Прикуълът на „Alien“ е потвърден.

В кратко интервю с Тони Скот, което може да прочетете тук, видният режисьор потвърждава плъзналия наскоро слух, че FOX ще се заемат с финансирането на прикуъл към култовата sci-fi класика от края на 70-те години на миналия век – „Пришълец“. Тони, чиито добър брат Ридли имаше честта да режисира оригинала, признава че за новия филм вече дори има селектиран режисьор и това ще е никому неизвестният Карл Ринч, който по думите на Тони Скот е „част от семейството“. Какво трябва да означава това, още не е ясно. Ясно е само, че на фона на ултимативните тоалетни хартии, които FOX изстреля през последните години, качествата на бъдещия „Пришълец“ ще са повече от съмнителни. Да не говорим, че предистория, в която се обяснява за произхода на гнусните извънземни, ще опорочи мистичността на образа им, създаван в продължение на 30 години.

Добрите новини са обаче, че снимките се очакват да започнат до края на годината, а в проекта ще има някакво участие самия Ридли Скот, което се надявам да означава малко по-строг creative-control за екипа.

Пол Верховен се завръща!

Любимецът на народа Пол Верховен, който напоследък се поизгуби от холивудския небосклон, снимайки някакви тъпи военни драми, ще се завърне отново в САЩ с новия си филм, който в момента подготвя – The Surogate. Това обаче не е фантастиката с Брус Уилис, чиито трейлър може да видите тук, а съвсем друг филм с доста по-драматичен сюжет. Ще става въпрос за семейство, наело майка-заместител, която да износи бебето им. За тяхно огромно съжаление и изненада обаче се оказва, че женицата, която са селектирали не е особено добре с главния мозък.

Верховен още изпада в екстаз при мисълта за катерицата на Шарън Стоун.

Филмът ще се твори по мотиви от едноимената книга на Катрин Макел от 2004 година. Още не е ясно кои ще са звездите в психиатрията на Верховен, нито пък има друга предварителна информация, но да се надяваме, че възрастният немец вече е узрял достатъчно, за да ни изненада най-сетне с нещо гледаемо.

Нов „Томб Райдър“ без Анджелина?

Да, модата на ребуутовете няма да прости дори и на по-тъпите франчайзи, които в действителност нямат никаква нужда да бъдат съживявани. Става въпрос за филмите „Томб Райдър“, правени по едноимената компютърна игра и изиграни от кака Анджелина Джоли. Каквото и да се говори по света и у нас, и независимо от участието на Джоли, двата филма за палавата авантюристка, напълнила цял сутиен с цици, се оказаха тотален провал и първият ще бъде запомнен само с песента на U2, а вторият  – с плахата надежда, че ще е последен и повече няма да  ни тормозят с тези идиотии. Уви. Колкото и правилна да беше Джоли за филма, останалите му минуси удавиха и малкото стойност, която двете серии притежаваха.

Анджелина гледа накриво, защото е чула слуха, че ще бъде заменена с по-млада мръвка.

Сега обаче, под натиска на холивудската липса на нови идеи, „Томб Райдър“ ще възкръсне под формата на ребуут и по-специално – филм-предистория а.к.а origin. В кратко интервю Дан Лин, който засега не е особено известен, освен че е един от множеството продуценти на филми като „Терминатор: Спасение“ и новия „Шерлок Холмс“ /които също са един вид ребуутове/, загатва желанието за започване на проекта след 2-3 години.

По неговите думи, новият филм ще се занимава с младежките години на Лара Крофт и очевидно ще се наложи заменянето на Джоли с доста по-млада и еротично-заплашителна актриса. Също така, в ребуута щяло да се набляга не на екшъна, който бил прекалено нагъсто в играта, според Лин, а ще се заложи на характерите и индивидуалността на героите. Имайки предвид това, той смята да кастне убер-актриса от ново поколение, от рода на Мегън Фокс, което как се връзва с това за характерите и индивидуалността засега не е ясно. Какво ще излезе от това ли? Познайте. Самият факт, че Джоли ще бъде отлюспена от новия проект, говори предостатъчно.

Краткото интервю, в което продуцентът споменава за идеята, може да прегледате ето тук, ако нямате какво по-весело да правите.

Неволите на един Капитан.

Всички вече сте гледали новия „Стар Трек“ или поне сте чули новината, че наскоро премина по екраните с доста голям касов успех, който надмина дори новия Терминатор. Малко от Вас обаче знаят, че този филм породи една лека кавга между режисьора и звездата от оригиналните серии – Уилям Шатнър, който стана известен с образа си на капитан Джеймс Т. Кърк.

Уилям Шатнър определено вече не прилича на капитан на звездолет.

