Не знам защо гледах това парче лайно. Дори не знам точно какво очаквах от него и защо таях напразни надежди, че ще се окаже нещо повече от вмирисан кремвурст. Но въпреки това го гледах. И искрено съжалявам за това. Защото филмът не е само нещо, което да подминете с пренебрежение. Той затрива собственоръчно целият натрупан до момента имагинерен култ към серията, и я принизява до нивото на тъпа електронна игра с летящи, нечупливи колички.

Забравете спомените от първата част, смесените чувства от втората и отвращението от третата – четвъртата част ще ви вкара директно в порцелановото куку на бездарността и дори няма да Ви попита дали искате още, а направо ще Ви сервира най-глупавите сцени, диалог и обрати, които някое дете е виждало в нецензурираната версия на „Улица Сезам”.


Постерът доказва, че в подобни филми актьорската игра е като бегло отражение върху лъскав капак.

Но да започнем от началото, за да видим правилно Края. Да, краят на един сравнително кадърен франчайз, който промотираше безмислените състезания с тунинговани коли, управлявани от гъзари със съмнителен или липсващ интелект. И докато преди известно време, модата да си ъпгрейдваш колата, сякаш ще излиташ в Дълбокия Космос, беше признак на вкус и екстравагантност, то сега тази автомобилна козметична процедура се изпълнява основно от кирливи цигани, който ръгат спойлери и лети джанти на разпадащите им се Жигули. Така че идеята на филма е вече някак си демоде, което пък убива и цялостната атмосфера, защото тази поредица разчиташе основно на това – на надъханите милионерски дечица, които се кефят на новите си спортни предници/задници, за да избиват комплексите си, образувани от малките им и още неизползувани чурки.

Ето го и първият минус на филма – той не е актуален, не е модерен. Основната му притегателна сила вече е остаряла морално, също както остаря и гледащата мръсно мутра на Вин Дийзъл. Съвременните разглезени тийнчетата вече не се еректират по скъпи и лъскави коли, а ги карат. Те вече не точат лиги по мургавите курви, а ги експлойтират. Вече не бягат от тъпите куки, а биват залавяни и пребивани от тях. Така че, всички тези романтични идеи и обещания на филма, се губят в настоящото ни ежедневие, в което стрийт рейсинга вече е факт и дори факт, който ни е до болка омръзнал, понеже е доста жалък. Защото не може някакъв вульо с „Опел Астра” и друг льольо с „Голф 3-ка”, да си шибнат по едни спортни гуми и по 1 винил и да тръгнат да порят асфалта по магистралата, мислейки си че са нещо повече от епизодични селски бекове.

Знаейки тази подробност, вече можем да приемем филмът такъв какъвто е, а именно – доста под нивото на средноинтелигентния зрител. Но все пак, средноинтелигентният зрител не би и помислил да го гледа /особено на кино, давайки пари за него/, което всъщност говори достатъчно.
Но нека започнем разбора на виновниците, допринесли за креацията на тази апокалиптична автомобилна диария. Режисьорът е Джъстин Лин – да, същото копеленце, което се изсекна върху „Бързи и Яростни 3” и доказа, че в Япония има красиви коли, но не и красиви хора. Каквото и да говорим, третата част бе може би най-тъпата от трилогията и ако всичко бе законосъобразно, така трябваше да си и остане. Въпреки това обаче, някой някъде е решил, че създаването на сапунен сериал с блъскащи се колички, би генерирал още повече зелени гущери, поради което сега ще се насладим на четвъртата боза, а по думите на неофициални източници а.к.а. самият Дизел, ще трябва да очакваме и пето продължение. Та тоя Джъстин Лин явно е направил сексуална благина на някой обемист продуцент, защото отново е на режисьорската табуретка с тази разлика, че вече дирижира оригинерният каст от първият филм. Да, те са тук, те са същите и са също толкова безмозъчни.

Вин Дийзъл включва внимателно на първа, за да не откърти скоростния лост с релефния си трицепс.

На преден план разбира се, се ежи бате Вин, който продължава търкалянето си надолу по каменистия хълм на неадекватността, след последното му недоразумение „Вавилон АД”. Тук, той явно е решил да се върне към корените си и към жанрът, който го направи Звезда. Лошото е, че той не показва нищо ново, заради което си струва да го гледаш. Същите напращели бицепси, същите издути бели тениски, същите мъжкарски погледи и най-вече същата селска дикция. Да си кажем направо, всяка сцена, в която Дизел бе извън кола, бе почти негледаема. В този филм, той дотолкова се напъва да бъде „алфа мачо”, че по някое време почва да става банален и навлиза в сферата на „бета пикчу”. Особено в сцената, в която само чрез поглед разследва цялото местопрестъпление, в което е убито либето му, е доста показен момент за нуждата на продуцентите да го рекламират като можещ чичо. Лошото е, че цялата сцена мяза на недоносена пародия на CSI, а самият Вин вътре – като неориентиран прошляк, в търсене на канабис.

Красотата на филма е представена не от феминистичните персонажи, а от момъкът Пол Уокър. Пол Уокър напоследък нямаше добри години. Той опита да навлезе и в жанра на сериозния трилър като се снима в драматичните продукции „The Death and Life of Bobby Z” и „The Lazarus Project”, където обаче се фейлна от само себе си. И какво му остана накрая на онеправданият младенец? Точно така, остана му единствената спасителна сламка от блатото на неталантливостта, а именно – да се върне към филмите, които може най-правилно – безмислените екшъни с повече търчане, отколкото пряка реч. И тук, той се справя не по-добре от колегата си по актьорско майсторство, но не и по мускулатура – Вин Дийзъл. Играе доста по-зле от първата част, но доста по-добре от третата. /може би, защото не участваше в нея./ Той отново е кукичка под прикритие, но този път работи за вездесъщото Бюро, което показва че Америка толерира красивите люде. Пол Уокър придава нужното ниво на рус сексапил и хомоеротични сигнали, за да вкара филма в адекватното русло и да примами и последните фенове, които досега не са се интересували от тунинг – супергейовете.

