Kакво може да се каже по този наболял и актуален проблем на съвременното кино… Доста неща и повечето – отрицателно негативни. Почти всички важни части от продукцията са объркани – за режисьор е взето едно състарено, но умствено младо човече /Роб Коен/, което фактически има точно 0.7 хубави филма в биографията си, и което има полу-нулев опит с приключенското кино. С тази демонстрация на лавинообразна режисьорска деградация, би трябвало да се очаква четвъртия филм от поредицата за сем. О`Конъл да бъде заснета от визионера Уве Бол. Другата груба грешка в продукцията, е диалогът/сценарият, които сами по себе си са със самочувствието на епизод от „Малкълм“. Инфантилието на историята и откровената й клиширана баналност, се усещат до края на филма и будят чувството на екстремна нужда от тоалетна. Това обаче е някак си извратено логично, след като зад сценария стоят творците, отговорни за малолетните диарии „Хърби“ и „Спайдърмен 2″.

Постерът показва нагледно как ще се разпаднат кариерите на главните герои след филма.

Но най-голямата житейска простащина и огромния минус на филма, е абсурдното за мен решение, да се замени Рейчъл Уайз /която е постъпила достатъчно умно, за да откаже снимките/, с доста по-кобилоподобната й колежка от третостепенни поддържащи роли – Мария Бело. Самият факт на замяната е просто обиден за зрителя, а наглостта, по който е манифестиран, е супернатурално неуважителен към всичко живо. Мария е очевадно нелицеприятна – няма нито излъчването, нито визията, нито нагласите за тази роля. Има само един английски акцент, който я свързва с предишната актриса, но този акцент в определени сцени се променя от чист английски на див американски. Изобщо, смяната на актрисата ми подейства като културен шок и всички минимални очаквания, които имах за филма след наблюдаването на трейлъра му, се изпариха като урина в горещ летен ден. Останалата част от каста е презервирана в стационарен вид. Мъжествената глупост на Брендън Фрейзър отново е на линия под формата на сюрреалистични гримаси, извадени от картина на Пикасо, и естестевно – брутални напъни да бъде забавен, водещи до въпроса как е продължила кариерата му след „Кроманьонецът“. Имаме разбира се и вечния талисман на сериала за мумиите – британската съчка Джон Хана. Като виден английски актьор, неговите роли са шекспироподобни, и достойни най-малкото за един „Аскеер“. Тук участието му обаче е толкова принизено и жалко, че на моменти граничи с пълна старческа ретардация.

Джет Ли изглежда притеснен, защото току-що е научил, че снима филм за възрастни.

Тук е момента да се спомене нещо и за злия урод във филма или едноименната и прословута китайска мумия – Джет Ли. Джет Ли явно е стигнал до точката в кариерата си, в която вече е натрупал достатъчно пари и слава, за да си позволи снимането на детски филми за аутисти. Аз не виждам друга причина за участието му в това кино-събитие, освен факта да се самоиронизира и да си почине малко от „сериозните“ роли. За щастие, играта му в „Мумията 3″ е компютърно генерирана през повечето време, а в кадрите в които той е себе си, Джет изглежда хумористично зле с лошия си поглед на шогун в депресия. Тъй като става въпрос за азиатскоговоряща мумия, сетингът на филма е променен. Действието се развива вече в друго закрито студио на Холивуд, което трябва да пресъздаде декори от Китай и Хималаите. И наистина, хората с мозъчен паралич наистина биха повярвали, че снимките са в Китай, но за всеки с тренирано на лежанка зрение, ще стане ясно че целият филм е заснет в треторазрядно студио с постни декорчета останали от други филми и смехотворни специални ефекти, сътворени на Правецоподобна конфигурация. Иначе, атмосферата на филма е приятно неангажираща и на моменти – приспивна. Любовните патетики във филма отново присъстват, но този път не са само между Брендън Фрейзър и Мария, но и между сина му и бъдещата им азитатска снаха. Като стана въпрос за това, определено се усеща посланието на този филм, което е направено да лъха от всяка трета сцена и то директно в лицето на зрителя. Мотивът на филма е „Семейството и има ли то почва у нас“. С агитациите си за добри родители и добри деца, историята се превръща в клоинрана версия на който и да е анимиран ужас на Дисни или драма по „Холмарк“. Накрая естествено, семейството побеждава и всички заживяват щастливо. Чудесно оформена анти-урбанистична приказка за цялата фамилия, с щипка мумии за колорит. Музиката на филма ме изпълни не само с епични емоции, но и желание да се декапитирам, макар че на моменти полъхваше на носталгия по първите две части.

Фрейзър отново пропада в бездната на собствената си глупост.

Всички знаем обаче, че една от запазените марки на сериала „Мумията“ е да краде от доказани приключенски сюжети, като добавя допълнително количество простодушен хумор вътре. По този аспект „Мумията 3″ е достойно продължение на старите си събратя. Клише до клише се блъскат във всяка сцена, с надеждата да получат по-голяма доза зрителско ухилване. В сцената, в която нашите хора пътуват със самолет за Хималаите, героят на Фрейзър се кикоти пресилено и неудържимо с поглед на слабоумен, след което пита публиката: „На какво се смея“? Мисля, че този момент описва най-съдържателно чувството за хумор, вложено на талази в сюжета на филма. В същата сцена един як повръща върху главата на Джон Хана с цел – да се оптимизира гореспоменатия хумористичен ефект. Като за накрая, може да сумизирам целият експириънс от съблюдаването на тази холивудизирана продукция, като безличен опит да се прероди не-мъртвия франчайз на „Мумията“ – за още пари. Това естествено не може да стане, при условие че на хората вече им омръзнаха еднотипните шаблонни сюжети, второразрядните герои и убер-клишовността. Филмът, сам по себе си, би се харесал единствено на перверзниците, които имат фетиш по мумии и на младите юноши, които обичат да гледат „Дисни“-филми за закрепващи се семейства, на фона на митологични катастрофи.

3.9/10