Става въпрос за това, че /видите ли?/ никой не е помолил Шатнър да вземе участие в новия филм, дори и за кратко камео. За сметка на това, във филма бе показан оригиналния Спок – дядо Леонард Нимой. Шатнър очевидно не е бил доволен, че като звездата на поредицата, режисьорът Джей Джей Ейбрамс не се е сетил дори да го попита дали има желание да участва в „Стар Трек 11″. Не знам дали старческото му его е толкова уголемено, че на 78 години Шатнър започва да реагира като обидено детенце, но цялото му поведение в случая според мен е доста предраматизирано.

Но това не е всичко – преди време Шатнър дори пусна собствен клип в YouTube, в който открито отговаря на Ейбрамс и изразява негативното си мнение от това, че не е бил уважен с роля във филма. Да, явно някои хора наистина няма какво да правят по цял ден. Да не говорим, че от злопаметност, Шатнър наскоро призна, че дори все още не е гледал новия „Стар Трек„, като цитирам: „Чух, че филмът е получил няколко чудесни ревюта.“ Определено личи, че ключовата дума в това изречение е била „няколко“.

На престарелия вече капитан Кърк му остава само да се надява, че ще бъде кастнат в продължението на космическата сага през 2011 година. Информативното ми ревю за актуалния „Стар Трек“ може да прочетете тук, а самия клип, в който Шатнър се обяснява като отритната ученичка, може да съблюдавате ето сега:

Анализ: The Happening

Всички добре знаят, че култовият индиянски режисьор от ромски прозиход М.Найт Шамалян слага скрити послания във филмите си, но въпреки това в последната му епика – „Явлението“ като че ли открито липсваше не само послание, но и смисъл. Ето защо, в интернет се навъдиха доста самопромотирали се за критици анализатори, които надълго и нашироко започнаха да дебатират по техните погрешни възгледи за това, какво всъщност е искал да каже режисьора. Бидейки и аз един от тези самообявили се за авторитетни критици, бих искал да Ви запозная и с моята гледна точка за това какъв е бил скритият смисъл в сказката на М. Найт. И така, готови ли сте? Идеята на филма не е за отмъщението на раздразнените растенията, а за нещо доста по-социално, а именно – образователната система на САЩ!!! Да, прочетохте правилно! Това е истината, не се изненадвайте – във филма половината от главните актьори бяха деца, а другата половина – се държаха като деца.

Значи, да започнем с началото на филма – една от първите сцени е как младолик и не особено ориентиран на вид учител по биология /или там каквото беше/, преподава урок за някакъв катаклизъм, случил се при пчелите. Още тази сцена показва основните мотиви на Шамалян – учителят говори като тийнейджър, не успява да намери общ език с децата, шегува се с тях и накрая обяснява целия си урок като нещо, което не „може да бъде обяснено.“ Тоест, училищата в САЩ просто нямат кадрите и материалите да преподават правилно, от което още в класните стаи учениците си тръгват необразовани и неосъзнати. Още повече, че единственото момче, с което имаше нещо като диалог в тази сцена беше селският красавец, който явно показа, че не се слави с особен интелект.

Не е случайно, че в главната роля на този „параноичен трилър“ е избран Марк Уолбърг, който да играе ролята на учител и то по доста зубърски предмет. На първо място, Уолбърг има визията на екшън-герой и на гангстер, което точно е целял Шамаляна – да покаже как в съвременното общество на САЩ, учителите са некомпетентни и избирани по външния си вид, а не по качествата си. Освен това, за учител по биология /или там каквото беше/, Уолбърг през целия филм знае отчайващо малко за растенията и природата като цяло, което е също целено, именно по гореспоменатите причини – да изкара наяве липсата на знания точно в тези, които трябва да ги преподават – учителите на САЩ. Изборът на Уолбърг е ироничен поглед от страна на режисьора и към филмови образи на печени даскали като в „Опасен Ум“ и „Заместникът“, само че тук Уолбърг е представен като реалистичен и действителен учител от средностатистическата школа на Запада – готин пич с външен вид, но без каквито и да е качества и образование и липса на адекватни преценки в кризисни ситуации – в по-голямата част от филма той се правеше на мъж и гледаше лошо, без да осъзнава какво става и без да може да взема елементарни решения.

Но да продължим нататък с явните доказателства, оставени от автора на тази „класика“. Чудно ли е, че през голяма част от втората половина на филма, Уолбърг се движи заедно с група деца – това естествено не е случайност, а начин да се покажат отношенията в един ученически „клас“. Още повече, че идеята на Уолбърг, че растенията убиват хората в големи групи също беше вярна, но групите всъщност олицетворяваха класовете и броя на децата в един клас. Колкото по-малко ученици има в един клас /малки групи/, толкова повече внимание може да се обърне на всеки и да се усетят индивидуалните му нужди и развият индивидуалните му таланти, докато големите класове /големите групи/ се превръщат в хаос и децата там губят интерес, поради което не придобиват качествено образование и по-късно в живота – обществото ги „задушава“ или се превръщат в дегенерати и се „самоубиват“.

