което може да урони моралните цености на нашите граждани“.
Саша Барън Коен играе живописен педераст.
Да, това го казват министрите им. Но дали наистина това е целта на забраната или в случая имаме някакво ниво на лична обида от страна на някой високопоставен украинец, не е ясно. Всички помним обаче, че нещо подобно се случи и с предишния филм на Коен – „Борат“ – който беше не по-малко цензуриран и който за нула време бе отритнат и низвергнат от Казакхстан. Въпреки всичко, понякога лошата реклама е добра реклама. А след тези доста образни правителствени хули, които Ви цитирах по-горе, просто вече няма как да не го гледам.
Коментари