You are currently browsing the monthly archive for юни 2009.
Аз не съм фен на „Трансформърс”, нито някога вече ще бъда. Това го казвам в началото, за да стане ясно, че не разбирам и не ми дреме от историята и Вселената на разглобяемите играчки от космоса. Преди да гледам първия филм не знаех нищо за сюжета, а след като го изгледах – дори не исках да знам повече. Но поне първият остави някакъв минимизиран интерес в мен докато го гледах – дали заради екшъна, дали заради ефектите или заради плоския, но поне ненатрапващ се особено детски хумор вътре. Очаквах, че вторият ще бъде нещо подобно – безмислен летен блокбъстър, който да гледаш, докато умът ти почива от ежедневието. Оказа се, че това е така, но и не е така. Защото филмът определено е безмислен и то – може би най-безмисления филм от години насам. Лошото обаче е, че умът ми изобщо не почиваше, докато изтърпявах еякулациите на Бей в киносалона, защото през всичките два часа и половина отчаяно търсих причина да не си пръсна черепа.
„Трансформърс: Отмъщението” наистина служи като отмъщение – с този филм явно Майкъл Бей си отмъщава на всички, които някога са твърдели, че той не може да режисира огромен и скъпоплатен летен хит, наблъскан с толкова килограма ефекти, че по някое време очите ти почват да кървят от CGI. Бей обаче е толкова зле откъм режисурата, че направо ми става мъчно за него. Досега не му личеше толкова, може би защото в повечето му филми основният интерес е идвал от актьорите му и що годе – търпимия хумор. Докато тук обаче – тези два фактора отсъстват почти изцяло – хуманоидните герои се броят на пръстите по ръцете на капитан Хук, а т.нар. „хумор” е толкова простодушен и отчайващо инфантилен, че направо е притеснително как актьори от ранга на Джон Туртуро са се навили да изговарят тези адски реплики на жалост. В двойката Бей борави само и единствено с визуални ефекти. Не преувеличавам – в повечето мейджър сцени ще виждате основно компютърно модифицирани лайна, които се търкалят по екрана, а задачата на Бей по време на снимките е била просто да командва камерата да се клати нагоре-надолу по празен сет, с надеждата после да напасне в кадъра биещи се тенекии. Майкълчо се е главозамаял до такава степен от псевдо-известността и таланта си, че е забравил какво означава разликата между игрален филм и егоцентрична творческа чекия. Стотиците милиони бюджет, които са му били отпуснати в пристъп на наивно доверие от страна на „Парамаунт” явно се превърнали Бей в център на внимание, на което той не е успял да издържи, защото очакванията за втория „Трансформърс” действително бяха високи. И точно затова, той се е старал толкова много да направи един динамичен екшън, но го е направил по начин, по който никой няма да иска да го гледа – дори феновете на стила му на режисура. Защото стилът му си е отново същия и отново болезнено еднакъв и предвидим. Падащи от небето неща, които се блъскат в сгради, развети патриотични американски знамена, слоу моушън сикуънси на група военни които героично крачат към камерата и разбира се – запазената му марка – масови верижни безредици на магистрала или шосе, в които множество коли биват деструктирани в зрелищни експлозийки. Всичко е вече толкова банално, че дори върлите фенове няма да изпитат емоция, различна от апатията.