Двамата лийд актьора обменят опит – Дийзъл обучава Уокър в тънкостите на лежанката, а русолявият младеж обяснява как се свалят мъже без физическо насилие.

Сцените на интеракция между Уокър и Дийзъл са открито патетични с жалките си напъни да генерират носталгия по първата част. Прехвърлените им репликчки и игриви забележки, които са изкопирани от оригинала, сега трябваше да накарат феновете да се насерат в креслата си от кеф, но всъщност последиците са други – на тях им е писнало от показен диалог и най-вече – това да се отнасят с тях като 11 годишни момченца с жълтичко около устичката и кафявичко в гащичките. Да, диалогът е откровено тъп, да не кажа и по-тежка дума. Разговорите между героите са като вербална клизма, а интонацията с които изговарят уж драматичните реплики е пресилена и наподобява на звуците, които издавам докато се опитвам да превъзмогна запека си.

Сюжетът е заприличал на тъп епизод от венецуелска сапунка, а отношенията между героите са под нивото на всякаква възможна критика. Връх на следоледа е сцената, в която Дийзъл и Уокър оправят нещо на уж перфектната си кола, когато изведнъж идва сестрата на Дийзъл, която пък е стара любов на Уокър, и двамата с него отиват да се обясняват нещо, след което без видим емоционален тригер, започват да се съвокупляват върху кухненската мийка. Ето за такива сцени си говорим – безмислени, задвижени единствено от нуждите на сценария и нищо повече. Поне да беше нещо повече от PG-13, че да се насладим на някоя изтървана цицка или малко повече ънрейтед благини, но и това дори не се случва.

Женственият каст също е останал непроменен от първата част, с тази основна разлика, че половината от него бива убита през първите 10 минути на филма. Това дори не е и спойлер, защото вече всички го знаят, а и не е било нещо, което да се пази в тайна, макар че постерът и трейлърът на филма загатваха, че съответната латино-кучка би трябвало да има повече от 5-6 реплики. Но нищо, и без това Родригез става само за хардкор генгбенг адулт къмшот компилации, така че липсата й не се усеща значително, освен в малките злобни очички на Дийзъл, който превръща целият филм в поле за личната си вендета. Другата женица в продукцията е гореспомената сестра на Дийзъл – Йорданка Брустър, която е толкова незабележима, че ако изключим сцената върху мийката, може би дори нямаше да я спомена.

Режисьорът упорито убеждава Вин Дийзъл, че това всъщност не е филм за „Оскар“.

Друго, на което филмът е разчитал, са били същинските улични състезания. Тук обаче, за да бъде филмът наистина уникален и новаторски, има само едно реално такова, а останалите чейсове се извършват под земята в специално прокопани тунели в планините между САЩ и Мексико. Ще Ви оставя 1 минута да помислите над това, което току що написах….. Да, точно така! Тунели прокопани в планините на границата, през които спортни коли /?!/, минават инкогнито, за да пренасят наркотици и други бели прахове. Тук човек си задава следният въпрос – кой е построил тунелите? Как е успял да го направи? Кога е станал този феномен? Знае ли правителстовто на САЩ за него? и т.н. Изобщо филмът не си прави труда да дава някакви логични експланации за фекалната си същонст, а просто Ви ги изсипва и очаква от Вас да изпаднете в екзалтирани аплаузи.

Та преследването по тези тунели, е направено почти изцяло на CGI, което е толкова очевидно, че сякаш количките вътре са изкопирвани директно от кътсцена на NFS. Напрежението е неописуемо, докато анимираните возила обикалят по тунелчетата, в които на правилни места по ъглите са ситуирани бутилки с газ, които да бъдат възпламенени в рискови ситуации. Що за жалост, питам аз?

Градското състезание във филма също прилича на филмирана игра. Компютърът показва карта на улиците с маршрута и останалите участници и с курвенски глас съобщава къде и кога трябва да се завие наляво. Изобщо, пълна какафония от слаби реалицазии на стари идеи.

Развръзката на филма е политически коректна – героят на Дийзъл се предава епично и бива осъден от правораздавателната система на САЩ. Една малка победа, ще кажете Вие, но не. Няколко минути по-късно, точно преди финалните надписи да Ви зашлевят като мокър парцал по вибриращ задник, виждаме как Уокър щурмува затворническия автобус, с който пътува Дийзъл. Да, крайно subtle вратичка за нов филм и екстремно зле презентирана такава. Оставаше да шибнат и едно „Следва продължение”, но тогава вече щях да изпадна в краткотраен гърч. Нямам търпение да гледам Eпизод 5, в който добрият полицай ще освободи добрия престъпник и двамата добряги ще тръгнат по света, за да правят добрини.

Дотогава обаче, нека запазим минута мълчание за всички кадърни хора, които са си загубили времето и таланта, по създаването на тази безхаберна слуз, която не заслужава дори и моята храчка. Какъв е изводът от филма, скъпи приятели? Той е неясен и многопластов и оставен за интерпретиране, но моето тълкувание е следното – карайте си „Фиат”-четата от 97-ма и оставете батковците с хубавите коли да Ви задминават по магистралата – не си заслужава да рискувате живота си заради този тъп филм. Пък и кой знае – до излизането на следващата инсталация на франчайза, вече може да сте си купили и спортен ауспух.

3.75/10