Та, малкият на брой клас на Учителя търчи из американските кърове в търсене на надежда. Забележете расите на децата, които са в класа – имаме негърче, имаме латино-американче, имаме и едно бледолико, но дебело дете. Какво ни показва Шамалян с тази група – основните представители на днешната младеж в училищата на САЩ – негрите, латиноамериканците и надъханите бели американчета с наднормено тегло, но самочувствие до небесата. В сцената на убийството на децата, което по начина си на показване, граничеше с пародия на трагедия, Шамалян не е искал да ни внуши нищо повече от един тънък намек за бъдещето на тези мултирасови класове без възпитателен контрол от страна на системата/учителите/. Забележете как хората в къщата, макар и въоръжени явно до зъби, застрелват само двете деца, а не например всички или само възрастните, или дори само Уолбърг, който по принцип би могъл да ги пребие без проблем – нали е „екшън-даскал“. Не, сюжетаът изисква да умрат само двете деца, поради същата причина. В класа без контрол настъпва хаос. В учебна среда без адекватна учителска намеса, настъпват безредици. Хаосът и безредиците водят до трагични последици. Ситуацията представлява една житейска метафора – двете деца са в клас на некомпетентен учител, липсва им образование и имат деформиран начин на мислене. Расата на едното и самочувствието на другото им дават право да си мислят, че са недосегаеми – те вярват, че могат да правят каквото си искат, защото не са „научени“ на друго. И макар и на 2 метра от Учителя си, той е прекалено разсеян и пасивен, за да им помогне навреме, точно както се случва и в реалността. Проблемите на децата, породени в училищата, почти никога не могат да бъдат решени от учителите, макар че те са основната причина за тях – наркотиците, побоищата, престъпността сред малолетните.

В случая, не хората в къщата са убийците, а образованието и обществото на САЩ – нищо чудно и самите убийци да са били жертва на некачествената образователна система като деца. В този си вид, тя не работи. Шамалян иска да го покаже, но не иска да е очевидно, за да не разклати крехите устои на американското общество след 9/11 като пропагандира провала на една от държавните институции. Затова го прави във филма доста subtle и между редовете. Нещо повече – цялата сцена представлява кратко обобщение на настоящето и бъдещето на необразованите деца. Учителите се правят, че ги контролират и се грижат за тях, но всъщност не им обръщат внимание. Децата нямат нормални реакции и не осъзнават последиците от действията си, защото училището им ги е лишило от тях, следователно те действат импулсивно, както биха действали и в реалния живот. В реалния живот, повечето от неуките и слабо образованите тийнейджъри се превръщат в престъпници /негърчето/ или започват да водят безцелен и деградирал живот, водещ до огромния процент на наднормено тегло в САЩ /дебелото/, което пък след време по един или друг начин, води до преждевременната им и безмислена смърт /в случая – демонстративното им убийство/. Обществото /хората в къщата/ не толерират наличието на такива неподготвени и немислещи индивиди, които не биха функционирали правилно в по-голяма група и затова ги елиминира /без емоции и без реален мотив/.
Забележете, че третото дете – латиноамериканското момиче – не бива застреляно. Това не е защото е момиче или защото през целия филм почти не говори. Липсата на говор от нейна страна е знак от страна на Шамалян да покаже расисткото си мнение за латиноамериканците в САЩ. Те представляват почти половината от населението на Америка, и са известни с буйния си темперамент и разговорливостта си. Тук обаче, Шамалян използва момичето точно за обратното – да мълчи и да тича през целия филм след Учителя си като някакъв човешки баласт, без особена роля. Това е мнението на Шамалян и за останалите латиноамериканци – той иска да ни покаже че тяхната роля в американската реалност се е увеличила до такава степен, че е необходимо да „млъкнат“ и да тръгнат по „правилния път“ т.е. американския път. А по въпроса защо не бива убито момиченцето, отговорът е ясен – тя не е ученичка. Тя все още не е покварена от образователната система и не е била заблудена от неинформираността на учителите. Ето затова – обществото й дава шанс да оцелее. Показен е и фактът, че в една от последните сцени, момичето отива на училище заедно с Уолбърг /Учителя/ и с това, предопределя съдбата си. Шамалян показва, че въпреки спасението си преди, бъдещето на момичето вече е предопределено – тя навлиза в същата система, която доведе до смъртта на другите две деца и рано или късно, образователната система ще я премаже.