Да започнем по ред на номерата. Във филма са навряни същите нещастници, които ни огряваха в единицата. Този път обаче, те са доста по-противни, отколкото можете да си представите. Шия Лебоф и Мегън Фокс са някакъв еквивалент на тийн-двойка в любовна колизия. Шия се промотира като умен и бива приет в колеж, а Мегън е станала монтьорка и работи върху разни мотори, с грим и червило на лицето, което все повече изразява курвенските й черти. Битието им протича супер скучно, като се изключи че в гаража си Шия държи роботът „Пчелица”, който се превръщаше на жълто Камаро и който бе оставен да пази младия герой, за да не вземе някой да го бастиса преди продължението. Да, огромен робот в гаража на някакво мизерно американско семейство. Това звучи като спиноф на „Алф”, само дето косматият миджит е заменен със спортна кола, която изразява емоции. Най-реалистичната емоция на жълтия робот, беше когато Сам му каза, че няма да го взема с него в колежа /оставаше и да го вземе, wtf/ и при тази тъжна новина, Пчеличка се разревава в реално време, отделяйки истински течни крокодилски сълзи от фаровете си. Да, драмичката почва още оттук и тя е по-простовата, дори от перипетите на Скуби Ду. Малко по-късно Шая намира парченце от Кубът, който всички размятаха в първия филм, което парченце е било останало в детската му блузка, с която беше облечен в „Трансформърс 1”. Когато Шая пипа парченцето, представяйки си с надежда, че това е втвърден пубичен косъм от скротума на Стивън Спилбърг, той изпада в състояние на шок и ужас, защото парченцето събужда всички възможни електроуреди в кухнята и ги превръща в роботи с агресивни наклонности. Ще се насладите на битка, в която тостери и миксери стрелят с картечнички и се опитват да взривят къщата на Шия. И всичко това на фона на една невинна кучешка идилия, в които двете псета на Шия се самоупотребяват анално на всеки 3 кадъра.
Мегън и Шия тичат, държейки се за ръчичка. Колко сладко, нали?
След тези ненужни 10-15 минути на пропилени ефекти и зрителско време, Шия отива в колежа, преследван от родителите си и майка му, която се надрусва с марихуана и започва да го гони, размахвайки бебешките му обувчици. Да, ето за такава жалост става въпрос. Хуморът на филма е толкова неадекватен и изсмукан от нечии пръсти и други органи на тялото, че в един момент става труден за изтърпяване. И най-лошото е, че той не е на място, а просто рапръснат в отделни сцени, в които сценаристите са предполагали, че ще има нужда от разведряване на иначе толкова мрачната атмосфера на тази детска пародия. Като стана въпрос за разведряване, във втория филм има невъзможно много излишни комични персонажи. Толкова много, че почва да те боли главата, докато разбереш кой от всички ти е най-безразличен. Откъм роботите имаме двама близнаци, които говорят на акцент и жаргон, и ръсят безлични простотии във всяка своя реплика. Имаме и множество малки електроуредчета, които говорят като изродени карикатури и са добавени просто за пълнеж. От хората пък имаме – един латиноамерикански лумпен, който промотираше сайт за конспирации и който през целия филм просто тичаше с останалите и врякаше като обезумял, просто за да има истински човек в кадъра. Имаме и завръщането на Джон Туртуро, който след първата си излагация, не очаквах че някога ще иска да се върне в тази си роля. Но ето, той отново е тук и явно – с още повече самочувствие, отколкото преди. И докато в първия филм, един робот уринира върху него с ламаринената си пишка, то сега Туртуро се навира точно между дрънкащите метални мъденца на друг робот, или както Туртуро го описва: „I`m directly below the enemy`s scrotum.“ Сами преценете за нивото на хумора във филма.
Сюжетът продължава с Шия, който попада в лекция по астрология, водена от Дуайт Шрут от „Офисът“. В пристъп на паранормална инфилтрация, Шия започва да се тресе като обсебен от демон и в ума му започват да се появяват странни символи, които той почва да чертае на дъската, но преди това успява да прочете целия си учебник за 30 секунди. Оказва се, че след като е пипнал остатъка от Кубчето, се е превърнал в медиум и достоен конкурент на феноменът Светлина. За да имаме още изгубено време от филма, Шия се запознава с някаква млада шушумига, която започва да го преследва, докато не се оказва, че и тя е някаква роботка в човешки образ, която е вербувана да го изнасили с металните пипала, излизащи от белите й гащи. Шия успява да избяга от прегръдките на извънземната шаврантия, точно когато любовта му – Мегън Фокс идва да го посети в общежитията, начервена и нагримирана като неуверена компаньонка. Тук ще станем свидетели на малко романтична драма от рода на – „Напускам те!” – „Но не, не е такова каквото изглежда.” - а също и на семеен скандал на фона на екшън сцена в студентска библиотека. Да, любовната патетика е силно изразена във филма, може би за да покаже, че е някак си логично неестествено лузър като Лебоф да се върти около скъпоплатен материал като Мегън Фокс. Основната драма на двамата главни герои е кой първи да каже „Обичам те“ на другия, без да се изпадне в неловко мълчание. А в повечето откровено лигави сцени между тях, камерата се въртеше неистово между двамата, придавайки на зрителя освен чувството за безгранична скука и малко от симптомите на motion sickness.