Бабичката накрая също е злодей, но нейната функция е на образователната система като цяло. Ролята й е съвкупност от всички негативи на учебния процес. Образът й е на „злата директорка“ от повечето училища, а мотивацията й е да унищожи всички проблясъци на интелект сред учители и деца, с което да прикрие следите на некомпетентността си. Злобата и ненавистта й не идват от самотата й, а от културните и социални различия между нея /директорката/ и учениците /момиченцето и дори Уолбърг и Дешанел/. Те са млади, енергични и имат бъдеще, културата им е съвременна и нова, докато бабичката живее в своя си затворен свят и с нагласите, които е имала преди 30 години – тя не може да намери общ език с тях. Същото се случва и по училищата – директорите нямат качествен контакт с учениците и постепенно се озлобяват към различията им, която злоба във филма е показана доста по-брутално, чрез смъртта на бабата /краха на образователната система/.
Във филма са пръснати тук-там и доста други доказателства за идеята на Шамалян. Циганинът винаги е бил майстор на тънкия замисъл и скритите послания, но тук той надминава себе си. Идеята му да изобличи бездействието и нефункционалността на училищата и западното образование, което деградира учениците и ги превръща в „безмозъчни зомбита“ /както става и със самоубийците във филма/, е показана не очевидно, а чрез метафората на природен катаклизъм. Като цяло, Шамалян се е опитал да направи една рискована комбинация – едновременно да бъде политически коректен, но и в същото време – да покаже бунтовническото си отношение към хаоса в училищата, замаскирано като някакъв апокалиптичен феномен.

P.s. – Това е за всички фенове и хейтъри, които твърдят, че ако човек има желание, може да намери смисъл във всеки филм… Дори в такива, които видимо нямат такъв.

Ханеке доминира в Кан.

Австрийският дядо и режисьор по професия, Микаел Ханеке спечели демонстративно тазгодишните награди на Кан, като грабна приза „Златната палма“. Ханеке би трябвало да Ви е познат като режисьор на бруталните „Funnу Games“, но също и като старец, който отчаяно иска някой да го вземе насериозно.

Филмът, за който е награден тази година носи заглавието „Бялата Лента“ и разказва тежката история за писхологически изтормозени деца в едно училище през 1913 година, които трябва да носят бели ленти на ръцете си, за да покажат „чистотата“ си. Филмът определено вони на трагична военна тема, като този път сюжетът дълбае пре-хитлеровото поколение от нещастници. За да бъде качеството  на филма изцяло подходящо и за най-заклетите ценителски вкусове, филмът е заснет на черно-бяла лента, като по този начин Ханеке е спестил и известна сума от бюджета. Честно казано обаче, на мен ми втръсна от сълзливи и обременяващи военни филми за насилвани деца или измъчени евреи. Просто писва в един момент, особено след като всяка година излизат поне 2 филма на подобна тематика. А и какви са тези черно-бели ленти през 21 век? Какъв е този противен култ към нямото кино? Това че филмът е черно-бял не означава автоматически, че е стойностен, за Бога!

Да не говорим, че почти веднага тръгна и съответният скандал в КАН за  произхода и причината за награждаването точно на този режисьор. Оказа се, че Ханеке и председателката на журито Изабел Юпер, са отдавнашни много добри приятели и дори някакъв вид роднини, а самата „Златна палма“ е била дадена не толкова за качествата на филма, колкото един вид за цялостно творчество на режисьора. Не знам, не съм холивудски детектив, но работата не ми намирисва на хубаво.

Както и да е, филмът вече е награден, а Ханеке обикаля екзалтиран из старческия си дом, размахвайки приза, който никога повече няма да получи. На нас пък ни остава само да преценим сами дали изобщо си заслужава да гледаме този военен плач, който освен че бил убийствено скучен, се тътрил монотонно по екрана с времетраене от 144 минути.

Ето и някои от другите наградени люде:

Grand Prix
A Prophet (Jacques Audiard, France)

Lifetime achievement award
Alain Resnais, Wild Grass (France)

Director
Brillante Mendoza (Kinatay, France-Philippines)

Jury prize
Fish Tank (Andrea Arnold, U.K.), Thirst (Park Chan-wook, South Korea-U.S.)

Actor
Christoph Waltz, Inglourious Basterds (U.S.-Germany)

Actress
Charlotte Gainsbourg, Antichrist (Denmark-Germany-France-Sweden-Italy-Poland)

Screenplay
Mei Feng, Spring Fever (Hong Kong-France)

Ревю: X-Men Origins – Wolverine

Wolverine може да се води филм по комикс, летен блокбастър и дори може да се нарече касов хит… но в дълбоката си същност, той е просто една мащабна енциклопедия по това как в никакъв случай не бива да се прави филм за хора с IQ над 30 точки. Защото новият епос на Marvel не само, че е откровено негледаем в 90 процента от времетраенето си, но и нещо повече – той показва нагледно защо Холивуд отива на дъното с всяка изминала краста, която начесва пред простолюдието. Вярно е, че публиката иска „хляб и зрелища“, но в този случай зрелището граничи с тоталната безсмислица, а същинския „хляб” получават креаторите. На всички е известно, че звездицата на Хю Джакман изгря с първата му роля на Върколака в X-Men на Сингър, но през изминалите след това почти 10 години и две продължения, на зрителите някак си им омръзна да гледат лъскавите израстъци на Джакман и злобния му поглед с лапната евтина пура в половин уста. И ако в първия филм, ролята му бе оригинална, интересна и харесвана, то в самостоятелния му филм Върколака е просто смешен. Лошото е, че това не е целено от създателите на филма, защото открито си личи, че в направата на „Върколак” е била ръгана доста драма, патос и епика. Смешното идва от факта, че възрастни хора все още мислят за продуктивно да търчат като просяци из изкуствените декори и невъзможно осветление, борейки се буквално със зъби и нокти за екранно надмощие във филм, който по-скоро би унищожил кариерата им, отколкото да ги издигне над нивото на второстепенни актьори в просташка комиксова адаптация.