Бей показва на Шия къде точно иска да се изложи в следващата сцена.
В същото време, злите роботи, от които не запомних позивната на нито един, успяват да съживят лошият „Мегатрон”, който пък има за цел да доведе някой си „Паднал”, от Космоса с цел – да, точно така, да унищожи Планетата. Този път целта е Слънцето, чрез което злите десептикони добиват енергия за пъклените си планове. Армията от лоши парчета ламарина, трябва да се изправят едновременно срещу добрите автоботи и непобедимата армия на САЩ, която отново е показана от гледната точка на героични и изпълнителни патриоти, които няма да се спрат пред нищо преди да демонстрират целия арсенал на оръжията си. За разлика от края на първия филм, тук финалът се развива изцяло в Египет, и то в някакъв затворен сетинг, представляващ село от няколко колиби и още толкова каменни руини и стълбове. В тази обстановка се провежда епичната бика между роботи и хора, която премина толкова тягостно и монотонно, че не успях да разбера кой кой е и кой кого пребива. Последният половин час е просто лавина от тресящи се метали, търкалящи се тенекии и дрънчащи ламарини, които се мандахерцат по екрана в безумна какафония от визулани ефекти. Някои летят, някои скачат на един крак, а някои просто стрелят, без особена мотивация. Ще станете свидетели на огромен брой никому неизвестни нови роботи, които идват, стрелят и изчезват някъде или умират. Дори нямате време да осъзнаете какви са или дали са от нашите или от лошите. Единствената запомняща сцена, свързана с роботите, е трансформацията на строителния багер /или самосвал ли беше вече не помня/ – „Девастатор”, в която сцена има хвърлени доста пари и е приятно ефектна, до момента в който се оказва, че това е просто поредния тъп робот, който не прави абсолютно нищо, освен да смуче пясък.
Във филма, както вече казах, има прекалено много измишльотини и най-вече – твърде много излишна драма. Може би е целено, а може би – инцидентно, но половината филм минава в глупави диалози и отделяне на сополи. Основен удар в нежните сърца на феновете е показната смърт на Оптимус Прайм, който бива посечен в близката горичка, докато Шия се търкаля по тревата и се пази да не го стъпчат. Това трябваше да бъде един от силно емоционалните моменти на филма, но аз не изпитах нищо, освен да обмислям, какво точно да симулирам, за да ми върнат парите от билета. След като изпада в състояние на скрап, трупът на Оптимус е отнесен с хеликоптер до някаква американска база и захвърлен на плаца като чувал с хладилници. Оттук нататък, сюжетът се обръща на 90 градуса и сега основната двигателна сила на героите остава само една – „Ние треба да Го съживиме!“ Втората половина на филма е точно това – разгадаването на многовековен ребус, който да отведе добрите люде в Египет, където да намерят някакъв ключ, наречен „Матрицата“ /що за сценарно издихание?/ и да го ръгнат в Прайм, за да го резъректнат. И то само защото един самолет от втората световна война – огромен стар робот, който – забележете – куца и ходи с бастун/?!/ им е казал, че само Прайм може да победи Падналия. Тоест, за нуждите на сценария, добрият лидер няма избор, освен да бъде върнат към живота. Тичайки по мръснобяла тениска и мъкнейки за ръчица неоринетираната Мегън Фокс, Шия обикаля из Египет, Йордания и други random пустини, разгадавайки смешна, но древна мистерия, която показва, че Трансформерите са били сред нас още преди 17К години и са оставили на Земята огромно зарядно устройство, с което да си рефрешват енергиите. Някъде към края ще забележим една палава заигравка с Индиана Джоунс, която загатва не само, че Спилбърг е имал пръст в продукцията, но и напомня на разсеяния зрител, че именно Шия ще бъде новият касов археолог – към края героите откриват древен храм в планината Петра, който е вкопан в скалите и влизат в него, търсейки „Матрицата“. По-наблюдателните от Вас, ще заблележат, че това е същия храм, където бе скрит Граала в „Последния Кръстоносен Поход“. Да, възрастният равин определено знае как да си слага хинтчетата и неговите са доста по-subtle, от навика на Бей да гъчи препратки към старите си тъпи филми по начин, който ще ти избоде очите – тук също имаме такъв пример - в стаята на Сам в общежитията има двуметров плакат на „Лоши Момчета 2”, турен на стената точно срещу камерата. Що за маркетингова урина?
Това е основното качество на филма – множество паралелни експлозии за единица време.
Както и да е, туистът на филма е, че машината на роботите е зазидана под Египетските пирамиди, поради което Бей е принуден да унищожи поредния световен монумент, само за да вкара повече зрелище. На финала обаче идва втората ударна драма на филма, която започва и завършва някак си по детински, тъпо. Тичайки из снимачната площадка, Шия бива отнесен от взрив, и пада на няколко метра с поразкъсана тениска и изцъклен поглед. „Неееееее!!!”, са виковете, които долитат от екрана, защото това е все пак главния герой, и когато той умира трябва да има адското нагнетяване на трагизъм. – „Саааааам!!!” За повече драма на сцената са доведени и родителите на Шия, които по непонятни причини са отвлечени и захвърлени в Египет – може би защото филмът цели да наблегне отново върху семейните цености. Родителите реват, Мегън Фокс циври, а войниците гледат мрачно, докато се борят за жалкия живот на Лебоф. Тук и аз отделих една мъжка сълза и не ме е срам да си го призная. Просто ми стана толкова мъчно за Холивуд и низините, до които е стигнал, че емоционалността ми не издържа и навлажних очи. Горкият Сам! В същото време, точно преди да започна да се хиля на глас на изкуствения рев, който се чуваше от басовите тонколони в киното, като протяжен вой на виктимизирана крава, сцената се промени. Сам Уитуики се озава в…. Рая?! Не разбрах точно, защото бях зает да зея в екрана като дете, което току-що е видяло родителски секс. Какво, по дяволите, беше това? Роботи – Ангели разговарят с Шия и му казват, че още му е рано да умира, защото Съдбата му била … бла-бла. Тук вече не изтърпях и тялото ми изпадна в позиция на епичен фейспалм, придружен с енергичен кикот, който зарази и останалите спектатори на реда ми и те също започнаха да се хилят тъпо в унисон. Това несъмнено е най-долнопробната и изнасилена сцена от филм за 2009 година. Шия Лебоф в Роботския Рай. Какво по-долу има от това? Ще разберем в следващия му филм.
След като преживява извънтелесен експириънс, Шия се завръща в реалността с нови сили и свежо присъствие. Той съживява, по загадъчен за мен начин, металния еквивалент на бащина фигура – Оптимус Прайм, с което общо-взето ролята му във филма приключва. Но драмата – не. Оказва се, че Оптимус е леко повреден и не може да оперира без виталните си части. Дъртият самолет – „Джетфайър”, който за деденце с бастун беше прекалено подвижен, решава да се саможертва, за да може Прайм да му ползва бракувания материал. Да, роботите и те душа носят. Ривайвнат и ъпгрейдван, Прайм излита във въздуха и за около 2 миути се млатят с Падналия, в една от най-безличните и незапомнящи се битки между CGI ефекти в исторята. Схватката приключва успешно за Прайм, разбира се – едва ли някой ще има желание да чака още 1 час, докато го съживяват пак – и Падналия пада мъртъв в локва от неопределена течност. След дружни победни възгласи, щастливи погледи и братски прегръдки, примесени с култовия момент, в който Шия и Мегън най-после си казват че се обичат, от което част от пуканките ми се издигнаха леко нагоре по хранопровода, сцената се сменя рязко на самолетоносач, който откарва нашите герои в Татковината им. Тук се поставя въпросът, какво стана с полу-разрушената пирамида, извънземната машина в нея и останалите Десептикони. Не се знае. Ясно е само, че Мегатрон успява да избяга, а правителството на Египет никак не е доволно. Но това са дребни кахъри, при условие, че Шия е жив, здрав, а за нуждите на Мегън Фокс – прав и корав. Явно оставащите отговори ще ни бъдат дадени в третата част на епоса, която е неизбежно да се появи, тъй като накрая Оптимус пак пусна някакъв сигнал до Космоса, с който кани всички автоботи да дойдат на гости на третата планета.