Толкова много герои… толкова малко мозък.

Сценарият на филма е безумно необоснован и болен от патологичен алогизъм. Вътре са намушкани прекалено нови персонажи, всеки със собствените си урдоливи достойнства, което обаче кара зрителя да се загуби в превода и да не разбира кой какъв е и за какво се бори в дадена сцена. За хората, фенове на комикса, това определено няма да е проблем, но аз не съм на 14 години и не си бърша задника с цветните страници от комиксите на Marvel. Ако филмът нямаше толкова недоразвити персонажи, които да объркват хората и да губят от времето за самата история, филмът можеше и да става за нещо. Ако тези персонажи не бяха кастнати от ъшър в циганска сладкарница, то филмът също можеше да има плюсове. Все пак, на кой му се гледа филм за супергерои, в който единият е афроамериканец със звучното име „Will I Am“? Много е лошо, когато един филм не е обмислен както трябва. Така се получава какафония от сюжети, идеи и истории, всяка несвързана помежду си, но напъната да пасне към настоящия сценарий. Ето това е проблемът и тук – за всеки който има малко инфо за битието на Върколака, ще му се стори леко неадекватно да се окаже брат на архи-врага си от първия X-Men – Виктор Крийд а.к.а „Съблезъб”. Но ето, че тук този туист се разбира още в самото начало, в което малкото и неозлобено все още върколаче чува писък в къщата си, слиза долу и без особен размисъл убива първия човек, който вижда пред себе си, който по стечение на скрипта, се оказва неговия биологичен баща. Да, бързо отсяване на ненужния каст, макар и доста смехотворно извършено. След този акт на отцеубийство, подсъден от Библията на смърт в Ада, Върколачко бяга с брат си, оставяйки майка си на произвола на Съдбата /и най-вече с два трупа в хола си/, и заминават за бойното поле, където да си търсят късмета.

Десетки години по-късно и няколко интересни идеи по дизайна на началните надписи, двамата братя-варвари, вторият от които изигран космато от Лив Шрайбър /психопатчето от „Писък”, който има-няма 2 добри филма в кариерата си/ се озовават в супер секретна организация от лицево неприятни и умствено нестабилни мутирали наемници, които помагат не на кого да е, а на вездесъщото правителство на САЩ. Групичката от уроди включва лошото свинче от Lost S04, красивия смехоран от „Блейд 3” Раян Рейнолдс, горепосоченият негър Will I Am и един загубен хобит, който първо се пипаше по бръснатата глава, а после умря, точно преди да започне да ме дразни. Интересното за него е, че така и не разбрах каква точно е силата му, освен че святкаше и гасеше 75-ватови крушки. По лицевото му оформление обаче, може би специалните му умения трябваше да са летенето на къси бърстове, защото с тези шибани слонски ушни миди, които имаше, малкото хобитче повече приличаше на хуманоиден Дъмбо. Но както и да е – хобитчето направи най-доброто, което можеше и умря още в началото. Обиден от случващото се около него и от прогресивното озлобяване на батко си Виктор, Върколакът троснато и демонстративно тропва с крак и заявява, че повече не иска да се занимава с подобни миротворчески мисии, след което заминава за Канада, където става професионален дървар.

Върколакът в един от множеството му олимпийски буустове.

И точно, когато живота му е легло от рози, а филмът лавинообразно наближава точката на фейла, идва и емоционалният катализатор – Виктор показно убива приятелката на Джакман, за да го накара да се впечатли (?!). По-късно в един от крайните туистове на филма, ще се окаже че тя не е била убита, а местопрестъплението е било симулирано, като тя е била просто упоена. Тогава, аз бих попитал какво, по дяволите, е направил с тялото Джакман, след като се изврещя към небето в драматичния кадър: „Нееееее”!? Оставил е трупа на къра? Или го е хвърлил в някой общ гроб? Как така не е разбрал? Как не е изчакал? Е да, мотивацията му в този момент е била изцяло насочена към сляпата вендета и точно тя го тласва в ръцете на лошото копеленце във филма – Danny Huston, който след суфистицирана операция, проведена във водна камера и включваща Хю Джакман по голо мускулесто телце, му монтира метален екзоскелет от редкия и липсващ на Земята елемент „адамантий” или каквото беше там. Въоръжен с нови и по-оптимизирани ръчни шипове, Върколак започва да се изстрелва по екрана, в търсене на справедливост, като първата му цел е да потърчи малко по гол задник из американските ниви, докато не попадне на добродушно семейство от застарели животновъди. В благодарност на техния подслон, той откъртва мивката им, взривява къщата им, а по-късно става причина и за кончината им. Що за драма? За сметка на това, получава нов мотор, с който изпълнява рядко невиждани с паранормалността си каскади, засилки от стационарно положение и въздушни пумпали, които биха дарили глупава усмивка дори на индивид с мозъчен паралич. Важното е, че това води до среднокрасиви експлозийки, бездарно слаби ефекти и още по-скучни уанлайнери.

Една от най-жалките сцени не само във филма, но и в цялата съвременна кино-история за 2009 година обаче, е т.нар. „битка” между Върколака и масивната буца сланина, чието име не помня и не искам да си спомням. Какво, в името на Роджър Ебърт, беше това?! Смешно ли трябваше да бъде? Или напрегнато? Или може би, шокиращо с арогантността си? Нито едното, нито третото – това директно бе сцената, в която умът ми просто се самоизключи и аз продължих да гледам по инерция и без особено да осмислям видяното до края. Не че изгубих нещо де, то краят на филма за мен бе момента, в който свършиха началните надписи. Лека-полека обаче, лирическият герой успява да намери главната база на лошите батковци, която е препълнена с всевъзможни генно-възпрепятствани урунгели, но за сметка на това пък – има обилна липса на охранителен персонал. С помощта на някакъв глупак, който подхвърча с бастун и хвърля карти за белот, Джакман успява да получи възмездието на живота си, състоящо се в това да бъде публично пребит не само от брат си, но и от някакъв шибан циркаджийски клоун със залепена уста, зачервени от мастурбиране очи и мечоподобни крайници. Господи, колко мъка има на този свят, щом финалната битка на подобен филм е презентирана по толкова простодушен начин и най-вече – с толкова глуповат злодей, който бе заклан като свиня, само защото се самотелепортира на грешното място. Да не забравя да добавя, че целият финален шоудаун се състоя на върха на някакъв действащ комин на АЕЦ, който естествено бе разрушен и пропадаше 15 минути. Точно толкова, колкото трябваше на двамата братя да се разберат, че нищо между тях не се е променило и ще се мразят завинаги, но все пак са братя и не бива да се избиват още при първата им семейна кавга.

„Оставете ме на мира! Подмивам се!“

Мда, някъде в този момент неистово се надявах да започнат финалните надписи и това нечовешко емоционално инферно да приключи, но не – филмът трябваше да има и кулминация. Противно на всички физични и логически закони, единственото нещо което можело да навреди на Връколака и новият му металически скелет, били куршумите от същия материал – адамантий. И тъй като към края приятелката му отново бива убита, но този път наистина, Върколакът прави последната си засилка във филма и скача като подивяла мангуста, която обаче поема челно два изстрела и пада възнак, като с куршум ударена. В същото време, с последните си сили, любовта на Джакман, която зрителите достатъчно късно разбират, че имала умението да „убеждава“ хората като ги докосне по плешката, успява да пипне лошото копеленце за прасеца и вместо да му пръсне тиквата, постъпва хуманно и политически коректно – кара го да повърви около света за 80 дни. Интересно докъде е стигнал, след като крайната сцена се развиваше на остров. И друга бяла дупка в сюжета – как след като красавицата беше толкова добра в убеждаването чрез допир, не беше намерила начин да се измъкне досега, пипайки който й падне /и дори самия зъл гений/ и внушавайки му да я освободи или помогне? Мързел от нейна страна или недостиг на мозъчни гънки от страна на сценаристите? Вие ми кажете.

Върколакът обаче е култов герой и не бива да се притеснявате за него, защото това е предисторията му и той не може да умре в нея, при условие че има още три филма след нея. Така че без особени усилия, Джакман се събужда с два куршума в черепа, като единствения минус от този разстрел е, че той е изпаднал в перманентна амнезия и не помни кой е, къде е и какви, по дяволите, са тези остри чекийки, които нежно се подават от дланта му. И точно тук, филмът приключва успешно – с бягството на Върколака от острова и с бягството на зрителя от киносалона в реално време. Да не забравя да допълня, че ще имаме незабравимата наслада да ококорим очи в изкуствено и компютърно подмладената плешива мутра на Патрик Стюърт, който с бащински глас на застаряващ педофил, напътства младия Циклоп /с предпазни очила, купени от китайския магазин/, да избяга заедно с останалите мутирали тийнчета. Въобще, целият филм е една кавалкада от сценариен, режисьорски и актьорски недостиг на талант. Ако Джакман вече не си беше изградил някакво име в по-сериозни продукции като „Престиж” и „Фонтанът”, това определено щеше да бъде безмилостния убиец на кариерата му. Дано обаче човекът има още малко здрав разум в себе си и никога повече не се занимава с този абнормален герой, чиито необрязани нокти бръкнаха толкова навътре в кофата за смет, че почти закачиха дъното.

Актьорите току-що са гледали за първи път филма и роптаят за мъст.