Мегън Фокс има какво да покаже от себе си, стига да не е толкова облечена.
И така, приятели, това и филмът. Не беше нито кратък, нито ясен, а най-малкото – интересен, но аз го изгледах, защото бях на кино. Ако го бях гледал в какъвто и да е друг формат, щях да го терминирам още на увода. А най-страшното е, че повечето от зрителите в киносалона действително се смееха на глупостите, които се случваха в ефир. И то истински и непринуден смях, който те обзема, само като видиш нещо наистина комично или в другия случай – жалко. Да не говорим, че субтитрите на киното имаха повече граматически грешки от тези в блога ми. Единствените плюсове са факта, че е филм, който наистина си заслужава да се гледа само на кино, и това, че ефектите му са добре направени. Всичко останало по средата е просто пълнеж от актьорски и сценариен баласт. Дори Мегън Фокс не отчитам като позитив, защото ролята й беше малка и изкуствена, а самата тя беше дегизирана през повечето време като готова за сношение мутреса. Майкъл Бей трябва да седне и да помисли накъде точно смята да продължи кариерата си, защото точно в този момент човечецът е на творчески кръстопът. И ако вземе правилното решение, „Трансформърс 3” няма да бъде режисиран от него, а ако зависеше от мен – няма да бъде и създаден. Защото, ако трябва да бъда наистина честен – този филм просто не става за гледане.
2.3/10
Джони Деп е споделил пред Дейвид Летърман в шоуто му в четвъртък, че не обича да гледа филмите си. Звездата е била поканена в шоуто, за да рекламира новия си филм, който скоро ще излезе на екран – гангстерския трилър с Крисчън Бейл – „Обществени врагове“, но в процеса на диалог, Деп е разкрил, че не иска да се гледа на лента.
„Когато свърша работата си по филма, останалото не ме засяга. Стоя колкото се може по-настрана. Не обичам да се гледам.“
Интересно изказване на набедения за сексимвол разбойник. Но това е често срещана психоза сред зведите – Никълъс Кейдж и Андежeлина Джоли също бяха признали, че не гледат филмите си, защото не се харесват. За Кейдж, това е очевидно, но Анджелина?!
Деп добавил също, че: „Децата ми са гледали филмите ми много повече отколкото аз.“ Да, нормално е, при условия, че повечето скорошни филми на актьорчето са в жанра да детската фантазия.
Днес е добър ден за бате Зак Снайдер, защото току-що научих още една новина, свързана с визионерското му име. Става въпрос за нещо доста неестествено, но не и невъзможно, а именно – сикуъл на военното порно „300″. Да, скъпи приятели, продълженията се редят на опашка, кое от кое по-ненужно. „300″ обаче е адският пример за безмислен сикуъл, особено на фона на финала му, който си бе достатъчно категоричен. Въпреки това обаче, в интервю със Зак Снайдер, режисьорът е заявил, че в момента Франк Милър усилено се труди върху новия комикс, на който ще се облегне бъдещата адаптация.
Зак има опасно палав блясък в очите.
Снайдер е допълнил също, че: „Милър ми каза, че втората история ще включва много повече територия. Ще видим Атина и Егея и други места. Това ще е възможност за по-епична визия, въпреки че се надявам да запазим същата автентичност.“ Не знам за каква точно автентичност дрънка Снайдер, при условие, че в първият филм изобилстваше от изроди, мутанти и човекоподобни кози. Но както и да е, тази новина е още на ниво „слух“, така че да стискаме палци никога да не се потвърди.
„Трансформърс: Отмъщението“, познат на реалистите като „Битката на сглобяемите колички 2″ е извършил полу-световен рекорд във вторник през нощта, когато е била официалната му премиера отвъд океана. Според данните, кината са били буквално претъпкани и това се счита за втората най-епична премиера на филм в историята на киното.