Но нека не си разваляме настроението с този плачевен боклук и да преминем към единствената добра страна на филма – музикалния съпровод. Не че е толкова добър, но просто не знам какъв друг позитив да извлека от това киносъбитие. Хари Грегсън Уилямс е направил единственото продуктивно нещо от целия екип – композирал е музика, която пасва на комиксовата атмосфера на филма и не дразни с нищо, освен с просташките сцени, на които е лепната. Не съм фен на комиксовите филми и след този апокалптичен мензис, никога няма да бъда. Заради него 2 нощи съм се въртял в съня си, облян в студена пот от обсебващата му глупост. Ако следващите прикуъли на Marvel, свързани с геройчетата от X-Men са също толкова милозливи, то фалитът на комиксовия гигант е гарантиран в рамките на следващата декада. Успех, с което!

3.3/10

Ревю: Transporter 3

Какво е един тъп екшън без един невъзможен постер?

Какво е „Транспортер“? Това бе един среден екшън от близкото минало, който бе продължен посредством малоумно продължение и сега загива като простодушен сериал с тази си трета добавка. Повечето от Вас добре знаят за какво става въпрос, а за останалите – си има съответният четирибуквен сайт.
Режисьор на третата /и надявам се последна/ част от поредицата е някой си Оливие Мегатон. Интересното му име не е свързано с играта „Fallout 3″ по никакъв начин, така че не се впрягайте излишно. Та, този френски режисьор е все още младенец в областта на филмирането, макар че очевидно има няколко късометражни продукта зад мускулестия си гръб. Един от малкото му пълнометражни опита е „Exit“, който може би щеше да е средностатистически трилър, ако не беше застрелян с адски мудното темпо на нъдъгав охлюв. По всичко личи, че „Транспортер 3″ е бил някакъв вид атлетичен скок на Оливие към холивудското кино, който обаче той не успява да направи както трябва, и пропада в бокс-офис калта, заедно с целия си т.нар. филм.

Спящият красавец се пробужда за задължителните си сцени без дрехи.

Мнозина от Вас са запознати добре с живота и творчеството на анти-шекспировия актьор Ясен Стейтъм. Преди известно време дори самият Аз имах неоценената чест да сътворя ревю за последният му опит в безмисления екшън, а именно – „Смъртоносна Надпревара“. Тук той е решил да хвърли още малко пръст в потъващата си кариера, като се е съгласил да участва в едно от най-очаквано неочакваните боклучета на изминалата година.
В повечето си филми, Стейтъм обича да се самопромотира като голям мъжкар/готин пич и непобедимо бичме. Тук той отново не изневерява на клишираното си амплоа и представя за трети пореден път образът на мачо-костюмара Франк Мартин, който разбира от всичко, но най-вече да троши колите си зрелищно. Героят му отново е под всякаква персонажна критика и е толкова предсказуем, банален и двуизмерен, че някои от репликите и позите му са сценарирани, сякаш от студент в Натфиз. Рядко, невинния зрител може да се наслади на такива нереални сюжетни клишовизми, които ни демонстрира Стейтъм и то представени със солидна доза селски финес и суфистицирана грация. Някои от сцените присъстват единствено, за да покажат колко всъщност супер пич е Стейтъм и как може да пребие по няколко опонента наведнъж, като в същото време не си изцапа костюма и използва сакото си като оръжие. Да не говорим за безбожната сцена, в която Франк Мартин управлява бясно едно велосипедче из тесните улички и изпълнява с него смехотворни каскади и детски скокове. Всичко това е някак приказно и вдъхновяващо, ако си тийнейджър-аутист, но за сравнително разумни люде като Нас, мисля че подобни глупости са някак офензивни.

Мускулната маса в този кадър, кара бицепсите ми да потрепват в екстаз.

Но стига за този съвременен Херакъл, нека да продължим към същината на филма, а именно – сюжетната линия. Сюжетната линия повече прилича на пунктир, защото в нея има толкова зачестени дупки и липсващи сегменти, че наподобява скалъпен с бели конци екшън от началото на 90-те години на миналия век с Лоренцо Ламас. Както винаги Стейтъм трябва да закара някаква пратка до някакво място и сътоветно да бъде преследван от изпращача, докато не се стигне до задължителното преследване с коли и още по-баналния финален шоудаун. Човек би помислил, че за три серии Франк Мартин се е научил да не повтаря едни и същи грешки, но явно сценаристът е бил драфтнат от къра и е бил на мнението, че още повече от „тъпото старо“, ще стане „хубаво ново“. В нашия случай т.нар. „пратка“ представлява новоизлюпената моделка/актриса с украински произход Наталия Рудакова, която не само че не може да играе, но и показва точно как не бива да се играе от човешко същество. Причините за изборът й са неясни, а поведението й в самия филм е непринудено кретеноидно – особено в сцената, в която тя не може да измине 2 метра, за да отиде до тоалетната в магазина, поради което единственото, което й идва наум е да се изпикае зад щанда. Мисля, че точно тази сцена е един от върховете на киното за 2008 година.
За гийковете на ТВ сериали има една добра новина – в ролята на злодея във филма е селектиран не кой да е, а култовият садист от „Бягство от Затвора“ Робърт Кнепър. Човекът има мутра на урод и глас на психопат, което го прави идеалният избор за подобна роля. Не се залъгвайте, неговото участие също е ултимативно банализирано и болезнено шаблонно, но поне при него няма излишната самореклама и смехотворна показност на умения, сексапил и бойни хватки. От него се е искало единствено да гледа мръсно и да злобее, което и прави, така че той е може би единственото нещо, което създателите на филма са направили както трябва.

На фона на първите две снимки, кой мислите, че ще е победителя?

Нека Ви кажа какъв беше експириънса ми от гледането на това нещо. На първо място не бих го нарекъл филм в никакъв случай. По-вероятно е създателите му да са го цанили за 100 минутна реклама на „Ауди“ и „Мерцедес“, защото всъщност точно колите са главните герои във филма, както винаги. Особено сцената на преследването между двете черни немски машини на пътя и в гората, са точно един тест-драйв за зрителите и служат повече като реклама на марките, отколкото за развитие на сюжета. Убеден съм, че „Мерцедес“ и особено – „Ауди“ са спечелили небивали приходи след появата на този филм, а не се и съмнявам, че точно те са спонсорирали и направата му, което може би донякъде обяснява детинската презентация. По този въпрос, изникват и някои от най-снежнобелите грешки на филма – например една от крайните сцени, в които Стейтъм пада в реката с колата си, при което проявява абсурден практически интелект и я изважда на повърхността посредством въздуха от гумите й. Дори да приемем, че това е физически реално, как след 10 минути и без никаква намеса, гумите и изобщо цялата му кола е в изряздно състояние и е готова да се катери по вагоните на движещ се влак? Лично аз, не мога да дам отговори на тези въпроси и може би, никой не може. Може би точно в това се състои красотата на тъпия филм – в поставянето на парадоксални въпроси, които зрителят не може да отоговори, не защото е глупак, а защото филмът е правен за малоумници.
Краят на филма ме изпълни с детска жал. И то не защото, свърши като пародия на семейна драма, а защото оставя възможност за четворто продължение, което ще бъде просто последният пирон в ковчега на Стейтъм и поредицата, като цяло. Да се надяваме, това никога да не стане, или ако стане, да бъде след 2012 година.
Въпреки всичко, Ви пожелавам приятно и безболезнено гледане на този вездесъщ автомобилен култ.

3.1/10

Терминатор терминиран от третокласна комедия

Box Office Mojo предава безценната информация, че класацията по приходи за петък в САЩ има следния вълнуващ вид:

1. Нощ в музея 2………………………$15 300 000
2. Терминатор: Спасението………..$14 845 000
3. Ангели и демони……………………$6 050 000
4. Стар Трек………………………………$5 775 000

Нека да направим сметката: 200 милионният Терминатор в първия си уикенд най-вероятно ще се закотви между 50 и 60 милиона, което прави мечтите за връщане на бюджета да се намират в сферата на научната фантастика. Имайки предвид как филмът беше разпран от критиката почти колкото злополучния върколак, за Уорнър сметката ще се окаже печална, след като теглят чертата накрая.

В което няма нищо лошо – на зла круша, зъл прът. Не, скъпи продуценти, гаранцията за касов успех не е в адаптирането на очевадно R-rated проект за първокласници. Гаранцията за касов успех е солидно насиняване на скротума на МакДжи, докато се сети да не си бърка ангелския нос в манджата на Камерън.

Бруно идва!

Едва ли има някой, който още да не е чул за експерименталиста в областта на натуралната кино-простащина Саша Барън Коен, особено след епичната гавра с масовия американски зрител от 2006 г. – „Борат“. Доста от Вас обаче не знаят, че Борат бе само един от трите персонажа, които Коен манифестираше в MTV скечовете си. Вторият от тях бе Али Джи, който бе удостоен със собствен пълнометражен филм от 2001, а сега – през лятото на 2009 с екранизация ще се сдобие и третия урод – палавия Бруно. Кой е Бруно, ще попитате Вие. Бруно е австрийски модел, който по стечение на обстоятелствата е и супергей.

Афроамериканчето гледа притеснено, защото не знае какво ще стори с него Бруно след фотосесията.

Филмът ще бъде представен с псевдо-документалния стил на заснемане, познат от „Борат“, с множество интервюта, шекспирови монолози и нежни чупки на китките. „Бруно“ обещава да обърне представите ни за съвременните модни подиуми и да изобличи пошлостта и простодушието на елитните модели. Доколко ще успее, ще разберем на 10.07.

А сега, нека избягаме за момент от скуката и хвърлим едно око на Red Band трейлъра на филма, който както може да се очаква, е препълнен анти-цензура. Ще Ви оставя удоволствието да го изгледате на спокойствие, но имайте предвид, че някои от сцените в него не се препоръчват на психически нестабилни люде.