Бей е ощастливен, че металическите му синове са толкова печеливши.
Variety твърди, че само за една вечер, „Трансформърс 2″ е спечелил 16 милиона приходи, което е по-малко от миналогодишния титан на филмовата индустрия – „The Dark Knight“, отмъкнал на първата си прожекция 18.5 милиона и все още считан за №1 по най-касова премиера на всички времена.
С такова ударно начало, филмът определено ще избие вложените в него стотици милиони долари бюджет, а Майкъл Бей може да спи спокойно, че чудовищното му творение ще се окаже боксофис хит.
Продължаваме с никому ненужните сикуъли. Задава се „Хитман 2″ – втора част на набедената за екшън скука от миналата година, с участието на скинхеда Тимъти Олифант и разголената пачавра Олга Куриленко. Всички знаем, че първият филм беше особено тъп, но да му правят продължение? Ето това вече е под всякаква критика.
Агент 47 е по-добре да насочи пистолета в друга посока – например към черепа си.
FOX са се аргументирали пред IESB.net че „Хитман“ е спечелил почти 100 милиона приходи и се е оказал сигурен успех. Това не е особено вярно, като се има предвид че в САЩ той спечели само 39 милиона и бе масово охрачен от публика и критици.
Да, но това явно не е голям проблем за FOX и необходимостта им да генерират ежегоден фейл. „Хитман 2″ ще бъде сценариран от новака Кайл Уорд и ако нещо ужасно не се случи с него, ще излезе в края на 2010 година.
Най-скучният автор в историята на литературата заплашва бъдещето с новата си книга, която ще бъде филмирана съвсем скоро. Джон Гришам – човекът, който може да приспи дори върлите фенове на съдебния трилър е решил, че парите от тъпите му книги не са достатъчни за покриването на месечните му нужди, /особено в състояние на финансова криза/ поради което е убеден, че е време за нов книжен резил. Книгата му се нарича „The Testament“ и разказва за битовата история на американско семейство, което се кара за наследството си.
Да, по-тъпо от това нямаше как да е, но все пак говорим за един пишман-юрист, така че очаквайте всякакви правни туистове. По данни на Variety, Гришам е продал правата на книжката си за 6 цифрена сума, като му е обещано дори още, ако филмът се окаже успех, в което лично аз се съмнявам предълбоко. От последния му филм – „Runaway Jury“ – помня само, че се събудих по време на финалните надписи, сънувайки кошмар свързан с Джон Кюсак. Дали новата продукция на Гриша ще се окаже по-успешна? Едва ли, но все пак – блажени са вярващите.
Време е за една почти трагична новина за недораслите момиченца с лицеви пъпки, по-големи от гръдните им такива. Звездата на мащабната подигравка с вампири „Здрач“ Боби Патинсън е бил блъснат от кола, докато е бягал от озверяла тълпа възбудени фенки.
Не знам за Вас, но лично аз също бих искал да блъсна това нещо, ако го видя на улицата.
Повярвайте, приятели, това не е шега, а научно доказан факт, който се потвърди от RadarOnline.com. Според данните, Патинсън е бил в Ню Йорк в четвъртък, снимайки новия си филм „Remember Me“, когато изведнъж ято от озверели тийнейджърки започнали да го преследват по улиците. Опитвайки се да избяга от тълпата, Патисън е бил видян да тича в неизвестна посока в Манхатан, когато на едно от кръстовищата е бил ударен леко от таксиметрова кола. Шофьорът на таксито веднага е излязъл, за да окаже помощ на звездата /уста в уста?/, но за щастие се оказало, че филмовият вампир е невредим. Въпреки това, шофьорът показал адекватен нюйоркси нрав и се развикал на ученичките-преследвачки: „Видяхте ли какво направихте? За малко да го убиете!“
Според говорител на компанията обаче, драмата е силно преувеличена, а снимките на филма продължават по график. Явно няма друга опасност за скъпоценния живот на Патинсън… поне засега.
Вече знаете, че ще се прави нов „Конан“, вече знаете че режисьор ще е келешът Маркус Ниспел. Това което ни оставаше, бе да разберем кой ще е наследникът на Арнолд Шварценегер. Но и това вече се разкри. Lionsgate и NU Image явно са открили едрата игла в купата от мускули, защото за фентъзи варварина са заплюли билдърчето Роланд Кикингер. Не се заблуждавайте от името му – той няма никаква връзка с педерастът от shadowdance /освен може би по мозъчна активност/.
Ролю Кикингер е на 41 години и по снимката можете да прецените, че се занимава активно с повдигане на тежки метали. Интересното за него е, че вече веднъж е бил селектиран в роля на Шварценегер и то съвсем наскоро. Ако си спомняте камеото на губернатора в новия „Терминатор„, оригиналното тяло, върху което е било насложен образа на бате Арни, е било именно на Кикингер. Явно на физика, човекът го докарва. Още повече, че самият той е от европеидната раса и би трябвало също да ни зарадва с култов акцент и качествена дикция. Колкото до това, дали наистина ще става за сурогат на Шварца, ще разберем чак когато излезе филма.
Доста време измина след последния непотвърден слух от екипа на Спилбърг, че някой някъде работи върху четвъртата част на „Джурасик Парк“. След кратък период на затишие обаче, реалността ни удря по бузите като шамар на необуздана циганка. Лично Франк Маршал е казал, че продължението на сериала за генетично оптимизираните динозаври едва ли ще го бъде.
Ето един постер, който се надявам никога да не видим наживо.
В интервю с него по казуса, Маршал открито е заявил: „Точно в този момент, това е малко вероятно.“ Силни думи на слаб човек. Но всъщност не особено лоши новини, защото след третия филм не бях особено на себе си и трябваше отново да изгледам единицата, колкото да си припомня какво значи нормален филм за големи гущери. Още повече натежават и слуховете, че по сценарий „Джурасик Парк 4″ щял да набляга на велосираптори, които имат специалното умение да стрелят с автомати. Какво, по дяволите?!
Лошото е, че Маршал не се е отказал да омаломощава нечии невинни детски години, защото е обявил, че ще започва работа по римейка на „Приказка без Край“, с което се затваря кръгът на унищожените ми детски спомени. Въпреки че според FM проектът е още в началото си, защото все още не са закупили правата за историята, не се и съмнявам, чe голяма част от малолетните ми кошмари ще се превърнат в реалност.
Джордж Лукас винаги е бил от най-активните олигофрени на Холивуд, а най-лошото е, че никога не му е липсвало его без покритие. Преди време всички настръхнахме от авторитетните му изказвания, че усилено работи по сценария на „Индиана Джоунс 5″. За наше собствено успокоение, си мислехме, че това е бил просто некохерентен бърст на старческа сенилност, но истината се оказва доста по-болезнена. „Индиана Джоунс 5″ най-вероятно действително ще има. И което е по-лошо, Спилбърг явно лично е потвърдил слуха, защото за къде ще е филм за фотогеничния археолог, без участието на величавото дуо Лукас/Спилбърг в него.
Форд обяснява на наследника си, че фенерчето не може да се превръща в робот.
Жаждата за пари е огромна, щом такива доказани имена са готови да изтискат всеки последен грош от вече прекомерно изтормозеното камшиче на Харисън Форд. Нищо чудно, щом въпреки че последният филм от сагата бе и може би най-тъпия от четирите, спечели 300 милиона зелени гущера, и то само в САЩ. В интервю с BBC News, по време на турнето за промоцията на „Трансформърс 2″, Шия Лебоф, който е спряган като следващото поколение д-р Джоунс, се е изтървал че: „Стивън /Спилбърг, а не Кинг/ каза, че е готов с историята на филма и в момента се започва с нея.“ Въпреки тези обещания, никой още не знае кога ще започне същинската продукция, защото много филми на ниво „история“ са били деструктирани впоследствие. Макар и да съм фен, лично аз се надявам с този да стане същото. Достатъчно антидепресанти изпих след последния инсталмент, за да издържа на пета серия. Още повече, че докато излезе някога евентуално, Харисън Форд може и да не е между живите, а Шия вече да е възмъжал… но едва ли.
Коментари